Р Е Ш Е Н И Е № 54

Гр.Сливен, 14.10.2016г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в   открито съдебно заседание на шестнадесети септември, през двехиляди и  шестнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

   При секретаря  С.В., с участието на прокурора……, като разгледа докладваното от съдия Ангелова гр.дело № 570 по описа за 2014г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск за връщане на платено капаро по сключен предварителен договор за продажба  на недвижим имот, на отпаднало основание, с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и цена - 10 000лв, съединен с частичен иск за неоснователно обогатяване,  с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД  и цена – 96 494.31 лв  от общо 106 494.31лв.

         В исковата молба ищецът твърди, че на 28.05.2008г сключил с ответника предварителен договор за  покупко - продажба на недвижим имот, по силата на  който ответника, в качеството на продавач му предал държането върху  процесния имот през ноември 2009г. Твърди, че в качеството си на бъдещ купувач заплатил на ответника, в качеството му на продавач  капаро в размер на 10 000 лв.

         Твърди, че в периода 10.11.2009г -20.12.2013г започнал да извършва редица трайни подобрения в имота, изразяващи се в благоустрояване на терена с почистване на хумостния пласт, бурени и дървена, доставяне на земна маса, разкриване и трамбоване, направа на черен път, направа на северна ограда от бетонна основа, портал от метални тръби на релса, метална врата и други, подробно описани в исковата молба, монтиране на алуминиеви врати и прозорци, ВиК инсталации и пр.

         Описва извършените в имота трайни подобрени по вид и  стойност в общо 45 пункта, възлизащи в общ размер на 87 685 лв, към която сума прибавя 10% печалба, а именно 8769лв и така се формирала сумата 96454лв, а с ДДС в размер на 19 291лв, общата стойност на подобренията възлизала на 115 745лв. Тези подобрения извършил в качеството на добросъвестен владелец.

         Твърди, че със заявление от 14.02.2011г. уведомил ответника за стойността на извършените в имота подобрения - сумата115 754 лв., като го поканил да я заплати по банков път и до извършване на плащането го уведомил, че осъществяват право на задържане върху имота.

        Твърди, че упражнявал владение върху имота на основание сключен предварителен договор от 28.05.2008 г., към който нямало проект за обособяване на бъдещия самостоятелен обект - имот, като в чл. 1 от същия договор било записано, че имотът ще се идентифицира след влизане в сила на ПУП. Бил изправна страна по предварителния договор и заплатил капаро в размер на 10 000 лв., но не се стигнало до подписване на окончателен договор по вина на ответника, тъй като същия не изпълнил договорните си задължения. По силата на сключения предварителен договор, ответникът се задължил в качеството му на продавач в 1-месечен срок след влизане в сила на ПУП да  го уведоми  2 дни предварително за деня, в който ще се изповяда сделката при нотариус и за адреса на нотариуса, което задължение не било изпълнено в срок.

          Твърди, че  получил държането върху имота м. ноември 2009 г. и то не само със знанието на законните представители на дружеството-ответник, но и със тяхното знание и насърчаване от тяхна страна да бъдат извършени трайни подобрения. Счита, че предварителният договор е прекратен не само поради идентичните позиции на страните по този въпрос, но и поради изтекла 5-годишна погасителна давност към 21.11.2013 г, тъй като идентифицирането и обособяването на имота било извършено на 21.10.2008 г., когато била издадена и скица за него, а съгласно чл. 1 ал.3 от предварителния договор, продавачът се задължавал да извърши прехвърляне на правото на собственост върху имота в 1-месечен срок след влизане в сила на ПУП, т.е. считано от 21.11.2008г. до 21.11.2013г. ответникът е имал право да предяви иск за сключване на окончателен договор. При разваляне на договора, всяка страна била длъжна да върне на другата полученото по този договор, т.е. полученото капаро от 10 000лв. Твърди, че  извършените подобрения в имота се е увеличила неговата стойност със сумата 106 494.31лв, като с тази сума една от страните се е обогатила неоснователно за сметка на другата. За сумата от 10 000лв предявил частичен иск пред СлРС, по който било образувано гр.дело № 870/2012г, а сега предявявал иск за разликата от 96 494.31лв. 

           Моли за осъждането на ответника да му заплати сумата 10 000лв, представляваща дадено капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.05.2008г, която сума се дължала на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявянане на иска до окончателното изплащане.

           Моли  за осъждането на ответника да му заплати сумата 96 494.31лв, като част от сумата 106 494.31лв, представляваща стойността на извършените в процесния имот трайни подобрения, в периода 10.11.2009г-20.12.2013г, ведно със законната лихва от датата на давеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира за разноски по делото.

           Ответникът е подал  писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва  изцяло основателността на исковите претенции и част от изложените в исковата молба фактически твърдения.

           Не оспорва, че на 28.05.2008 г. сключил с ищеца предварителен договор, с който се задължили да сключат окончателен, по силата  на който ответникът -продавач да прехвърли на ищеца-купувач собствеността върху имот, който бил отделен и обособен като самостоятелен имот,  представляващ : обект № 2- НУПИ 9845, с площ 21375 кв.м., бивш  парцел V, в кв.9, в Промишлената зана на гр.Сливен, ведно с незавършена сграда/ хладилник за млечни продукти и цех за сладолед/, със засторена площ 7650кв.м., при посочени граници, а именно ПИ с идентификатор № 67338.605.314, находащ се в гр.Сливен, кв.“Промишлена зона“, с площ от 3905 кв.м. Твърди, че идентифицирането на имота било извършено на 21.10.2008г., когато била издадена скица за имота. Предаването на владението върху имота съгласно договора следвало да се извърши в деня на сключване на окончателния договор. В нарушение на чл. 2 от договора, управителя на дружеството-ищец се настанил в имота без негово съгласието и започнал да развива търговска дейност. Твърди, че в периода 29.05.2008 г.-29.07.2011г разговарял многократно и отправял покани, че управителя на дружеството-ищец се е настанил неправомерно в имота и следва да го освободи или да заплаща наем за периода, за който го ползва.  Твърди, че с нотариална покана от 29.07.2011г., отправена до ищеца,  бил поканен да сключи окончателен договор за продажбата на имота, но в срока на поканата не се явил на посочената дата и място, поради което предварителния договор се считал прекратен по вина на купувача. Счита, че дори да са извършени подобрения в имота, те не са извършени от ответника в качеството му  на добросъвестен владелец. Счита,че не е изтекла изтекла погасителна давност към 21.11.2013г., тъй като ищецът не се явил на посочената дата при нотариус за сключване на окончателния договор. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

         В с.з. ищецът се представлявана от процесуален представител,  който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени в пълен размер.

         В с.з. ответното дружество се представлява от процесуален предстател,  който оспорва исковете като неоснователни и недоказани по съображенията,  изложени в отговора на исковата молба. Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        На 28.05.2008г страните сключили предварителен договор, по силата на който ответникът, в качеството му на продавач, се задължил  да прехвърли на ищеца, в качеството му на купувач, собствеността върху недвижим имот, находящ се в базата на „Сердика“, кв.“Индустриален“ по плана на гр.Сливен, ведно с построената в югоизточната част на имота незавършена производствена сграда.

         Съгласно чл. 1 ал.3 от същия  договор, продавачът се задължил да извърши прехвърляне на правото на собственост върху имота в 1-месечен срок след влизане в сила на ПУП и да уведоми купувача поне два дни предварително за деня, в който  ще се изповядна сделката и за адреса на нотариуса.  

        Към момента на сключване на предварителния договор имало открита процедура за промяна на ПУП за имота, свързана с отделянето му и обособяването му в самостоятелен имот и смяната на предназначението, поради  което  едва  след влизане в сила на ПУП,  имотът,  предмет на предварителния договор щял да се идентифицира.

       Съгласно скица № 9651/ 21.10.2008г, издадена по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД 18-31/19.04.2006г, изменена със заповед № КД-14-2-822/02.10.2008г на служба по кадастъра-Сливен, имотът, предмет на бъдещата сделка  се индивидуализира като  ПИ с идентификатор № 67 338.605.314, с площ 3905 кв.м.,  трайно предназначение- урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг вид производствен, складов обект, при подробно посочени граници, ведно с находящата се в имота сграда с идентификатор № 67 338.605.314.1, с площ 774 кв.м. и начин на трайно ползване- производствена сграда.

        В разпоредбата на чл.2 от предварителния договор, страните  уговорили, че продавачът ще предаде владението върху имота в деня на сключване на окончателния договор.

        До сключването на окончателен договор не се стигнало, тъй като ищецът не получил банков кредит за закупуване на имота. Въпреки това,  управителят на дружеството-ищец се настанил в имота още след сключването на предварителния договор, а през късната есен на 2009г и следващите  две - три години започнал изграждане на различни СМР-та, необходими за бъдещата му  производствена дейност.

        Управителят на дружеството- ищец бил допуснат като държател в имота, със съгласието на управителя на дружеството- ответник,  който факт се установява  от  свидетелстките показания на св. К.М. и св.Панайот Панайотов. Според техните показания, управителите на двете дружества се договорили докато се урежда сделката,  бъдещият купувач да се настани в имота и за започне ремонтни дейности с цел подготвяне на бъдещата си производствена дейност. Впоследствие обаче, след като станало ясно, че на купувача няма да бъде отпуснат банков кредит и сделка няма да има,отношенията между страните се влошили. Едва тогава ищецът бил помолен да освободи имота или да остане, но срещу месечен наем. 

        С нотариална покана, връчена на ищеца  27.07.2011г,  ответникът  го уведомил, че от сключаването на предварителния договор са изминали повече от три години, през които многократно е приканван да се финализира сделката, но получавал отказ с аргумента, че не е готов със сумата.  Уведомил го, че от м.юни 2008г  се е настанил в  процесния имот без неговото съгласие и без правно основание, т.к. съгласно чл.2 от предварителния договор, предаването на владението ще се осъществи в деня на сключване на окончателния договор. Поканен е или да освободи доброволно имота, или да заплаща наемна цена за времето, през което е  ползвал имота. Поканен е в тридневен срок от връчване на нотариалната покана да се яви при нотариус Д.Н. за склюване на окончателен договор за покупко-продажба. Ако не явял в уречения срок, неявяването му щяло да се счита за отказ да сключи окончателен договор. В случай на отказ, е поканен в седмодневен срок от получаване  на поканата да предаде на ответника владението върху имота. В противен случай,  щял да заведе съдебни дела за неустойки, обезщетения и наем.

         Тъй като  управителят на дружеството-ищец от есента на 2009г започнал активно да строи в терена, като вложил значителни по размер средства, отказал да напусне имота докато не му бъдат заплатени разноските, които  направил за изграждане  на СМР-та.

        На 14.02.2011г той отправил до ответника заявление за упражнено право на задържане /получено на 18.02.2011г./ до изплащане на извършените в имота подобрения, възлизащи на обща стойност 115 745лв. В заявлението твърди, че е получил владението на ПИ с идентификатор №67 338.605.314 в началото на м.ноември 2009г и тъй като в устен разговор  бил  уведомен да освободи и предаде владението върху имота, на основание чл. 72 ал.3 ЗС, упражнявал право на задържане на имота до заплащането на сумата 115 745лв.

        Отказът на ищеца за напусне имота принудил ответника да  предяви  ревандикационен иск срещу него. По исковата молба на ответника, депозирана в СлОС на 15.09.2011г, е образувано т.д. № 74/2011г на СлОС.  

        С тази искова молба са предявени два иска – ревандикационен  и  частичен иск за сумата 9000лв от общо 90 000лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е бил лишен ответника в резултат на ползването на процесния имот от ищеца, за периода от 29.05.2008г. до датата на завеждане на  исковата молба в съда.

        Производството по т.дело № 74/2011г на СлОС е приключило с влязло в сила решение № 7/04.03.2013г, с което ревандикационният иск е  уважен.

        С определение от 06.02.2012г по т.д. № 74/2011г на СлОС, съдът е отделил в отделно производство частичния иск за сумата 9000лв и поради неговата цена  го е изпратил по подсъдност на СлРС.

        По частичния  иск е било образувано гр.дело № 871/2012г на СлРС, а с решение № 378/12.05.2015г по същото дело,  е бил  частично уважен.

        С решение по в.гр.д- № 334/2015г на СлОС, решението на СлРС е обезсилено, а делото – изпратено по подсъдност на СлОС, пред който съд е образувано т.д. № 89/15г, решението по което все още  не е влязло в сила.

         С насрещна искова молба, подадена от ответника по т.д. №  74/2011г на СлОС/ ищец по настоящото дело/, е предявен частичен иск за сумата 10 000лв от общо  115 745 лв, представляваща стойността на извършените подобрения в същия имот.

         С определение № 216/28.11.2011г по т.д. № 74/2011г на СлОС, съдът е отделил насрещната искова молба в отделно производство и я изпратил по подсъдност на СлРС.

        По предявения частичен иск се е произнесъл СлРС с решение  № 277/06.04.2016г по гр.дело № 870/2012г, с което е уважил иска в пълен размер. Решението  е потвърдено с решение № 107/30.06.2016г по в.гр.д. № 254/2016г по описа на СлОС.

        За горницата от 96 494.31 лв- отново като частичен иск от общо 106 494.31лв,  е  образувано настоящото дело.   

        Съгласно заключението на изслушаната по делото СТЕ, към датата на подписване на предварителния договор,  процесния имот е  представлявал терен с площ 3119 кв.метра., находящ се в гр.Сливен, кв.“Промишлена зона“ и производствена сграда. Находящата се в имота  сграда е била в незавършен  вид  и  е можела да се използва  само за складова база.

         В с.з. вещото лице лице описва процесната сграда като  промишлено хале, състоящо се от две сгради, долепени една до друга, т.е. сградата била една, но съставена от две тела. Едното /задното/ било с довършителни работи, а другото /предното/- отворено и в груб строеж, без замонолитване, без кавито и да било довършителни работи.

         Според вещото лице, към датата на сключване на предварителния договор /28.05.2008г/, сградата била в следния вид: монтирани стоманобетонни  колони и греди,  монтирани стенни панели,  монтирани покривни панели без замонолитване на фугите между тях, без настилка по пода- в груб строеж, без електрозахранване, без ВиК инсталация, без довършителни работи.     

        Ищецът  извършил различни видове СМР за да довърши западната част  на промишлената сграда за  производство на алуминиева дограма.

        Извършените от него СМР се изразявали в следното:

        1/ В производствено хале била  изпълнена армирана бетонова настилка, замонолитени  фугите между стенните и покривните панели, изпълнена  била топлоизолация на покривните панели, излята  ст.бетонова плоча над топлоизолацията, от северната страна на покрива бил направен ст.бетонен борд, направена била козирка от южната страна и бетонов щурц, монтирана била алуминиева дограма - врати и прозорци, изпълнена  частично гипсова шпакловка по стенните панели, монтирана била мивка с батерия и сифон, фаянсова облицовка над мивката, изпълнени  бетонови основи за колони с чакащи фусове за обособяване на вътрешно помещение. От южната страна на производствения цех била изградена пристройка от бетонови блокчета и едноскатен покрив с вълнообразна ламарина за главното табло, с поставени прозорци на южната и западната стени. Изпълнени били вътрешна мазилка по стени, бетонова настилка и талашитови плоскости по тавана. Също от южната страна на цеха била излята армирана бетонова настилка и основи.

        2/ Между двете халета  били обособени битови помещения за жени и мъже, изградени стени от бетонови блокчета. Изпълнена била армирана бетонова настилка, направена  била разводяща водопроводна мрежа и канализация. В женското битово помещение стените  били измазани с варова мазилка, напълно завършена била тоалетната - настилка от теракотни плочки, фаянсова облицовка на височина 1.80м.Таванът бил окачен, тип „хънтър дъглас" с пластмасови елементи, алуминиева врата 70/200-в момента на огледа липсвала. Монтирани  били тоалетна седалка с пластмасово казанче, вана-душ батерия, подов сифон. В мъжкото битово помещение стените били пръскани с циментов разтвор. Направена била  ст.б.плоча над покривните панели на битовата част с погребан  кофраж.;

         3/ В отвореното от изток хале -по западната и южната фасади, под първия ред стенни панели били излети бетонови стени.;

         4/В терена бил изпълнен  външен водопровод с дължина 117метра, изпълнена била външна канализация с бетонови тръби Ф150 мм., изпълнено  било ел.захранване на обекта от съществуващ трафопост с кабел 4 х 185 и дължина 116метра. Направена  била северна ограда на имота от бетонова част и мрежа на метални колове с дължина 34метра, както и портал от метални тръби на релса и еднокрила метална врата.  

          Изпълнено било благоустрояване на терена - почистване от храсти и дървета, настилане терена с чакълеста земна маса, разстилане и трамбоване.

         Вещото лице  е дало  в  табличен вид в 65 пункта  пълно описание на видовете извършени СМР-та, тяхното количество, труд, материали и стойност, изпълнени в: битовите помещения в отвореното от изток хале,  производствения цех,  пристройката към цеха, водопровод, канализация, ел.захранване, вертикална планировка, ограда и подобрение на терена/,

        Приема, че стойността на разходите за вложен труд, средства и материали  към момента на тяхното извършване възлиза на 106 494.31лв/ в т.ч. с  ДДС и печалба от 10%/, а към настоящия момент – 99 493.56лв.

        Съгласно заключението на СТЕ, пазарната стойност на имота преди и след изпълнените СМР-та възлиза съответно на 170 400лв и 260 500лв, а извършените в процесния имот СМР-та са довели до увеличаване на пазарната стойност на целия имот със сумата 90 100лв.

         Горната фактическа обстановка  съдът  прие за установена въз основа на съвкупна преценка на всички  събрани по делото доказателства.

         Писмените цени като относими, допустими и неоспорени от страните.  

         Съдът не цени единствено описаните подробно  в допълнителното заключение на вещото лице фактури /17бр/, тъй  като  не се отнасят за  изпълнените в имота СМР-та.

         Съдът приема изцяло изводите на изслушаната съдебно- техническата експертиза, тъй като даденото заключение/ основно и допълнително/, е обосновано, ясно и неоспорено, а съдът няма причини да се съмнява в добросъвестността и компетентността на вещото лице. 

         Съдът дава вяра на свидетелските показанията на всички разпитани  свидетели, т.к. са допустими, релевантни, конкретни и като цяло безпротиворечиви.  Съдът ги цени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, а именно с оглед на  всички останали доказателства, имайки предвид възможната заинтересованост на част от свидетелите, които са в близки отношения с управителите на двете дружества.

        Така установеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:

        Предявеният частичен иск за сумата96 494.31лв от общо 106 494.31лв, представляваща стойността на извършени в чужд имот подобрения, е  допустим, а преценен по същество- основателен и доказан до размер на  сумата 80 100 лв.

        За сумата от 10 000лв, представляваща част от стойността на извършението от ищеца подобрения в същия имот, ответникът вече е осъден с влязло в сила решение № 277/06.04.2016г по гр.д. № 870/2012г на СлРС, с което частичния иск за 10 000 лв от общо 115 745 лв, е уважен в пълен размер. За разликата до 96 494.31лв от общо 106 494.31лв е предявен настоящия частичен иск.  Следващ иск за горницата е допустим, когато с решението по частичния иск е уважен и е установено, че заявеният за защита размер не е пълния размер на вземането, а с новия иск се търси допълваща защита спрямо тази, която ищецът е получил с решението по частичния иск. При уважаване на частичният иск, СПН установява размера на предявената част от правото. За останалата част от правото, ищецът не може да се позове на СПН,  формирана с влязлото в сила решение на СлРС.  

         Искът е с правна квалификация чл. 59 ал.1 от ЗЗД, т.к. управителят на  дружеството- ищец е бил държател на имота в процесния период . Той е бил допуснат в процесния имот със съгласието на собственика, с уговорка за ползване и има качество на държател, дори при наличие на уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост.

         В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГРК решение № 159/14.06.2-13г по гр.д. № 1492/2013г на второ г.о на ВКС. 

        Собствеността върху имота не се оспорва от ответника, а  този  въпрос е  вече  разрешен със СПН,  формирана въз основа на влязлото в сила решение по т.д. № 74/2011г  по описа  на СлОС.

        Съгласно т.6 от ППВС №6/1974г:„ Подобрение на един имот е налице, когато вложените средства, труд и материали, са довели до увеличаване на  стойността му. Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му“.  

        Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД се прилага, когато не е налице друг ред за възмездяване на държателя за вложените в строителни работи средства.

        При породени правоотношения от договор или друг правен акт, с който не се отстъпва право на собственост или ограничено вещно право върху вещта, упражняващият фактическа власт е държател, а не владелец и отношенията между подобрителя и собственика се уреждат от правилата на водене на чужда работа без пълномощие, съответно от правилата за неоснователно обогатяване.

         В хипотезата на чл.59 ал.1 ЗЗД, подобрителят има право на по-малката сума измежду сумата, с която сам се е обеднил/ извършените разходи за строителство/ и тази, с която собственикът се е обогатил /увеличената стойност на имота към настоящия момент/.

        При субсидирания иск по чл. 59ал.1ЗЗД,обогатилият се неоснователно дължи връщане на онова, с което се е обогатил, но до размера на обедняването, т..е. по-малката  сума между обедняването и обогатяването.

        В този смисъл са следните решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: решение № 257:23.10.2013г по гр.д. №3571:2013г на първо г.о., решение № 107:08.10.2015г по т.д. № 2226/2014г на второ т.о., решение № 343/02.07.2014г по гр.д. № 2733/2013г на четвърто г.о,  както и ППВС № 6/27.12.1974г. по гр.д. № 9/74г.

        От изслушаната по делото строително-техническа експертиза се установяват тези две стойности, а именно: стойността на извършените разходи за строителство/ вложени средства, труд и материали, към момента на тяхното извършване е 106 494.31лв и към настоящия момент- 99 493.56лв/, в т.ч. с  включената печалба и ДДС.

        Установена е и пазарната стойност на целия имот преди извършване на СМР - 170 400 лв и  след извършването им- 260 500лв, т.е. пазарната стойност на целия имот се е увеличила в резултат на извършените в него СМР със сумата 90 100лв,  която е стойността на обогатяването.

         В случая увеличената стойност на имота в резултат на извършените СМР / 90 100лв/  е по-малката сума от стойността на извършените разходи за СМР към съответния момент/ сумите 106 494.31лв и 99 494.56лв/, а  подобрителят има право на по-малката от трите суми, а именно – 90 100лв.

         Но тъй като с решение № 277/06.04.2016г на СлРС,  съдът е уважил частичния иск по чл. 59 ал.1 ЗЗД за същите подобрения, до размер на сумата 10 000лв, тя следва да се приспадне от сумата 90 100лв, като се присъди разликата от  10 000лв до 90 100лв, а именно: сумата  80 100лв.

         До този размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния размер 96 494.31лв от общо 106 494.31лв.– отхвърли като неоснователен.

         На осн. чл. 84 ал.2 ЗЗД,  дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда 05.11.2014г до окончателното й изплащане.

         Вторият иск е за връщане на капарото по сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот от 28.05.2008г, на отпаднало основание, с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и цена - 10 000лв.

         Същият е неоснователен и доказан  и  следва да се  отхвърли изцяло.

         Ако при сключване на предварителния договор от 28.05.2008г  ищецът е заплатил на ответника запаро в размер на 10 000лв, както урежда чл. 3 ал.2 от договора, то последният му държи връщане на тази сума на отпаднало основание,т.к. сключения предварителен договор е бил развален с едностранно волеизявление на едната страна, отправено до другата.  На основание чл. 87 ал.1 ЗЗД, кредиторът е дал подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който, договорът се счита развален. Неизпълнението автоматически прекратява действието на договора, а разменените междувременно престации следва да се реституират между страните.  Но тъй като няма  доказателства, че  капарото от 10 000лева е било платено от ищеца, респ. получено от ответника, съдът отхвърля иска изцяло. Освен това, съгласно чл. 8 от предварителния договор, ако купувачът-ищец се откаже от сключване на предварителния договор, той губи платеното  капаро,  тъй като  продавачът  има  право да го запази.

       На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноските по делото съразмерно на уважената част от иска.

       Общият размер на сторените от ищеца разноски възлиза на 8570лв и включва: платена д.т.- 4260лв, възнаграждение за вещо лице плюс депозит за призоваване на свидетел- 310лв и  4000лв- адв.възнаграждение.  Но по делото няма данни да уговорения начин на плащане  на адв. хонорар и дали е платен, поради което  съдът го приспада от общия размер на разноските, приемайки, че възлизат на 4570лв.

       Съразмерно на уважената част от иска, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на  3793.56лв от общо 4570лв.   

       На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на  535.18лв. от общо 3150лв, включващи: 3000лв- платен в брой адвокатски хонорар и 150лв- възнаграждение за вещо лице.

        Водим  от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:           

 

         ОСЪЖДА„ЕВРОТЕКСТИЛ 2000“ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,кв.“Младост“1-21, ЕИК-119523204, представлявано от управителя Д.П.Г. да заплати на „ДИЕМ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“М.“№ *, ЕИК-119762761, представлявано от управителя С.Г.Г. сумата 80 100 лв  /осемдесет хиляди и сто лева/- частичен иск от общо 106 494.31лв, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно  в резултат на извършени от ищеца строителни дейности в поземлен имот с идентификатор № 67338.605.314, находящ се в гр.Сливен, кв.“Промишена зона“, собственост на ответника,  ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 05.11.2014г до окончателнатото изплащане, като иска до пълния размер 96 494.31лв- ОТХВЪРЛЯ като  НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

 

           ОТХВЪРЛЯ  ИЗЦЯЛО предявеният от „ДИЕМ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“М.“№ *, ЕИК-119762761, срещу „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000“ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., кв.“М.*, ЕИК-119523204  иск  с правно основание  чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД за връщане на  сумата  10 000лв,  представляваща  капаро по сключен предварителен договор за продажба  на недвижим имот от 28.05.2008г, на отпаднало основание, като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба -05.11.2014г.

 

           ОСЪЖДА „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000“ООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,кв.“М.*, ЕИК-119523204,  представлявано от управителя Д.П.Г. да заплати „ДИЕМ“ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“М.“№ *, ЕИК-119762761, представлявано от управителя С.Г.Г. на сумата 3793.56лв, представляваща разноски по делото за тази инстанция.

       

           ОСЪЖДА „ДИЕМ“ООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.“Макгахан“№ 2, ЕИК-119762761, представлявано от управителя С.Г.Г.   да заплати  на „ЕВРОТЕКСТИЛ 2000“ООД, със седалище и адрес на управление гр.С.,кв.“М.*, ЕИК-119523204,  представлявано от управителя Д.П.Г. сумата 535.18лв, представляваща разноски по делото за тази инстанция.

 

            Решението  подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: