Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №280

 

гр. Сливен, 14.11.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:         

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №545 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №107/25.06.2014г. по гр.д.№123/2014г. на Новозагорски районен съд, с което са отхвърлени поради погасяване по давност предявените от „Алкор“ ЕООД, гр.Стара Загора против ППК „Кортен“, с.Кортен, общ.Нова Загора искове с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата от 9054,55лв., представляваща неизплатен остатък по фактура №0000001534/22.07.2005г. и на сумата от 2436,76лв., представляваща неизплатен остатък по фактура №0000001537/03.08.2005г. и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3543,34лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата в общ размер на 11491,31лв. за периода от 24.02.2011г. до предявяване на иска – 24.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като на ответника са присъдени разноски в размер на 1176лв.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство „АЛКОР“ ЕООД, гр.Стара Загора, който обжалва първоинстанционното решение изцяло.

В жалбата си въззивникът посочва, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че районният съд неправилно е приел, че липсват доказателства за прекъсване на давността по смисъла на чл.116 от ЗЗД. Твърди, че е налице признание на вземането от длъжника, което е направено с представеното писмо по чл.22, ал.1 от ЗСч., с което изрично ответника уведомява ищеца, че му дължи сумата, предмет на иска. Съдът погрешно е приел, че в писмото се касае „до наличие от факти“, а не до признаване последиците на въпросните факти и превратно приел, че документа служел за уточняване на вземането. Счита, че е налице достатъчно ясно и категорично признаване на задължението и писмото следва да се кредитира като извънсъдебно признание за дължимостта на сумата, посочена в него. Освен това посочва, че осчетоводяването на фактурите от ответника, включването им в дневника за покупки и ползването в пълен размер на данъчен кредит също представлява извънсъдебно признание както за осъществената сделка, така и за цената на стоката и реалното й получаване от купувача. Осчетоводяването на фактурите, както и издаването на процесното писмо в своята съвкупност обосновават признанието на ответника за дължимостта на ищцовата претенция. Посочва, че първоинстанционният съд не съобразил разпоредбата на чл.301 от ТЗ, който следва да намери приложение в случая ако се приеме, че счетоводителката не е разполагала с правомощие да прави въпросното признание на дълг. Счита, че от датата на издаването му – на изходящия номер на 25.02.2009г. ответника е разбрал за писмото и като не се е противопоставил веднага, се счита, че е приел извършеното от гл. счетоводител. Посочва, че по смисъла на чл.93,т.5 от НК писмото е официален документ и обясненията, дадени от счетоводителката по отношение на съдържанието му не следва да се кредитират като недопустими за опровергаване съдържанието на официален документ. То съдържа данни, направени от извлечение от хронологичен счетоводен регистър и се ползва с удостоверителна сила относно изложеното в него. Поради това намира, че исковата му претенция е основателна и доказана в пълен размер. От друга страна въззивникът посочва, че районният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по нито едно от изложените в исковата молба основни обстоятелства и твърдения, като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.  С оглед изложеното, моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло постановеното първоинстанционно решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковите претенции. Алтернативно, ако съдът прецени, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, да върне делото за разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски. 

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от другата страна ППК „Кортен“, с.Кортен, общ.Нова Загора.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата кооперация ППК „Кортен“, с.Кортен, общ.Нова Загора оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение не страда от посочените в жалбата пороци и моли въззивния съд да го потвърди. Правилно съдът приел, че процесното писмо от 25.02.2009г., подписано от счетоводителя на кооперацията, има характер на уточняващо вземанията/задълженията между страните по счетоводните им данни към 31.12.2008г. и не представлява изрично и недвусмислено признание на вземането, съгласно разпоредбата на чл.116, б.“а“ от ЗЗД. Поискано е да се посочат вземанията по счетоводни данни към посочената дата във връзка с изискванията на ЗСч. Писмото представлява сверка на счетоводните записвания, но не и признание на дълга. Признанието следва да е изрично от длъжника, а в случая писмото не е подписано от представляващия кооперацията, а от счетоводител. Председателя не е уведомяван за това обстоятелство, тъй като касае формални счетоводни изисквания и такива писма са изпращани на всички контрагенти на кооперацията. Счита, че не е приложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ, тъй като тя касае сключване на търговски сделки и няма данни председателят на кооперацията да е узнал за изготвяне и изпращане на писмото. От друга страна посочва, че видно от ССЕ, неплатените остатъци по процесните две фактури са отписани към 31.12.2012г. и ако давността е прекъсната, то не е налице основание за такова отписване. Към датата на изпращане на писмото давността още не е била изтекла, поради което в счетоводството съществувало валидно задължение, което с изтичане на пет годишния срок от датата на издаване на фактурите е погасено. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

            В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., дружеството въззивник „АЛКОР“ ЕООД, гр.Стара Загора, редовно призовано, се представлява от пълномощник – адв. Д.Г. ***, който поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея подробни съображения. Моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и да постанови ново, с което уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В с.з. въззиваемата кооперация ППК „Кортен“, с.Кортен, общ.Нова Загора, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника адв. Е.М. - М. ***, с която оспорва въззивната жалба и поддържа подадения против нея отговор. Моли съда да потвърди решението на Районен съд – Нова Загора, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.  

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Новозагорският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за заплащане на неизплатена част от продажна цена на доставени стоки в размер на 9054,55лв. по издадена фактура №1534/22.07.2005г. и в размер на 2436,76лв. по издадена фактура №1537/03.08.2005г., ведно със законната лихва за забава върху двете главници, считано от подаване на исковата молба, с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1, вр. с чл.318, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.286 и чл.288 от ТЗ и иск за заплащане на мораторна лихва върху общата главница от 11491,31лв. в размер на 3543,34лв. за периода от 24.02.2011г.  до подаване на исковата молба на 24.02.2014., с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявения иск. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Въззивният състав не споделя правните изводи на районния съд, които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Съдът намира за основателни изложените във въззивната жалба оплаквания.  

Безспорно по делото е установено, че между страните /търговски дружества/ са налице сключени търговски договори за продажба на стоки /препарати за растителна защита/, които са двустранни, неформални, консенсуални и възмездни. Договорите са търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ и търговска продажба по смисъла на чл.318, ал.1 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ТЗ за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон. По принцип търговските сделки са неформални, с изключение на изрично предвидените такива в закон /напр. банкови сделки/. В случая сключените между страните сделки са неформални и като такива те могат да се установяват с всички предвидени и допустими доказателствени средства. В случая, съществуването на двете правоотношения, обвързващи страните е установено с документите за стоката  /съгл.чл.321 от ТЗ/, а именно издадените фактури, неоспорени от ответната страна.

Понеже страните не са уговорили срок за заплащане на продажната цена  по правилата  на чл. 327, ал.1 от ТЗ  купувача – ответната кооперация /въззиваем/ е следвало да заплати на продавача – ищцовото дружество /въззивник/ цената  в момента на предаване, респ. получаване на стоката. Няма спор между страните, че в случая  реалното предаване на стоките е извършено към датата на изготвяне на фактурите, съответно на 22.07.2005г. и на 03.08.2005г., което обстоятелство е отразено и във фактурите и не се спори между страните. Следователно към този момент е възникнало насрещното задължение по договора на купувача – ответната кооперация да заплати цената на продадената стока.

По делото е установено, че още при издаване на фактурите, ответната кооперация е заплатила дължимият ДДС по всяка една от двете фактури, като останалите дължими суми са както следва: 9054,55лв. по фактура №1534/22.07.2005г. и 2436,76лв. по фактура №1537/03.08.2005г. От заключението на вещото лице, назначено от първоинстанционния съд се установява и факта, че ответната кооперация е включила двете фактури в дневниците за покупки съответно през м.юли и м.август 2005г. и е ползвала данъчния кредит.

По този начин безспорно е установено възникването на процесните две вземания по договорите за продажба на стоки – препарати за растителна защита. В тази насока, следва да се отбележи, че възражения от страна на ответната кооперация няма направени.

Ответната кооперация не е доказала изпълнение на договорните си  задължения за плащане на остатъка от дължимата продажна цена на доставените стоки. Следва да се отбележи, че няма и направени твърдения за плащане.

Наведените от нея с отговора на исковата молба възражения са за постигната устна уговорка за незаплащане остатъка по фактурите, с оглед други съществуващи между страните, респ. свързани с тях лица търговски отношения и възражение за изтекла погасителна давност.

Първото наведено възражение за недължимост на процесните суми е останало недоказано от носещата доказателствената тежест страна – направилата го ответна кооперация. Тя не е ангажирала никакви доказателства в тази насока, поради което следва да понесе своеобразната санкция от неизпълнение на основното си процесуално задължение и съдът да приеме за несъществуващо твърдяното, но неустановено с годни доказателства обстоятелство.

Второто наведено твърдение за недължимост на процесните суми по двата договора за търговска продажба на стоки е правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност. В случая е приложима общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД /относно двете главници по договорите за продажба на стоки/. Течението на погасителната  давност се свързва с бездействието на носителят на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за принудително осъществяване на вземанията. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давностният срок  започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В случая се касае за вземания за продажна цена по договори за търговска продажба на стоки, като задължението за плащане на цената, както бе посочено по-горе е възникнало от момента на доставяне на стоките, т.е. съответно от 22.07.2005г. за вземането по фактура №1534/22.07.2005г. в размер на 9054,55лв. и от 03.08.2005г. вземането по фактура №1537/03.08.2005г. в размер на 2436,76лв.

Още с исковата молба ищцовото дружество е направило твърдение за прекъсване на давностния срок с направено от длъжника изявление за признаване на вземането по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД. Въззивният съд не споделя правните изводи на районния съд в тази насока, като с оглед събраните по делото доказателства намира, че това твърдение на ищеца е доказано.

Настоящият състав намира, че писмо изх.№7/25.02.2009г., изходящо от ответната кооперация съдържа в себе си изрично признание на процесното задължение /посочено в общия размер от 11491,31лв. Съгласно установената съдебна практика признание по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Изявлението съдържащо се в посоченото писмо изрично съдържа признание на задължението – „ППК Кортен, с.Кортен дължи на „Алкор ЕООД 11491,31лв.“. Изявлението съдържащо изрично признаване на задължението /не на фактите, от които произхожда, напр. фактури, доставка на стоки/ е отправено до кредитора – „Алкор“ ЕООД и е в давностния срок /направено на 25.02.2009г./, т.е. преди давностния срок да е изтекъл /изтича съответно на 22.07.2010г. и на 03.08.2010г./. Съдът не споделя извода на НЗРС, че с писмото се признава единствено салдото към 31.12.2008г. Както бе посочено писмото съдържа недвусмисления израз „дължи“, т.е. признава съществуването на самия дълг, а не на счетоводни данни, както е приел районния съд.

По въпроса за това кой е направил изявлението и изхожда ли то от длъжника, т.е. направено ли е от негово име и обвързва ли го, съдът намира следното: По делото е безспорно установено и между страните не се спори, че въпросното писмо и подписано от гл.счетоводител на ответната кооперация в качеството му именно на такъв, носи печата на кооперацията и е изведен със съответен изх. номер от регистъра на кооперацията. Няма данни по делото гл. счетоводител, подписал писмото да е бил надлежно упълномощен от представляващия кооперацията за извършването на това действие, представляващо само по себе си признаване на задължението. В случая, доколкото, именно при липсата на идентитет между лицето, извършило съответното действие без надлежна представителна власт от името на търговеца и лицето, оправомощено да осъществява законното представителство на същия, възниква въпросът за приложението на чл. 301 ТЗ, с оглед противопоставимостта на последния. Видно от показанията на свид. Стоянка Ганчева, председателят на кооперацията - Н. към момента на финансовото приключване е запозната с изготвения баланс, финансов отчет и с остатъците, които кооперацията дължи. Следователно от този момент съдът приема, че след като не се е противопоставил веднага на това действие – признаване на задълженията към ищцовото дружество и включването им в счетоводния баланс /те са били включени в счетоводството на кооперацията по сметка 400 „Доставчици“, където са фигурирали до 31.12.2012г., когато са отписани и са отнесени по сметка 709 „Приходи от други продажби“, видно от заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза/, представляващия по закон кооперацията е потвърдил извършеното без представителна власт действие.    

Поради това, въззивният съд приема, че е налице признаване на вземането на ищцовото дружество от страна на длъжника – ответната кооперация, с което е прекъсната погасителната давност по смисъла на чл.116, б.“а“ от ГПК. От този момент – 25.02.2009г. е започнала да тече нова давност, която към момента на подаване на исковата молба с пощенско клеймо от 24.02.2014г. не е била изтекла. С подаване на исковата молба погасителната давност отново е прекъсната /чл.116, б.“б“ от ЗЗД/.

С оглед гореизложеното, въззивният съд намира, че е налице неизпълнение от страна на ответната кооперация на нейното насрещно задължение по двата договора за търговска продажба на стоки за заплащане в пълен размер на дължимата цена на доставените стоки, за което са издадени съответно фактура №1534/22.07.2005г., като незаплатената част е в размер на 9054,55лв. и фактура №1537/03.08.2005г. с неизплатена част от 2436,76лв., поради което следва да бъде ангажирана нейната договорна отговорност за неизпълнение на поети задължения. Следователно предявените главни искове са основателни и доказани в пълния претендиран размер и следва да се уважат.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.02.2014г.

Основателността на главните искове обуславя основателността и на акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Акцесорната претенция е за период от три години преди подаване на исковата молба – от 24.02.2011г. до 24.02.2014г.

Безспорно по делото се установи, че стойността на продадените от ищцовото дружество на ответната кооперация стоки по двата договора не е била заплатена до подаване на исковата молба. Задължението на ответната кооперация - купувач за заплащане продажната цена на закупените стоки – препарати за растителна защита по всяка една отделна фактура е възникнало от деня на издаване на фактурата. След този ден с оглед разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЗД ответното дружество е изпаднало в забава. Тъй като се касае за изпълнение на парични задължения – заплащане продажна цена на закупени стоки, то съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД ответното дружество дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. С оглед изложеното предявения акцесорен иск е основателен. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената и изслушана пред районния съд съдебно-счетоводна експертиза, размерът на обезщетението за забава за процесния период 24.02.2011г. - 24.02.2014г. върху главницата от 9054,55лв. възлиза на сумата от 2791,96лв., а върху главницата от 2436,76лв. – на стойност 751,34лв., т.е общия размер на обезщетението за забава върху двете главници за процесния период възлиза на сумата от 3543,34лв. Следователно предявеният акцесорен иск е основателен и доказан в пълния претендиран размер и като такъв ще се уважи изцяло.

Като е достигнал до други правни изводи по главните и акцесорните искове, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно съдебно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което исковите претенции бъде уважени изцяло по изложените по-горе съображения.

С оглед изхода на спора и съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК на ищцовото дружество следва да се присъдят направените пред двете инстанции разноски в общ размер на 3426,48лв., от които 1948,59лв. разноски пред първата инстанция и 1477,89лв. разноски пред въззивната инстанция.

На ответната кооперация в първоинстанционното производство, въззиваема в настоящото, не се дължат разноски с оглед изхода на спора. Поради това решението на Новозагорски районен съд следва да бъде отменено и в частта, с която са присъдени разноски на ответника.

С оглед цената на отделните обективно кумулативно предявени искове по настоящия търговски спор, решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №107/25.06.2014г., постановено по гр.д.№123/2014г. на Новозагорски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ ППК „Кортен“, ЕИК 119018675, със седалище и адрес на управление: с.Кортен, общ.Нова Загора, представлявана от М.Н. ДА ЗАПЛАТИ на „АЛКОР“ ЕООД, ЕИК 833065604, със седалище и адрес на управление: гр.С. З., ул.“Д. Н.“ №*, представлявано от управителя Л.Н., както следва: сумата от 9054,55 лева /девет хиляди петдесет и четири лева и петдесет и пет ст../, представляваща неизплатена част от продажна цена на доставени на 22.07.2005г. стоки – препарати за растителна защита по фактура №1534/22.07.2005г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.02.2014г. до окончателното й изплащане; сумата от 2436,76 лева /две хиляди четиристотин тридесет и шест лева и седемдесет и шест ст../, представляваща неизплатена част от продажна цена на доставени на 03.08.2005г. стоки – препарати за растителна защита по фактура №1537/03.08.2005г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.02.2014г. до окончателното й изплащане; сумата от 3543,34лв. /три хиляди петстотин четиридесет и три лева и тридесет и четири ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници за периода от 24.02.2011г. до 24.02.2014г., както и сумата от 3426,48лв., представляваща направени по делото пред двете инстанции разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.