Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

гр.Сливен, 27.11.2014 г .

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември , две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                     МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

 

 като разгледа докладваното от съдия М.БЛЕЦОВА частно гражданско дело № 588 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството се развива по реда на чл. 437 вр. чл. 435 ал.2 от ГПК.

 

Образувано е по жалба на М.И.М. ЕГН ********** ***, длъжник по изп.дело № 2011837040760 по описа на ЧСИ П.Г. с район на действие ОС – Сливен против постановление за възлагане постановено по изпълнителното дело. В жалбата се сочи, че обжалваното постановление е постановено при извършени процесуални нарушения от ЧСИ, поради което е незаконосъобразно. На първо място процесният имот бил съсобствен , поради което на основание чл. 500 ал. 2 от ГПК за да бъде продаден имотът изцяло следва да се съгласят всички съсобственици писмено. Жалбоподателят твърди , че останалите съсобственици не са били уведомявани за изпълнителното дело , тъй като не са били търсени на други адреси , а само на адреса на процесния имот или на адреса на жалбоподателя.

На второ място жалбоподателя счита, че по отношение на процесния имот следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 444 ал. 7 от ГПК и да се приеме , че същият е несеквестеруем като единствено жилище на жалбоподателя.

На трето място се твърди, че е налице нарушение във връзка с извършената публична продан настоящата публична продан била трета по ред, а цената на който е бил предложен имота била идентична с цената, която е била по втората публична продан. Твърди се, че е следвало да се определи нова начална цена, а това не било сторено.Моли се обжалваното постановление за възлагане да бъде отменено.

В допълнение към частната жалба се сочи, че самата процедура да провеждане на публичната продан била извършена при множество процесуални нарушения. На първо място публичната продан била извършена в районен съд – Сливен , а местонахождението на имота е било в гр. Т. и в тази насока ЧСИ не бил изпълнил процесуалното си задължение да залепи обявление за проданта на информационното табло в сградата на Община – Твърдица, нито в публичния сайт.  Това било нарушение на чл. 487 ал. 2 и чл. 488 от ГПК.  По този начин ЧСИ лишил от право да наддават потенциални купувачи от района на недвижимия имот. Жалбоподателят посочва, че  брат му – З. И.М., няма никаква собственост от въпросния имот, тъй като още преди вписване на възбраната от ЧСИ на 29.06.2012 г. той го бил дарил на по-малкия си син, който пък не бил уведомяван като съсобственик за извършените действия на ЧСИ.

В законния срок взискателят по изпълнението Г.И.В., чрез процесуалния си представител адв. Ана Станкова е депозирал възражение против жалбата. Посочено е, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

На първо място се посочва, че единственото допустимо твърдение касае соченото като незаконосъобразно действие на ЧСИ, изразяващо се в продажба на нескевстируема вещ. Взискателят Счита, че всички останали оплаквания са недопустими. По отношение на твърдението за несеквестируемост счита същото за неоснователно. Посочва, че макар идеалната част предмет на изпълнение да е била продадена от длъжника на трето лице З. И.М., с влязло в сила решение № 602/27.07.2012  г. по гр. д. №  6650/2011 г.  на СлРС сделката е била обявена за относително недействителна по отношение на взискателите по изпълнителното дело Г.Д.В. и П. И. П.. Сделката е била обявена за относително недействителна до размера на 1/8 ид.ч. представляваща притежаваната и прехвърлена от М.М. част от недвижимия имот. След като длъжникът сам бил отчуждил притежавания от него единствен недвижим жилищен имот, той сам се бил лишил от облагите на несеквестируемостта.

Страната счита, че допълнителната жалба не следва да бъде разглеждана, тъй като не било ясно от кого изхожда. Ако все пак съдът я бил разгледал следвало да не я уважава, тъй като  обявлението на ЧСИ за публичната продан се било поставяло на съответните места изброени в чл.487 ал. 2 от ГПК, а не се било завеждало, т.е. книжата от публичната продажба не се били регистрирали в деловодството на Общината.  Твърди се , че допълнително представения нотариален акт за дарение не се отнасял за продаваната по изпълнителното дело 1/8 ид.ч. от недвижим имот.  Моли се жалбата против постановлението за възлагане да бъде отхвърлена като неоснователна.

В обясненията дадени по реда на чл.436, ал. 3 от ГПК ЧСИ е изложил мотиви, в които е посочил, че жалбата е неоснователна. ЧСИ счита, че публичната продан е била надлежно разгласена. Били са връчени съобщения на страните и съсобствениците на имота съгласно изготвената справка на ГАО за техните адреси за призоваване. За разгласянето на публичната продажба на публичните места – в Общината, в Сливенски районен съд и кантората на ЧСИ  са били съставяни и протоколи за налепените уведомления. За валидността на това действие достатъчно е било да бъде съставен акт на ЧСИ. По отношение на несеквестируемостта ЧСИ счита, че в случая е неприложима, тъй като сделката с която длъжникът е увредил интереса на взискателя е било обявена от съда за относително недействително по уважен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД. ЧСИ посочва, че действително е извършена продажба – трета по ред, но с посочена цена равна на тази при първата извършена публична продажба. Това било така, тъй като ЧСИ е счел, че вече изготвената оценка за имота отговаря на конюнктурата на пазара и няма нужда от промяна.  Новата продажна начална цена е била определена от ЧСИ, което било видно от обявлението за продажбата.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Изпълнителното дело било образувано във връзка с молба на Г.Д.В. против М.И.М. на основание издаден изпълнителен лист за сумата от 8565.11 лв. главница. На длъжника  е била изпратена покана за доброволно изпълнение на 30.06.2011 г. На 02.04.2013 г. взискателят поискал да бъде наложена възбрана върху 1/8ид.ч. от недвижим имот представляващ УПИ III – 645 в кв. 98, по плана на гр. Т., находящ се на ул. „М.В.“ № *. Към молбата било представено заверено копие от решение № 602/27.07.2012 г. по гр. д. № 6659/2011 г. на СлРС, от което било видно, че е била обявена за относително недействителна по отношение на Г.Д.В. и П. И. П. сключената между длъжника М.И.М., Р.З.И. и В. И.М. в качеството на продавачи и З. И.М. в качеството на купувач продажба на описания по-горе урегулиран недвижим имот до размера на 1/8 ид.ч., представляваща притежаваната и прехвърлена от М.И.М. част от процесния недвижим имот. Във връзка с това ЧСИ наложил възбрана на имота на 03.04.2013 г.  

По делото била изискана справка от ГРАО с посочване на адресите на останалите съсобственици на имота. От нея е видно, че З. М. е с постоянен и настоящ адрес гр. П., ул. „Г. К.“ № * ап.*, Р.З.И. е с постоянен адрес гр. Т., ул. „М.В. „ № * , В. И.М. е с постоянен адрес *** и длъжникът М.М. ***.

От данните по делото е видно, че на  З. И.М. е било връчено уведомление за наложена възбрана и призовка за доброволно изпълнение в гр. П., чрез ЧСИ Обретенова по реда на чл. 47 от ГПК.  По същия начин той бил уведомяван и за насрочения опис на имота. Жалбоподателят е приемал част от книжата предназначени за З. М. лично със задължение да ги предаде /стр.61/.

За първата публична продан било назначено вещо лице, което да посочи стойността на имота. Същият бил оценен на 30000.00 лв., а началната цена при която да започне наддаването е била определена в размер на 75% или 22500.00 лв.  Първата публична продан не е била осъществена. Не е била осъществена и втората публична продан.

На 27.08.2014 г. ЧСИ обявил нова публична продажба на недвижимия имот, която следвало да се проведе в сградата на Районен съд – Сливен. Било посочено, че началната продажна цена за 1/8 ид.ч. ще е в размер на 2 250.00 лв.  Били съставени акт за поставяне на обявление за публична продан в таблото за обявления  в кантората на ЧСИ, таблото за обявления в Община – Сливен, таблото за обявления при СлРС и по местонахождение на имота. Съсобствениците В. М., З. М., М.М. и Р.З. били уведомени чрез М.М. за предстоящата публична продажба. По делото е постъпило едно единствено наддавателно предложение от Г.Д. Ф. – взискател по делото и ЧСИ го обявил за купувач на недвижимия имот.

От приложената към делото извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти е видно, че имот с пл. № III – 645 е с идентификатор №72165.502.645.

Видно от служебна бележка от 04.11.2014 г. на Кмета на Община – Твърдица в общината не е било заведено съобщение за провеждане на публична продажба на процесния недвижим имот за периода от 06.09.2014г. до 06.10.2014 г.

От представения по делото нотариален акт № 42 от 29.06.2011 г. е видно, че  З. И.М.  и В.М.М. са дарили на М.З. М. *** собствените си ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор    72165.502.645 , ведно с ½ от правото на собственост на находящите се в имота сгради с идентификатори № № 72165.502.645.1 , 72165.502.645.2 , 72165.502.645.3 , 72165.502.645.4 и 72165.502.645.5.

Жалбоподателят е бил уведомен за постановлението за възлагане на 15.10.2014 г. Същият е депозирал частната си жалба на 23.10.2014 г. в рамките на законоустановения едноседмичен срок.

От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима. В разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК е посочено, че длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това , че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. В ал.3 на чл. 435 от ГПК  е посочено , че длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.

По отношение на въпроса за несеквестируемост на процесния имот съдът намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Въпреки, че имотът е единствен жилищен за него /въпрос, по който не се спори/ принудителното изпълнение може да бъде насочено срещу него, тъй като длъжникът е бил предприел действия целящи увреждането на кредитора, като е продал собствените си идеални части на трето лице. След като тази сделка е била обявена за относително недействителна по отношение на взискателя по изпълнителното дело, няма проблем той да насочи изпълнението спрямо идеалните части от имота притежавани от длъжника. Целта на производството по чл. 135 от ЗЗД е именно кредиторът да може да реализира правата си като насочи изпълнение спрямо обекта, за който се обявява относителната недействителност.

По втория спорен въпрос за уведомяването на длъжника за изпълнението, съдът намира, че той е бил надлежно уведомен. Обстоятелството, че други съсобственици на вещта не са били надлежно уведомени не е от фактите, които  дават правна възможност на длъжника да обжалва действията на ЧСИ.  Останалите съсобственици на имота се явяват трети лица, срещу които са насочени част от изпълнителните действия на ЧСИ и те могат да ги обжалват по реда на чл. 435 ал. 4 от ГПК. В този смисъл самото обжалване от длъжника с твърдение за нередовно уведомяване за публичната продан е неоснователно.

Длъжникът може да обжалва действията на ЧСИ за това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. При проверка на делото съдът не констатира действия, които да са опорочили самото наддаване при публичната продан или пък факти, които да показват, че имуществото не е било възложено по най-високата предложена цена - обстоятелства, които биха обосновали незаконосъобразност на обжалваното постановление. Тъй като такива факти липсват същото следва да се приеме, че е правилно и законосъобразно.

По отношение твърденията в допълнителната жалба за ненадлежно разгласяване на публичната продажба, съдът счита, че същите са неоснователни. Съдът, пред който следва да бъде извършена публичната продан, е РС – Сливен и в него е следвало да се постави съответното уведомление за предстоящата публична продан, но така или иначе това не са действия които подлежат на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК от длъжника.

Тъй като съдът не намира, че ЧСИ е извършил незаконосъобразни действия по повод  обжалваното постановление за възлагане, то същото  не следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на М.И.М. ЕГН ********** ***, длъжник по изп.дело № 2011837040760 по описа на ЧСИ П.Г. с район на действие ОС – Сливен против постановление за възлаганеа.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: