РЕШЕНИЕ                                  

Гр. Сливен, 08.01.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд., в закрито заседание на осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА,

             ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

ВАНЯ АНГЕЛОВА

 

като се разгледа докладваното  от ХРИСТИНА МАРЕВА ч. гр.д.№ 615 писа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба срещу постановление за разноски в изпълнителното поризовдство, на основание чл. 435 ал.2 от ГПК и се движи по реда на чл. 436 и чл. 437 от ГПК.

В жалбата на ТД „ЛЪКИ СЛ“ ООД се твърди, че с покана за доброволно изпълнение по и.д. № 20147680400546 – връчена от ЧСИ М.М., дружеството е поканено да заплати дължима сума – 398 лв., разноски в исково производство за всички инстанции.

Освен това е отправена покана за плащане и на разноски в изпълнителното производство в общ размер на 697.56лв., при което дължимата сума е нараснала на 1095.76 лв. Сумата е формирана освен от задължението по изпълнителния лист – 398 лв., но и от сумата 347.76лв. – разноски по изпълнителното дело в т.ч. и таксата по т. 26 от Тарифата на таксите и разноските по ЗЧСИ и 350 лв. – други суми, дължими до този момент вкл. адвокатско/юрисконсултсо възнаграждение.

Поддържа се, че дължимите разноски в изпълнителното производство са определени неправилно. На първо място – таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не е дължима, т.к. в срока за доброволно изпълнение длъжникът е извършил плащане.

На следващо място таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е определена в завишен размер, който следва да е пропорционален на събраната сума.

На следващо място в тежест на длъжника са възложени разноски, каквито реално не са направени, което следва и от липсата на документи, установяващи такъв разход и липсва основание за начисляването им на основание чл. 79, ал. 2 ГПК, т.к. се отнасят за изпълнителни действия, каквито не са извършвани.

Твърди се също, че размера на юрисконсултското възнаграждение е прекомерен и следва да се определи съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В отговора на взискателя по жалбата срещу постановлението за разноски са изложени доводи за неоснователност досежно възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение в размер на 350 лв. – поддържа се, че това минималния размер дължим за образуването на изпълнителното дело съгласно чл. 10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като несъмнено се дължи и платената такса за образуване на изпълнителното производство. Относно останалите разноски се поддържа, че за взискателя не съществува правен интерес за вземане на становище.

В обясненията – изискани изрично от ЧСИ М.М. относно начина на изчисляване на дължимите разноски в изпълнителното производство, същата посочва, че в полза на взискателя ЕВН „БЪРГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ ЕАД следва да бъде заплатен адвокатски хонорар в размер на 350 лв., и 108 лв. – разноски по образуването на изп. Дело, в т.ч. 24 лв.- образуване, 24 лв. – ПДИ и 60 лв. проучване на длъжника, която сума е платена от взискателя с платежно нареждане от 02.10.2014г. Освен това са начислени такси по изпълнителното дело, както следва: 30 лв. – справка; 40 лв. – съобщение за прекратяване; 50 лв. – упълномощаване по чл. 18 ЗЧСИ; 79.80лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и 39.96лв. – ДДС.

Въз основа на данните от представеното копие от и.д. № 20147680400546  се установява следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано по молбата на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ ЕАД и представен изпълнителен лист за осъждането на ТД „ЛЪКИ СЛ“ ООД да заплати направени от взискателя разноски в производството по гр.д. № 19390/2012г. на РС – Пловдив – юрисконсултско възнаграждение в размер на 298лв. и по в.гр.д. № 3610/2013г. на ОС – Пловдив- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано да се пристъпи към изпълнение по всички предвидени способи, за което на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложено на ЧСИ да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др. За образуване на производството е заплатена сумата от 108 лв. с платежно нареждане от 02.10.2014г., за което е издадена от ЧСИ М.М. фактура, в която сумата е обоснована с такса за образуване на изпълнителното дело – 20 лв., такса за връчване на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, вкл. за изявление на взискателя по чл. 398б, ал. 2 и ал. 3 ГПК– 20 лв.; цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и др. както и за определяне на начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител – 50 лв.; ДДС – 18 лв.

Действията по образуване на изпълнителното производство са извършени от представител по пълномощие - юрисконсулт  Д.С..

След образуване на изпълнителното производство по и.д. № 20147680400546 ЧСИ М. М. е връчила ПДИ на длъжника от 14.10.2014г., в която е посочено задължението за заплащане на сумите по изпълнителния лист от общо 398 лв., 347.76 лв. разноски по и.д. в т.ч. такса по т. 26 ТТРЗЧСИ с включен ДДС както и други суми – 350 лв. (юрисконсултско възнаграждение).

Освен връчването на ПДИ ЧСИ М. М. е отправила искане до началника на ТД на НАП – Сливен искане за предоставяне на данни относно имущественото състояние на длъжника, както и за представяне на удостоверение относно наличието на неплатени публични задължения.

Няма спор, че след връчване на ПДИ и в срока за доброволно изпълнение длъжникът е извършил плащане за вземанията на взискателя по изпълнителния лист, както и останалите суми посочени в ПДИ.

Предвид плащането на задълженията в срока за доброволно изпълнение ЧСИ М. М. не е извършвала действия – насочени за подготовката и осъществяването на принудително изпълнение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна – длъжник в изпълнителното производство, за която е налице правен интерес и в закона е предвидено основание за допустимост – чл. 435, ал. 2, пр. посл. ГПК.

Разгледана по същество си жалбата е основателна по следните съображения:

След образуването на изпълнителното производство и извършеното плащане на задълженията по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение, в тежест на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъдат възложени действително направени от взискателя разноски, дължимите такси за действията, които реално са извършени, пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ – определена за конкретиня случая в хипотезата на т. б), както и юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Иначе казано, в тежест на длъжника в случая следва да се възложи заплащане на сумата от 108 лв. – заплатена от взискателя при образуване на изпълнителното производство, като всички действия – извършени от ЧСИ се включват в услугите посочени като основание за заплащането на тази сума по издадената от ЧСИ М. М. фактура – връчени съобщения на ТД на НАП – Сливен за справка относно публични задължения на длъжника и проучване на имущественото състояние, връчване на препис от жалба и съобщения на взискателя.

Извън тези суми по и.д. № 20147680400546 не са извършвани никакви други действия от ЧСИ за подготовката и осъществяването на принудително изпълнение, поради което длъжникът не дължи заплащане на следните суми – начислени от ЧСИ М. М. по и.д. № 20147680400546: 30 лв. – справка; 40 лв. – съобщение за прекратяване; 50 лв. – упълномощаване по чл. 18 ЗЧСИ.

Неправилно и в завишен размер е определена и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Задължението е под 1000 лв., поради което размерът на таксата е 10лв. + 10% върху горницата над 100 лв. или общо 39.80лв., а с вкл. ДДС – 47.76лв.

Неоснователно е възражението на длъжника, че такава такса не се дължи поради удовлетворяване на вземанията направо на взискателя в срока за доброволно изпълнение. С Определение № 10729 на ВАС на РБ, бр. 90 от 2014г. е отменена т. 6 от указанията към т. 26 от ТТРЗЧСИ, чиято редакция преди отмяната предвиждаше отпадане на задължението за заплащане на такса при извършено плащане в срока за доброволно изпълнение.

Неправилно е определен и размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение. Такова в случая е дължимо само за образуването на изпълнителното производство – съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 200 лв. Задълженията по изпълнителния лист са заплатени след образуване на изпълнителното дело, но в срока за доброволно изпълнение, поради което липсва предпоставка за заплащане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ постановление за разноски по и.д. № 20147680400546 на ЧСИ М. М. В ЧАСТТА, с която в тежест на длъжника ТД „ЛЪКИ СЛ“ ООД, ЕИК 119636166 са присъдени следните разноски: 30 лв. – справка; 40 лв. – съобщение за прекратяване; 50 лв. – упълномощаване по чл. 18 ЗЧСИ; такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ над размера от 47.76 лв. с ДДС; юрисконсултско възнаграждение над размера от 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

      

                               

2.