Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 12.12.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 579 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв.П. - пълномощник на СМДЛ „БИОКОМ – 98“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Н. З., ул. „П. Е.“ № * против решение № 143/05.09.2014г. по гр.д. № 523/2014 г. на Новозагорския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ЕТ „ЕЛИТ 2000 – Д.Д.“, със седалище и адрес на  управление ГР.Н.З., ул. „Х. Д. „ № *, че съществува негово вземане в размер на 3 635.11 лв., спрямо въззивника, представляващо дължима и неизплатена част за получени стоки за периода от 05.07.2010 г. до 05.07.2013 г., 1 124.58 лв., мораторна лихва за периода от 05.07.2010 г. до 05.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.07.2013 г. до изплащане на вземането, както и направените по ч.гр.д. № 398/2013 г. по описа на НзРС разноски от общ размер на 1 113.39 лв., от които 98.19 лв. държавна такса и 1015.20 лв. адвокатски хонорар. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 1530.00лв. адвокатски хонорар и 95.20 лв. държавна такса.

         В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния и материален закон. По него не били събрани никакви доказателства относно факта на сключване на твърдения от ищеца консигнационен договор, нито за съществуването на съществени отделни негови клаузи. Съдът неправилно бил кредитирал свидетелските показания на свид. Г., Ж. и М.. Г. била свидетелствала в полза на своя работодател, тъй като в противен случай щяла да загуби работата си. С оглед на това съдът не следвало да взема предвид нейните показания и да приеме, че страните са се договаряли в нейно присъствие за предоставянето на строителни материали на ответника, които да бъдат получавани от посочени от него лица – строители. По отношение показанията на свид. Ж. и М. страната счита, че те също са били заинтересовани, тъй като от извършената съдебно-техническа експертиза са било установило, че са получавали значително по-голямо количество строителни материали, които не са били вложени в къщата на ответника и това навеждало на мисълта, че свидетелите е можело да отговарят пред ответника за невложени материали. Ето защо те били заинтересовани да твърдят, че са получавали от негово име и за негова сметка строителни материали, които са влагали в осъществения ремонт на къщата му. Освен това показанията на тези двама свидетели били взаимно противоречиви. Свид. Ж. твърдял, че само той е поръчвал и получавал материали за ремонта на къщата на ответника, а свид. М. посочва, че той също е ходил да поръчва и получава материали от ищеца. Страната счита, че по никакъв начин по делото не е доказано наличието на договор за консигнация. Въззивникът не бил лице, което е регистрирано по ЗДДС и нямал интерес да взема материали на консигнация с цел теглене на ДДС, тъй като поначало не можел да извършва такова действие. Не било доказано по делото нито наличието на учредителна сделка между консигнанта и консигнатора, нито изпълнителна сделка между консигнатора и купувача, нито отчетна сделка между консигнатора и консигнанта. Жалбоподателят посочва, че от изслушаните единична и тройна СИЕ се установило, че счетоводството на ищцовото дружество не е било водено съобразно изискванията на Закона за счетоводството, поради което съдържанието на процесните протоколи за консигнация следвало да бъде доказано с други доказателствени средства. Въззивнвикът твърди, че неправилно съдът не бил дал вяра на показанията на свид. Д.. Същата била придобила лични и непосредствени впечатления от извършения ремонт. На последно място страната счита, че съдът се е произнесъл свръх петитум, тъй като в заявлението по чл. 410 от ГПК и в исковата молба ищецът бил посочил, че вземането му е породено от сключен между страните договор за консигнация, а съдът се бил произнесъл по договор за продажба с отложено плащане. Във въззивната жалба е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна, с оплакване, че съдът не е взел изрично становище по него. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, а съдът да признае, че претендираните вземания от ищеца спрямо ответника не съществуват. Страната не е направила доказателствени искания. Претендират се деловодни разноски.

         В законния срок по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Г., процесуален представител на ЕТ „ЕЛИТ 2000 – Д.Д.“. С него жалбата е оспорена като неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Посочва се, че въззивната жалба е допустима, но не е основателна. Въззиваемата страна счита, че въззивната страна превратно тълкува събраните по делото доказателства единствено в своя полза. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установило, че между страните е била постигната договорка в устна форма ищецът да предостави на ответника стоки, като срещу прехвърленото право на собственост върху стоките ответникът се задължава да заплати стойността им. Всички стоки са били получавани от работниците, наети от ответника на адреса на който е регистрирано ответното дружество. Страната счита, че не е спорен по делото фактът на получаване на строителните материали. Това се било доказвало и от издадената от ищеца фактура 2101 от 06.11.2008 г., която била изплатена от ответника и била осчетоводена в счетоводствата на двете страни по делото. Това било извънсъдебно признание на иска от страна на ответника. Въззиваемата страна счита, че съдът правилно е кредитирал показанията на свид. Г., М. и Ж., които са били придобили лични и непосредствени впечатления и чрез техните показания се установявало безспорно, че страните се били уговорили ищецът да предава на ответника стоките, а той впоследствие да ги заплати, както и че предаването на стоките се извършвало с протоколи, за част от които било последвало издаване на фактури. Страната счита, че свидетелите в никакъв случай не може да се твърди, че са заинтересовани. Действително съдът е следвало да кредитира показанията им с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, но те били в логична последователност и връзка и с останалите доказателства по делото, а именно представените фактура, протоколи, съдебно-техническа експертиза /същата е установила, че по-голямата част от материалите са вложени в ремонта на къщата на ответника/. Въззиваемата страна посочва, че ищецът не дал своя квалификация на предявения иск в исковата си молба, но съдът е този, който дава окончателната правна квалификация на иска, съобразно твърденията, които са изложени в молбата и в случая съдът е приел, че е бил налице неформален договор за продажба с периодично/забавено изпълнение. Съдът правилно бил приложил разпоредбата на чл. 301 от ТЗ по отношение на ответника, тъй като в случая било безспорно, че не е било налице изрично противопоставяне на ответника на уведомлението за получените стоки, вложени в имота. Ответникът бил упълномощил трети лица да подават заявки и да получават от негово име стоките, предмет на иска и най-късно към края на 2008 г. той е бил уведомен за изписването на стоките, получаването им и влагането им в извършения ремонт, тъй като тогава ремонта бил приключил. Фактът на знание за получените стоки се доказвал и от обстоятелството, че част от тях са били отразени в счетоводството на ответника. Правилно съдът бил приел, че след като стоките са доставени и за част от тях са били издадени фактури, цялото вземане на ищеца-продавач е изискуемо. С оглед основателността на главния иск се явявала основателна и претенцията за разноските. По отношение направеното възражение за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар страната счита, че то е недопустимо в настоящото производство, тъй като съществува специален ред по чл. 248 ал.1 от ГПК. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивна инстанция.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивната страна не се представлява . Процесуалният и представител адв. П. в писмена молба поддържа въззивната жалба , моли тя да бъде уважена , претендира разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от  пълномощника си адв. Г., който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли  първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски за въззивна инстанция. По отношение направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение пред първа инстанция заявява , че адвокатският хонорар е бил адекватен на тежестта на делото и извършените процесуални действия от пълномощника на страната.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 09.09.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 23.09.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

На първо място съдът счита, че са неоснователни възраженията на въззивника за недоказване на договора за консигнация. Макар че в исковата си молба и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът да е посочил като основание за възникване на вземането си наличието на сключен между страните договор за консигнация на практика от същността на фактите, които твърди и от събраните по делото доказателства става видно, че се касае за вид договор за продажба с отложено/забавено плащане. Съдът е този, който следва да определи правната квалификация на предявените искове и Районния съд в Нова Загора е извършил правилна квалификация въз основа на твърдените по делото факти и обстоятелства. Съдът е приел, че се касае за договор за продажба с отложено/забавено плащане и е обсъдил наличието на доказателства в тази насока.

Неоснователни са възраженията на въззивника за това, че съдът неоснователно е кредитирал показанията на свид. Г., Ж. и М., първата за това, че е работник на ищеца по иска, а втория и третия за това, че са заинтересовани от изхода на делото, тъй като от извършената съдебно техническа експертиза било станало ясно, че не всички закупени строителни материали са вложени в ремонта на сградата на ответника. Съдът счита, че техните показания е следвало да бъдат разгледани при условията на чл. 172 от ГПК, а именно във връзка със всички събрани по делото доказателства. Настоящият съдебен състав счита, че макар свид.Г. да се намира в трудово правоотношение с ищеца, нейните показания са обективни и кореспондират без противоречие с останалите данни по делото, а именно с представените протоколи и фактура, както и със свидетелските показания на свид. Ж. и М.. Свидетелката Г., поради естеството на работата си, е имала възможност непосредствено да възприеме разговора, при който ищеца и ответника са постигнали съгласие, майсторите на ответника да пазарят от магазина на ищеца, след което той да заплати закупените стоки. Нейните показания са ясни и категорични, неуклончиви и логични. Съдът счита, че следва да се кредитират и показанията на свидетелите Ж. и М.. Твърде хипотетично звучат разсъжденията на въззивника, че те са заинтересовани, тъй като биха могли да бъдат ответници в едно друго производство. Следва да се напомни, че материалите, които са установени като невложени от съдебно-техническата експертиза са по фактурата, по която ответникът без протест е заплатил цялата сума, т.е. няма основания да се претендират от когото и да било другиго.

Неоснователно е твърдението на страната, че съдържанието на протоколите следва да се доказва по друг начин поради счетоводната нередовност на дружеството ищец. Протоколите са си частни документи, но тяхното съдържание е потвърдено от свидетелските показания на свид.Г., Ж. и М., които са безпротиворечиви, а факта, че в счетоводството на ищеца те не са правилно отразени може да доведе до други правни последици, но не и до отричането на обективираните в тях факти. Съдът счита, че по отношение на показанията на свид. Д. правилно първоинстанционният съд не е кредитирал същите, тъй като тя е близка на ответника по иска, освен това очевидно влиза в противоречие със всички останали доказателства по делото. Свид. Д. не е била пряк свидетел на договарянето между страните за условията, при които следва да се получават и заплащат стоките собственост на ищеца, така че тя не би могла да свидетелства в тази насока.

На следващо място съдът счита, че в случая не е налице произнасяне свръхпетитум. За да има произнасяне свръхпетитум е необходимо съдът да е признал в повече права от претендираните от страната. В случая съдът е дал друга правна квалификация на предявения иск, а не тази която е дадена от ищеца, но това не води до произнасяне свръхпетитум. Той не е присъдил повече от исканото.

 По отношение направеното възражение за присъден прекомерен адвокатски хонорар за първа инстанция в полза на ищеца, съдът намира същото за неоснователно. На първо място следва да се посочи, че е допустимо в настоящото производство да бъде направено такова възражение. Разгледано по същество обаче същото е неоснователно, защото  предявеният иск е с цена 4 759,69 лв., съгласно разпоредбата на чл.7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 563,18 лв. това би било дължимото възнаграждение ако по делото няма никакви процесуални или правни усложнения. В настоящия случай не е така, по делото са събрани множество писмени доказателства, извършени са шест съдебни заседания, на които процесуалния представител на ищеца е взел участие, разпитани са множество свидетели, изготвени са четири експертизи. Всичко това мотивира съда да приеме, че далото е сложно от фактическа страна и че не следва да бъда намалено присъденото адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното намира, че следва да потвърди първоинстанционното решение, тъй като неговите правни изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски, така както са направени, а именно 844,80 лв. за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 143/05.09.2014 г. по гр.д. №523/2013г. по описа на Новозагорския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА СМДЛ „БИОКОМ – 98“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Н. З., ул. „П. Е.“ № * да ЗАПЛАТИ на ЕТ „ЕЛИТ 2000 – Д.Д.“, със седалище и адрес на  управление ГР.Н.З., ул. „Х. Д. „ № * сумата от 844,80 лв. /осемстотин четиридесет и четири лева и осемдесет ст./ адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.