Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

гр.Сливен, 13.11.2014 г .

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 като разгледа докладваното от съдия М.БЛЕЦОВА частно гражданско дело № 565 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството се развива по реда на чл. 437 вр. чл. 435 ал.2 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на П.А.Д. ЕГН ********** ***, длъжник по изп.дело № 611/2012 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен против определените разноски по изп.дело. В жалбата се посочва, че експертизата, с която са определени разноските и главницата, която дължи по изпълнителното дело обхваща периода 01.01.2013 г. до 30.09.2014 г. Същата не била направена правилно, тъй като не били взети предвид всички направени от длъжника плащания. Жалбоподателят счита, че с парични преводи осъществени от 27.03. до 29.03.2013 г. е погасил всичките си задължения. Това той бил заявил в своя молба от 29.03.2013 г. и срещу това негово твърдение не било депозирано възражения от взискателя. Жалбоподателят счита, че неправомерно са били определени задълженията му за разноски в размер на 170 лв., от които 50 лв. възнаграждение за вещо лице и 120 лв. адвокатско възнаграждение. Счита, че след като адвокатския хонорар на взискателя е бил внесен на 6.12.2012 г. то сигурно е бил платен най-късно с изравнителните плащания осъществени от него през м.март 2013 г. Счита, че лихвите за забава, които установило вещото лице, не са дължими, а са се образували от това, че вещото лице е взело предвид датата на плащане на задълженията към взискателя, а не датата на която длъжника е извършил плащане към ДСИ. На последно място е посочено, че ДСИ неправилно е определил задължението му с разпореждане, а не с постановление. Моли се да се отмени допълнителното задължение, а именно главница в размер на 101,39 лв., както и разноски в размер на 170.00 лв.

В обясненията дадени по реда на чл.436, ал. 3 от ГПК, ДСИ е изложил мотиви, в които е посочил, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят не можел да обжалва заключение на вещо лице, съгласно разпоредбата на чл. 431 ал.1 от ГПК.  

В законния срок взискателката П.И.Р., със съгласието на своята майка Г.П.А. е депозирала възражение за неоснователност на жалбата.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнителното дело било образувано във връзка с молба на Г.А. като майка и законна представителка на П.Р. против жалбоподателя Д.. Делото е за събиране на дължими суми за месечна издръжка на детето П.. Първоначално месечно длъжникът Д. е следвало да заплаща издръжка в размер на 220.00 лв., а по късно със съдебно решение било определено същия да плаща месечна издръжка в размер на 180.00 лв.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие между взискателката и адв.Д.С. от 6.12.2012 г. В същия е отразено, че е договорена и изплатена сума за правна защита и съдействие в размер на 120.00 лв.

По изпълнителното дело е била извършена съдебно-икономическа експертиза 2013 г. По нея вещото лице било установило, че задължението на длъжника е в размер на 565,83 лв. Видно от приложената експертиза, вещото лице не е посочило дължими суми за адвокатско възнаграждение.

През 2014 г. били извършени редица плащания на задълженията от длъжника Д..

На 4.09.2014 г. била депозирана молба от взискателката А. по делото да бъде назначено вещо лице, което да изготви заключение за размера на задължението на длъжника Д. – главница, лихви и разноски към 30.09.2014 г. Във връзка с това ДСИ назначил вещо лице И.А., което изготвило съдебно-счетоводна експертиза от 6.10.2014 г. В нея вещото лице посочило, че задължението на жалбоподателя е в размер на 101,39 лв. главница и 170.00 лв. разноски. От мотивите на вещото лице е видно, че дължимата сума се е формирала от неплатени своевременно главници, както и дължими разноски за хонорар за вещо лице изготвило последната експертиза в размер на 50.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 120..00 лв. или всичко разноски в размер на 170.00 лв.

С разпореждане от 07.10.2014 г. ДСИ приел писменото заключение на вещото лице И.А..

Длъжникът Д. бил уведомен за приетото заключение на 14.10.2014 г. На 17.10.2014 г. в законоустановения едноседмичен срок била депозирана настоящата жалба.

От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима. В разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК е посочено, че длъжникът може да обжалва постановлението за разноските по изпълнителното дело. В настоящия случай ДСИ няма постановено изрично постановление, с което да е приел разноските по изпълнителното дело, но по същество с утвърждаване на представената по изпълнителното дело съдебно-икономическа експертиза, в която са посочени дължимите към м.септември 2014 г. разноски по изпълнението, ДСИ е осъществил акт по приемане на разноски по делото. В този смисъл в тази си част, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Видно от данните по делото, дължимата такса за последната съдебно-икономическа експертиза не е била внесена от страната. Тя се дължи от длъжника по изпълнението и правилно е била определена от вещото лице като дължима. В жалбата и по делото липсват твърдения, както и доказателства за това, че възнаграждението, което е било заплатено за адвокат от взискателя е било заплатено от длъжника. По предходната съдебно-икономическа експертиза, вземането за адвокатско възнаграждение въобще не е било включено към дължимите от длъжника суми. Длъжникът не твърди, че допълнително е платил това задължение. С оглед на това, съдът приема, че правилно е било прието като дължимо задължение по изпълнителното дело сумата от 120.00 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

По отношение на претенциите на жалбоподателя за неправилно определена главница по изпълнението, съдът намира същите за недопустими. Съгласно разпоредбата на чл. 435 от ГПК длъжникът не може да обжалва действия на ДСИ по определяне главницата на вземането по изпълнението.

Тъй като съдът не намира, че ДСИ е извършил незаконосъобразни действия по повод определяне разноските по изпълнителното дело, то действията му по утвърждаване на съдебно-икономическата експертиза, не следва да бъдат отменяни.

Водим от горното, съдът

 

 

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на П.А.Д. ЕГН ********** ***, длъжник по изп.дело № 611/2012 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: