РЕШЕНИЕ_____________________

гр. Сливен, 19.06.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 572 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството са предявените активно – субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ с цена 63 000 лв. и 86 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както и по чл. 86 ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД за законната лихва върху главницата от 11.05.2014, както и в условията на евентуално съединяване - обратен иск в същите размери с правно основание по чл. 274, ал. 1 КЗ, заедно със законната лихва от датата на плащането до окончателното изплащане на сумите.

Обстоятелствата, на които се основават предявените искове са следните:

На 11.05.2014г., около 00:30 часа, на път между с.Младово и с.Ковачите е настъпило ПТП с участието на МПС, марка БМВ с рег. № СН 4202 СА, управлявано от Й.Д.Й. в пияно състояние при наличие на 0,80 промила алкохол в кръвта. С нарушението на правилата за движение е предизвикано ПТП вследствие на което на ищците са причинени съответно: три средни и една лека телесни повреди на И.Т.М. и четири средни и две леки телесни повреди на С.Д.Т..

Със споразумение от 14.10.14г. по НОХД № 1386/14г. СлРС Й.Д.Й. е признат за виновен за престъпление по чл.343 ал.3 предл.1 и предл.3 б.”а” вр. ал.1 и чл.342 ал.1 от НК, за което са му наложени съответните наказания, включително и лишаване от право да управлява МПС.

За МПС е бил сключен договор застраховка „Гражданска отговорност” действащ към момента на възникване на ПТП със застрахователна полица № 02114001078729.

Пострадалият М. е получил контузия на мозъка с клинично проявени огнищни и общо мозъчни симптоми, следствие на контузията на главата, мозъчен оток и коматозно състояние; контузия в областта на корема с оформени ретроперитонален хематом и хемоперитонеум; шок с травматичен и хеморагичен характер, представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота, като освен това са причинени охлузвания и натъртвания на крайниците, причиняващи разстройство на здравето неопасно за живота. Ищецът Т. е получил, вследствие на ПТП, увреждания, изразяващия се в травматичен шок - последица от тежките травми и прекомерната болка; контузия на ляв бял дроб и кръвоизлив в лявото плеврално пространство; фрактура на 2-ро, 4-то и 5-то ребра, представляващи разстройство на здравето временно опасно за живота, като освен това е претърпял натъртвания и охлузвания, представляващи временно разстройство на здравето неопасно за живота.

В срока за отговор по чл.131 ал.1 от ГПК застрахователят и ответник по делото по двата субективно активно съединени иска отговарящ при пасивно обективно съединяване, а именно ЗД „БУЛ ИНС” АД оспорва на първо място съществуването на валидно застрахователно правоотношение за процесния автомобил. На следващо място се твърди, че от страна на ищците е налице противоправно поведение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат в съотношение 2:3 спрямо вината на водача на МПС, което противоправно поведение се изразява в пътуването без предпазен колан, вследствие на което са изхвръкнали от автомобила. Оспорват се като завишени по размер, съобразно критериите за справедливост, и двата иск.

Не се оспорва, че ПТП е настъпило при описаните в исковата молба условия. Цитирани са документите на които ищците основат твърденията си за причинени вреди, като се изтъква, че освен причинените увреждания не са посочени и липсват данни относно възстановителния период, необходим за лечение на настъпилите увреждания.

В същия срок по чл.131 ал.1 ГПК е предявен и обратният иск спрямо привлечения като трето лице помагач и конституиран с определение на съда като такъв Й.Д.Й., като в предявения обратен иск се поддържа, че същият следва да отговаря с оглед на обстоятелството, че e управлявал МПС в пияно състояние.

В рамките на преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по регресния иск не е изразил становище и не е посочил доказателства.

В с.з. за ищците се явява представител по пълномощие – адв. Пл. Г. ***, която поддържа предявените искове на посочените в тях основания.

Ответното дружество редовно призовавано – не изпраща свой представител в с.з. Писмено поддържат възраженията в отговора на исковата молба.

Привлеченият като трето лице помагач и ответник по регресния иск – Й.Д.Й. се явява лично и с адв. Р. Г. от АК – Сливен. Последният оспорва предявените искове по размер като силно завишени. Не оспорва вината на доверителя си. Поддържа становище, че съдът следва да вземе предвид употребата на алкохол и от ищците, които е следвало да бъдат третирани като съучастници в извършването на престъпление. Твърди, че те също са употребили алкохол и при ползване на предпазните колани, с които е бил оборудван автомобилът, сигурността им е 100 % гарантирана. С нарушението от тяхна страна същите са допринесли за настъпването на вредоносния резултат, съобразно което обезщетенията следва да са значително по-ниски.

Въз основа на събраните по делото доказателство съобразна разпределената от съда доказателствена тежест относно релевантните за делото факти и обстоятелства се установява следното:

На 11.05.14г., около 00:30 часа, на път между с.Младово и с.Ковачите е настъпило ПТП с участието на МПС БМВ с рег. № СН 4202 СА – управлявано от Й.Д.Й. в пияно състояние при наличие на 0,80 промила алкохол в кръвта. С нарушението на правилата за движение е предизвикано ПТП вследствие на което са причинени телесни повреди на ищците И.Т.М. и С.Д.Т..

Със споразумение от 14.10.14г. по НОХД № 1386/14г. СлРС Й.Д.Й. е признат за виновен за престъпление по чл.343 ал.3 предл.1 и предл.3 б.”а” вр. ал.1 и чл.342 ал.1 от НК, за това, че в пияно състояние – 0.8.0 промила алкохол в кръвта, установено с химическа експертиза и нарушил правилата за движение, движейки се с превишена и несъобразена скорост е изгубил контрол над управляваното от него МПС - БМВ с рег. № СН 4202 СА, без да направи необходимото да намали скоростта или да спре МПД, което представлява нарушение на правилата за движение  по чл. 20, ал. 1, ал. 2, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил три средни повреди на ищеца И.Т.М. – контузия на главата, контузия на мозъка с клинично проявени огнищни и общомозъчни симптоми, мозъчен оток и коматозно състояние, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, шок с травматичен и хеморагичен характер; както и четири средни телесни повреди на ищеца С.Д.Т., изразяващи се в травматичен шок в следствие на тежките травми и  прекомерна болка, причинено „Разстройство на здравето временно опасно за живота, контузия на левия бял дроб и кръвоизлив в лявото плеврално пространство, фрактури на 2-ро, 4-то и 5-то ребра, което е причинило трайно затруднение на движенията на снагата“ и фрактура на лява ключица, причинило „Трайно затруднение на движенията на левия горен крайник“, за което са наложени съответните наказания, включително и лишаване от право да управлява МПС.

За МПС БМВ с рег. № СН 4202 СА със застрахователна полица № 02114001078729 е бил сключен договор застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество ЗАД „БУЛ ИНС“, действащ към момента на възникване на ПТП.

Във връзка със спорните обстоятелства по делото, отнасящи се до наличието на противоправно поведение от страна и на ищците, с което същите са допринесли за настъпването на вредоносния резултата, съдът назначи комплексна експертиза, от заключението по която – изготвено от в.л. инж. Х.У. и д-р Ст. С., с оглед данните от приобщеното като доказателство НОХД № 1386/2014г. на СлРС, заедно с материалите по приложеното към него ДП № 669/2014г. се установява следното:

Експертизата потвърждава причинените травматични увреждания на ищците, които са причинени, както следва:

На И.Т. М. – тежка съчетана травма . глава, гърди корем с клинична изява – травматичен шок, бил в коматозно състояние ; контузия на главата с контузия на мозъка – двустранно, оток на мозъка; контузия на тялото с ретроперитониален хематом и хемоперитонеум (кръв в коремната кухина), причинени от движенията на телата на ищците вътре в автомобилното купе и удари върху тъпи и тъпоръбести предмети – оборудване на автомобилното купе и на втори етап – от удари и притискане върху тъпи и тъпоръбести предмети в следствие на изпадане на тялото на ищеца Ил. М. от купето на автомобила. Изпадането от купето на автомобила на Ил. М., който се е возил на задната седалка, е в следствие именно от неползване на обезопасителния колан, с който е оборудван автомобилът. Поради тежките и сериозни травматични увреждания, не би могло да се каже с абсолютна сигурност, които травмите са причинени в купето на автомобила и кои – след изпадането от автомобила, или от преминаването и притискането на купето върху тялото му, което също е възможен механизъм за причиняването им.

На С.Д.Т., който се е возил на задната седалка на л.а., също са причинени тежки травматични увреждания – тежка съчетана травма – глава, гърди, корем, натъртвания на тялото – гърдите, корема и лумбалната област в ляво, контузия на ляв бял дроб, клинично проявено със затруднено дишане и хемоторакс, фракстури на 2-ро, 4-то и 5-то ребра в ляво, на лявата ключица и загуба на съзнание, така както са установени с експертизата в наказателното производство, които съща са причинени в вътре в автомобилното купе, като първа фаза и втора фаза – след изпадане на тялото от купето при преобръщането му – от удари върху твърда подложка и вероятно (възможно) притискане то преминаващ през тялото му, преобръщащ се автомобил. Също поради тежестта на травмите, експертизата не може да установи, които от тях са получени при движение на тялото във вътрешността на автомобила и кои – след изпадане от купето, като последното е настъпило именно с оглед липсата на предпазни колани.

Експертите са категорични, че ползването на триточковите обезопасителни колани, с каквито е оборудван процесния л.а. БМВ с рег. № СН 4202 СА биха намалили възможността за причиняване на травматичните увреждания в конкретното ПТП с около 40 – 60 %.

От обясненията на експертите в с.з. се изяснява, че при задействане на предпазните колани, тялото остава относително в едно постоянно състояние около определеното място, поради задействане на пиропатроните, които допълнително обтягат тялото към облегалката. Движенията са изключително ограничени и впо-голямата част от тях са около главата, където тя остава напълно подвижна. В случая поради ротацията на автомобила уврежданията в главата са по-големи от обичайното и това причиняването на травми би настъпило независимо дали са били с колани. Последното обстоятелство ще ограничи движенията, съответно и нараняванията в долната част на тялото – от врата надолу, както и върху краката.

Нанесените увреждания при изпадането от автомобила са комплекс както от ударите във вътрешността на автомобила, така и от последващото изпадане. Фазите са няколко. Една голяма част от уврежданията са получени от това, че са били без колан и от ротацията на автомобила. Телата изпадат в почти крайната фаза на движение на автомобила, т.е., когато вече са получили една значителна степен от телесните си увреждания. Самото изпадане е свързано с допълнително притискане на тялото след изпадането върху твърдия терен. Една голяма част от уврежданията напълно биха се изключили при поставен предпазен колан и това са уврежданията по долните крайници и в по-ограничена степен по тялото, но не напълно, поради наличната все пак, макари и малка подвижност на тялото и деформации по автомобила, като се намалява интензивност в областта на тялото.

Във връзка с претърпените болки и страдания от ищците по делото се събраха гласни доказателства, като от тях се установява, че непосредствено след приемането  в болницата, ищецът И.М. е пищял и буйствал под въздействие на търпяната болка и шока, в който е изпаднал. В болницата е престоял 10 дни в ОАИЛ и 11 дни в неврохирургия, където е бил придружаван от майка си – св. П.. След изписването му от болницата е бил неподвижен на легло от около 20 дни, като една седмица след изписването е започната физиотерапия, в следствие на което са подобрили движенията му. Било му е противопоказано излагането на слънце, поради което е пребивавал предимно у дома си, но е бил необходим надзор, т.к. е бил неадекватен и объркан. По-късно е установен проблем с прешлените като след образна диагностика с рентген и скенер е била установена тяхната фрактура, за което се е наложило ползването на корсет - продължило 6 м. След ПТП ищецът И. М. не посещаваше училище и е завършил учебната година служебно. Ищецът Ил. М. има загуба на памет относно претъпяното ПТП и престоя му в болницата, както и за периода от почти месец след изписването. Постепенно увреждането на здравословното му състояние е отшумявало, но е бил апатичен и не е имал спомени за случки от час преди това – с кого е говорил и за какво. Почти денонощно е спял, като е приемал значително количество медикаменти за терапия на мозъка, поради получени гърчове и за предотвратяване на епилептични припадъци. Приемът на тези медикаменти е преустановен понастоящем, но често е объркан, забравя, трудно му е да се концентрира. Учителите са изразили становище, че трудно се справя и не може да помни на моменти, а успехът му в училище е занижен. Настъпили са и промени в характера му, като след ПТП е станал агресивен. Ищецът Ил. М. е роден е с хематом на мозъка, за което е бил следен в продължение на 1г., но този хематом не е повлиял неговото здраве, като по делото не се установяват други данни за налични преди ПТП мозъчни увреждания, умствени или психични заболявания.

Посочените обстоятелства се установяват от показанията на св. П., която е негова майка, но се потвърждават и допълват от показанията на св. Гр. Х., която е в далечна съребрена родствена връзка, като няма данни, според които тази свидетелка обективно или субективно да се счита заинтересована от изхода на делото.

От показанията на св. М. К. леля на ищеца Ст. Т. и св. Г. И. – негова майка, чиито показания съдът кредитира като безпротиворечиви, се установява, че след инцидента ищецът Ст. Т. се е лекувал около 5 дни в реанимация, като опасността за живота му е отминала едва на третия ден. След изписването от болницата лечението е продължило в домашни условия за около месец, през което време не се е чувствал добре и е спял през по-голямата част от времето. Не е могъл да се обслужва сам, поради което е бил обгрижван от своите майка, леля и баба си. След този месечен период е започна малко по малко да се възстановява, но и към настоящия момент не е изцяло възстановен, като е нарушено движението му – същият се придвижва странично. Налице са нарушения в психичното му състояние, като често забравя - станал по-сприхав и няма спомени за инцидента, преди който не е имал сериозни заболявания.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са основателни.

Правното основание на предявените главни исковете е по чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредения да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя. Претендираните обезщетения са в размер на 63 000 лв. за ищеца Ил. М. и 86 000 лв. за ищеца Ст. Т. за неимуществени вреди с оглед причинените претърпените болки и страдания в следствие на телесните увреждания и тяхното лечение, като се претендира и обезщетение за забава считано от настъпване на инцидента – на 11.05.2014г. до окончателното изплащане.

Не съществува спор, че за лекия автомобил БМВ с рег. № СН 4202 СА е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност" с ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД към момента на възникване на ПТП със застрахователна полица № 02114001078729.

Безспорно е и наличието на извършеното от ответника по регресния иск Й.  Д. Й. по непредспазливост деяние, за което е признат за виновен съгласно споразумение от 14.10.14г. по НОХД № 1386/14г. СлРС в извършването на престъпление по чл.343 ал.3 предл.1 и предл.3 б.”а” вр. ал.1 и чл.342 ал.1 от НК, за това, че в пияно състояние – 0.8.0 промила алкохол в кръвта, по непредпазливост причинил три средни повреди на ищеца И.Т.М. – контузия на главата, контузия на мозъка с клинично проявени огнищни и общомозъчни симптоми, мозъчен оток и коматозно състояние, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, шок с травматичен и хеморагичен характер; както и четири средни телесни повреди на ищеца С.Д.Т., изразяващи се в травматичен шок в следствие на тежките травми и  прекомерна болка, причинено „Разстройство на здравето временно опасно за живота, контузия на левия бял дроб и кръвоизлив в лявото плеврално пространство, фрактури на 2-ро, 4-то и 5-то ребра, което е причинило трайно затруднение на движенията на снагата“ и фрактура на лява ключица, причинило „Трайно затруднение на движенията на левия горен крайник“.

С оглед задължителния характер на споразумението, с което е приключило наказателното производство и, което съгласно чл. 300 ГПК е задължително по въпросите за деянието, неговия противоправен характер и дали е извършено виновно от лицето, чиято отговорност е застрахована при ответното дружество за съда, разглеждащ спора относно гражданските последици, настъпили в пряка причинно-следствена връзка – в случая телесните увреждания на ищците, то по делото са установени съществените предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на водача съгласно чл. 45 от ЗЗД, респективно – гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното застрахователно дружество.

Спорните въпроси по делото от фактическа страна са свързани с наличието на противоправно поведение от страна на ищците, изразяващо се в нарушение на задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП да ползват обезопасителните колани, с които е оборудван автомобилът, а от тук – са наличието на предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване размера на дължимите парични обезщетения, както и с техния справедлив размер съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя определен в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е гаранционна и обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане.

В тази насока е задължителна и следва да бъде съобразена съдебната практика по т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и т. 7 на Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съгласно които понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.

Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди.

Изхождайки от горното, за причинените на ищеца И.М. телесни увреждания съдът намира, че следва да бъдат присъдено обезщетение в размер на общо 26000 лв. за Ил. М., а на ищецът Ст. Т. – общо 20 000 лв.

При определяне на обезщетенията съдът съобрази обстоятелството, че по делото е доказано безспорно наличието на противоправно поведение от страна на ищците, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 137,а, ал. 1 ЗДвП да ползват обезопасителните колани, с които е оборудван автомобила. С оглед тежестта на травмите, експертите не се обосновават, че не биха могли да посочат, кои от тях са причинени във вътрешността на купето на автомобила и кои – след изпадане на телата на ищците в следствие на ротацията на автомобила, но са категорични, че ударите във вътрешността на автомобила биха били значително ограничени и не би настъпило изпадане на телата от автомобила и уврежданията биха били ограничени с около 40 – 60 %. От друга страна съдът намира, че следва да съобрази и поясненията на експертите в с.з., а именно, че ползването на коланите, поради ротационните движения на автомобила, няма голямо значение аз предотвратяване на нараняванията на главата, като ползването им би предотвратило най-вече травматичните увреждания на торса и долните крайници.

На И.Т.М. са причинени тежка съчетана травма . глава, гърди корем с клинична изява – травматичен шок, бил е в коматозно състояние ; контузия на главата с контузия на мозъка – двустранно, оток на мозъка; контузия на тялото с ретроперитониален хематом и хемоперитонеум (кръв в коремната кухина)

На С.Т. са причиненитежка съчетана травма – глава, гърди, корем, натъртвания на тялото – гърдите, корема и лумбалната област в ляво, контузия на ляв бял дроб, клинично проявено със затруднено дишане и хемоторакс, фракстури на 2-ро, 4-то и 5-то ребра в ляво, на лявата ключица и загуба на съзнание

За причинените травми на главата на И.М. съдът намира, че се дължи обезщетение в размер на 20 000 лв. – неговите увреждания са предимно в главата, а на ищеца Ст. Т. – 12 000 лв., с оглед причиненото от тези травми шоково състояние, изпадане в безсъзнание като състояние временно опасно за живота, имайки предвид и конкретните данни от показанията на свидетелите относно загубата на памет, продължилото медикаментозно лечение и настъпилите промени в характера и на двамата ищци. С оглед данните, че ползването на колани не би предотвратило ударите в главата във вътрешността на автомобила поради ротационното му движение, но би предотвратило изпадането на телата им от автомобила, респективно – допълнителните удари на  главата в тъпите и тъпоръбести предмети в повърхността на земята и възможното притискане, размерът на тези обезщетения следва да се намали с не повече от 30 %, като обезщетенията следва да се редуцират съответно на 14 000 за ищеца И.М. и 8400 за Ст. Т..

Освен травмите по главата на ищците са причинени в областта на торса следните травми:

На И.М. контузия на тялото с ретроперитониален хематом и хемоперитонеум (кръв в коремната кухина), изразени в проаявилия се травматичен и хеморагичен шок, също и по-късно фрактура на прешлени, което а наложило носене на корсет за 6 м., Ст. Т. - натъртвания на тялото – гърдите, корема и лумбалната област в ляво, контузия на ляв бял дроб, клинично проявено със затруднено дишане и хемоторакс, фракстури на 2-ро, 4-то и 5-то ребра в ляво, на лявата ключица.

За причинените в областта на тялото травми и на двамата ищци съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 30 000 лв. за всеки, което обаче следва да се намали с 60%, с оглед установеното от тяхна страна нарушение – неизпълнение на задължението да ползват обезопасителни колани, които биха предотвратили в посочената степен, както травмите от ударите на телата в тъпи и тъпоръбести предмети във вътрешността на купета, така и изцяло травмите – причинени след изпадането им от автомобила. Или за всеки от ищците за причинените увреждания в областта на торса, както и болките и страданията в следствие на тези травми, което е ограничавало движенията им за продължителен период от време и, като и до настоящия момент не са възстановени напълно, дължимото обезщетение е в размер на 12 000 лв.

Така след съобразяване на възраженията на ответното дружество съгласно чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗД, съдът следва да уважи предявения от Ил. М. иск по чл. 226, ал. 1 КЗ в размер на общо 26000 лв., а от Ст. Т. – в размер на 20 000 лв.

Върху този размер на обезщетенията следва да се съобразят и размерите на предявените акцесорни искове по чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, считано от 11.05.2014г. до изплащане на пълния размер на сумите.

С оглед основателността на предявените искове е основателен като евентуален до същите размери и предявения обратен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ, т.к. е безспорно и доказано несъмнено, че привлечения като трето лице – помагач на ответното дружество деликвент – Й.Д.Й., е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол, с концентрация над 0.5 на хиляда (0.80 на хиляда), установена с медицинско изследване.

Над размера от 46 000 лв. за остатъка, съдът не следва да се произнася по предявения обратен иск с оглед неговия евентуалния характерна и поради отхвърлянето на първоначалните искове.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателна претенцията на ищците за присъждане на деловодни разноски, но с оглед освобождаването от заплащане на такси и разноски, такива следва да бъдат присъждани само за заплатеното адвокатско възнаграждение – 1 081.88лв. –на Ил. М. и 832.21 лв. на Ст. Т..

В тежест на ответника следва да се възложи дължимата съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на съда държавна такса – 1 840 лв.

Ответното дружество претендира разноски във връзка с предявения обратен иск и следва да бъдат уважени в размер на 530.77 лв. за заплатените разноски за вещи лице, 1 840 лв. за заплатената държавна такса и 1910 лв. – възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: ГР.С. 1407, р-н „Л.“, ул. „Д.Б.“ 87 да заплати на И.Т.М., ЕГН ********** представляван от адв. П.Г. от СлАК, със съдебен адрес:*** със съгласието на неговата майка - П. И. П., обезщетение в размер на общо 26 000лв. (двадесет и шест хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 26 000 лв., считано от 11.05.2014г. до окончателното изплащане, които вреди са му причинени при ПТП на 11.05.2014г. с участието на МПС л.а. марка „БМВ“ С РЕГ. № 4202 , управлявано от участващия в настоящия в производство по делото като трето лице - помагач на ответното дружество – Й.Д.Й., ЕГН **********, за което е признат за виновен със споразумение от 14.10.2014г. по НОХД № 1386/2014г. по описа на СлРС, като ОТХВЪРЛЯ, предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълни размер от 63 000 лв., както и акцесорния иск за заплащане на законната лихва за забава върху отхвърлената част от обезщетението като НЕДОКАЗАНИ И НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, да заплати на И.Т.М., ЕГН ********** представляван от адв. П.Г. от СлАК със съгласието на неговата майка - П. И. П., деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1081.88лв. (хиляда осемдесет и един лева и 88 ст.), като отхвърля претенцията за разноски над този размер като неоснователна

 

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, да заплати на С.  Д.Т., ЕГН ********** представляван от адв. П.Г. от СлАК, със съдебен адрес:*** обезщетение в размер на общо 20 000лв. (двадесет хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 20 000 лв., считано от 11.05.2014г. до окончателното изплащане, които вреди са му причинени при ПТП на 11.05.2014г. с участието на МПС л.а. марка „БМВ“ С РЕГ. № 4202, управлявано от участващия в настоящия в производство по делото като трето лице - помагач на ответното дружество – Й.Д.Й., ЕГН **********, за което е признат за виновен със споразумение от 14.10.2014г. по НОХД № 1386/2014г. по описа на СлРС.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, да заплати на С.  Д.Т., ЕГН **********, представляван от адв. П.Г. от СлАК деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 832.21 лв. (осемстотин тридесет и два лева и 21 ст.), като отхвърля претенцията за разноски над този размер като неоснователна.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, да заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен, дължимата държавна такса по делото съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на 1 840 лв. (хиляда осемстотин и четиридесет лева)

 

ОСЪЖДА Й.Д.Й.,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: ГР.С. 1407, р-н „Л.“, ул. „Д.Б.“ * сумата 46 000 лв., (четиридесет и шест хиляди лева), както и законната лихва върху 46 000 лв. за периода до окончателното изплащане, считано от момента на изплащане на обезщетенията по застраховка „ГО“, както следва: на И.Т.М., ЕГН **********, представляван със съгласието на неговата майка П. И. П. от адв. Пл. Г. от СлАК - 26 000лв. (двадесет и шест хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди и на С.  Д.Т., ЕГН ********** представляван от адв. П.Г. от СлАК, обезщетение в размер на 20 000лв. (двадесет хиляди лева) за претърпени неимуществени вреди, които неимуществени вреди са причинени при ПТП на 11.05.2014г. с участието на МПС л.а. марка „БМВ“ с рег. № 4202, управлявано след употреба на алкохол над разрешената концентрация, от Й.Д.Й., ЕГН **********, за което е признат за виновен със споразумение от 14.10.2014г. по НОХД № 1386/2014г. по описа на СлРС.

 

ОСЪЖДА Й.Д.Й.,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: ГР.С. 1407, р-н „Л.“, ул. „Д.Б.“ 87 деловодни разноски, както следва: 530.77 лв. (петстотин и тридесет лева 77 ст.) за заплатените разноски за вещо лице, 1 840 лв. (хиляда и осемдесет лева) за заплатената държавна такса и 1910 лв. (хиляда деветстотин и десет лева) – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: