Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 286

 

гр.Сливен, 27.11.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 568 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв.С. - пълномощник на И.Б.Н., ЕГН ********** *** *-* против решение № 762/2014г. по гр.д. № 3074/2014г. на Сливенския районен съд, с което са отхвърлени предявените против „Текстил-груп изток“ ЕООД, гр. С., кв.И.“, ул. „С.К.“ № *, искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3, последния във вр. с чл.225 от КТ, за признаване за незаконосъобразна и отмяна на заповед № 115/24.06.2014г., с която трудовото правоотношение между страните е било прекратено, за възстановяване на заеманата до прекратяване трудовото правоотношение длъжност, както и за заплащане на обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа от 25.06.2014г. до 25.12.2014г. Решението е обжалвано и в частта, с която Н. е осъдена да заплати на въззиваемото дружество деловодни разноски в размер на 340.00 лв., а на самата нея е било отхвърлено искането за присъждане на разноски.

         В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Неоснователно съдът не се бил съобразил с обстоятелството, че срокът за изпитване е бил спрял да тече във времето, в което въззивницата е била в отпуск по болест, поради което работодателят нямал право да прекрати договора без да посочи друго основание, а само това, че е в срока на изпитване. Неправилно съдът не се бил произнесъл и по направеното възражение за това, че в заповедта за прекратяване  на трудовите правоотношение като дата за прекратяване била посочена 09.04.2014г., а ищцата реално е получила заповедта на 25.06.2014г.

         В законния срок по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М.П., процесуален представител на „Текстил-груп изток“ ЕООД. С него жалбата е оспорена като неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Посочва се, че правилно съдът не е уважил доказателствените искания за представяне на личното трудово досие на ищцата предвид направеното признание в съдебно заседание, но факта, че от 09.04.2014г. до прекратяване на трудовото правоотношение същата е била в законно установен неплатен отпуск. Страната счита, че при постановяване на решението съдът се е съобразил с трайната установена практика на ВКС, включително с посоченото от въззивницата решение № *20/18.10.2010г. по гр.д. № 1716/2009г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което било прието, че договорът за срок на изпитване може да бъде прекратен от работодателя до изтичане на този срок, ако последният е уговорил в негова полза, дори в случаите, когато работникът е в отпуск поради временна нетрудоспособност. Въззиваемата страна счита, че не е порок обстоятелството, че в процесната заповед като дата на прекратяване на трудовия договор е посочена 09.04.2014г. На първо място, жалбоподателката многократно била приканвана по телефона да се яви при работодателя си и да получи заповедта и факта, че не е получил по-рано се дължи на нейното неправомерно поведение. От друга страна, законът не бил предвиждал конкретно съдържание на писменото волеизявление за прекратяване. В този смисъл следвало да се вземе предвид разпоредбата на чл. 335 ал.2 т.3 от КТ относно установяване момента на прекратяване на трудовия договор без предизвестие. С оглед на това, следва да се приеме, че договорът е продължил да действа до момента на връчването на ищцата на процесната заповед, а именно 25.06.2014г. Дори да се приемело, че трудовия договор е прекратен на 02.07.14г., а не както било посочено в обжалваната заповед било видно, че срокът за изпитване към тази дата още не е бил изтекъл, предвид на което прекратяването на това основание се явява законосъобразно. Моли се да се постанови съдебен акт, с който обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски. 

В съдебно заседание въззивникът И.Н. не се явява . Представлява се от адв .С., която поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски за първа инстанция.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от  адв. М.П., който оспорва въззивната жалба, депозирания по нея отговор, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.  

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От представеното трудово досие на жалбоподателката не може по категоричен начин да се установи на коя дата й е била връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като представената по делото заповед не съдържа подпис, изхождащ от нея.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 06.10.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 15.10.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се неоснователна.

Пред първоинстанционния съд били предявени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконосъобразна и за отмяна на заповед № 115/24.06.2014 г. , с която трудовото правоотношение между страните е било прекратено, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Било претендирано и присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ.

При анализа на представените по делото доказателства съдът не констатира данни, които да сочат , че предявените искове са основателни.

Няма спор по делото, че между страните е било сключено валидно трудово правоотношение по чл. 70 от КТ. Срокът за изпитване /който страните са били определили на 6 месеца, считано от  началната дата на договора – 13.01.2014 г./ е бил  уговорен в полза на работодателя. Това означава, че през целия срок от 13.01.2014 г. до 10.07.2014 г. работодателят е можел, съгласно разпоредбата на чл. 71 ал. 1 от КТ, да прекрати договора без предизвестие. Страните не оспорват обстоятелството, че работодателят е изготвил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 24.06.2014 г. и че същата е връчена на 02.07.2014 г. , т.е. преди датата на изтичане на срока по чл. 70 от КТ от 6 месеца.

Спорен е въпросът дали след като от 09.04.2014 г. датата , на която  въззивницата е била пусната в безсрочен неплатен отпуск, е бил спрял да тече срокът за изпитване. Настоящият съдебен състав счита, че отговорът е  не. По дефиниция „Отпускът“ е време, през което работникът или служителят се освобождава от задължението да работи по трудовото си правоотношение, като трудовото правоотношение продължава да съществува. В тази връзка следва да разгледаме и разпоредбата на чл. 71 ал. 1 от КТ, където е посочено, че  до изтичане срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Т.е. въпреки, че жалбоподателката се е намирала в безсрочен неплатен отпуск, работодателят е имал право да прекрати трудовото й отношение. Независимо от обстоятелството, че във  времето когато жалбоподателката не е престирала труд той не е можел да оценя нейните качества като работник, същият е разполагал с възможност да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие, тъй като е било възможно да формира своето мнение за нейните качества от времето, когато тя е изпълнявала трудовите си функции.

Трайната съдебна практика /Решение № *20/18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2009 г., IV г.о. / приема, че дори когато работникът се намира в отпуск поради временна нетрудоспособност, трудовото правоотношение сключено при условията на чл. 70 от КТ може  да бъде прекратено на основание чл. 71 ал.1 от КТ.  Отпускът поради временна нетрудоспособност е вид отпуск, който се ползва от работника независимо от волята на работодателя. От друга страна  неплатеният отпуск е вид отпуск, който задължително се одобрява от работодателя. В този смисъл, след като може да бъде прекратено трудовото правоотношение сключено при условията на чл. 70 от КТ дори в хипотезите, когато  лицето се намира в отпуск поради временна нетрудоспособност /без да се иска съгласието на работодателя/, то още на по-голямо основание следва да се приеме, че трудовото правоотношение може да се прекрати по реда на чл. 71 ал. 1 от КТ и в случаите когато работникът се намира в неплатен отпуск.

По отношение на въпроса от кога е било прекратено трудовото правоотношение приложение следва да намери разпоредбата на чл. 335 ал.2 т. 3 от КТ, а именно от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, който в конкретния случай е 02.07.2014 г.

Тъй като от данните по делото съдът не констатира закононарушения, поради които да обяви обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразна и да отмени уволнението, то не следва да бъдат уважени и исковете по чл. 344 т.2 и 3 последният във вр. с чл.225 от КТ - жалбоподателката не следва да бъде възстановявана на предишната си работа, нито да получи обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението.

Правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 255.00 лв.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 762/2014г. по гр.д. № 3074/2014г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА И.Б.Н., ЕГН ********** *** *-* да заплати на„Текстил-груп изток“ ЕООД, гр.Сливен, кв.И.“, ул. „С.К.“ № * сумата от 255.00 /двеста петдесет и пет/ лева деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.