Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №47

 

гр. Сливен, 27.02.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:  

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ      

 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №625 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗАД „ОЗК – Застраховане“, гр.София против Решение №767/07.10.2014г. по гр.д.№508/2014г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено „ОЗК – Застраховане“, гр.София на основание чл.226, ал.1 от КЗ да заплати, както следва: на Г.И.Г. сумата 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.10.2010г. по път 53435-25км на втори ж.п. прелез с.Чинтулово, общ.Сливен, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2010г. до окончателното й изплащане, като иска до пълния претендиран размер от 10000лв. е отхвърлен като неоснователен; на М.Г.И. сумата 6000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.10.2010г. по път 53435-25км на втори ж.п. прелез с.Чинтулово, общ.Сливен, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2010г. до окончателното й изплащане, като иска до пълния претендиран размер от 10000лв. е отхвърлен като неоснователен; на Г.Г.Г. сумата 10000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.10.2010г. по път 53435-25км на втори ж.п. прелез с.Чинтулово, общ.Сливен, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2010г. до окончателното й изплащане и са присъдени разноски по делото, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковата претенция. 

Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство ЗАД „ОЗК – Застраховане“, гр.София частично – в частта, с която са уважени исковете и дружеството е осъдено да заплати на ищците съответните обезщетения и в частта относно разноските.

В жалбата си, въззивникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“, гр.София посочва, че решението на СлРС в обжалваните части е постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и утвърдената съдебна практика. Съдът не обсъдил всички събрани доказателства, а избирателно е формирал убеждението си само върху част от тях. На първо място, счита, че ищецът не е установил всички кумулативни предпоставки от фактическия състав за ангажиране на неговата отговорност. Останали недоказани твърденията за претърпени неимуществени вреди, следствие на получени телесни увреждания. От заключението по съдебно-медицинската експертиза се установили значително по-леки от описаните в исковата молба травматични увреждания на ищците, като всеки един от тях се е възстановил напълно, не са налице усложнения, като възстановителния процес при всеки един от тях е минал гладко, успешно и в обичайните срокове. Не се събрали доказателства, че ищците са търпели болки и страдания, както и че животът им се е променил след ПТП. Поради това уважения размер на обезщетението за всеки един от ищците е прекомерно завишен. Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като неспазил принципа за справедливост при определяне размера на обезщетенията. Съдът не взел предвид факта, че ищците са млади хора, които не са претърпели сериозни увреждания и са напълно възстановени. Присъдените обезщетения не отговарят и на икономическата обстановка в страната и на присъжданите обезщетения за сходни случаи, настъпили към момента на процесното ПТП – 2010 година. По отношение на акцесорните искове по чл.86 от ЗЗД въззивникът посочва, че отговаря за непозволеното увреждане на договорно, а не на деликтно основание и началния момент на законната лихва за забава не следва да бъде датата на деликта, а датата на предявяване на исковата молба, тъй като застрахователят не може да е в известност за осъществено деликтно поведение, за което е поел носенето на риска от причиняване на вреди. С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени решението на СлРС в обжалваните му части като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни, евентуално при преценка за тяхната основателност да намали размера на присъдените обезщетения, като ги съобрази с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите.

            В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба. 

В с.з., дружеството въззивник ЗАД „ОЗК – Застраховане“, гр.София, редовно призовано, не се представлява от представител по закон или пълномощие. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник юриск. Д., която поддържа подадената въззивна жалба и моли за уважаването й. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предяваните против застрахователя искове като неоснователни. Евентуално, в случай, че съдът намери исковите претенции за основателни, моли да бъде намален размера на обезщетенията, които намира за прекомерни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.  

В с.з. въззиваемите Г.И.Г., М.Г.И. и Г.Г.Г., редовно призовани, се явяват лично и с представител по пълномощие адв.М.К., който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди. Посочва, че няма претенция за разноски пред въззивната инстанция, тъй като такива не са направени.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Сливенски районен съд е бил сезиран с предявени при условията на субективно активно съединяване на искове от трима ищци срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахования в размер на по 10000лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 24.10.2010г. до окончателното изплащане, намиращи правното си основание в чл.226, ал.1 от КЗ.

С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ е дадена възможност на увреденото от застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от застрахователя обезщетение за причинените му вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на увреждането.

По делото е установено, че е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” на лекия автомобил м. “Фиат Пунто”, с рег.№СН 52888 НС /участник в ПТП на 24.10.2010г./ в ответното дружество ЗАД „ОЗК – Застраховане“, гр.София, валидна към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Безспорно по делото е установено извършването на деянието и противоправността му – причинено от водача на застрахования автомобил С.В. Г. /починала в резултат на ПТП-то/ на 24.10.2010г. по път 53435-25км на втори ж.п. прелез с.Чинтулово, общ.Сливен пътно-транспортно произшествие, като водача на автомобила Г. не е намалила скоростта на движение на автомобила при възприемане на знака за неохраняем ЖП прелез /поставен на 200м. преди прелеза/, не е спряла при наличието на червен сигнал, не се е съобразила със сигнализацията с пътни знаци, светлинната и звукова сигнализация на ЖП прелеза, като е продължила със същата скорост /около 77 км./ч./, а при възприемане на приближаващия влак на около 40-50м. от мястото на удара, е предприела екстремно спиране като е задействала спирачната система и завъртяла волана надясно. Причината за ПТП е навлизането на лекия автомобил в опасната зона за спиране на влаковата композиция. В резултат на ПТП водачът на автомобила е загинал, на пътуващите в него - ищеца Г.Г., стоял на предната дясна седалка, Г.Г., стоял на задна лява седалка и на М.И., стояла на задна дясна седалка са причинени неимуществени вреди – автомобилна травма с подробно описани в заключението на съдебно-медицинската експертиза конкретни телесни увреждания.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. заключението на назначената по делото съдебна авто-техническа експертиза се установява вината на водача на застрахования автомобил. От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на изслушаната пред районния съд съдебно-медицинска експертиза, се установява и причинната връзка между деянието и причинените на ищците увреждания /телесни повреди/.

Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на деянието, извършено от застрахованата С. Г. /по смисъла на чл.257, ал.2, предл. второ от КЗ/  - причинено пътно-транспортно произшествие на 24.10.2010г. ищците са получили увреждания на здравето, изразяващи се, както следва:

Ищецът Г.И.Г. е получил контузия и разкъсно-контузна рана на главата; контузия на гръдния кош; контузия на дясната ръка в областта на гривнената става и контузия на лявата ръка в областта на лакетната става с откъсване на малък костен фрагмент /абрекс/ от горната част на лакетната кост, наложил поставянето на гипсова имобилизация на ръката за срок от седем дни.

Ищецът Г.Г.Г. е получил тежка съчетана травма, протекла в началото с клиничната картина на мозъчно сътресение и травматичен шок; охлузвания на кожата на лицето в областта на брадичката; контузия на лявата половина на гръдния кош; контузия и болезненост в областта на гривнената става на лявата ръка; луксация /изкълчване, изваждане на главата на бедрената кост от главолечната ямка на таза/ на лявата тазобедрена става.

Ищцата М.Г.И. е получила контузия в областта на главата със сътресение на мозъка; контузия, болезнен травматичен оток и разкъсно-контузна рана на гърба на носа; контузия на лявата ръка в долна трета на предмишницата в близост до гривнената става с рентгенологични данни за счупване на лъчевата кост.

В резултат на тези увреждания е установено, че ищците са търпели болки и страдания през съответен времеви период, различен за всеки от тях и посочен от вещото лице в изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза. Следователно е налице вреда под формата на накърняване на телесната цялост и здраве на ищците, както и наличието причинна връзка между противоправното деяние и вредата, установена от съдебно-медицинската експертиза.

С оглед изложеното съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В случая увредените лица – ищците в първоинстанционното производство са насочили претенциите си за обезвреда пряко срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие отговорността на застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане /чл.223, ал.1 и ал.2 от КЗ/, в случая – неимуществени вреди.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение на всеки един от ищците, съдът взе предвид всички тези обстоятелства, като прецени, че на Г.И.Г. в резултат на деликта са причинени редица леки телесни повреди. Съдът взе предвид възрастта на ищеца /51-годишен към момента на увреждането/, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства – болки в главата, затруднения в движенията на снагата и болезненост при дълбоко вдишване за срок около 10-15 дни; болки и в двете ръце, с оглед контузиите, като при контузията на лявата ръка е налице откъсване на малък костен фрагмент, което довело до затруднения в движението й за срок от 3-4 седмици. Съдът взе предвид факта, че ищецът Г.Г. се е възстановявал в продължение на 25-30 дни, като напълно се е възстановил от  получените по време на произшествието травми. Съдът отчете и обстоятелството, че оплакванията му от болки в поясния сегмент на гръбначния стълб се дължат на дегенеративни изменения, означавани като стареене на определен сегмент от гръбначния стълб и не е установена тяхната пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Съдът отчете и естествения факт на уплаха и стрес от сблъсъка с влакова композиция. Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение на Г.Г., съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 3000лв.  До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния претендиран размер от 10000лв. – да се отхвърли като неоснователен.

При определяне на дължимото обезщетение на Г.Г. съдът взе предвид факта, че в резултат на деликта на този ищец  са причинени две средни телесни повреди и редица леки телесни повреди. Ищецът Г.Г. след инцидента е бил в тежко общо състояние на травматичен шок, като опасността за живота му е била реална в първите часове и дни след произшествието и не се е реализирала поради своевременното адекватно и високоспециализирано терапевтично поведение на лекарския екип. Съдът взе предвид възрастта на ищеца, интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства – значителни болки и страдания, свързани с изкълчването на тазобедрената става на левия крак и директна екстензия, като постепенно са намалявали, но след 3-4 месеца при постепенното натоварване на крайника отново болките са били с висок интензитет, с последващо постепенно затихване до пълното му възстановяване, като съдът отчете продължителността на този период – около шест - седем месеца. Съдът взе предвид и затрудненото движение на крака, извън болките, което продължило повече от 6-7 месеца. От другите увреждания ищецът е търпял през по-кратък времеви период различни по степен и интензитет болки /болки в главата, болки и затруднения в движенията на снагата; болки в лявата ръка/, с оглед контузиите и охлузванията, описани по-горе, като страданията във връзка с тях са отзвучали за период около 2-3 седмици. Съдът отчете и естествения факт на уплаха и стрес от сблъсъка с влакова композиция, както и възрастта на ищеца /14-годишен/ по време на инцидента и отражението, което това сериозно произшествие, при което загива майка му се отразява неизбежно на крехката детска психика и емоционалност. Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение на Г.Г., съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 10000лв. Предявеният от него иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер.

При определяне на дължимото обезщетение на М.Г.И., съдът взе предвид факта, че в резултат на деликта на тази ищца са причинени една средна телесна повреда и редица леки телесни повреди. Съдът взе предвид възрастта на ищцата, обуславящ по-бързите възстановителни процеси и интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства – силни и интензивни болки в главата, лявата ръка и носа, затруднения в движенията на лявата ръка, продължило около 3 месеца, като болките в лявата ръка са се възобновили и били интензивни след свалянето на гипсовата имобилизация и в началото на рехабилитацията. Ищцата се е възстановила напълно от уврежданията, получени в резултат на произшествието. Съдът отчете факта, че основното й заболяване /тежка дегенеративно заболяване на гръдния сегмент на гръбначния стълб/ не е спомогнало по никакъв начин както за получаване на уврежданията от ПТП, така и за удължаване на възстановителния период, който бил около 3 месеца. Съдът отчете и естествения факт на уплаха и стрес от сблъсъка с влакова композиция и отражението, което това сериозно произшествие, при което загива майката на ищцата се отразява неизбежно на нейната психика и емоционалност. Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение на М.И., съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 6000лв.  До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния претендиран размер от 10000лв. – да се отхвърли като неоснователен.

Във връзка с направеното от ответното застрахователно дружество своевременно с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, поради непоставяне на предпазни колани в автомобила по време на процесното ПТП, следва да се отбележи, че същото е неоснователно. Възражението е останало недоказано по реда на пълното и пряко доказване, като заключенията на вещите лица, както по едноличната съдебно-медицинска експертиза, така и по комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза не дават категоричен отговор на въпроса ищците били ли са по време на ПТП с поставени предпазни колани. Категорични доказателства в подкрепа на възражението няма ангажирани. От друга страна обаче следва да се отбележи, че вещите лица и по двете експертизи са категорични, че уврежданията, които всеки един от ищците е получил са от характер, локализация и тежест, които биха били получени и при поставен предпазен колан. Следователно причинените на ищците в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания на здравето, подробно описани по-горе, подлежат на обезвреда, независимо от спорното обстоятелство /поставен или не предпазен колан/, тъй като биха настъпили и при наличието на такъв.

Неоснователни са възраженията на въззивника за нарушаване принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, като въззивният съд стриктно спази принципа, визиран в посочената разпоредба при определяне размерите на обезщетенията. Този принцип е спазен и от районния съд, като възраженията в тази насока са неоснователни.  

Върху главниците следва да се присъди законната лихва за забава, считано от деня на увреждането – 24.10.2010г., с оглед  разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД , тъй като отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към увреденото лице. Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2, изр. първо от КЗ застрахователят отговаря и за лихви за забава, тогава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. При задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходимо да бъде поканен да заплати дължимото, поради което  и доколкото застрахованият дължи на увреденото лице – ищеца, лихви за забава от деня на увреждането, то такива дължи и застрахователя. Изключението, въведено с разпоредбата на чл.223, ал.2, изр. второ от КЗ касае лихви за забава, присъдени с влязло в сила решение в тежест на застрахования. В случая е налице предявен пряк иск против застрахователя и в разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ няма изискване за уведомяване. Поради това въззивната жалба и в тази й част е неоснователна.   

Решението на СлРС не е обжалвано в отхвърлителните му части и в тях то е влязло в сила.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден в обжалваните му части като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд присъдил на страните, направените от тях разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции, поради което решението е правилно и законосъобразно и в тази му част. 

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на дружеството въззивник ЗАД „ОЗК – Застраховане“, гр.София, като то следва да понесе своите така, както са направени.

Въззиваемите не претендират разноски пред въззивната инстанция и такива не следва да им се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №767/07.10.2014г., постановено по гр.д.№508/2014г. по описа на Сливенски районен съд в обжалваните му части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.