Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  09.02.2015 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

         ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                                                    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 626 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. адв.П. - пълномощник на Д.И.Т., ЕГН ********** и Б.А.Т. ЕГН ********** *** против решение № 855/27.10.2014г. по гр.д. № 947/2014 г. на Сливенския районен съд, с което е признато на основание чл.108 от ЗС по отношение на въззивниците Д. и Б. Т., че И.С.Н. *** е собственик, на основание дарение, извършено в негова полза с нотариален акт № 51/20.12.2012г., на недвижими имоти, представляващи самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.564.72.1.3 с предназначение друг вид самостоятелен обект в сграда, находяща се в сграда с идентификатор 67338.564.72.1 с площ от 31,40 кв.м., ведно с прилежащите към самостоятелния обект склад с площ от 7,88 кв.м., както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.564.72.1.4 с предназначение друг вид самостоятелен обект в сграда, находящ се в сграда с идентификатор 67338.564.72.1 с площ на обекта 32,26 кв.м., ведно с прилежащите към самостоятелния обект склад с площ 7,87 кв.м. С обжалваното решение въззивниците са били осъдени да предадат на въззиваемия владението върху прилежащите части на гореописаните самостоятелни обекти, а именно склад с площ 7,88 кв.м. и склад с площ 7,87 кв.м., включващи санитарно помещение и коридор, както и складово помещение с площ от 12,5 кв.м. Въззивниците са били осъдени да заплатят и деловодни разноски в размер на 1395,87 лева. Решението се обжалва изцяло.

Във въззивната жалба се съдържа становище, че обяснителната записка, която се съдържа в лист 9, както и схемата на самостоятелните обекти в сградата лист 12 от делото, представляват частни документи. Съдът обаче бил пропуснал да обсъди в мотивите си какъв вид документи са те и по този начин пропуснал да обоснове по отношение на въззивниците каква доказателствена тежест имат тези документи и чия е доказателствената тежест относно оборването на констатациите, отбелязани в тях. Страната счита, че се касае за частен документ, който не носи подписите на въззивниците, чието съдържание е оспорено от тях, чрез представяне на заснемане на сградата, която се намира в процесните помещения. Страната счита, че неправилно съдът не е обсъдил свидетелските показания на свидетелите Чанев, Костов и Стоянова, от които безспорно се установявало, че най-късно през лятото на 2008г. е било налице преустройството на магазина и приобщаването на складовите помещения към него. По този начин следвало да се приеме, че праводателите на ищеца не са притежавали право на собственост над процесните помещения и не са можели да прехвърлят правото на собственост, тъй като никой не може да прехвърли повече от това, което притежава. С оглед на тези съображения съдът следвало да приеме, че ищецът не е доказал правото си на собственост над процесните помещения. Жалбоподателите считат, че при изповядване на сделката по нотариален акт № 130 от дело № 4706/2012г. е допуснато нарушение, тъй като са издадени схеми №№ 9840 от 23.11.2012г. и 9840/23.11.2012г., които са в противоречие със Заповед № КД – 14-20-581/22.10.2012г. Жалбоподателите твърдят, че този факт им станал известен едва след постановяване на обжалваното решение и след като майката на въззивницата Д.Т. – Р.Н. е запознала въззивницата Т. със съдържанието на тази Заповед и приложените към нея скици. Страната счита, че по този начин била извършена незаконосъобразна промяна на съдържанието на кадастралните регистри и праводателят на ищеца е достигнал до записване на несъществуващи прилежащи части в издадените му от СГКК – Сливен скици.

Моли се решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се деловодни разноски.

С оглед твърдението си за новооткрити обстоятелства, изразяващи се в узнаване на съдържанието на Заповед № КД-14-20-581/22.10.2012г. на Началника на СГКК – Сливен, по която въззивниците не са били страна моли същата да бъде приета като доказателство по делото, както и скиците издадени въз основа на нея при нейното влизане в сила. 

         В законния срок по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Д., процесуален представител на И.С.Н., действащ със съгласието на баща си С.И.Н.. С него жалбата е оспорена като неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Посочва се, че въззивната жалба е допустима, но не е основателна. Въззиваемата страна счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, че доказателствената тежест била разпределена правилно между страните и по доклада не е било направено възражение и че съдът правилно е постановил своето решение с оглед на обстоятелството, че ответниците по иска не са установили правно основание за осъществяване на фактическа власт върху спорните имоти. Страната счита направеното искане за приобщаване на Заповед № КД-14-20-581/22.10.2012г. на Началника на СГКК – Сливен за неоснователно, тъй като тя не представлява новооткрит факт. Цитираната заповед била за нанасяне на нови самостоятелни обекти в поземлен имот 67338.564.72 на основание чл.57 ал.6 от ЗКИР. Правопроменящ акт се явявало Удостоверение № 245/18.12.2006г. за въвеждане в експлоатация на построените, въз основа на отстъпеното право на строеж, обекти. Източник на данните за самостоятелните обекти в сградата са били строителните книжа и актовете за собственост, съгласно чл.44 ал.1 от ЗКИР. Страната счита, че искането за приемане на доказателства е неоснователно и поради факта, че въззивниците не са заявили какво различно от приетото по делото ще се установява. Заповедта била издадена за нанасяне на обектите, изградени въз основа на отстъпеното право на строеж. Промяната в данните за поземления имот е настъпила след одобряването на КККР на гр.Сливен със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на Изпълнителния директор на Агениця по кадастъра и за нанасяне на нови самостоятелни обекти, съгласно чл.57 ал.6 от ЗКИР, защото е бил налице правопроменящ акт –Удостоверение № 245/18.12.2006г. за въвеждане в експлоатация на построените, въз основа на отстъпеното право на строеж, обекти. Това разрешение за ползване представлявало индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 ал.1 т.1 от ЗУТ и било с качеството на официално свидетелстващ документ, поради което доказва с обвързваща сила фактите, предмет на удостоверителното изявление на издалия го орган, за това че са се осъществили така, както са отразени в него.

         Моли се да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Няма направено искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивницата Т. редовно призована де явява лично . За нея и за въззивника Б.Т. се явява адв. П., който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представляват от адв.Д., която оспорва въззивната жалба. Сочи, че същата не е основателна и че по делото са доказани всички предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск. Претендира разноски.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Бил е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и е било поискано да се установи от съда, че ответниците по иска владеят без правно основание процесните помещения, собственост на ищеца. При предявяването на иска по чл.108 от ЗС, в тежест на ищеца е да докаже, че притежава право на собственост, че ответникът владее имота му и че го владее без правно основание.

В настоящия случай въззиваемият е установил своето право на собственост, като е представил доказателства, от които е видно, че праводателят му С.Н. е придобил право на собственост чрез извършената продажба на недвижими имоти обективирана в НА № 171/ 14.11.2012 г. над обекти с идентификатори 67338.564.72.1.3 и 67338.564.72.1.4, както и на прилежащите към тях склад с площ 7.88 кв.м. и склад с площ 7.87 кв.м. Макар в самия нотариален акт да не са били описани прилежащите към тези части обекти , следва да се приеме , че те също са били прехвърлени , тъй като тяхното първоначално предназначение , по естеството им е било да обслужват недвижимите обекти , които са били прехвърлени. Те сами по себе си нямат самостоятелно значение. Тяхна единствена функция и предназначение е била да обслужват описаните по – горе обекти. След като праводателятна С.Н. е станал собственик на недвижимите обекти на основание покупко – продажба , той и съпругата му са извършили законосъобразно дарение на сградите и прилежащите към тях складови помещения. В този смисъл е и обяснителната записка към схемата на самостоятелните обекти по етажи за сграда в имот 67338.564.72 където е посочено , че автомивката и вулканизаторът са с общ склад , санитарен възел и коридор от м. октомври 2012 г. По този начин се доказва първата необходима предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС.

По делото няма спор между страните, че ответниците владеят прилежащите към обекти с идентификатори 67338.564.72.1.3 и 67338.564.72.1.4 складови помещения. Именно това оспорване на собствеността им е основание за предявяване на настоящия иск. Изпълнена е и втората предпоставка на иска по чл. 108 от ЗС – владение на спорния обект от друго лице.

Съдът счита , че по делото е установена и третата предпоставка на иска по чл. 108 от ЗС , а именно че ответниците са владели спорните помещения без правно основание. По делото не се доказа по някакъв начин те да са  придобила право на собственост над тях. Всички действия на ответниците са в посока на приобщаване на помещенията към техните собствени помещения и по този начин се цели увеличаване на площта на тяхната собственост . Това обаче не е извършено с правно – релевантна сделка – покупко – продажба , дарение или др. Страната може да се стреми да докаже придобиване по давност , но от данните по делото е видно , че този способ не е реализиран на практика. От свидетелските показания на св. Н. е видно , че той е ползвал процесните помещения като наемател през м. февруари 2007 г. и че към този момент не е било настъпило преустройство на помещенията т.е. ответниците по иска все още не са били предприели действия по приобщаване на помещенията към техните. С оглед на това към момента на подаване на исковата молба – 17.02.2014 г. не е била изтекла десетгодишната придобивна давност. Следва само да се отбележи , че фактът , че собствеността е била спорна към момента на извършената покупко – продажба от И. и Радка Недеви на С.Н. не опорочава самата сделка и тя е провела своя правен ефект по прехвърляне правото на собственост на двата недвижими имота и на прилежащите им помощни помещения (два склада), както и на съответните общи части.

С оглед изложеното искът по чл. 108 от ЗС, предявен от въззиваемия се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени и извършените деловодни разноски. Тъй като въззивната жалба е неоснователна на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на доказаните за тази инстанция , а именно 660.00 лв за адвокатско възнаграждение. В приложеното пълномощно на страната е видно, че тя е заплатила в брой единствено 660.00 лв и няма доказателства за извършено плащане на още 20.00 лв.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА  решение № 855/27.10.2014 г. по гр.д. № 947/2014 г. по описа на РС – Сливен като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         ОСЪЖДА Д.И.Т., ЕГН ********** и Б.А.Т. ЕГН ********** *** да заплатят на, че И.С.Н. *** действащ лично и със съгласието на баща си С.И.Н. ***, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 660.00 лв. /шестстотин и шестдесет / лева заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  2.