Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 302

 

гр. Сливен,  17. 12. 2014г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  седемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  610   по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 835/22.10.2014 г. по гр.д.№ 5258/2013 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдено на основание на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД „Югоизточно държавно предприятие” ДП гр. Сливен, ЕИК 201617654 със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”О.” № *-*, представлявано от  директора П.И.В. да заплати на Н.В.Я. ЕгН ********** със съдебен адрес гр. Д., ул.”А. Б.” № * вх. * ап. * сума в размер на 6363.25 лв. ,представляваща обезщетение за неспазен 3-месечен срок на предизвестие съгласно чл. 24 от Договор за управление № РД 13-31/28.06.2011 г. и е осъдено предприятието да заплати на ищеца направените в производството разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответното предприятие, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Сочи се, че районният съд не е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, не е обсъдил и наведените от страната доводи. Изводът на съда, че липсва виновно неизпълнение е едностранчив и е в противоречие с доказателствата.  Развиват се съображения в тази насока, като се прави анализ на доказателствата и се сочи, че е налице такова виновно неизпълнение. Поради това се иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество.

В срока по чл.263 от ГПК не  е постъпил отговор на тази въззивна  жалба.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената въззивна жалба на основанията изложени в нея и претендира разноски за тази инстанция.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба, но не претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

Правилно и законосъобразно, въз основа на събраните по делото доказателства и изслушаните експертизи, районния съд е приел, че липсват предпоставки за прекратяването на договора на основанията посочени в заповед № РД-14-12/05.08.2013 г., а именно че са налице действия или бездействия от страна на директора на ТП-ДГС- Хасково довели до виновно неизпълнение на финансовите резултати или такива действия или бездействия, от които да са произлезли щети за предприятието.  Районния съд подробно е обсъдил липсата на елементи от фактически състав на гражданско правонарушение, което да ангажира договорната отговорност на въззиваемия-ищец. Правилно районният съд е кредитирал заключението на вещото лице и е стигнал до извода, че резултатите следва да бъдат отчитани като годишни, а не на шестмесечие, тъй като такива са задълженията на директора на търговското предприетия, че той следва да  цели постигането на годишен резултат. Поради това правилно съдът е преценил, че договорът за управление следва да се счита за прекратен на основание чл. 22 от него, с тримесечно предизвестие, което е безспорно, че в случая не е било спазено.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че районният съд не е обсъдил всички събрани доказателства както и доводите на страната. Съдът е  мотивирал своето решение съобразно събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност и поотделно. Обсъдил е и обстоятелството, че за основание за  издаване на заповедта са послужили данните от информационната система, но както беше посочено и по- горе, те не държат сметка за това, че предприятието цели постигането на годишен резултат, а не на тримесечен. Освен това безспорно е, че не е налице спуснат финансов план с разчети по тримесечие или други периоди от време. Безспорно е установено, че финансовият план на предприятеито е бил връчен едва през месец юли 2013г., след като вече е било изтекло първото шестмесечие. Лесокултурните мероприятия се изпълняват целогодишно, а не само  през първото полугодие и след като няма определен финансов план за шестмесечие, то липсва и база за търсене на печалба.  Така правилно съдът е приел, че след като няма зададени показатели за финансовия план за първите  шест месеца, то не следва да бъде търсена отговорност от директора за неизпълнението на такъв план.  Правилно и законосъобразно съдът е определил размера на обезщетението за три месеца и неоснователни са доводите в жалбата, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна не  е претендирала разноски и такива  не следва да бъдат присъждани за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 835/22.10.2014 г. по гр.д.№5258/2013 г. на Сливенския районен съд .

 

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: