Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 11.12.2014 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  С. МИХАЙЛОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 589 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв.Г. - пълномощник на В.Е.П., ЕГН ********** ***. против решение № 785/10.10.2014г. по гр.д. № 1233/2014 г. на Сливенския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивницата против „ДКЦ 1 – Сливен“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Х. Б.“ № *, искове по чл.344 ал.1 т.4 от КТ, по чл.220 ал.2 от КТ и по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 от КТ. Жалбоподателят счита, че след като трудовото правоотношение на въззивницата е било прекратено преди изтичане на посочения от нея срок на предизвестие следва да й бъде присъдено обезщетение по чл.220 ал.2 от КТ. В този смисъл била практиката на ВКС (Решение № 617/15.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 1493/2009г. ІІІ-то ГО). Твърди се, че съдът в тази част се е произнесъл незаконосъобразно и поради факта, че е възприел в мотивите си, че ответникът оспорва този иск, напротив. В отговора на исковата молба същият бил извършил признание на основателността на иска, а единствено оспорвал неговия размер. Въззивната страна счита, че е следвало да бъде уважен иска по чл.344 ал.1 т.4 от КТ и съдът е следвало да уважи направеното искане за поправка на извършеното отбелязване в трудовата книжка на жалбоподателката при условие, че тя изрично е заявила желанието си трудовото й правоотношение да бъде прекратено на конкретното основание, посочено от нея. На последно място страната счита, че е ангажирала доказателства за оставането си без работа. В съдебно заседание на 11.09.2014г. била извършена справка с трудовата й книжка, от която се било установило, че тя не е работила на друго място след прекратяване на трудовите правоотношения между страните. Моли се в обжалваната част решението да бъде отменено и да се постанови друго решение, с което да се извърши поправка в основанието за прекратяване на трудовото правоотношение от чл.325 ал.1 т.1 от КТ на чл.326 ал.1 от КТ, както и въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати обезщетение по чл.220 ал.2 от КТ за периода от 06.01.2014г. до 04.02.2014г. в размер на 2232,15 лева или обезщетение за същия период от време с правно основание чл.325 ал.1 от КТ. Претендира се законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба, както пълният размер на разноските, съобразно списък, приложен пред РС – Сливен.

         В законния срок по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. М., процесуален представител на „ДКЦ 1 – Сливен“ ЕООД. С него жалбата е оспорена като неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Посочва се, че въззивната жалба е допустима, но не е основателна. Въззиваемата страна счита, че след като веднъж уволнението е било признато за незаконно не следва да се постановява поправка в основанието за прекратяването на трудовото правоотношение в трудовата книжка на ищцата. Счита, че на ищцата не следва да се присъжда обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като такова се било дължало само ако уволнението е законно, а в случая уволнението е било признато за незаконно. Твърди, че правилно съдът не е уважил и евентуалния иск, тъй като ищцата не била успяла да докаже, че е останала без работа и за какъв период е било това. Моли се да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Няма направено искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът В.П. не се явява и не се представлява. Процесуалният и представител адв. Г. в писмена молба заявява, че поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от  адв.М., която оспорва въззивната жалба, поддържа  депозирания по нея отговор, моли да се потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски.  

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 28.10.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 21.10.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се неоснователна.

         По първия спорен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ за поправка на основание за уволнението вписано в трудовата книжка, съдът намира същия за неоснователен. В теорията и практиката /решение № 915/7.10.2010 г. на РС – Стара Загора; решение № 248/20.11.2008 г. на ОС – Видин по в.гр.д. $ 464/2008 г. / е прието, че за да бъде уважен иска по чл. 344 ал.1 т.4 от КТ е необходимо да е налице законосъобразно уволнение, но същото неправилно да е отразено в трудовата книжка. Този иск не е средство за защита на работника срещу незаконно уволнение. С него той разполага, когато не оспорва прекратяването на трудовия договор, а само вписаното в трудовата книжка основание за прекратяването му. Тогава, когато ищецът оспорва по принцип законността на уволнението, при признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна съгласно разпоредбата на чл. 346 от КТ, настъпилата законна последица е вписването на отмяната на уволнението в трудовата книжка от работодателя, а при отказ от негова страна от Инспекцията по труда. Ето защо, когато има уважен такъв иск за ищеца липсва правен интерес да претендира поправка на основанието за уволнението, по реда на чл. 344 ал.1 т.4 от КТ. В този смисъл са и определение № 133/10.03.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 53/2010 г. на Трето гражданско отделение, както и определение № 75/12.11.2008 г. на ВКС по гр.д. № 3011/2008 г. на Второ гражданско отделение. С оглед изложеното и като взе предвид факта, че първоинстанционното решение е влязло в сила, в частта, с която уволнението на въззивницата П. е признато за  незаконно и отменено като незаконосъобразно – заповед № РД 07-001/6.01.2014 г. съдът намира, че предявеният иск по чл. 344 ал.1 т.4 от КТ е неоснователен.

         Съдът, счита, че не е основателен и предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 225 вр. чл. 344 ал.1 т.3 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 225 ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето през което е останал без работа поради това уволнение за не повече от шест месеца. В тежест на ищеца е да установи твърдяното от него обстоятелство, че е останал без работа за повече от шест месеца. Това той може да извърши с различни доказателствени средства. Пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция не са събрани доказателства, от които може да се направи обосновано предположение и извод, че въззивницата  е останала без работа в продължение на повече от шест месеца. Пред Районен съд Сливен е била извършена справка с оригиналната трудова книжка на ищцата, но с оглед установяване на друго обстоятелство, а именно, че има неправилно вписано основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Няма направено отбелязване по протокол, че липсват данни лицето да е постъпило на работа на друго място, след прекратяване на процесното правоотношение. Не това е било и целта на извършената справка с трудовата книжка на въззивницата. Тя няма представени никакви други доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че предявеният иск е недоказан.

         Тъй като правните изводи на настоящата инстанция, съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

         С оглед изхода на делото, биха били дължими разноски в полза на въззиваемата страна, но тъй като тя не е направила искане за присъждане на такива, то не следва да бъдат присъдени.

 

 

 

 

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 785/10.10.2014г. по гр.д. № 1233/2014г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.