Р Е Ш Е Н И Е № 88

Гр.Сливен, 02.11.2015г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори октомври, двехиляди и петнанадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

        При секретаря П.С. с участието на прокурора……………, като разгледа докладваното от съдията  гр.дело №  581 по описа за 2014г, за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявени са три обективно кумулативно съединени иска - иск за разваляне на договор за отстъпено право на строеж от 30.06.2008 г., с правно основани чл. 87 ал. 3 ЗЗД и цена  -68 484,30;   иск за  заплащанене на отпаднало основание  на сумата 52 500 лв.,  с правно основание чл. 55 ал.1 предл. 3 от 3ЗЗД., и иск за обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора за отстъпено правно на строеж от 30.06.2008г,   с пр. основание чл. 88 ал.1 изр.2 вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД  и  цена - 3232,34 лв.

         В исковата молба ищецът твърди, че  на 30.06.20108г сключил с ответната община договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя  за изграждане на едноетажна сграда със застроена площ 65 кв. м, предназначена за основно застрояване в поземлен имот с идентификатор № 67338.607.199 с площ на имота 3357 кв. м, адрес гр. Сливен, кв. „Надежда”, за срок от пет години. Твърди, че  в изпълнение на договора превел на Община Сливен следните суми: 50 000 лв.- цена на отстъпеното право на строеж, за което била издадена фактура № 21019 от 04.07.2008 г. Платил и 1500 лв., която сума представлява 3% данък върху предложената тръжна цена от 50 000 лева, за което била издадена същата фактура и номер. Твърди, че след като заплатил тези две суми, договорът бил вписан и в Службата по вписвания , след което пристъпил към изпълнение на клаузите на договора. Поръчал да му изготвят всички строителни книжа и документи, като за услугата заплатил 1800 лв., съгласно ф-ра № 33/26.04.2009г. След като били изготвени всички строителни книжа и документи, със заявление от 24.06.2011г, ги внесъл в Община Сливен за одобряване и съгласуване. Заплатил на два пъти сума от по 166,67 лв., за което били издадени фактури № 12641/24.06.2011г и №65762/24.06.2011 г. Твърди, че с протокол-решение № 23/ 01.07.2011 г. бил одобрен Инвестиционния проект за изграждане на магазин за пакетирани стоки и промишлени стоки – едноетажна търговска сграда със застроена площ 65 кв. м. Допълва, че заплатил 9 лв. за издаване на скица за същия имот, за което била издадена  квитанция № 19454/21.09.2011 г. Освен това, със заявление от 21.09.2011 г. и приходна квитанция № 13558 / 07.07.2011 г. заплатил на Община Сливен сумата 390 лв. за издаване разрешение за строеж №320 от 12.10.2011 г., което влязло в сила на 28.10.2011 г. След това сключил договор с инж. Ж. от 28.10.2011г. за упражняване на технически контрол върху обекта, който трябвало да построи. Твърди, че по-късно узнал, че в началото на 2012 г. по инициатива на местното население от кв.„Надежда”,в същия имот били извършени благоустройствени дейности и строителното петно, вкл. за изграждане на сграда „З”, без негово съгласие и разрешение, било заето от бордюри, градинки и дръвчета. Това ново строителство било извършено без всякакви строителни книжа и документи. Въпреки това, незаконно изграденият обект бил тържествено открит от кмета на община Сливен. Това състояние на имота довело до невъзможност да започне строителството на сградата. Твърди, че с молба от 07.06.2013 г. поискал от Община- Сливен да предприеме действия за решаване на проблема със строителството в имота, който му е отстъпен с право на строеж. Направил още няколко опита да му бъде открита строителна площадка и дадена строителна линия и ниво за обекта, но неуспешно, поради липсата на каквото и да е съдействие от Община- Сливен. Последният неуспешен опит бил на 13.06.2013 г., когато срещу заплащане на  сумата 150 лв. с приходен орден № 36 от същата дата, възложил на „Поликарт” ЕООД да открие строителна площадка. Твърди, че строителния обект бил зает от посоченото благоустройствено мероприятие на Община Сливен, а тя не му осигурила възможност да открие строителна площадка. Заради непрекъснатите му опити да реализира все пак правото на строеж и неосигурената от Община Сливен възможност да реализира правото в пет годишен срок, кметът на общината направил предложение пред Общинския съвет за удължаване с една година на срока за строителство. Твърди, че на 25.06.2013 г. в Общинския съвет било внесено предложение от кмета за удължаване срока на договора за отстъпено право на строеж върху общинска земя в поземления имот, в което влизало и предложението касаещо неговата сграда. В мотивите към предложението, кметът сочел, че от страна на суперфициарите постъпили сигнали, че част от имота, върху който следва да се реализира строителството е заета от изградени благоустройствени елементи, препятстващи реализирането на правото на строеж. Кметът предложил на Общинския съвет да вземе решение на основание чл. 21 ал. 2 вр. ал.1 т. 8 от ЗМСМА за даване на съгласие за удължаване с една година срока за реализиране правото на строеж, като се възложи на кмета да сключи Анекс към договора. Твърди, че с решение на Общинския съвет № 894 от 31.07.2013 г. било дадено съгласие да бъде удължен срока за реализиране право на строеж по всички договори, вкл. и процесния. Със заповед на Областния управител от 04.09.2014 г. било оспорено пред Администавитния съд - Сливен решението на Общинския съвет, като с решение № 104/15.11.2013г по адм.дело № 193/2013г на АС-Сливен,  потвърдено  решение № 9469/07.07.2014г по адм.дело № 441/ 2014г на ВАС, решението на Общинския съвет, прието с протокол №29 от проведеното на 31.07.2013г заседание на общинсикя съвет  било отменено. Междувременно, на 07.10.2013 г., в сайта на „Сливен инфо” била публикувана статия под заглавие „Битка за площад в гр. Сливен”. В нея се изтъквали възникнали проблеми и напрежение във връзка със строителството, което трябвало да се извърши по договора, включая и останалите суперфициари. Счита, че Община Сливен  възпрепятствала и не му е осигурила възможност, въпреки многократните му усилия да реализира учреденото от нея право на строеж. И тъй като това право не можело да бъде реализирано и занапред счита, че няма правен интерес от бъдещото му реализиране. Счита, че невъзможността да реализира правото на стореж  се дължи на виновно действие и бездействие от страна на Община Сливен, в резултат на което претърпял и допълнителни вреди, свързани с изготвяне на документи, водене на съдебни процеси и пр. Твърди, че направил и разходи по повод воденето на посочените две административни дела, изразяващи се платените адвокатски хонорари за всяко дело, в размер на 350 лв. за първото и 355 лв. - за второто дело.

         Моли за съдебно решение, по силата на което бъде развален по съдебен ред договора за отстъпено право на строеж от 30.06.2008г, след което осъден  ответника да му заплати сумата 50 000 лв. представляваща цена на право на строеж, ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба. Моли за осъждане на ответника да му заплати и претърпените от невъзможността да реализира право на строеж имуществени вреди, възлизащи в общ размер на 5732,34 лв., подробно индивидуализирани в 8 пункта.

          В уточняващата искова молба от 04.03.2015г., ищецът твърди, че предявява един главен иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за отстъпено право на строеж и в условията на евентуалност иск за връщане на даденото по договора на отпаднало основание, в размер на 52 000 лв. иск за претърпени имуществени вреди от виновно поведение на общината, която създала пречки за осъществяване правото на строеж, които вреди оценя в размер на сумата 3232.34 лв. Уточнява, че основанието за разваляне на договора е виновното поведение на ответника, изразяващо се в неосигуряване на възможност за реализиране правото на строеж чрез извършените благоустройствени мероприятия и че това виновно неизпълнение е пълно. Счита, че ответникът имал възможност да разчисти терена- общинска собственост, но въпреки това не го сторил, а бездействал, в резултат на което той загубил вече интерес от реализирането на правото си. Счита, че вредите възлизал в общ размер 57 932,34 лв., които разбива в два пункта, първите в размер на  сумата 52 500 лв., която  била платени още при сключването на самия договор и сумата 3232,34 лв. изразяваща се в последващи разходи за реализиране на правото на строеж.

         В уточняваща молба от 23.03.2015 г., ищецът   твърди, че е предяви л един главен иск по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД и в два евентуални. Първият евентуален иск е бил за връщане на даденото по договора в размер на 52500 лв., която сума вклювала : 50 000 лв. - цена на правото на строеж и 2500 лв., от които:  1000 лева - режийни и 1500 лв - данък.  Вторият иск бил за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разходи за изготвяне на строителни книжа и документи във връзка с договора, които оценя в размер на сумата 3232,34 лв. разбити в седем пункта, както следва: 1800 лв. – платени за строителни книжа и документи; на два пъти по 166,67 лв. , платени за одобряване на инвестиционен проек;, 9 лв.-платени за издаване на скица; 390 лв. - платени за издаване на разрешение на строеж и общо 700 лв.  -платени за адвокатски хонорари по посочените по-горе две административти дела, водени пред с Административен съд - Сливен и ВАС. Сочи  основанието, на което претендира имуществените вреди, а именно по чл. 88 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД -  вреди,  претърпени в резултат на виновно поведение на общината, в резултат на което е последвала неговата невъзможност  да реализира правото си на строеж.

         Ответникът е подал  писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.  Счита, че иск за разваляне на договора е недопустим, а също и погасен по давност. Твърди, че строителното разрешение има съответен срок, а към исковата молба не са ангажирани доказателства дали това строително разрешение е презаверено в необходимия срок от 1 година от датата на издаването му. Твърди, че разрешението за строеж  трябва да е презаверено и съгласно разпоредбата на чл. 148 ал. 7 от ЗУТ е категорична, че такова не се издава, респективно презаверява само на незаконния строител в имота. Счита, че ищецът не е имал правна пречка да направи това, освен собствената си неположена грижа на добър стопанин. Счита, че общината не може да отговаря за пропуснатите срокове, упражняването на които зависи единствено и само от волята на ищеца. Към момента на настоящия иск строителното разрешение  напълно загубило действието си по изключителна вина на ищеца, така че правото на строеж било вече погасено към датата на подаване на исковата молба, но не по вина на общината, а по вина на ищеца. Ако строителното разрешение не било презаверено в едногодишен срок, който по делото бил изтекъл, целият проект ставал невалиден и цялата процедура трябвало да започне наново с одобряването на нов проект, като за такива обстоятелства дори хипотетично не можело да се предполага.  Твърди, че строителна площадка не може да се разкрие при невалиден проект, а всички изтъкнати обстоятелства в исковата молба касаели неположената  достатъчна грижа на ищеца като добър стопанин, който трябвало да упражни потестативни права, което зависело изцяло и само от неговата воля.  Счита, че в исковата молба се смесват вреди на договорно и деликтно основание, което е недопустимо.

         По делото е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, в който отново се поддържа  становището, че исковете са недопустими и неоснователни. Цитира се практика на ВКС по сходен казус и  даденото в ТР  №1/ 2011 г. разрешение, което ответника счита за относимо към казуса. Отново се прави възражение за погасяване на иска по давност. Твърди се, че едва при валидно, действащо и влязло в сила разрешение за строеж, без да е изтекъл срока на валидност и действието му, може да се говори за правен интерес от предявяване на главния, съответния акцесорните искове. Твърди, че към момента на предявяване на иска, строителното разрешение е напълно загубило действието си по изключителна вина на ищеца и че правото му на строеж е било погасено още към датата на подаване на исковата молба,  по негова вина, а не по вина на общината. Твърди, че ако строителното разрешение не е презаверено в едногодишен срок, който е изтекъл, целия проект ставал невалиден и цялата процедура трябвало да започне отначало - с одобряване на нов проект, а строителна площадка не можела да се разкрие при невалиден проект. Всичко това касаело грижата на ищеца като добър стопанин и зависело единствено от неговата воля. Счита, че личните конфликти на ищеца с общината по повод отказ за образуване на досъдебно производство не обосновават деликтна отговорност на общината и не са предпоставка за разваляне на договора.

В с.з. ищецът се явяват лично и с двама процесуални представители. Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Подборни съображения развива в писмени бележки. Претендира за присъждане на разноски.

         В с.з. ответната община, представлявана от  процесуален представител, който оспорва всички предявени исковТвърди, че са недопустими, а също като  неоснователни  и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлени. Подържа заявеното становище в отговорите на исковата молба, което доразвива в писмени бележки. Претендира разноски.

        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие заустановено следното от фактическа страна:

         На 30.06.2008г между ищеца и община-Сливен  бил сключен договор за учредяване право на строеж върху ПИ с идентификатор № 67338.67.199 , находящ се гр.Сливен,  кв.“Надежда“, отреден затърговия и обществено хранене, за изграждане на едноетажна сграда „З“, с площ 65 кв.метра, представляваща магазин за пакетирани хранителни и промишлени стоки, със срок на договора - 5 години.

        Правото на строеж съгласно договора е учредено за сумата 50 000лв, която е платена от ищеца, ведно с дължимите режийни разноски в размер на  1000лв и местен данък 1500лв.

        След изготвянето на инвестиционните пректи, за които ищецът е платил сумата 1800лв, те били одобрени и въз основа на тях било издадено разрешение за строеж № 320/12.10.2011г.

         На 28.10.2011г ищецът сключил договор за упражняване на технически контрол върху обекта.

         За одобряването на проектите и издаването на разрешение за строеж, ищецът заплатил общо сумата 723.43лв.

         Освен на ищеца, община-Сливен учредила право на строеж върху същия терен и на  други суперфициари.

         ПИ с идентификатор № 67338.67.199 по кадастралната карта на гр.Сливен,  находящ  се гр.Сливен,  кв.“Надежда“ е целия с площ от 3364 кв.метра и представлява празно, незастроено място – площадно пространство,  което  някога – преди 1992г е било благоустроено.

         Благоустойствените мероприятия са съществували преди отстъпване правото на строеж, което според вещото лице било  видно от действащия ПУП- план за застрояване на  УПИ І, кв. 14,кв.“Надежда“ одобрен със заповед № РД-15-617/20.05.1992г., в който са нанесени пешеходни алеи.

         Към момента на сключване на договора за остъпено право на строеж, общинския терен, върху която е ситуирано петното за строеж на процесната  сграда на ищеца,  е  бил  свободен от застрояване.

          По недоказани гласни данни, през 2012г  на същия площад, разположен в кв.“Надежда“, с доброволен труд на местното ромско население било извършено благоустрояване, като засаждане на дръвчета, поставяне на пейки, изграждане на бордюри и градинки, ограждане на целия площад с масивна  ограда, възстановяване на изградената преди години чешма.

         Към настоящия момент,  благоустрояването се състои в изградена по  границите на южната  част от имота масивна оградна стеничка с височина около 0.30м, пешеходни алеи с бетонови градински бордюри и асфалтобетонова настилка, масивна чешма в средата на площада, затревяване, озеленяване с иглолистни и  широколистни декоративни видове.  

         Върху самото петно за застрояване с площ 65 кв.м., отредено за едноетажна сграда „З“, съгласно учреденото право на строеж в УПИ І. общински, в кв.14, кв.“Надежда“-гр.Сливен, с предназначение – за обществен комплекс., са извършени следните благоустройствени мероприятия -  част от югоизточна пешеходна алея, водеща към центъра на площадното продтранстно - асфалтова настилка с площ от около 8 кв.м. и три броя декоративни дръвчета.

         Според вещото лице, тези благоустройствени мероприятия, които попадат в стоителното петно на ищеца, не са пречка за извършване на строително-монтажни работи.

          В с.з. вещото лице поясни, че монолитно изградената стена, която попада извън петното /източно  пред него/, не е сериозна пречка за строежа,  но  ще  се наложи да се премахне.

          По плана  на квартала от 1992г, общинският имот, върху който е учредено право на строеж за изграждане на няколко сгради с търговско предназначение, било  предвидено за застрояване на обекти  за обществено хранене или търговия. Според вещото лице, извършените през 2012г  благоустройствени мероприятия  били за възстановяване на градинката във вида, в който е съществувала преди влизането в сила на този план, а самото благоустояване на имота може да се извърши  след  построяването  на сградите и  след изготвянето на план за вертикална  планировка.

          Община-Сливен извършила благоустройствени мероприятия в кв.“Надежда“ преди 1992г, но те не били проддържани и стопанисвани във времето.  Тогава,  на същия площад е  имало алеи, чешма и градинка.

          През 2012г там били  изградени бордюри, алеи, масивна отрадна стена на целия имот,  реставрирана била  чешмата, поставени  били пейки,  засадени били дръвчета. За тези дейности не е било издадено строително разрешение, но такова и не се изискава съгласно чл. 153 от ЗУТ.

         Извършените през 2012г  благоустройствени мероприятия  били за възстановяване на  площада във вида, в който е съществувал преди влизането в  сила  на  плана от 1992г.

          Според заключението на приетата по делото СТЕ, с оглед характера на строителството, ищецът е  можело да  я изгради  в груб строеж за два месеца, ако се строи чрез възлагане, а по стопански начин- за една година.

          Вещото лице приема, че ищецът е могъл да реализира правото на строеж от датата на издаване на строителното разрешение до края на 2012г.

          През м.март 2013г, в процесния общински имот, с предвидените строителни петна, в т.ч. и това на ищеца, отишли геодезист и лицето, осъществяващо техническия  надзор на строежа, за да дадат строителна линия.  На място присъствал и св. О.К., който е в  качеството си строителен инженер  бил поканен от ищеца да ръководи обекта. След като геодезистите поставили няколко колчета за трасиране на строителното петно, на площада започнали да се събират много хора от местното ромско население/ около 300-400 души/, а някои от тях били въоръжени с брадви, колове и мотики. Те извадили поставените колчета и не позволили да се работи повече, тъй като искали площада да бъде свободен от застрояване. Създало се напрежение, тъй като част присъстващите на площада лице се държали доста агресивно, което наложило намесата на полицията, а техническите лица били принудени незабавно да напуснат обекта.

           На другия ден, по инициатива на зам.кмета на община-Сливен, М. се състояла среща в общината. На срещата присъствали главния архитект на общината, зам.кмета М.,  св. О.К.,  св.А.А., ищеца и сина му.  На тази среща, зам.кметът помолил ищеца да спре строителството за да не се  стигне до по-сериозни инциденти, като обещал да потърси разрешение на проблема чрез замяна на строителното петно с друго или връщане на парите.

          С молба от 14.06.2013г, ищецът поискал от община-Сливен съдействие. В молбата изтъква, че с оглед възникналата ситуация в кв. “Надежда“ от 13.06.2013г,  няма да може да реализира правото си строеж. Заявил, че е добросъвестна страна по договора и желае да реализира строежа, но с оглед настъпилото напрежение между жителите на квартала има опасени, че конфликта ще придобие етнически характер, поради което моли за разрешаване на възвикналия проблем.

          На 26.06.2013г кметът на община-Сливен внесъл предложение до общинския съвет-Сливен за удължаване срока на договора за отстъпено право на строеж. В мотивите си изтъква, че са постъпили сигнали от суперициарите, че част от имота, върху който следва да бъде реализирано строителството, е заета от междувременно изградени благоустройствени елементи –алеи, градинки и чешма.

           Въз основа на това предложени на кмета, общинският съвет взел решение  № 894/31.07.2013г, с което удължил  5-годишния давностен срок по чл. 67 ЗС за реализиране на правото на строеж с една година.

          Тъй като това решение било оспорено от областния управител пред Админисративния съд-Сливен, с влязло в сила решение  № 104/15.11.2013г по адм.д. № 193/2013г, съдът отменил решението на общинския съвет.

          Горната фактическа обстановка е установена  по делото  въз основа на съвпупна преценка на всички събрани доказателства. Писмените доказателства съдът цени като относими, допустими и неоспорени от страните. Приема изводите на първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице, като неоспорени и компетентни, с изключение на дадените отговори на правни въпроси.  Съдът съобрази и  свидетелските показания на всички  разпитани свидетели, ценени като релеванти, преки и непосредствени, и като цяло безпротиворечиви.  Съдът намира, че по делото липсват безспорни доказателства относно момента на изграждане на благоустройствените мероприятия в процесния общински имот, вкл. и строителното петно на ищеца, като дръвчета, алеи, бордюри, чешма. Няма проекто сметна документация за тяхното извършване и не може с точност да се установи кога и какво точно е изпълнено като видове дейности и стойност. Затова вещото лице споменава в заключението си, че  по гласни данни  тези  мероприятия са били извършени през 2012г, а тези данни е събрал от служители в общината и местното население на квартала. Свидетелските показания също не допринасят за изясняване на въпроса кога са били реализирани въпросните благоустойствени мероприятия,  а в тази част показанията им са разнопосочни.  Св. А.А. твърди, че са изградени през 2013г. Според св. М.- година след закупуване правото на строеж, т.е. през 2009г, а според св. А. – преди четири години, т.е. през 2011г. Затова съдът приема, че липсват безспорни доказателства за момента на осъществяване на благоустройствените  мероприятия, които по твърдение на ищеца са били изградени началото на 2012г.  По делото липсват  безспорни доказателства и за това по чия инициатива е извършено облагородяването на площада- на общината или на местното население, като в тази насока дадените свидетелски показания са противоречиви.

         При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

          Искът за разваляне на договор за отстъпено право на строеж, с правно основание  чл. 87 ал.3 ЗЗД,  е  процесуално допустим.

          Разгледан по същество, е неоснователен и недоказан.

          Неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражение   за   погасяване  на   иска  по  давност.

          Разпоредбата на  87 ал.5 от ЗЗД предвижда, че правото да се разваля договора се погасява с изтичане на петгодишна давност.

          Съдът намира, че  искът по чл. 87 ал.3 ЗЗД  не е погасен по давност, тъй като петгодишния срок започва да тече от момента,  в който правото за разваляне на договора може да се осъществи, т.е. от момента на неизпълнение на задължението на другата страна, който момент  по твърдение на ищеца е бил март 2013г. От тогава до датата на предявяване на иска не е изтъкъл предвидения  закона петгодишен давностен срок.    

          Второто възражение на ответника, направено с отговора на исковата молба, е също неоснователно. То касае погасяване по давност на самото право на строеж, тъй като не е било реализирано в рамките на предвидения в  чл. 67 ЗС петгодишен срок.

         Съгласно ТР № 1/2012г по т.д. №1/2011г на ОСГК на ВКС ,  срокът по чл. 67 ЗС започва да  тече от момента , в който притежателят на правото на строеж е получил възможността да започне строителството, като този срок не тече в отношенията между суперфициаря и лица, които препятстват или не оказват съдействие за достъпа до имота.  Ако строителството се забави по други обективни причини, които не са свързани с недобросъвестно поведение на собственика на земята и с неизпълнение на задължение на суперфициаря, като например спорове с трети лица по повод издаденото вече разрешение за строеж,  докато траят тези спорове, давностния срок по чл. 67 ЗС също не тече.

          От събраните по делото доказателства се установи, че  реална  пречка за реализиране на строителството е възвикнала през месец март 2013г. и това  е релевантния момент,  към който  следва да се преценя дали е изтекъл петгодишния срок за упражняване на правото. Следователно, следва да се приеме, че петгодишния давностен срок за погасяване на правото на строеж е  започнал да тече от сключването на договора  през  юни 2008  и  е спрял да тече  през  март 2013г,  когато са възникнали спорове межу ищеца и трети лица по повод реализирането на правото на стореж. В този промеждутък от време не са изминали пет години,  поради  което  правото на строеж  не е  погасено .  

          За да бъде развален един договор по съдебен ред, ищецът трябва да докаже, че е изправна страна по договора, че е налице виновно  неизпълнение на договора по  причини, за които не отговаря, както и последвалата от това невъзможност за изпълнение или отпадане на интереса на  кредитора от закъснялото изпълнение. 

          Твърдението на ищеца е за пълно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответната община, изразяващо се в  бездействие, т.е. неоказване на  съдействие за реализиране  в срок на отстъпеното  право на строеж.

          Според ищеца общината не е предприела никакви действия съгласно правомощията си за освобождаването на терена, върху който да се осъществи строителството  и  това  е станало в периода 2012г- март 2013г.

         Съдът намира, че по делото не се установи недобросъвестно поведение на собственика на земята, което да е довело до невъзможност суперфициаря да реализира строителството на сградата си в рамките на  законовия срок.  

        Не се доказа общината  да е реализирала или пък давала разрешение за извършените през 2012г/ по твърдение на ищеца/ благоустройствени мероприятия в процесното петно на ищеца, нито е в нейната компетентност  да разреши  възникнал конфликт в ромския квартал по повод  упражняване  правото на строеж .

          От събраните еднопосочни свидетелски показания  се установи, че през м.март 2013г ромското население в кв.“Надежда“ е бойкотирало началото на строителната дейност на ищеца. По-сериозен  конфликтът е  бил предотвратен след намесата на полицията и последвало  спиране на строежа. В периода от сключването на договора през м.юни 2008г до м.март 2013г обаче са изминали 4 години и 9 месеца, през които ищецът не е бил препятстван за започне изграждането на сградата.

          Според заключението на приетата по делото СТЕ, построяването  на сградата в груб строеж  е могло  да стане  от 2 месеца до една година,  в зависимост от начина на строителство, а към датата на сключване на процесния договор, общинският терен, върху който е било учредено право на строеж , е бил свободен от застрояване.

          Договорът с общината е сключен юни 2008г, а строителното разрешение е било издадено  три години по-късно - на 12.10.2011г.

         От сключването на договора през юни 2008г до 2012г, , са изминали четири години, през които ищецът не е  имал  абсолютно никакви пречки да започне строителството. Няма и твърдения за наличие на пречки и недобросъвестно препятстване от страна на собственика на терена или други лица,  до 2012г.

          Според заключението на вещото лице,  от датата на влизане в сила на строителното разрешение до края на 2012г,  ищецът е могъл да  реализира  правото на строеж. Поискал  е писмено  съдействие от община-Сливен дни преди да изтече срока по договора– на 14.06.2013г, при срок, изтичащ на  30.06.2013г, а  искането за съдействие  се  състои  в разрешаване на избухнал  етнически конфликт в ромския квартал „Надежда“ във връзка с възникнала на 13.06.2013г  ситуация.  В това писмо до общината не се твърди за други пречки за осъщестявяване на правото на строеж, като наличие на огради, чешми, алеи, бордюри. Твърди се единствено за възникнало непрежение между жителите в квартала.

         Ищецът не е направил  искане  до общината по реда на ЗУТ да предприеме действия по констатиране  на незаконно строителство върху терена, респ.петното и предприемане на законови мерки за премахването им, а  твърди, че е  изпълнено  благоустрояване, което  категорично е пречка за реализиране на строежа.

          Не е потърсена защита от компетентните органи срещу посегателствата на трети лица, които  бойкотирайки  започването на строежа,  безспорно са  попречили на ищеца да реализира правото на строеж  в оставащите  четири  месеца  до края на срока.  Едва в края на този срок, ищецът  както и други суперфициари са  поискали удължаване на срока на договора и това е упоменато в мотивите на кмета към предложението му удължаване на срока на договорите им.

          Съдът не споделя довода на ищеца, че реализираното през 2012г благоустрояване в общинския  имот, респ. и в строителното петно на ищеца, са пречка за изграждането на сградата. Вещото лице в допълнителото си заключение  приема, че  изпълнените през 2012г върху самото петно благоустройствени мероприятия, изразяващи се в част от пешеходна алея и три броя декоративни дръвчета, не са пречка за извършване на СМР.  Не  представлява и сериозна  пречка за строежа  и находяща се извън петното стена.  Този  извод на вещото лице  не  беше  оспорен  от страните по делото.

          Настоящият  спор  донякъде  е  породен и от твърде лаконичното съдържание на договора за отстъпено право на строеж от 30.06.2008г. Съгласно  клаузите на  договора, собственикът на земя не е поел задължение да извършва  каквито и да било фактически или правни действия, различни от тези да предаде необходимата документация и осъществи контрол върху строителя, поради което, следва да се приеме, че всички небходими действия по започването на строежа трябва да бъдат извършени от суперфициаря.

           Съгласно даденото в ТР № /2011г по т.дело № 1/2011г на ОСГК разрешение, щом собственикът на земя не е поел с договора задължение да извърши правни или фактически действия, всички необходими действия за започването на строежа трябва да бъдат извършени от суперфициаря. В тази хитопеза, учредителят на правото на строеж трябва да съдейства на суперфициаря за изпълнението на договора, ако не може без неговото съдействие да предприеме някое от необходимите действия по ЗУТ.

           Случаят обаче не е такъв.  Съгласно уговореното между страните в договора, за суперфициаря са предвидени задължения във връзка с разчистване на терена и подготовката му за строителство. Това задължение не е поето от общината,  нито се твърди, респ. доказа да е било необходимо  нейно съдействие за преприемане от суперфициаря от някое от необходимите действия по реда на ЗУТ, за да може да осъществи правата си по договора.

          Ищецът доказано е бездействал  от сключването на договора през юни 2008г до издаване на строително разрешение  през октомври 2011г,  а от октомври 2011г  до  март 2013г не  е предприел  действия по трасиране на петното и даване на строителна линия. Оказва се, че когато ги предприема  за  първи път  през м.март 2013г,  трети  лица  са препятствали достъпа му до имота/петното/  и  даване на строителна линия.  Именно  в тази връзка  е поискано  съдействие от кмета на общината- във връзка с напрежението в ромския квартал и назряващия конфликт с непредвидими последици. Явно ищецът е възнамерявал да изгради сградата в груб строеж от март до юни 2013г, което е било напълно възможно, но през м. март 2013г е  възникнала   пречка  за  започване  на строежа,   отстраняването на която   не   е  от   компететността на общината.

         Имайки предвид изложените съображения, съдът намира, че не е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на община - Сливен, което да доведе до разваляне на процесния договор.

         Щом  главният  иск по чл. 87 ал.3 от ЗЗД се явява неоснователен, то и двата обусловени кумулативно съединени иска са също неоснователни и  следва да се отхвърлят.  Това са исковете за за връщане на платеното по договора на отпаднало основание и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнения договор, изразяващи се в разходите по сключването на договора и подготовката за строителството.

        При този изход от спора,  ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски, възлизащи в размер на сумата 3125лв, съгласно представен списък с разноските, включваща: сумата 2850лв- адв. възнаграждение и  сумата 275лв, платена за възнаграждение за вещо лице.

         Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявените от С.М.К. ***, с ЕГН- ********** и съдебен адрес ***, офис 5, чрез адв.М.,***  обективно кумулативно съединени искове:  иск по чл. 87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор от 30.06.2008г за отстъпено право на строеж; иск по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД за заплащане на отпаднало основание на сумата 52 500лв, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба  и  иск по чл. 88 ал.1 изр.2 вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3232.34лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнен договор за отстъпено право на строеж от 30.06.2008г, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба,  като  НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

          ОСЪЖДА С.М.К. ***, с ЕГН- ********** и съдебен адрес ***, офис 5, да заплати на ОБЩИНА-СЛИВЕН  сумата 3125лв,  представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: