Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. Сливен, 02.12.2014 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                              СТЕФКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 607 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Чрез ЧСИ на 11.09.14г. е постъпила жалба от взискателя против постановление на СИ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Жалбоподателката заявява, че ЧСИ неправилно е прекратил изпълнителното дело, тъй като не били налице предпоставките по т. 8 на чл. 433 ал. 1 от ГПК. Твърди, че има разпореждане на ЧСИ от 29.05.12г. за превеждане по нейна сметка на събраните суми от извършена публична продан и това действие се явявало продължение и завършек на поисканите от жалбоподателката-взискател предходни изпълнителни действия. На 25.08.14г. посетила кантората на ЧСИ и депозирала молба за насрочване дата за опис на движими вещи, собственост на длъжника, тъй като след извършена справка, се оказало, че остатъкът от вземането й надхвърля 100 000 лв. Жалбоподателката твърди още, че в постановлението на ЧСИ не е посочено от коя дата се счита прекратено изпълнителното производство и не е видно кое е последното поискано от нея изпълнително действи. Видно от съдържанието на делото, с редица молби тя нееднократно е поисквала от ЧСИ да извършва различни по вид изпълнителни действия. Също така ЧСИ не бил взел предвид, че срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК не тече за взискателя през времето, през което реално изпълнение по изпълнителното дело не може да бъде осъществено, поради висящи съдебни процеси по жалби, подавани срещу действията на СИ от длъжника, съпругата му и трети лица.  Жалбоподателката заявява, че ЧСИ е запознат от органите на РП, за образувани срещу длъжника досъдебни производства и понеже той бил обявен за национално издирване, това не помагало за извършване на нови изпълнителни действия. Счита за некоректно от страна на чСИ да не посочи от коя дата изпълнителното производство се счита прекратено. Поради изложеното моли да се отмени постановлението за прекратяване на изпълнителното производство и да се дадат указания на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия. Прави доказателствени искания.

Насрещната по жалбата страна не е подала писмено възражение.

ЧСИ е представил писмени мотиви, в които описва хронологично действията си.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, СлОС счита, че жалбата е допустима, но неоснователна:

Изпълнително дело №20118350400314 на ЧСИ с рег.№ 835 и район на действие района на СлОС е образувано въз основа на два броя изпълнителни листи от 09.03.2009г., със страни – взискател – Д.В.Н. и длъжник – Т.Д.К..

На длъжника е изпратена призовка за доброволно изпълнение на 29.10.2011г., и тъй като такова не последвало, през 2011г. са предприети принудителни мерки по молба на взискателя – вписванена възбрана върху недвижим имот, запор върху МПС, запор и опис на движими вещи /животни/. След приключване на публичната продан на описаните животни с постановление за възлагане от 13.12.11г., последното е било обжалвано от съпругата-недлъжник и от длъжника с жалби от 09.01.12г., като първата е била оттеглена с молба от 23.01.12г., а втората – оставена без разглеждане като недопустима с влязло в сила определение на СлОС, постъпило при ЧСИ на 11.05.12г.

По молба на взискателката са наложени запори по сметки на длъжника от 23.12.11г., 30.12.11г. и 03.01.12г. След влизане в сила на постановлението за възлагане по публичната продан на 23.04.12г. е насрочено предаване на вещите на 04.06.12г. по искане на купувача и с протокол от същата дата ЧСИ е констатирал, че вещите не са намерени у длъжника.

След този момент не е извършвано никакво изпълнително действие. ЧСИ единствено е давал справки и обяснения по искане на РП-Нова Загора и РС-Нова Загора.

Едва с молба от 25.08.2014г. взискателката е поискала от ЧСИ да извърши пълно проучване на имуществото на длъжника и с друга молба от същата дата – да насрочи опис на движими вещи на длъжника.

С постановление от 03.09.2014г. ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Въззивният съд намира постановлението на ЧСИ за законосъобразно.

Налице са условията, визирани от правната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – взискателката не е поискала извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Както бе посочено по-горе, последното действие на ЧСИ, свързано с принудителното изпълнение по инициатива на взискателката е от 04.06.2012г., когато е констатирал, че възложените, в резултат на публичната продажба на запорирани и описани по искане на взискателката движими вещи на длъжника, такива, не са намерени у длъжника, поради което не са били предадени на купувача. Към 04.06.2014г. не са предприемани никакви действия от страна на взискателката да поиска от ЧСИ извършване на каквито и да било изпълнителни действия. Към датата на подаване на молба в този смисъл – 25.08.2014г., двегодишният срок вече е бил изтекъл и съгласно утвърдената съдебна практика, автоматично се е задействала разпоредбата н ачл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и по силата на закона изпълнителното производство се счита прекратено. Така постановлението на ЧСИ само констатира това обстоятелство, а не го създава и поради това е без значение дали ЧСИ е посочил или не в акта си датата, от която е прекратено производството – релевантно е самото обективно осъществяване на отрицателната предпоставка на правната норма.

Следва да се отбележи още, че е неоснователно оплакването на жалбоподателката, относно това, че срокът по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК не тече през времето, през което не е могло реално да бъде осъществено изпълнение поради висящи дела по подадени жалби. На първо място – подаването на жалба против действията на СИ само по себе си не спира изпълнението, на второ място – в конкретния случай всички производства, образувани по жалби против действия на ЧСИ, са били приключили преди последното, описано по-горе действие, извършено от  ЧСИ – 04.06.2012г.

Неотносимо към въпросите, свързани с прекратяването на производството по изпълнителното дело на цитираното основание, са проверките и досъдебните производства, образувани от РП-нова Загора срещу длъжника. Те нито рефлектират върху процесуалната активност на взискателя в рамките на изпълнителното производство, нито оказват някакъв ефект върху течението на срока, за който най-дълго могат да бъде преустановена тя.

Ето защо настоящият въззивен състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважене. Атакуваното постановление не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д.В.Н. жалба вх.№8541/11.09.2014г. против постановление на ЧСИ от 03.09.2014г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. №20118350400314 на ЧСИ с рег.№ 835 и район на действие района на СлОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: