Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 2

 

гр.Сливен, 05.02.2015г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети януари , през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: М. ЙОРДАНОВА

                                                                  СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                 

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Костова в.гр.д. № 536 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на адв.К., в качеството й на пълномощник на Т.Г.Д. против решение № 644/23.07.2013 г. по гр.д. № 5837/2012 г. на СлРС, с което е бил отхвърлен предявения от въззивницата Д. против И.М.Д. иск с правно основание чл. 23 ал.2 от СК за признаване на частична трансформация от 7000/23000 ид.части от недвижим имот, представляващ апартамент № * бл.№ *, ул.”Т.И.” в гр.Сливен със застроена площ 57,30 кв.м. и идентификатор 67338.551.60.1.1, както и предявения против ЕТ „ЕЛЕКТРА – И.Д.”*** иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 8000/23000 ид.части от описания по-горе недвижим имот. С обжалваното решение въззивницата Д. е била осъдена да заплати на въззивника И.Д. деловодни разноски в размер на 540.00 лв. и на въззивника ЕТ”ЕЛЕКТРА – И.Д.” разноски в размер на 600.00 лв. Страната твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните доказателства. Сочи се , че неправилно съдът не се е съобразил със свидетелските показания на свид.Ж. относно факта, че дадените от въззивницата на въззиваемия около 7000 – 8000 лв. са послужили за закупуване на процесния недвижим имот. С тези показания страната твърди, че се  е осъществила трансформация на лично имущество и по този начин е станал собственик на 7000/23000 ид.части от процесния недвижим имот. От друга страна  съдът неправилно се бил произнесъл и по установителния иск по чл. 124 ал.1 от ГПК, тъй като безспорно било доказано, че недвижимият имот не е бил вписан като актив на едноличния търговец и банковия кредит отпуснат за неговото закупуване е бил изплащан по време на брака от двамата съпрузи изцяло със семейни средства, а  не със средства на личния търговец, поради което 16000/23000 ид.части се явяват придобити в режим на СИО. С оглед на това след прекратяване на брака въззивницата се явявала собственик на 8000/23000 ид.части на процесния апартамент. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се деловодни разноски.

         В законния срок е депозиран отговор на въззивната жалба от пълномощника на въззиваемите, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е посочено, че при постановяване на съдебния си акт първоинстанционния съд е съобразил всички представени доказателства и е постановил правилно и законосъобразно решение. Моли се същото да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски и за въззивна инстанция. 

В съдебно заседание въззивницата се представлява от процесуален представител, като моли въззивния съд да обезсили атакуваното решение, като недопустимо и постановено по непредявен иск. Алтернативно моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемите И.М.Д. лично и като ЕТ „Електра - И.Д.“, в съдебно заседание се представляват от адв.М. Р., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа отговора на въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 22.08.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 03.09.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

 

 

По делото са били предявени искове с правно основание чл.23 ал.2 от СК за признаване на частична трансформация в обем 7000/23 000 ид. части в придобиването на недвижим имот, както и установителен иск за собственост на 8000/23000 ид. части от същия имот срещу ЕТ „Електра – И.Д.“.

Съдебната практика извървя дълъг път, докато приеме, че вещите и правата върху тях, които физическото лице, действащо като ЕТ, придобива в резултат на осъществяваната от него търговска дейност, не са СИО. Имуществото на търговеца и семейната имуществена общност са различни, като предприятието на едноличния търговец е обособено отделно от неговото останало имущество.

В конкретния казус основния въпрос, който обуславя изводите на съда е момента на придобиване от ЕТ на собствеността върху процесния недвижим имот, а именно 05.08.2002г. Този момент предшества сключването на брака между страните по делото – 05.10.2002г.  поради което имота няма характер на СИО. За възникналите между страните отношения по повод издадената на 05.08.2002г. запис на заповед за сумата от 7000лева е постановено влязло в сила Решение № 072/13.01.2014г. по гр.д. № 668/2013г. на СлРС, което има задължителен характер в отношенията им. Дори и дадените средства да са били използвани за закупуване на процесния имот, то същия е закупен преди брака и то от ЕТ, а не от бившия съпруг в лично качество.

По отношение на претендираните 8000/23000 ид. части от процесния недвижим имот претенцията също се явява неоснователна. Собствеността върху имота е придобита от ЕТ „Електра - И.Д.“ към момента на сключване на договора за покупко – продажба, в изискуемата от закона форма. Това е официалния титул за собственост и неговото съставяне предшества сключването на гражданския брак между страните. Следователно имота не е придобит по време на брака и няма характер на СИО. Имуществото, което придобива физическото лице, действащо като ЕТ, възниква в патримониума на търговеца. Данните по делото касаещи начина, по който са заплащани кредитните вноски засягат други облигационни отношения съществуващи между страните, но не и придобиването на имота в режим на СИО.

Предвид гореизложеното, въззивния съд намира атакуваното решение за постановено при пълно и точно установена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Налице е съвпадение на решаващите изводи на двете съдебни инстанции, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

На осн. чл.78 от ГПК и с оглед изхода на делото на въззиваемите следва да бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция деловодни разноски, доказани до размер от 800лева.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на СлОС   

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 644/23.07.2013 г. по гр.д. № 5837/2012г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА Т.Г.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Д. с ЕГН ********** ***  - лично и в качеството му на ЕТ „Електра – И.Д.“ с ЕИК 1190012277 със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., ж.к. „Д. Г.“, бл.*, вх.*, ап.*  сумата от 800.00 /осемстотин лева/ лв. деловодни разноски за въззивна инстанция.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок  от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

           2.