Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 276

 

гр. Сливен,  06. 11. 2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на пети ноември  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                               М. БЛЕЦОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N   532  по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 676/01.08.2014г. по гр.д. № 166082014г. на Сливенския районен съд, с което е осъден „Строй Консулт мениджмънт груп” ЕАД, ЕИК 175421548, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. Д.” № *, представлявано от П.Д.С. да заплати на „Даро кар” АД, ЕИК 121243960, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ЖК „Д.”, ул. „И. Б.” № *, представлявано от Изпълнителния директор З.К., сумата от 9650.22 лв., представляваща незаплатен остатък по фактура от 01.02.2013г. за извършена автосервизна услуга по договор за автосервизни услуги, сключен между страните на 01.02.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е отхвърлил предявения от ищеца против ответника иск за заплащане на сумата от 112.01 лв., представляваща незаплатен остатък по фактура от 01.02.2013г. за извършена автосервизна услуга като неоснователен и недоказан. С решението ответникът е осъден да заплати и сумата от 302.47 лв., представляваща договорна неустойка, съгласно сключения между страните договор като е отхвърлена претенцията до пълния размер като неоснователна и недоказана. Със същото решение ответникът е осъден да заплати и сумата от 1597.53 лв., представляваща договорна неустойка, както и да заплати на ищеца направените разноски.    

 

Подадена е въззивна жалба от ответника, в която се твърди, че решението е материално незаконосъобразно и необосновано. Не са посочени конкретни пороци на съдебния акт и се иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановен нов съдебен акт, с който претенциите да бъдат отхвърлени.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че въззивника не е посочил процесуални нарушения и подадената жалба е бланкетна като не се указва в какво се състои порочността на решението. Няма посочени новооткрити и новонастъпили факти. Сочи се, че решението е законосъобразно. Безспорно е установено и доказано, че ищецът като страна по договора е изпълнил изцяло и в срок задълженията си. Изработеното е прието без възражение от клиента – ответник, като той е извършил и частично плащане, поради което дължи заплащане на остатъка, заедно с уговорената в договора неустойка за забава. Поради това се иска решението да бъде потвърдено и се претендират разноски за тази инстанция. 

 

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

 

В с.з. за въззивника на се явява представител.

За въззиваемото дружество се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Безспорно е, че между страните са възникнали отношения във връзка с възлагането и извършването на автосервизни услуги по два договора. Съдът обосновано е приел, че процесните договори между страните имат характер на договор за изработка. Приложими към създадената облигационна връзка са разпоредбите на чл. 258 и следващите от ЗЗД. Задължение на изпълнителя е да извърши работата съобразно поръчката, исканията и указанията на възложителя.

          Както в жалбата така и в отговора на исковата молба не са изложени доводи за неизпълнение на договорните задължения от страна на ищеца. Изпълнителят на автосервизните услуги ги е извършил без отклонение т.е. съобразно уговореното, като е положил грижата на добър търговец и е предал автомобила на въззивника. Последният от своя страна го е приел, което не е спорно, не е възразил по ремонтните работи. Той обаче не е изпълнил задължението си да  плати извършената работа. Безспорно е, че това негово задължение е отразено както в счетоводството на въззивника, така и в това на ищеца. Макар да не е подписана от купувача по договора за търговска продажба или от възложителя по договора за изработка, издадената от продавача/изпълнителя фактура може да послужи като доказателство за сключване на договора и за възникване на отразените в съдържанието й задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната сделка. Отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата. / Решение № 47 от 8.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 137/2012 г., II т. о., ТК/. Размерът на дължимото е установен от назначената по делото и не оспорена експертиза.

Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява. Кредиторът може да иска заплащане на неустойка само в случаите и при условията, за които е договорена. В случая съдът, при осъждането на въззивника да заплати неустойка, се е съобразил с тези обстоятелства.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 950 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 676/01.08.2014г. по гр.д. № 166082014г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Строй Консулт мениджмънт груп” ЕАД, ЕИК 175421548, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Х. Д.” № *, представлявано от П.Д.С. да заплати на „Даро кар” АД, ЕИК 121243960, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ЖК „Д.”, ул. „И. Б.” № *, представлявано от Изпълнителния директор З.К., сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.2 пр.2 от ГПК.

        

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: