Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

гр.Сливен, 17.11.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №580 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството се движи по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на длъжника „Мони 07“ ЕООД, гр.Д. срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 20.06.2014г. и постановление за разноски по изп.д.№20148350400316 на ЧСИ П.Р., рег.№835 с район на действие СлОС.

            В жалбата се посочва, че постановлението за разноски на ЧСИ Р. е незаконосъобразно и противоречи на наличните по изпълнителното дело доказателства, като моли съда да го отмени в частта, с която се приемат разноски за адвокатски хонорар в размер на 1300лв. и пропорционална такса върху задължение към НАП в размер на 1165,38лв. Посочва, че и до момента на него като длъжник не му е връчена покана за доброволно изпълнение, а за изпълнителното дело разбрал от „Корпоративна търговска банка“ АД, която го уведомила за наложения запор върху банковите му сметки. Поради запора се свързал с взискателя и му превел сумата от 7200,16лв., на която възлизал дълга по делото, в т.ч. възнаграждението на пълномощника му. На 02.08.2014г. посочва, че получил от ЧСИ съобщение за начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху задължението към взискателя в размер на 7200,16лв. и върху погасено задължение към НАП в размер на 18656,19лв. С оглед това съобщение посочва, че е  подал нарочно възражение до съдебния изпълнител с искане за намаляване на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя и искане таксата по т.26 от тарифата да се начисли само върху събрания по делото дълг, но не и върху задължението към НАП. По повод възражението, жалбоподателят посочва, че е получил писмо от 22.08.2014г., с което оставя без уважение исканията им. Счита, че тези действия на ЧСИ са незаконосъобразни. На първо място посочва, че адвоката на взискателя е извършил две действия по делото – подал е молба за образуване на делото на 30.05.2014г. и молба за прекратяването му на 19.06.2014г., като не е извършвал действия с цел удовлетворяване на взискателя, поради което счита, че му се дължи възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. в размер на 200лв. По отношение на вземането на НАП в размер на 18565,19лв. посочва, че е налице удостоверение от 13.06.2014г. за липсата на задължения към НАП и от удостоверенията по делото не следвал извода, че след образуване на делото длъжникът е погасил задължението си. Доказателства в тази насока няма. Възможно било дълга към НАП да е погасен чрез друг способ, различен от плащането. Не било допустимо таксата да се събира върху предположения. По делото нямало данни за събиране на сумата и такса върху нея не се дължи. Длъжникът посочва, че постановлението за прекратяване на производството е незаконосъобразно, тъй като по делото имало невърнати надвнесени суми. Делото следвало да се прекрати едва след възстановяване на навнесените суми, които са тези за адвокатско възнаграждение и таксите в полза на ЧСИ, начислени върху държавните вземания и върху събраните разноски по изпълнението. Моли съда да посочи от кого се дължат таксите върху събраните суми след като производството е прекратено по молба на взискателя, представляващо десезиране. С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени постановлението на ЧСИ Р., с което е оставено без уважение искането му за намаляване на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя като разноски по делото, както и относно пропорционалната такса до размера, дължим за дълга, ведно с разноските, както и постановлението за прекратяване преди да бъдат върнати надвнесените суми. Претендира присъждане на направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.  

            Другата страна по изпълнителното производство – взискателят „УСМ Промстрой“ ООД, гр.Сливен чрез пълномощника се адв. П. е подал писмено възражение по жалбата, като намира същата за неоснователна и моли съдът да я остави без уважение. Посочва, че след налагане на запора на банковата сметка на длъжника били проведени многократни разговори с него за извънсъдебно плащане на задължението и по-бързо вдигане на запора, като длъжника платил след справка с изпълнителното дело целия дълг, в т.ч. и адвокатското възнаграждение, а относно таксата по т.26 се разбрали ЧСИ да си я удържи от сумата, постъпила от запора. Веднага след това той подал молбата за прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на запорите. Тъй като плащането е направено след образуване на изпълнителното дело, счита, че таксата по т.26 е дължима, а възражението за неплащане – неоснователно. Претендира присъждане на разноски по делото.

            На основание чл.436, ал.3 от ГПК съдебния изпълнител е депозирал   писмени обяснения, в които описва хронологично извършените действия и посочва, че е искал от длъжника да представи копие от платежен документ, доказващ плащането към Държавата, от който да е видна датата на плащане, но такъв не е представен, поради което е приел, че задълженията към Държавата са изплатени след издаване на първото удостоверение и второто, т.е. след образуване на изп. дело, поради което се начисляват като извънсъдебно платена сума. Таксите са начислени както върху задължението на взискателя от 7200,16лв., така и върху задължението към НАП в размер на 18565,19лв. 

От събраните по делото доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            Изпълнителното производство по изп. дело №316/2014г. по описа на ЧСИ П.Р., рег.№835 и район на действие СлОС е образувано по молба на взискателя „УСМ Промстрой“ ООД, гр.Сливен от 30.05.2014г. въз основа на изпълнителен лист от 13.05.2014г., издаден по гр. дело №428/2013г. на Девински районен съд за осъждането на „Мони 07“ ЕООД, гр.Д. да заплати на взискателя „УСМ Промстрой“ ООД, гр.Сливен главница от 6000,80лв., незаплатена цена за услуга със строителна механизация по фактура №158/05.02.2010г., заедно с лихва за забава в размер на 1854,35лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 25.09.2013г. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 2040,82лв., като в молбата до ЧСИ Р. взискателят е посочил, че длъжникът е извършил плащане в размер на 4500лв., което следва да се  приспадне от общото задължение, като първо се погасят разноските, лихвата и главницата. Направено е искане за налагане на запор на посочена в молбата банкова сметка *** „Корпоративна търговска банка“ АД. Към молбата е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв.П. с договорено възнаграждение в размер на 1300лв., посочено като платено изцяло в брой.

            На 03.06.2014г. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на адреса по седалището му в гр.Д., ул.“Л.Д.“ №* с куриерска фирма. Поканата е върната невръчена с отбелязване „заминал/отсъства“.

            На 03.06.2014г. е изпратено запорно съобщение до „Корпоративна търговска банка“ АД, получено на 03.06.2014г., като банката е изпълнила запора, като е превела по сметка на ЧСИ Р. на 09.06.2014г. сумата от 307,56лв. и на 10.06.2014г. сумата от 7583,87лв.

            На 03.06.2014г. ЧСИ Р. е изпратила съобщение до ТД на НАП гр.Смолян за започнатото принудително изпълнение срещу длъжника „Мони 07“ ЕООД, гр.Д. и искане за издаване на удостоверение по чл.191 от ДОПК при наличие на публични задължения. В отговор на искането от ТД на НАП – Смолян е изпратено удостоверение по чл.191 от ДОПК за дължими от длъжника задължения за ДДС и лихви в общ размер от 18565,19лв. към 06.06.2014г. С нарочно разпореждане от 17.06.2014г. ЧСИ Р. е присъединила Държавата като взискател по изпълнителното дело за посочената в удостоверението сума, като на страните са изпратени нарочни съобщения за това присъединяване.

            На 19.06.2014г. по делото е постъпила молба от пълномощника на взискателя адв.П. с искане за прекратяване на  изпълнителното дело и за вдигане на запора на банковите сметки на длъжника, поради извънсъдебно плащане, като моли дължимите такси да бъдат удържани от постъпилата по делото сума.

            Във връзка с молбата и на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК ЧСИ П.Р. с Постановление от 20.06.2014г. е прекратила изпълнителното производство по делото. Постановлението е връчено на длъжника по седалището му на 01.09.2014г.

            С разпореждане от 19.06.2014г. ЧСИ Р. е вдигнала наложения запор върху банковата сметка на длъжника.

            На 27.06.2014г. по делото е постъпила молба от прокуриста на длъжника, който моли ЧСИ да изиска нова актуална справка от НАП, тъй като посочва, че няма задължения към НАП и моли сумите, постъпили от запора да му се върнат, като посочва, че изпълнителното дело е прекратено по молбата на взискателя.

Въз основа на молбата на длъжника от 27.06.2014г., ЧСИ Р. е изискала ново удостоверение по чл.191 от ДОПК от ТД на НАП – Смолян, както и доказателство от страна на длъжника относно плащането към НАП, от което да е видна датата на плащане.

С писмо от 03.07.2014г. ТД на НАП – Пловдив, офис Смолян е изпратила на ЧСИ Р. /получено на 08.07.2014г./ удостоверение по чл.191 от ДОПК, от което е видно, че по данни към 03.07.2014г. „Мони – 07“ ЕООД няма задължения.

С разпореждане от 08.07.2014г. ЧСИ Р. е поискала отново представяне на доказателство от длъжника за датата на плащане на задължението към държавата. Длъжника е уведомен за тези разпореждания на електронния си адрес, който е заявил по делото и който е използвал редовно за кореспонденция с ЧСИ Р.. Доказателство за извършеното плащане на публичните задължения, респ. датата, на която това е станало, няма представени от длъжника. С разпореждане от 11.07.2014г. ЧСИ Р. е приела, че задълженията към държавата са изплатени след издаване на първото удостоверение, т.е. след образуване на изп. дело и върху това задължение се дължи съответната такса.

На 14.07.2014г. е съставен протокол, с който са определение разноските по делото, както следва: 36лв. такси за с-я за прекр. на изп. дело, 48лв. такси за уведомяване на страните за ДПВ и 2113,78лв. такси по т.26, от които 1761,48лв. такса и 352,30лв. ДДС. Разпоредено е възстановяване на длъжника на сумата от 5693,65лв. от постъпилата от запора сума от 7891,43лв. На 14.07.2014г. сумата от 5693,65лв. е върната на длъжника.

На 21.07.2014г. по електронната поща е постъпило писмо от прокуриста на длъжника, който посочва, че възстановената им сума е по-малка от очакваната, тъй като те нямат задължения към НАП и към взискателя, на когото по извънсъдебно споразумение са платили изцяло дължимата сума с такси и др. Моли ЧСИ да коригира изчисленията си. В отговор ЧСИ Р. с нарочно съобщение, връчено на длъжника на 30.07.2014г. го уведомява, че след образуване на изп. дело е извършено извънсъдебно погасяване на задължение към НАП в размер на 18565,19лв. и задължение към взискателя в размер на 7200,16лв. и върху така платената сума е начислена пропорционална такса, тъй като сумите са събрани вследствие на образуваното изп. дело.

На 11.08.2014г. по делото е постъпило възражение от длъжника, с което прави искане за намаляване на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на взискателя до минимума по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения; искане за преизчисляване на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата върху размера на задължението към взискателя и възражение за недължимост на такса по т.26 от Тарифата върху задължението към НАП, тъй като сумата не е събрана по повод изпълнителното дело.

Във връзка с възражението, с разпореждане от 22.08.2014г. ЧСИ Р. не уважава същото и уведомява длъжника с нарочно писмо, като посочва, че сумата по изпълнителното дело е събрана в следствие на образуваното изп. дело и наложения по делото запор, дължимите суми към НАП са погасени след образуване на изп. дело и пропорционалната такса се дължи върху сумата по изп. лист, приетите разноски за адвокатски хонорар и дължими и събрани суми към Държавата, съгласно удостоверение по чл.191 от ДОПК. Писмото е връчено на длъжника на 01.09.2014г.   

Подадената жалба против разноските и постановлението за прекратяване на изп. дело е подадена директно до СлОС на 10.09.2014г. с пощенско клеймо от 08.09.2014г. С определение от 11.09.2014г. по гр.д.№492/2014г. СлОС е изпратил жалбата за администриране на ЧСИ Р..

             От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения едноседмичен срок от получаване на съобщението за атакуваното действие, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място съдът ще разгледа жалбата против постановлението за разноските. Съдът намира направените в тази насока възражения и искания за неоснователни.

Първо, следва да се отбележи, че ПДИ на длъжника – юридическо лице търговец е връчена на същия по реда на чл.50, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК.

По въпроса за дължимостта на пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху задължението на длъжника „Мони – 07“ ЕООД към Държавата в размер на 18565,19лв., следва да се посочи следното: Безспорно по делото е установено, че въз основа на нарочно удостоверение по чл.191 от ДОПК, отразяващо актуални данни към 06.06.2014г. длъжникът „Мони – 07“ ЕООД  има публични задължения към Държавата за ДДС и лихви в размер на 18565,19лв.  С оглед императивните разпоредби на чл.458 от ГПК и чл.191, ал.2 от ДОПК, ЧСИ Р. е присъединила Държавата като взискател по делото за установеното вземане в посочения размер с  нарочно разпореждане от 17.06.2014г. Към 03.07.2014г., видно от ново удостоверение по чл.191 от ДОПК длъжникът вече няма публични задължения. Въпреки няколкократните указания на съдебния изпълнител, получени от прокуриста на длъжника, доказателства за момента на извършеното плащане не са представени. С оглед доказателствата по делото съдът споделя напълно извода на съдебния изпълнител, че публичното задължение на длъжника, присъединено към изп. дело е погасено от него в хода на изпълнителното дело и по повод него. Въпреки че длъжникът възразява на този извод на съдебния изпълнител, не е ангажирал абсолютно никакви доказателства за оборването му, в т.ч. и пред настоящата инстанция с подаването на жалбата. До момента не са представени доказателства за начина на погасяване /с оглед възражението във въззивната жалба, че може да не е плащане, но не е посочен действителния такъв/ и за датата, на която това е станало. Доказателствената тежест е безспорно негова. Поради това извода, че погасяването е станало по време на изпълнителното производство и във връзка с него, т.е. именно поради него и наложения запор на банковата сметка на длъжника, е основателен и се споделя напълно от настоящия състав.

Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК /Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. и Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о./ разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК. В случая сме изправени именно при тази хипотеза – плащане направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение /с оглед нормативната уредба към процесния период, тъй като разпоредбата на чл.26, т.6 от ТТРЗЧСИ е в сила от 01.08.2014г./ - дължи такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. По общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители винаги е за сметка на длъжника, когато е платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.

В случая е установено, че плащането на първо място на задължението към взискателя „УСМ Промстрой“ ООД, гр.Сливен е направено по сметка на взискателя по сключено между страните извънсъдебно споразумение /този факт се признава от двете страни по делото/, както от друга страна е налице изпълнение изцяло и на присъединеното вземане на Държавата, с оглед изложените по-горе съображения.  Безспорно е налице плащане на целия дълг директно на взискателя и присъединения такъв - Държавата след образуване на изпълнителното производство. Освен това следва да се отбележи, че по изпълнителното дело е налице извършено действие от страна на съдебния изпълнител, обезпечаващо и насочено към принудително изпълнение – налагане на запор на банкова сметка *** /вероятно именно поради тях/ страните са постигнали въпросното извънсъдебно споразумение.

С оглед изложеното съдът намира, че в случая таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху целия дълг, както този към взискателя „УСМ Промстрой“ ООД, гр.Сливен, така и този към присъединение взискател Държавата се дължи от длъжника.

По отношение на искането за намаляване на приетите от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 1300лв. и съответно редуциране на дължимата върху дълга, включващ и тези разноски такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, следва да се отбележи, че съдът го намира за неоснователно.

Безспорно по делото е установено, че длъжникът е платил извънсъдебно и доброволно, по силата на постигнато с взискателя споразумение на целия дълг в определения по изп. дело от съдебния изпълнител размер от 7200,16лв. В този размер безспорно влиза и адвокатското възнаграждение в размер на 1300лв. Длъжникът е заплатил без възражения, доброволно и това възнаграждение на взискателя. Искане по чл.78, ал.5 от ГПК до съдебния изпълнител в периода от образуване на изпълнителното дело, към който момент ЧСИ е приела и включила в размера на дълга това възнаграждение до прекратяване на производството с постановление от 20.06.2014г. длъжникът не е направил. Едва след размяна на множество писма и искания до ЧСИ за редуциране и дори пълно отпадане на начислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ /неоснователни според съда/ и след прекратяване на изп. дело е последвало на 11.08.2014г. искане за намаляване на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя, който всъщност длъжникът вече е заплатил директно на него без възражения извънсъдебно.  В случая не сме изправени пред хипотеза съдебния изпълнител да извършва плащания на взискателя по делото, в т.ч. и на направените от него разноски, като следва да се има предвид и факта, че искането не е и своевременно направено. От друга страна са налице предприети от пълномощника на взискателя действия с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателя – посочване изрично на способа за изпълнение, който безспорно е дал незабавен резултат – запор на банковите сметки на длъжника, като с оглед ефективността на избрания и посочен от пълномощника на взискателя способ се е стигнало до бързо и пълно удовлетворяване на взискателя и е отпаднала необходимостта от предприемане на други допълнителни действия с цел удовлетворяването му.

С оглед изложеното, съдът намира, че напревното от длъжника искане по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно и не следва да се уважава, като с оглед на това не следва да се редуцира и  правилно определената по т.26 от ТТРЗЧСИ такса върху дълга, включващ и разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя.

По отношение на жалбата против постановлението за прекратяване на изпълнителното производство от 20.06.2014г.:

Съдът намира жалбата на длъжника в тази й част също за неоснователна.

С атакуваното постановление съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК – въз основа на писмено искане от страна на взискателя. Искането е постъпило на 19.06.2014г., с което ЧСИ е десезиран и на 20.06.2014г. е постановил прекратяване на изп. дело, като е вдигнал и наложените запори. Действието на съдебния изпълнител по прекратяване на производството е правилно и законосъобразно. Неоснователно е възражението на длъжника, че щом като по делото са налице надвзети суми, то прекратяването е незаконосъобразно. Именно основанието за прекратяване – искането от взискателя и изявлението му, че е получил плащане в пълен размер на дълга, както и последвалото по силата на закона прекратяване, с оглед извършеното десезиране, обуславят необходимостта от връщане на събраните по делото от наложения запор суми след приспадане на дължимите по делото такси и разноски, именно поради плащането на взискателя и отпадане на необходимостта от принудителното им събиране. Освен това разпоредбата на чл.433, ал.2 от ГПК предвижда служебно вдигане на наложените запори едва след влизане в сила на постановлението за прекратяване, а в случая именно с оглед изричното искане на взискателя, ЧСИ е вдигнал запора преди влизане в сила на постановлението за прекратяване. Връщането на надвнесените суми по делото безспорно може да стане и след постановяване на прекратяване на изпълнителното производство и не води до незаконосъобразност на постановлението.

С оглед изложеното, съдът не установи да са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения при извършване на атакуваните действия от ЧСИ Р., поради което намира, че подадената против тях жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. 

            Другата страна по жалбата – взискателя „УСМ Промстрой“ ООД, гр.Сливен е претендирал присъждане на разноски за процесуално представителство, но видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие предмета на договора, за който е платена в брой сумата от 300лв. е за процесуално представителство по гр.д.№316/2014г. на СлОС, а настоящото е гр.д.№580/2014г. по описа на СлОС. Следователно претендираното адвокатско възнаграждение не е за услуги по настоящото дело и не следва да се възлага в тежест на жалбоподателя. Поради това съдът ще остави без уважение искането на взискателя за присъждане на разноски, поради недоказване извършването на такива в настоящото производство.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Мони – 07“ ЕООД  с ЕИК 120609344, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.“Л.Д.“ №*, представлявано от прокуриста О.З. срещу постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 20.06.2014г. и постановление за разноски по изп.д.№20148350400316 на ЧСИ П.Р., рег.№835 с район на действие СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на взискателя „УСМ Промстрой“ ООД, ЕИК 119628226, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“С. Ф.“ №* за присъждане на разноски в настоящото производство, поради недоказване извършването на такива в настоящото производство.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                           

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.