Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

 

гр.Сливен, 19.03.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на двадесет и трети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря Е.Х.,

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА гр.д. № 558 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от П.С.Х. против Прокуратура на РБългария, в която е посочено, че ищецът е пенсионер, неосъждан и няма данни за противообществени прояви от негова страна. Не е имало и водени против него наказателни производства. Сочи се, че преди да се пенсионира ищецът е упражнявал престижна и отговорна професия, като кадрови военнослужещ. През 2012г. в ОСлО при ОП – Сливен е било образувано ДП № 15/13г. като разследването се е водело за извършено престъпление по чл.234в ал.1 от НК. Първоначално ищецът е бил разпитан като свидетел, а впоследствие, с постановление му е било повдигнато обвинение и същият е бил привлечен като обвиняем за цитираното престъпление, предявено му на 28.05.13г. Повдигнатото обвинение е за това, че в периода от пролетта на 2011г. до 28.09.2012г. в гр.Сливен, чрез И.В.Г., осъществил неправомерно въздействие върху  уред за търговско измерване на електрическа енергия, електромер № 41797633, отчитащ консумираната ел.енергия на адрес: гр.С., ул.”С. Ф.” № *, с което се създало условие за непълно отчитане на потребената ел.енергия - престъпление по чл.234в ал.1 от НК. С това постановление на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка”. След приключване на разследването ДП е приключило с мнение за предаване на съд. Изготвен е бил обвинителен акт и делото е внесено в съда, като е образувано НОХД № 1821/2013г. по описа на РС - Сливен. Твърди се, че в хода на делото представителят на РП – Сливен е поддържал обвинението и е пледирал за признаване на ищеца за виновен в извършване на престъплението, в което е бил обвинен. Производството по НОХД № 1821/13г. на СлРС било приключило с постановяване на присъда № 75/13.03.14г., с която П.С.Х. е бил признат за невиновен за престъплението, за което е бил обвинен и съответно оправдан по повдигнатото обвинение. Постановената присъда се твърди, че е била протестирана от прокурор при РП – Сливен и по повод на този протест е било образувано ВНОХД № 171/14г. на СлОС. С присъда от 23.06.14г. по цитираното ВНОХД ищецът П.С.Х. е признат за невиновен и съответно е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Присъдата на ОС – Сливен е окончателна и не подлежи на обжалване. Предвид горното ищецът твърди, че в резултат на незаконосъобразните действия на органите на разследването, свързани с незаконосъобразно воденото срещу него наказателно производство, са причинени значителни неимуществени и имуществени вреди. На първо място се сочи, че се касае за време повече от година, през което ищецът е бил обвиняем. През този дълъг период от време ищецът е ограничил контакти си, затворил се е в себе си, изживял е тежко това, че спрямо него несправедливо е повдигнато обвинение и се води наказателно производство за престъпление, което не е извършил. Твърди се, че у ищеца се е породил и поддържал, през всичките тези месеци, основателен страх, за това че спрямо него би могла да бъде реализирана съответната наказателна отговорност за престъпление, което не е извършил и към което по никакъв начин не е бил съпричастен, като предвиденото за това престъпление наказание е до 5 години „Лишаване от свобода” и „Глоба” до 15 000 лева. Всичко това се сочи, че е оставило трайно негативно отражение в неговата психика и е създало дискомфорт в социалните му контакти. През периода ищецът е бил принуден да живее в страх и под постоянен стрес, както и да вижда пред себе си едно несигурно бъдеще, като реално е живял с мисълта, че както спрямо него се води едно производство за престъпление, което не е извършил, така и би могъл да бъде осъден за това и за деяние, към което по никакъв начин не е съпричастен. Твърди се, че към момента на привличането му като обвиняем ищецът е бил уважаван, с добро име в обществото, в трудоспособна възраст е упражнявал престижна и отговорна професия. Впоследствие, след образуваното срещу него наказателно производство, той и семейството му са били принудени да живеят с мисълта за неясно и несигурно бъдеще и в страх от предстоящото му осъждане. Ищецът се затворил в себе си, ограничил социалните си контакти, избягвал публични места, предвид напредналата му възраст се влошило и здравословното му състояние, като всички тези месеци са оставили непоправима следа в неговата психика. Посочено е още, че през този период от време ищецът е станал раздразнителен, бил е изнервен, особен в дните около провеждащите се с.з. Това негово състояние се отразило негативно в личните му отношения и социалните му контакти. Когато ищецът е бил призован да участва в с.з. или провеждане на процесуално следствени действия с негово участие същият е получавал сърцебиене, задух, умора при обичайни усилия, състояния, които преди да бъде привлечен като обвиняем не е имал. Наложило се да бъде проведено лечение и да приема различни медикаменти.

Освен претърпените неимуществени вреди се твърди, че ищецът е претърпял и имуществени такива, свързани с направени разходи за адвокатска защита в размер на общо 700 лева, от които 200 лева в досъдебно и първоинстанционно производство и 500 лева пред въззивна инстанция.

Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което присъди обезщетение в размер на 26 000 лева, за претърпените неимуществени вреди - психически болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.2014г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 700 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, а именно заплатено адвокатско възнаграждение за адвокатска защита пред различните инстанции, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.06.14г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Исковата молба е връчена редовно на ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. В същия се оспорва исковата претенция за имуществени и неимуществени вреди, изцяло, като недоказана по основание и респективно по размер, както и акцесорните такива претенции за лихви и разноски по наказателното дело. Алтернативно се оспорва исковата претенция за имуществени вреди, като се твърди, че разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение, се присъждат в производството, в което са били направени същите, т.е. в наказателното производство. Твърди се, че наказателното производство е продължило в изключително разумен срок, малко над една година, считано от привличането на ищеца като обвиняем. Освен по основание се навеждат възражения за прекомерност на претендираното обезщетение, като се навеждат доводи, че ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение „Подписка”, която не води до сериозно ограничаване на правната му сфера. От друга страна се сочи, че деянието по чл.234в ал.1 от НК не е тежко умишлено престъпление, и фактът, че тъй като към този момент ищецът не е бил осъждан то дори и да би била постановена осъдителна присъда би следвало да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК. Оспорва се твърдението в исковата молба, че действията на разследващите органи и прокуратурата са незаконни, както и че воденото срещу ищеца наказателно производство е било незаконно. Навеждат се възражения в смисъл на липса на доказателства по делото за водените наказателни производства, както и за претърпените неимуществени вреди. Взето е становище по отношение на исканията за ангажиране на доказателства.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа исковите претенции и моли за пълното им уважаване.

В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител по закон, който оспорва исковите претенции както по основание, така и по размер, като претендира за тяхното отхвърляне.

От фактическа страна се установява следното :

През 2012г. в ОСлО при ОП – Сливен е било образувано ДП сл.д. № 15/13г. като разследването се е водело за извършено престъпление по чл.234в ал.1 от НК. Първоначално ищецът е бил разпитан като свидетел, а впоследствие, с постановление му е било повдигнато обвинение и същият е бил привлечен като обвиняем за цитираното престъпление, предявено му на 28.05.13г. Повдигнатото обвинение е за това, че в периода от пролетта на 2011г. до 28.09.2012г. в гр.Сливен, чрез лицето И.В.Г., осъществил неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия, електромер № 41797633, отчитащ консумираната ел.енергия на адрес: гр.С., ул.”С. Ф.” № *, с което се създало условие за непълно отчитане на потребената ел.енергия - престъпление по чл.234в ал.1 от НК. С това постановление на ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка”.        След приключване на разследването ДП е приключило с мнение за предаване на съд. Изготвен е обвинителен акт и делото е внесено в съда, като е образувано НОХД № 1821/2013г. по описа на РС - Сливен. В хода на делото представителят на РП – Сливен е поддържал обвинението и е пледирал за признаване на ищеца за виновен в извършване на престъплението, в което е бил обвинен. Производството по НОХД № 1821/13г. на СлРС приключило с постановяване на присъда № 75/13.03.14г., с която П.С.Х. е бил признат за невиновен за престъплението, за което е бил обвинен и съответно оправдан по повдигнатото обвинение. Постановената присъда е била протестирана от прокурор при РП – Сливен и по повод на този протест е било образувано ВНОХД № 171/14г. на СлОС. С присъда от 23.06.14г. по цитираното ВНОХД ищецът П.С.Х. е признат за невиновен и съответно е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Присъдата на ОС – Сливен е окончателна и не подлежи на обжалване.

Наказателното производство е продължило една година, считано от привличането на лицето в качеството на обвиняем до постановяване на крайния съдебен акт. През този период от време ищецът е ограничил контакти си, затворил се е в себе си, изживял е тежко това, че спрямо него несправедливо е повдигнато обвинение и се води наказателно производство за престъпление, което не е извършил. Ищецът е изпитвал страх, че спрямо него би могла да бъде реализирана наказателна отговорност за престъпление, което не е извършил, като предвиденото за това престъпление наказание е до 5 години „Лишаване от свобода” и „Глоба” до 15 000 лева.

Към момента на привличането му като обвиняем ищецът е бил неосъждан, уважаван, с добро име в обществото, в трудоспособна възраст е упражнявал престижна и отговорна професия. След образуваното срещу него наказателно производство, ищецът се затворил в себе си, ограничил социалните си контакти, избягвал публични места, предвид напредналата му възраст се влошило и здравословното му състояние, като всички тези месеци са оставили непоправима следа в неговата психика. През този период от време ищецът е станал раздразнителен, изнервен, особен в дните около провеждащите се с.з. Когато ищецът е бил призован да участва в с.з. или провеждане на процесуално следствени действия с негово участие същият е получавал сърцебиене, задух, умора при обичайни усилия, състояния, които преди да бъде привлечен като обвиняем не е имал. Наложило се да бъде проведено лечение и да приема различни медикаменти.

По делото са представени договори за правна защита, които се явяват доказателства за направените разходи за адвокатско възнаграждение платени в брой, съответно 200 лева в досъдебно и първоинстанционно производство и 500 лева пред въззивна инстанция.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност. Същите като неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло. Съдът даде вяра и кредитира показанията на разпитаните в с.з. свидетели Хр. Х. и Стефан Стефанов, в чиято достоверност няма основания да се съмнява.

Горната фактическа обстановка мотивира следните изводи от правно естество, а именно :

Предявената искова претенция е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл. 234 НПК проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 235 НПК. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен - чл. 83, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни ако лицето бъде оправдано. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република България.

В случая, по отношение на ищеца е било предявено, повдигнато и поддържано обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, изпълващо състава на  чл.234в ал.1 от НК в продължение на 1 година. Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда, действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни.

Установява се от доказателствата по делото, че незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер, е причинило на ищеца, неимуществени вреди, изразяващи се в трайно негативно отражение в неговата психика и  дискомфорт в социалните контакти. Търпени са негативни психични изживявания за периода от 1 година, през който е бил обвиняем, респ. подсъдим за престъпление от общ характер. Фактът на повдигнатото и поддържано обвинение е имал пред семейството, пред близки и познати, както и пред обществото, негативно отражение върху името на ищеца, респ. неговото самочувствие и самоуважение. Установена е и пряката причинно следствена връзка между повдигнатото обвинение, наложената мярка за неотклонение и претърпените вреди, техния интензитет и трайност.

Предвид продължителността на незаконното повдигане и поддържане на обвинение от 1 година, тежестта на престъплението предмет на обвинението, възрастта на ищеца и неговото съдебно минало, интензитета на търпените от него отрицателни емоционални изживявания и съобразявайки негативите към момента, с оглед разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ във вр. с чл. 52 ЗЗД съдът намира, че сумата 1 500 лв. би била адекватна за репариране за търпените неимуществени вреди.

В останалата част, за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 26 000лева, искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователно се явява възражението на ответната Прокуратура за приложение на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като по делото липсват доказателства за изключителна вина на пострадалия, допринесла за настъпилите и претърпени вреди.

Претенцията за присъждане на имуществени вреди се явява основателна и доказана до пълния претендиран размер от 700лева. Следва да се отбележи, че разноските, направени за адвокатска защита на договорно основание от оправдан подсъдим в наказателното производство не могат да се присъждат съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК. Тъй като са пряка последица от повдигнатото незаконосъобразно  обвинение и са имуществена вреда, то те следва да бъдат обезщетени от ответника в настоящето производство. По делото са представени доказателства за направените разходи за адвокатска защита - 200 лева в досъдебно и първоинстанционно производство и 500 лева пред въззивна инстанция. До този размер претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена.

Върху претенциите за неимуществени и имуществени вреди следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва, считано от влизане на оправдателната присъда в сила – 23.06.2014г. /ТР № 3/22.04.2004г. на ВКС на РБ/.

         С оглед изхода на делото и съобразно правилата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ във вр. чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, които възлизат в размер на 182.10лева.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски окръжен съд

Р    Е    Ш   И

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. С., бул.”В.“ № *  ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Х. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 1 500/хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.234в ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № № 1821/2013г. на РС – Сливен, ведно със законната лихва считано от 23.06.2014г. до окончателното изплащане.

         ОТХВЪРЛЯ претенцията над постановения до пълния претендиран размер от 26 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. С., бул.”В.“ № *  ДА ЗАПЛАТИ на П.С.Х. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 700 лева, представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.234в ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № № 1821/2013г. на РС – Сливен, ведно със законната лихва считано от 23.06.2014г. до окончателното изплащане.

         ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РБългария с адрес гр. С., бул.”В.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на на МЕХМЕД ЮСУФ ЧАУШ с ЕГН ********** с адрес с. Горно Александрово, общ. С., ул.“Б.“ № * сумата в размер на 182.10лева – деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :