Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 24.11.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                 

 

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 540 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв.В., пълномощник на „ДЗИ – Общо застраховане“АД с адрес за призоваване гр.Б., ул.“С.С.“ № * против решение № 556/2014г. по гр.д. № 2035/2013г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск против Агенция пътна инфраструктура с правно основание чл.213 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 1 483,91 лева, представляваща част от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.06.2013 г. до окончателното изплащане. С обжалваното решение е бил отхвърлен и предявения иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане мораторна лихва в размер на 123.37 лв. за периода от 31.07.2012 г. до 12.06.2013 г. Исковете са били отхвърлени като неоснователни.

         В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като съдът не бил съобразил със събраните по делото доказателства, а именно със свидетелските показания на свид. П., както и с изготвената авто-техническа експертиза, от които безспорно се било установявало, че вина за настъпилото на 22.02.2012 г. ПТП имало не само лицето, управлявало лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № РВ 8709 ВТ, а и обстоятелството, че пътят не е бил опесъчен и е бил налице хлъзгав и заснежен участък. Ответникът по иска не бил изпълнил законовото си задължение да поддържа в изправност републиканската пътна мрежа, като не била предприела действия за привеждане на пътната настилка в състояние годно за поемане на пътния трафик, именно от това бездействие то длъжностните лица на ответника са били настъпили вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените искове. Претендират се деловодни разноски.

         В законния срок по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от гл.юриск. Х., процесуален представител на Агенция „Пътна инфраструктура“. С него жалбата е оспорена като неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Посочва се, че правилно първоинстанционният съд бил възприел, че настъпилото ПТП е било въз основа изключително и само по вина на водача на увреденото МПС. Процесният участък от пътя е бил надлежно сигнализиран с предупредителен знак за опасност от хлъзгане. По делото не била установена причинно.-следствена връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение от страна на Агенцията. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

         С въззивната жалба и отговора по нея не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв.Иванов , който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна Агенция „ Пътна инфраструктура „ не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемата страна „ Берко – 90 Б. и сие „ се представлява от адв. Д. , която оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Не претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 30.06.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 11.07.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск по чл. 213 ал. 1 от КЗ, съгласно който след като плати застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение и направените разноски. За да бъде уважен иска е необходимо да се докаже наличието на застрахователни правоотношения между увреденото лице и застрахователя изплатил обезщетението, настъпил деликт , изплатено обезщетение , виновно поведение на ответника , което да е причинило настъпването на деликта. В случая е безспорно , че пострадалият автомобил е бил застрахован у въззивното дружество , че след настъпване на ПТП са били установени щетите по вид и размер и че същите са били изплатени на увреденото лице. Съдът счита обаче , че не е доказано по безспорен и категоричен начин , фактът на взаимна връзка между действията на ответниците по иска и причината за настъпване на ПТП. Факт е , че преди настъпване на ПТП е имало снеговалеж и пътната настилка е била заснежена и заледена. Факт е , че същата не е била опесъчена. Но мястото на настъпване на ПТП е било сигнализирано , като потенциално опасно през зимния период поради заснежаване и заледяване , и като участък с опасни завои. В случая се касае за наличието на вина единствено в поведението на шофьора на пострадалия автомобил , който не е съобразил своята скорост на движение с конкретните тежки атмосферни условия , с наличието на сняг по пътя , както и със знаковата сигнализация на тази част от пътя сочеща наличието на остри , опасни завои. В този смисъл е и становището на ВЛ Узунов изразено в с.з. , който мака и да не е отговорил на задача по автотехническа експертиза е дал становище във връзка с компетентността си , съгласно което във всички случаи загубата на управление при заледен и заснежен участък от пътя се дължи на движение на технически несъобразена стойност съобразно пътната обстановка. С оглед изложеното съдът счита , че главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан . Съответно като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът за лихви поради акцесорния му характер.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да бъде потвъдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 във вр. с чл. 9ал. 1 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъдят и деловодни разноски в полза на Агенция „ Пътна инфраструктура“ в размер на 310.50 лв. за сметка на въззивника.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 556/27.06.2014 г. по гр.д. № 2035/2013г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“АД с адрес за призоваване гр.Б., ул.“С.С.“ № * да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С. , бул. „ М. „ № *сумата от 310.50 /триста и десет лева и 0.50 стотинки/ лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.