Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 03.12.2014 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на трети декември през двехиляди и четиринадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 574 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 40/25.07.2014г. по гр.д. № 172/13г. на КРС, с което е признато на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗС за установено между страните, че  С. Б. Х. е собственик на основание давностно владение на недвижими имот, представляващ ПИ с идентификатор № 87031.501.514 по КК/2007г. на с. Я., община Котел,  с площ 2 274 кв.м., при граници: ПИ №87031.501.531, ПИ №87031.501.515, ПИ №87031.501.2072, ПИ №87031.501.512 и ПИ №87031.501.513, с административен адрес на имота – с. Я., община Котел, ул. „П.Б.“ № * и са присъдени разноските по делото.

 Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство, който заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че гр. д. № 165/10 г. на КРС е било образувано между ищцата Д.Х. и Х.К. и е било с предмет, съвпадащ с предмета на настоящата искова молба и образуваното по нея гр. д. № 172/14г. на КРС. Решението по гр.д. № 165/10г. на КРС е било потвърдено с въззивното решение по гр.д. № 3908/12г. на СлОС, което не е било допуснато до касационно обжалване. Решението е било влязло в сила към датата на първото с.з. по гр.д. № 172/13г. на КРС, като председателят на състава е бил един и същ и са били представени едни и същи доказателства. Заявява, че има влязъл в сила съдебен акт, която посочва, че ответникът Х.К. е признат за собственик на имота по отношение на Д.Х. – майка на ищеца. Също така въззивникът-ответник твърди, че ищецът е присъствал на всички съдебни заседания пред всички инстанции и е изразявал становище, че майка му е собственик на спорния имот, от друга страна поради напредналата си възраст от 86 години ответникът получавал помощ при упражняване на владелческите си права от своите деца, което не било възприето от съда. Твърди още, че ищецът е заявил, че е получил владението върху спорния имот с идент. № 87031.501.514 от родителите си Б. Х. и Д.Х. през пролетта на 1990 г. и го упражнява към настоящия момент, няма акт за собственост, но в негова полза е изтекла придобивната давност, предвидена от закона, обаче този факт бил оборен от действията на самия ищец и водените от неговата майка дела против ответника, което изключвало добросъвестно владение в продължение на 10 години. На следващо място въззивникът заявява, че становището му, изразено в отговора на исковата молба, че искът е неоснователен и той сам е установил пълна владелческа власт чрез неговите деца, е доказано от събраните доказателства. Съдът по постановеното решение срещу майката е приел липса на необходимите предпоставки за нея като владение, а е приел, че същите са налице при ответника. В настоящото дело неправилно е приел, че ищецът /син на предходната ищца/, е владял имота вместо ответника. Въззивникът се оплаква, че съдът частично и избирателно е кредитирал събраните доказателства. Счита, че неоснователно  е дадена вяра на показанията на свидетелите П. и М., които не били преценени със свидетелските показания и обясненията на майката на ищеца, дадени по предходното гр.д. № 165/10г. на КРС. Неправилно били възприети и интерпретирани показанията на свид. М., думите му били тълкувани формално, че ответникът сега не работи мястото, вместо съдът да прецени, че той е възрастен човек и неговите деца се присъединявали  и извършвали вместо него правата на владеене. Също така съдът не е взел предвид факта, че имотът в разписния лист, преди влизане в сила на КК, се води на името на ответника. В обобщение заявява, че от всички събрани доказателства се налага изводът, че в полза на ответника е изтекла придобивната давност по чл. 79 ал. 1 от ЗС, а предявеният иск е недоказан и неоснователен, поради което моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо това въззивният съд да постанови ново, с което отхвърли изцяло иска. Не са претендирани разноски.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания, които с мотивирано определение, държано в з.з. на 11.11.14г. са оставени без уважение поради настъпила преклузия.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, излага насрещни доводи, с които последователно оборва наведените с жалбата оплаквания. Заявява, че обжалваното решение е правилно и иска то да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК,  който оспорва въззивната жалба като неоснователна, няма доказателствени или други процесуални искания. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, претендира разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което, при условията на чл. 272 от ГПК, въвежда мотивите на първоинстанционния съд по подразбиране.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

На първо място настоящият състав счита, че решението по гр.д. № 165/2010г. на КРС, /потвърдено с решението по в.гр.д. №390/12г. на СлОС/, не разпростира силата си на пресъдено нещо по отношение на настоящия спор. Несъмнено е, че предметът на спора е идентичен по двете дела – касае същото искане на същото правно основание, но липсва субективно тъждество спрямо лицата, обвързани от тази СПН – при съвпадащ ответник, ищецът е различен и съответно правопораждащите факти за всеки от двамата ищци, също са различни. Ищцата по гр.д. № 165/10г. на КРС е твърдяла право на собственост върху процесния имот, възникнало чрез давностно владение, ищецът в настоящото производство /неин син/ твърди същото, но на свое лично основание. Действително в исковата молба по настоящото дело той заявява, че е получил владението върху имота от родителите си Б. И. и Д.Х. /ищцата по гр.д. № 165/10г./ през 1990г., а съгласно разпоредбата на чл. 298 ал. 2 от ГПК субективните предели на СПН обхващат и наследниците на страните и техните правоприемници. В случая не сме в хипотезата на наследяване, тъй като майката на ищеца, на която е отречено правото на собственост върху процесния имот, не е починала и той не черпи основанието на своята претенция от наследствено правоотношение. Също така въззивният състав не счита и че ищецът може да се третира като неин правоприемник, тъй като той не заявява присъединяване на давностното си владение към това на родителите си, а твърди, че такова е осъществил изцяло сам против ответника и посочва началния му момент. В този смисъл е без значение, дали владението му е било предадено от родителите му, или ищецът сам го е завзел.  Поради всичко изложено този въззивен състав приема, че възникналата и действаща в обективните и субективните си предели СПН на решението по гр.д. № 165/10г. на КРС няма възпиращ ефект по отношение на настоящия спор.

Влязлото в сила решение на КРС  има, най-общо, доказателствена сила на мотивите, които съдържат редица фактически констатации, до които съдът е достигнал въз основа на събрани и преценени доказателства относно значимите факти. Тези мотиви имат значение на официално удостоверяване на юридическите и доказателствени факти, но са непряко доказателство за тях и настоящият съд може да ревизира доказателствената им сила съобразно всички други, събрани в това производство, доказателства. Освен това с обвързваща сила не се ползват тези изводи на съда по предходното дело, които излизат извън предмета на разглеждания по него спор и извън обсега на доказване, очертан от него. Така в това производство съдът не може да възприеме като свое заключението на КРС по гр.д. № 165/10г. на КПС, че „ответникът е придобил по давност имота“, тъй като то не е скрепено с обвързваща сила и не може в това производство да изхожда от него спрямо непопадащите под действието й страни.

Поради казаното до тук в настоящото производство съдът следва да се произнесе по искането, с което е сезиран, в рамките, поставени от ищеца и въз основа на тези доказателства, допуснати и събрани по реда на ГПК, като разреши спора между тези страни с оглед техните твърдения и възражения.

Така ищецът се  домогва да докаже, че правото на собственост е възникнало в патримониума му чрез оригинерния способ на давностното владение, започнало през 1990г.

За да се приеме, че валидно е изтекла придобивна давност в негова полза, той следва да докаже двата обективни елемента, които трябва да притежават и субективния признак, установени в нормите на ЗС, формиращи сложния и динамичен фактически състав, с който законът свързва придобиване право на собственост по давностно владение на недвижим имот – най-общо -  фактическо упражняване на съдържанието на това право по определен начин, в продължение на определен от закона срок от време. Правната норма имплицитно съдържа няколко, утвърдени от правната доктрина и практика, задължителни белези на недобросъвестното владение /каквото само е възможно в случая/ като процес на упражняване на фактическа власт върху имота, при наличието на които в кумулативна даденост в продължение на 10 години, може да възникне правото на собственост – явно, несъмнено, несмущавано и непрекъснато.

Чрез събраните по делото гласни доказателствени средства се установява аналогичност между фактическото положение и правопораждащия състав на правната норма. Значим за спора е въведеният с исковата молба начален момент – от 1990г. Показанията на свидетелите А. П. и В. М. са ясни, точни, убедителни, взаимно допълващи се, възпроизвеждат лични впечатления и непосредствени възприятия на свидетелите. Съдът счита, че няма съмнение относно идентичността на претендирания имот и този, за който се отнасят показанията на тези свидетели. Те не съдържат никакво колебание в тази посока и съдът ги кредитира изцяло. Не дава вяра на показанията на свидетелите М. М. и И. Кехайов, тъй като са твърде общи и не могат еднозначно да се отправят нито към конкретен момент, нито към конкретния имот. Липсва им плътност, която да им придаде достоверност и по-голяма тежест от показанията на първите двама свидетели. Освен това не може да се сподели по никакъв начин доводът на въззивника, че евентуалните владелчески действия от страна на роднините на ответника следва да се третират като владение в негова полза - за него, а не за тях самите, тъй като такива възражения въобще не са въвеждани своевременно в процеса. Следва да се отбележи и, че е несъстоятелно оплакването на въззивника, че съдът не е взел предвид свидетелските показания, депозирани по гр.д. № 165/10г. на КРС, тъй като единственият допустим по ГПК начин за събиране на свидетелски показания е пряк и непосредствен разпит, поради което в това производство могат да бъдат разисквани само показанията на четиримата, надлежно посочени и допуснати свидетели на страните.

Така са налице всички елементи на сложния фактически състав на нормата на чл. 79 ал. 1 от ЗС, тъй като се установява, че след 1990г. ищецът, в продължение на повече от 10 години е владял за себе си процесния имот явно, непрекъснато и несмущавано.

Фактът, че е воден спор между други лица за същото право няма силата да прекъсне владението на този ищец, доколкото не е доказано то да е смущавано с действия против него. Нещо повече - както вече бе посочено, към момента на започване на производството по гр.д. № 165/10г. на КРС, придобивната давност в полза на ищеца вече е била изтекла, а дори да се приеме, че след придобиване от него на правото на собственост ответникът е установил свое владение против този ищец, то не се установи да го е упражнявал по изискуемия от правната норма начин, за такъв срок от време, който да му осигурява към настоящия момент промяна в правното положение, която да противопостави на ищцовата претенция и да я отблъсне успешно.

Ето защо установителният иск се явява доказан и основателен и следва да бъде уважен.

След като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба е неоснователна и не следва да се уважи. Атакуваният акт следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да се възложи на въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати действително направените такива на въззиваемия за тази инстанция в размер на 400 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

 

                                     

ПОТВЪРЖДАВА  първоинстанционно решение № 40/25.07.2014г. по гр.д. № 172/13г. на КРС.

 

ОСЪЖДА Х. К. К.  да заплати на С.Б.Х. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 400 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         ЧЛЕНОВЕ: