Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 5

 

гр. Сливен,  21.01.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети януари  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 601    по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 795/13.10.2014 г. по гр.д. № 1491/2014 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Х.Г.Т. ЕГН ********** *** против Областно пътно управление- Сливен със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.Д.” № * с ЕИК 0006950890240 представлявано от директора инж. г.д. иск с правно основание чл. 120 от КТ за отмяна на заповед № РД-11-2 от 13.03.2014 г. на директора на ОПУ – Сливен като незаконосъобразна и е осъден ищецът да заплати направените от другата страна разноски.

Подадена е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в която се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Развиват се съображения, че от подробно изброените в длъжностната характеристика преки задължения на ищеца е несъмнено, че той е следвало да организира цялостна дейност в конкретна Районна пътна служба. Въпреки че в длъжностната характеристика не е указано в коя РПС ще изпълнява своите задължения, то не е имало съмнение,че това ще е в района на гр. Нова Загора. Независимо, че в длъжностната характеристика не е изрично посочено,че ищецът ще отговаря за този район, то това следва логически от анализа на текстовете. Въз основа на събраните по делото доказателства се прави анализ на съдържащите се в тях разпоредби и отново се извежда, че работното място на ищеца е на територията на гр. Нова Загора. Независимо от обстоятелството, че в измененият Закон за пътищата е премахнато понятието РПС, като административно и териториално подразделение на ОПУ, то териториалният обхват е запазен и той е възпроизвеждан в документите издавани от работодателите. В случая промяната на работното място е извършена с промяна на длъжностната характеристика, което не е необходимо, тъй като по принцип промяната на работното място се извършва неформално. Освен това, работодателят е предприел действия по отнемане на служебния автомобил на въззивника, което очевидно го затруднява при изпълнението на задълженията му в района на гр. Котел. Сочи се, че в настоящия случай е налице едностранно изменение на трудовата функция и мястото на работа от страна на работодателя. Изменението на трудовото правоотношение касае съществени елементи от трудовата функция, която въззивникът изпълнява. Със заповедта си работодателят е възложил функции от съвсем друго естество и обхват,които не фигурират в длъжностната характеристика за длъжността главен специалист в специализирана администрация. Така заповедта е в противоречие със закона и с договореното между страните по трудовия договор, тъй като работодателят едностранно променя мястото и характера на работа, която въззивникът е принуден да работи. Поради това се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което атакуваната заповед да бъде отменена изцяло.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. По делото безспорно е установено, че мястото на работа на ищеца е административната сграда на ОПУ – Сливен и че липсват изменения на договорените между ищеца и работодателя клаузи на сключения между тях трудов договор. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като не е взето становище по направените доказателствени искания.

В жалбата са направени нови доказателствени искания, които са оставени от въззивната инстанция без уважение. В отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява.

За въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

Спорният въпрос по делото е доколко трудовият договор е определял за работно място на въззивника РПС гр. Нова Загора, а не гр. Сливен. Безспорно е  и съвсем законосъобразно съдът е приел, че в случая, с оглед наличието на трудовия договор, работното място е по седалището на предприятието - ОПУ – Сливен е специализирано звено към Национална агенция „Пътна инфраструктура” със седалище в гр. Сливен.  Въззивникът е бил назначен на длъжност „главен специалист” в отдел „Инвестиционни-ремонтни дейности” в ОПУ – Сливен.

С исковата молба, а и с въззивната жалба се навеждат доводи, че мястото на работа и работното място на въззивника е в административната сграда на РПС –Нова Загора. В теорията категорично е прието, че мястото на работа, като елемент от необходимото договорно съдържание на трудовия договор, трябва да се различава от работното място. Мястото на работа е по-широко понятие от работното място, като то визира пространствено по-широко място от работното място, където се полага трудът по трудовото правоотношение, а работното място е винаги в рамките на мястото на работа и е част от него.  Работното място е легално определено в § 1 т. 4 от КТ.  То се определя едностранно от работодателя и неговото определяне е част от организацията и ръководството на трудовия процес, от разпределението на работниците и служителите на различни места и участъци в предприятието и неговите поделения, а мястото на работа се определя по взаимно съгласие между страните. Така в случая е безспорно, че мястото на работа е седалището на предприятието, с което е бил сключен трудовият договор, т.е. гр. Сливен. Като е приел това районният съд не е достигнал до незаконосъобразни изводи. Трудовите функции на въззивника, в първоначалната длъжностна характеристика, са свързани със събиране и обобщаване на информация за състоянието на пътищата на територия обслужвана от Районна пътна служба, без обаче да е посочено точно в кой от всички райони, включени в обхвата на Област Сливен. Така напълно обосновано съдът е приел, че служителят е можел да изпълнява своите трудови функции във всеки един от районите.  Правилно и законосъобразно съдът е посочил, че трудовият договор е формален и всякакви устни уговорки не могат да заменят необходимото съдържане посочено в чл. 66 от КТ. Безспорно е, че за да изпълнява трудовите си функции служителят може да ги изпълнява във всеки един от районите, включени в Сливенска област, като е без значение местоживеенето му. Неоснователни са твърденията, че с новата длъжностна характеристика се цели да бъдат вменени постоянни трудови задължения на въззивника на територията на друго населено място. Това не е промяна в естеството на трудовата функция и нейното место изпълнение, тъй като както беше посочено и по-горе , този служител може да изпълнява своята дейност на цялата територия  на Област Сливен. Липсват каквито и да е доказателства, че на ищеца е било определено както място на работа, така и работно място в административната сграда на РПС- Нова Загора.  Измененията в Закона за пътищата и на приетия въз основа на него Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция Пътна инфраструктура сочи , че специализираните звена са областните пътни управления и Централен институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти.  Така законът не приема и не определя наличието на  Районни пътни служби. Поради това всички сключени договори на служителите в  ОПУ – Сливен следва да се приеме, че са сключени с оглед място на работа в това Пътно управление.  Претенциите, че въззивникът е следвало да осъществява трудовите си функции само в гр. Нова Загора са изцяло неоснователни , както и неоснователно е твърдението, че по този начин са променени съществени елементи на трудовия договор. В случая не е налице едностранно изменение на трудовата функция и мястото на работа от страна на работодателя. Като е приел това  РС е постановил един законосъобразен и обоснован акт, който не страда от пороци и следва да бъде потвърден.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 200 лева представляваща юрисконсулстко възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 795/13.10.2014 г. по гр.д. № 1491/2014 г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА Х.Г.Т. ЕГН ********** *** да заплати на Областно пътно управление- Сливен със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.Д.” № * с ЕИК 0006950890240 представлявано от директора инж. г.д. сумата от 200 /двеста/ лева представляваща юрисконсулстко възнаграждение за тази инстанция.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: