Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 40

 

Сливен, 04.05.2015 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на осми април  през две хиляди и петнадесета  година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежана Бакалова

при участието на секретаря ………Е.Х.…………………………

в присъствието на прокурора………………………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова………………..…гр.дело № 544  по описа за 2014 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД.

          Ищецът М.Т.Х. твърди в исковата си молба, че на 15.09.09г. претърпял планова операция в ответната болница от херния в дясната слабинна област. Бил изписан на 18.09.2009г. Седмица след изписването му десният му тестис посинял и се подул и усещал силни болки. След като потърсил медицинска помощ от лекуващия лекар, той му обяснил, че това е нормално и му препоръчал лечение с компреси и мазане с антибиотичен мехлем. Това му състояние продължило около 4 м., през което време той бил в отпуск по болест, не можел да работи, като постепенно отокът спаднал, но тестисът му започнал да намалява. Консултирал се с различни медицински работници и всички му отговаряли, че състоянието му е нормално. Твърди, че след като извършил справка в интернет попаднал на подобен на своя случай в Александровска болница - София и се прегледал  при специалист уролог, който след прегледа установил, че в резултат на операцията и възникналия след нея възпалителен процес десният му тестис е със силно намалени размери. Счита, че увреденото му състояние се дължи на грешка при извършената операция, при зашиването на кръвоносните връзки, с което е бил намален  притока на кръв до тестиса и с времето това  довело до неговото атрофиране. Възникналото след операцията усложнение е било симптом и повод да се извърши нова ревизираща операция за отстраняване на грешката, но това не е направено, с което си бездействие счита, че е нарушена добрата медицинска практика и това е довело до причиненото му увреждане. Твърди, че в резултат на това увреждане е претърпял редица вреди като не се чувства пълноценен човек. Счита, че отговорността на ответника е ангажирана като възложител на лекарския екип, извършил операцията и моли съда да постанови решение, с което осъди ответната болница да му заплати обезщетение в размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира и разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който прави възражение, че предявеният иск е погасен по давност по чл.110 от ЗЗД. По основателността на иска оспорва същия като неоснователен и недоказан като твърди, че не е налице пряка причинно следствена връзка между действията на опериращия екип и настъпилите усложнения и увреждания, твърдени от ищцовата страна. Твърди също така, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се във факта, че ищецът не е потърсил своевременно лекарска помощ.

Третото лице-помагач оспорва ангажирането на собствената си отговорност, както и предявения иск и прави възражение за погасяване по давност на самия иск, както и на отговорността си във връзка със сключения договор за застраховка.

          В съдебно заседание, ищецът, чрез своя пълномощник поддържа иска  си. Претендира разноски.По повод направеното в отговора възражение за погасяване на предявения иск по давност твърди че възражението е неоснователно, тъй като ищецът твърди че вредоносното действие е не операцията проведена на 15.09.2009г., а последвалото бездействие на лекуващия  лекар. Твърди че той е извършил прегледи в частния си кабинет, без да издаде амбулаторни листи, а е издал болнични листи, последният от които на 18.12.2009г. и счита че от тази дата следва да бъде пресмятан давностния срок за предявяване на иска.

          Ответникът, чрез пълномощника си оспорва исковете по основание и размер. Счита че увреждането, ако имат такова е извършено на 18.09.2009г. и искат е погасен по давност. Счита че не е доказана причинно-следствена връзка между увреждането и действията на лекар от представляваната от него болница.  Претендира присъждането на разноски.

          Представителят по пълномощие на третото лице- помагач моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Ищецът М.Т.Х. е постъпил на 14.09.2009г. в ответната МБАЛ „Д.р И. С.“ АД гр. С. за планова операция от херния в дясната слабинна област. На 15.09.2009г. бил опериран от екип на ответната болница с оператор д-р А.. На 18.09.2009г. бил изписан, като в приложената епикриза е описано че при протичането на операцията не са настъпили усложнения и при изпасването болния е в добро общо състояние.  Дадени са препоръки за прием на обезболяващи, превръзки, диета и покой. Назначени са два контролни прегледа на 26.09.2009г. и 18.10.2009г., които да се извършат в хирургичен кабинет №3 в ответната болница. Издаден е на ищеца болничен лист № 1677286, № 3262/08.10.2009г. от МБАЛ „Д.р И. С.“ АД за временна нетрудоспособност за периода от 14.04.2009г. до 18.10.2009г. включително. Болничният лист е подписан от д-р А. и д-р Р. и е поставен печат на ответника.

          По делото е представен и друг болничен лист № 2983249, № 723/18.12.2009г., издаден от „Групова практика за специализирана медицинска помощ д.р А. и сие“ СД Сливен, подписан от д-р А. и д.р Р. и подпечатан с печата на практиката. С него е определена временна нетрудоспособност на ищеца за периода от 18.12.2009г. до 17.01.2010г.

          За периода от 19.10.2009г. до 17.12.2009г. не са представени доказателства, че на ищеца са били издадени болнични листи.

          От гласните доказателства се установява, че веднага след изписването от болницата на ищеца той получил оток в слабините и по препоръка на лекуващия лекар се лекувал с компреси. Те не подобрили положението, като след повторно посещения при лекаря му били изписани два вида лекарства, за които свидетелката Х. не може да посочи какви са. Отокът продължил дълго време. За период от 5-6 месеца след операцията при вдигане на нещо тежко получавал болки. Преди една година Х. се прегледал при лекар уролог, който го посъветвал да си направи операция. По този повод той споделил на свидетелката че единият му тестис липсва. Свидетелката не знае какво е било заключението на този специалист относно причината за това състояние дали проведената операция или друга причина.

          Видно от показанията на разпитаната свидетелка Х. – майка на ищеца, след изписването му от болницата той е посещавал само частния кабинет на д-р А. за преглед. Липсват каквито и да е писмени доказателства за извършването на тези прегледи (амбулаторни листи, страната не е изискала в съответните срокове такива доказателства от лекуващия лекар). Не може да се установи при липсата на тези доказателства какво е било обективно установено за състоянието на ищеца при прегледите и какво лечение е било назначено от лекаря.

          По делото е представено медицинско направление за консултация от 24.09.2014г., издадено от д-р И. И., специалист -уролог , в което е описано че десният тестис на ищеца е със силно намалени размери и се препоръчва операция.

          По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. доц. Д-р К.К. – специалист хирург и д-р Д.Р. – специалист уролог. От заключението, неоспорено от страните, се установява че липсва информация от прегледи или изследвания преди операцията от херния,  за размера на десния тестис на ищеца. Ако е било налице пълно запушване на кръвоносните съдове в резултат на претърпяната операция това би довело да остра болка и оток веднага след настъпването му, каквато не се наблюдавала при ищеца. При липса на такива симптоми операторът не може да вземе решение за повторна спешна операция. При непълно прекъсване на кръвоснабдяването, измененията са постепенни, т. нар. хроничен тип. То според разпита на в.л. в с.з. може да бъде причинено, както от една операция, така и от лоша хигиена на превръзките. Теоретично възпалението може да доведе до такава последица – намаляване на размерите на тестиса. В медицинската документация липсват данни за такова възпаление. При липсата на медицински данни за размера на тестиса на ищеца предоперативно, не може да се направи извод че сегашното състояние на тестиса е причинено от извършената на ищеца операция от херния на 15.09.2009г. В.л. не могат да направят извод дали е нарушена репродуктивната способност на ищеца, тъй като липсват данни за преоперативната такава.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Съдът кредитира изцяло заключението на вещите лица, в чиято безпристрастност и компетентност няма основание да се съмнява. Съдът кредитира показанията на свид. Х. – майка на ищеца, доколкото те не противоречат на останалите събрани доказателства. Относно факта дали ищецът  е посетил контролните прегледи, които са му били назначени след изпасването му от ответната болница, ответникът е представил извадка от Амбулаторен дневник, но същият е за 2005г., поради което е неотносим. Не се спори между страните, че лекаря извършил операцията от херния на ищеца на 15.09.2009г. – д-р А, е работил в ответната болница към момента на извършването й.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Същият е погасен по давност. Ищецът твърди в исковата си молба, че претърпял на 15.09.2009г. операция от херния, извършена в ответната болница и в резултат на нея развил усложнение, което довело да загубата на единия му тестис т.е. че ответникът следва да отговаря за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, извършено от лекар, на който е възложил извършването на операцията. Искът е предявен на 20.10.2014г. Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди се погасява с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която тече от датата на увреждането. В конкретния случай давността е изтекла на 15.09.2014г., а искът е предявен след нейното изтичане. Според твърденията на ищеца увреждащото деяние е извършването на операцията, при която е прекъснато кръвоснабдяването на тестиса му. Това деяние е извършено на 15.09.2009г. Съдът намира че непозволеното увреждане, така както е описано  от ищеца, е настъпило с извършването на операцията, а последващите симптоми и оплаквания са резултат от него.

В с.з. ищецът уточнява че вредоносното деяние е бездействието на лекуващия лекар д-р А. да предприеме действия по оплакванията на ищеца, като за това той е бил сигнализиран при проведените прегледи в частния му кабинет. Счита че давността започва да тече от м. декември 2009г., когато е издаден последния болничен лист от д-р А. и той е направил преглед на ищеца. Съдът намира че това твърдение е неоснователно. След като ищецът твърди че неимуществените вреди, които е претърпял са в резултат на неправилно извършена операция, при която е засегнато кръвоснабдяването на тестиса му, то последвалите оплаквания не са причина за непозволеното увреждане, нито такава е бездействието на лекаря, а самата операция.

Възражението е неоснователно и на друго основание. Прегледът за който се твърди че е извършен на 18.12.2009г. и е издаден болничен лист, е  от „Групова практика за специализирана медицинска помощ д.р А. и с.“ СД С. т.е. той не е издаден от д-р А., по възлагане от ответната МБАЛ „Д.р И. С.“ АД гр. С.. В този случай искът по чл. 49 от ЗЗД срещу ответника МБАЛ „Д.р И. С.“ АД гр. Сливен е неоснователен, дори да се приеме че давността е започнала да тече на 18.12.2009г., тъй като този ответник не е възложил на д-р А. функциите по преглед и лечение на ищеца.

Дори да се приеме, че исковата претенция не е погасена по давност, не се събраха доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка между извършената операция и сегашното състояние на ищеца. От изслушаната по делото експертиза не може да се направи извод че оперативното лечение на хернията на ищеца е довело до сегашното състояние на тестиса му.

При този изход на производството на ответника са дължат направените разноски за адвокатска защита в размер на 1 300лв. и 250лв. за вещо лице.

 

                   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

         

          ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.Х. ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Д.**** срещу МБАЛ „Д.р И. С.“ АД гр. С., ЕИК *****, гр. С., ул. „Х. Б.“ №*, иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждането на ответника, в качеството му на възложител, да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в  резултат на непозволено увреждане размер на 26 000лв,  като погасен ПО ДАВНОСТ.

          Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника - ЗК „У.“ АД, ЕИК *****,с адрес за призоваване гр. С., ул. „Ю.“ № ****.

          ОСЪЖДА М.Т.Х. ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Д.*** да заплати на МБАЛ „Д.р И. С.“ АД гр. С., ЕИК ******, гр. Сливен, ул. „Х. Б.“ №* направените разноски в размер на 1 550лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен  срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :