Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 291

 

гр. Сливен,  04. 12. 2014 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на трети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

              ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 590   по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 743/ 30.09.2014 г. по гр. д. № 2147/ 2014 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х.Г.Д.” № *, ЕИК 123526430, че И.П.Б. ЕГН ********** *** , не дължи сумата от 246,97 лв.,  начислена от дружеството допълнително количество ел. енергия за периода от 11.09.2013г. до 20.11.2013г. и е осъдено дружеството да заплати  на ищеца направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство, „ЕВН България Електроснабдяване” АД, се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на материалния закон. Доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищеца, като са пренебрегнати важни обстоятелства и по този начин съдът е достигнал до неправилно решение. РС е приел, че извършеното преизчисляване на сметката на клиента за изминал период е лишена от правно основание, тъй като подобна корекция е извършена без да се доказва вина на потребителя и в този смисъл противоречи на чл.82 от ЗЗД, както и на виновния характер на договорната отговорност. Тези разсъждения обаче са погрешни и противоречащи на новата правна уредба. С влизането в сила на новите ПИКЕЕ на 12.11.2013г. е въведена нова правна уредба, уреждаща обществените отношение по повод на техническите проверки на средствата за търговско измерване. Развиват се съображения за това и се сочи, че корекцията е извършена съобразно разпоредбите на новите ПИКЕЕ. В случая не следва да се прилага принципа „без вина няма отговорност”, уреден в чл.82 ЗЗД тъй като той обхваща претърпени загуби и пропуснати ползи вследствие на неизпълнение на договорно задължение от неизправна страна по договор. В случая не се твърди неизпълнение на договора от страна на клиента, а служителите на оператора са констатирали несъответствие на СТИ с метрологичните и техническите изисквания, съобразно държавния стандарт, което впоследствие е потвърдено от Българския институт по метрология. Предвидена е максимално подробна процедура по създаването на документите, съпътстващи проверката, която гарантира в пълна степен правата на потребителите в случаите когато при техническа проверка се установи неправилно или неточно измерване от страна на средството за търговско измерване. Констативният протокол е съставен в съответствие с изискванията на чл.47 ал.3. налице е валидно правно основание за извършване на корекцията. Безспорно е доказано наличието на манипулация на СТИ следствие на което ел.енергия се отчита частично и се прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо това да се постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

  В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се сочи, че тя е неоснователна. Установено е, че констативния протокол, въз основа на който е начислена допълнителна ел.енергия и е извършена корекция на сметката, не е съставен по реда и при спазване на ОУ на ЕВН ЕР, както и че протоколът не е връчен по надлежния ред. Излагат се съображения за това. Твърди се, че в случая ответникът не е установил да е възникнал посочения от него в отговора и въззивната жалба правопораждащ факт по чл.28 ал.1 от ОУ. Той не е установил и наличието на неправомерно въздействие върху електромера, което да се дължи на действия от ищеца. Поради това се иска решението да бъде потвърдено.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

В с.з. за въззивника, редовно призован, не се явява представител.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, в което се иска да бъде постановен съдебен акт потвърждаващ първоинстанционното решение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

        Пред СлРС е предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. При така предявен иск ответникът носи доказателствената тежест  при условията на пълно и пряко доказване, да докаже, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи  факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищеца  да установи възраженията си за неговата недължимост.

Не се спори, че ищеца е  потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от него е начислена като корекция на сметката. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената ел.енергия. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая са приложими правилата за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г./ на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

Същевременно разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, сочи, че крайния снабдител продава ел.енергия при публично известни условия, които задължително съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена ел.енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ. Такива публично известни условия се явяват Общите условия на двете енергийни дружества.

Съгласно чл.45, ал.1 ПИКЕЕ, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и не е известно кога се е появила установената грешка, отчетеното количество ел.енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ  ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Така  разпоредбите на чл.48, чл.49 и чл.50 ПИКЕЕ предписват отделните случаи на неизмерване, неправилно или неточно измерване на ел.енергия и начина на изчисление при извършване корекция на сметката на съответния абонат-потребител на ел.енергия, а чл.47 ПИКЕЕ регламентира процедурата за извършване на проверка на СТИ.

Правилно и законосъобразно, съдът е отхвърлил наведените и пред него доводи, съдържащи се и във въззивната жалба,  че в ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят е предвидил обективна безвиновна отговорност за потребителя. корекцията на сметка за потребена ел.енергия се извършва в полза на крайния снабдител, в случаите на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ;

Обосновано е приетото, че при неправомерното присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ, които са собственост на енергоснабдителното дружество са деяния, извършени чрез действия от субект, при това напълно съзнателно и нарушаващи забраните, въведени в чл.53, ал.1 ПИКЕЕ и чл.53 ОУ на ЕВН ЕР. Келектрическа енергия и правила за търговия с природен газ, както и технически правила на съответните мрежи и системи, включващи правила за сигурност и надеждност, контролира спазването им и извършва преглед и контрол на резултатите от минали пероригирането на сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, дължащо се на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху СТИ противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.

В качеството му на страна по договорите за пренос и продажба на ел.енергия потребителят е обвързан от ОУ ЕВН ЕС и ОУ ЕВН ЕР, но нито те, нито ПИКЕЕ могат да обосноват правото да се коригира потребителската му сметка, доколкото не е установено неточното отчитане и измерване на доставената ел.енергия да се дължи на виновно неизпълнение на договорните му задължения.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 250 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 743/ 30.09.2014 г. по гр. д. № 2147/ 2014 г.  на Сливенския районен съд.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х.Г.Д.” № *, ЕИК 123526430 да заплати на И.П.Б. ЕГН ********** ***  сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.

         Решението не подлежи на обжалване.

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: