Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 277

 

гр. Сливен,  06.11.2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                М. БЛЕЦОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  533   по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 670/30.07.2014г. по гр.д. № 1319/2014г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕС” ЕАД, ЕИк 130697666, със седалище и адрес на управление: гр. С., ЖК „М. № *, Бизнеспарк С., сграда *, представлявано от М.Ж.М.Ф. за признаване за установено, че Н.И.Х.,***, дължи сума в размер на 3874.35 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит от 25.05.2010г., сума в размер на 1469.94 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.03.2011г. до 13.09.2013г. сума в размер на 877.27 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2011г. до 31.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2013г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по ч.гр.д. № 4514/2013г. на Сливенския районен съд като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдено ищцовото дружество да заплати направените по делото разноски.

 

Подадена е въззивна жалба от ищеца и се твърди, че този съдебен акт е неоснователен, неправилен и постановен в противоречие със законовите изисквания. Сочи се, че е безспорно наличието на договор за заем между дружеството и ответника, като ответникът е застрахован кредитополучател, а ищецът е притежател на полицата. С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил изпадането в забава, вследствие на което е настъпила предсрочната изискуемост. Развиват се съображения във връзка със сключения договор за потребителски паричен кредит и неизпълнението на задълженията на ответника, който е преустановил редовното обслужване на заема. В случая кредитополучателят не може да направи възражение, че не дължи на кредитора поради настъпило застрахователно събитие, уговорено по договор с трето лице, а реализирането на правата по сключения застрахователен договор не може да бъде упражнено в исковото производство,  в което застрахователят не участва. Развити са съображения във връзка със сключения застрахователен договор и се сочи, че отношенията по него са ирелевантни за настоящия спор. Прави се искане решението да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново, с което претенциите да бъдат уважени като се претендират и разноски.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази жалба. 

В жалбата не са направени нови доказателствени искания.

 

В с.з. за въззивника не се явява представител.

В с.з. въззиваемият не се явява.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  отхвърляне на иска.

  

За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че третото лице тенденциозно е създало пречки за събиране на допуснати доказателства и е приел за доказани фактите, които е следвало да се установят с това доказателствено искане, а именно, че най вероятно застрахователната сума е приведена на застрахованото дружество, поради което не е представена исканата документация  относно реализиране на застрахователното събитие по сключения договор за застраховка към договора за кредит. Този извод обаче е изцяло незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 192 от ГПК всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващото в делото лице да представи намиращ се в него документ. Това е било сторено по време на първоинстанционното производство от процесуалния представител на ответника. Вярно е, че не са представени исканите документи, касаещи евентуално изплащане на застрахователното обезщетение. В случая обаче и съгласно разпоредбата на чл. 192 ал. 3 от ГПК третото лице, което неоснователно не е представило искания документ носи отговорност пред страната за причинените й вреди, което не означава, че съдът следва да приеме за доказани фактите, за които е искал съответния документ.

В случая е безспорно, че между страните е бил сключен договор за заем и въззивникът е изпълнил задължението си да предостави в заем на кредитополучателя уговорената сума. Безспорно е също, че въззиваемия.- ответник е преустановил редовното обслужване на заема, което не се оспорва и от него, и поради нередовното плащане на вноските и спирането на обслужването на кредита е настъпила неговата предсрочна изискуемост.  Така въззивното дружество е подало заявление за издаване заповед за изпълнение, въз основа на което е издадена такава заповед, но длъжникът е възразил в срок. Това е наложило подаването на исковата молба. Не се оспорва, че дължимите суми по договора за кредит са в размер на  сумите от 3874.35 лв., представляваща главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея , считано от 21.11.2013 г. до окончателното изплащане, както и че длъжникът дължи сумата от 1469.94 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.03.2011 г. до 13.09.2013 г. и сумата от  987.27 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.201 г. до 31.10.2013 г., както и разноските по заповедното производ9ство. Така е несъмнено, че  е установено съществуването на това задължение.

Основното възражение, на което се основава защитната теза на ответника, е свързано с обстоятелството, че към договора за потребителски кредит е бил сключен и такъв за застраховка за защита на плащанията. Сочи се, че в случая кредиторът е удовлетворен от застрахователното обезщетение. Безспорно е обаче, че застрахованият, в случая ответникът, е имал задължение да уведоми застрахователя при настъпване на застрахователно събитие. В конкретния случай липсват доказателства за направено такова уведомяване от страна на застрахования, поради което  не може да се приеме, че застрахователят е предприел действие по изплащане на застрахователното обезщетение. Така не се установява задължението по договора за потребителски кредит да е било изпълнено и заемът да е бил погасен. Поради това решението на районния съд се явява изцяло незаконосъобразно  и следва да бъде отменено.

Въззивната страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 767,63 лева представляваща заплатена държавна такса и юрисконсулстко  възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 670/30.07.2014г. по гр.д. № 1319/2014г.  на Сливенския районен съд изцяло като вместо нова постановява:

 

ПРИЗНАВА за установено  между страните „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕС” ЕАД, ЕИК 130697666, със седалище и адрес на управление: гр. С., ЖК „М. № *, Бизнеспарк С., сграда *, представлявано от М.Ж.М.Ф. и Н.И.Х.,***, че той  дължи на дружеството сума в размер на 3874.35 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит от 25.05.2010г., сума в размер на 1469.94 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.03.2011г. до 13.09.2013г., сума в размер на 877.27 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2011г. до 31.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2013г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по ч.гр.д. № 4514/2013г. на Сливенския районен съд в размер на сумата от 226,63 лева.

 

ОСЪЖДА Н.И.Х.,*** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕС” ЕАД, ЕИК 130697666, със седалище и адрес на управление: гр. С., ЖК „М. № *, Бизнеспарк С., сграда *, представлявано от М.Ж.М.Ф. сумата от 767,63 / седемстотин шестдесет и седем лв и 63 ст/ лева представляваща заплатена държавна такса и юрисконсулстко  възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: