Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 288

гр. Сливен,  27.11 .2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести ноември  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 573     по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 724/24.09.2014 г. по гр.д. № 2332/2014 г. на СлРС, с което са отхвърлени предявените от Д.И.М. *** против „ЯЗАКИ България” ЕООД ЕИК 128617161 със седалище и адрес на управление гр. Я., бул. „Е.” № * обективно съединени искове с правно основание чл. 344,ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ за признаване на уволнението със заповед № 110/03.04.2014 г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ в размер на 3 757,09 лв. като неоснователни. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответното дружество направените по делото разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради непълна и неправилна оценка на събраните доказателства, което е довело до неправилни правни изводи. Развиват се подробни съображения относно обстоятелството, че съдът погрешно е приел, че съзнателно е натиснат аварийния бутон за спиране на машината. Твърди се, че натискането на бутона е било несъзнателно, без да е искано от ищеца. Неправилен е изводът, че извършеното е тежко нарушение на трудовата дисциплина и са развити съображения в тази посока. Сочи се, че за това несъзнателно нарушение на ищецът вече е било наложеното наказание от работодателя и че не може за едно и също нещо той да бъде санкциониран два пъти. Сочи се, че нарушението не е толкова тежко, че да доведе до най-тежкото дисциплинарно наказание. Поради това се иска да бъде отменено решението и да бъде отменено наложеното дисциплинарно наказание като незаконосъобразно, а ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. На следващо място се развиват съображения, че обезщетението за оставане без работа следва да бъде определено, така както е претендирано, въз основа на събраните по делото доказателства. Претендира се и заплащане на направените разноски по делото пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се, че районният съд правилно е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание отговоря напълно на изискванията на Кодекса на труда, а нарушението на трудовата дисциплина е несъмнено установено. Развиват се съображения и се анализират събраните по делото доказателства във връзка с извършеното от ищеца и причинената щета на имуществото на работодателя. Извежда се извода, че ако работника, в случая ищеца, не бе напуснал работното си място и не бе натиснал аварийния бутон, машината не би се повредила. На следващо място се развиват съображения, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. Сочи се, че работникът не е наказван два пъти за едно и също деяние, тъй като за деянието му не е наложено друго дисциплинарно наказание измежду изчерпателно предвидените в чл. 188 от КТ. Развиват се съображения, че изплащаните бонуси не са възнаграждение с постоянен характер, тъй като не се изплащат единствено в зависимост от отработеното време, а зависят ежемесечно от поведението на работника, спазването на трудовия ред, ефективност и др. поради което не следва да се включват при изчисляване на обезщетението по чл. 225 от КТ. Поради това се иска да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното и се претендират разноски за тази инстанция.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. въззивникът не се явява, за него се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемата страна се явяват представители по пълномощие, които оспорват основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   Жалбата е неоснователна. Правилно и законосъобразно въз основа на безспорно установените по делото доказателства районният съд е приел, че въззивникът самоволно е напуснал работното си място и е задействал съзнателно авариен бутон за спиране на друга машина, на която той не е работел. Така е блокирал за около половин час работата на тази машина и се е наложило да се извика специалист по поддръжката. Наведените доводи във въззивната жалба, които са били инвокирани и пред първата инстанция, че в случая деянието на въззивника има случаен характер са неоснователни, тъй като не е имало никаква необходимост той да напуска своето работно място, не е имало необходимост да отива до другата машина и да задейства аварийния бутон за спиране.  Поведението на въззивника е било взето предвид от работодателя при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Деянието му представлява нарушение на трудовата дисциплина, за което е допустимо да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Правилно и законосъобразно районния съд е приел, че поведението на въззивника е тежко нарушение на трудовата дисциплина поради безотговорното му и безпричинно напускане на собственото работно място и след това задействането без необходимост, на аварийния бутон за спиране на другата машина. Както и първата инстанция, така и настоящата констатира, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание изцяло отговаря на законовите изисквания.  Неоснователно е възражението, че въззивникът вече е бил наказан за това свое действие съгласно вътрешните правила на работодателя. Макар и лаконично това е коментирано и от първата инстанция, която законосъобразно е посочила, че на него не му е налагано наказание измежду изчерпателно предвидените в чл. 188 от КТ. Вътрешните правила  не могат да подменят налагането на дисциплинарни наказания, които следва да са наложени по реда на кодекса на труда. След като претенцията за отмяна на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание и за признаване на уволнението за незаконно е неоснователна, то неоснователна е и претенцията за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетенията по чл. 225 ал.1 от КТ.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват оменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски за юрисконсулстко възнаграждение и такова следва да бъде присъдено в размер на сумата 300.00лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 724/24.09.2014 г. по гр.д. № 2332/2014 г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Д.И.М. *** да заплати на „ЯЗАКИ България” ЕООД ЕИК 128617161 със седалище и адрес на управление гр. Я., бул. „Е.” № * сумата от 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсулстко възнаграждение за тази инстанция.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: