Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 28.01.2015 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и осми януари през двехиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                               СТЕФКА МИХАЙЛОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 630 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 801/15.10.2014г. по гр.д. № 1466/14г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Я.Й.С. против Й.Г.З. иск с правно основание чл. 132 ал. 1 т. 2 от СК да бъде лишена от родителски права спрямо малолетното дете Е.Я.С. неговата майка Й.Г.З. и е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на разноските по делото.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва изцяло решението, като счита, че то е неправилно, незаконосъобразно и постановено при несъобразяване със събраните по делото доказателства и незачитане интересите на детето. Твърди, че той, като баща през последните години полага сезонен тръд в Италия и редовно изпраща пари за издръжката на детето, докато за ответницата – майка на детето, не е доказано да изпраща редовно издръжка. Заявява, че тя изтърпява наказание в Кипър, но това не може да представлява основание да не заплаща издръжка. Въззивникът твърди, че ответницата не се е завръщала в България, не осъществява физически контакт с детето и не изпраща пари за издръжката му, без да е налице уважителна причина, и всичко това представлява основание за лишаването й от родителски права. Освен това съдът не е съобразил и интереса на детето, който е застрашен, тъй като освен, че то е лишено от пълноценно общуване с майка си,  поведението на последната създава редица пречки за бащата той да упражнява  родителските си права в случаите, когато е необходимо съгласието на двамата родители. Въззивникът счита, че всички тези факти са пренебрегнати от решаващия съд, който е достигнал до неверни фактически констатации и необосновано е отхвърлил иска. Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това въззивният съд постанови ново, с което уважи иска, определи на ответницата режим за лични контакти с детето и я осъди да заплаща месечна издръжка от предявяването на исковата молба. Претендира разноски. В жалбата няма направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което моли то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага подробни контрааргументи по всички наведени във въззивната жалба оплаквания. Иска приемане на писмено доказателствено средство -  заверено ксерокопие от писмено пълномощно без дата от ответницата на нейния брат. Претендира разноски за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален представител по пълномощие и преупълномощаване по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явяв лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата, поддържа отговора си и моли за потвърждаване на атакувания акт. Претендира разноски за тази инстанция.

В с.з. представителят на ОП- Сливен изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представител на Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен не се явява, изпратен е социален доклад, в който е посочено, че детето кям момента живее при баща си, привързано е към него, осигурени са му добри грижи, внимание и здравословна обстановка, няма констатирани рискови фактори. Майката не е намерена.

С мотивирано определение, държано в о.з.з. съдът е оставил без уважене доказателственото искане.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваните части от решенито са и законосъобразни, поради което следва да бъдат потвърдени.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Разпоредбата на чл. 132 ал.1 т.2 от СК предвижда родителят да може да бъде лишен от родителски права когато без основателна причина трайно не полага грижа за детето и не му дава издръжка. Така в кумулативна даденсот следва да се установи наличието на двете отрицателни условия - родителят да не полага грижи за детето и да не дава издръжка, като правната норма въвежда и две допълнителни, обстоятелствени изисквания относно тези факти - това поведение на родителя да има траен характер и да не е обусловено от основателна причина.

Приведени към настоящия случай, тези условия не намират пълно проявление.

На първо място се установи несъмнено, че през около двугодишния период на отсъствие на ответницата от страната тя е осъществявала, макар и рядко, контакти с детето по телефона, както и че понякога е пращала средства за издръжката му.  Безспорно е и това, че причината тя да не се завръща в РБ е от обективен характер – поради наложено наказание в Кипър  за нея съществува правна пречка да напусне тази страна към момента. На следващо място е доказано категорично, че качествени и адекватни грижи за детето през последните година и половина със съгласието на майката /ответницата по делото/, полагат нейния брат и съжителката му, като причина за това е трайното отсъствие на бащата /ищеца по делото/ от страната – той живее и работи в Италия заедно със своите родители. Ответницата поддържа връзка с брат си и чрез него опосредява инцидентните си грижи за детето. Едва от лятото на 2014г., след завръщането си от чужбина, бащата е поел грижите по отглеждането и възпитанието на детето.

Така съдът счита, че от една страна липсва родителска дезинтересираност с траен характер – действително в случая са налице само отделни прояви на загриженост за детето и спорадични предоставяния на незначителни суми за неговата издръжка, но това е израз най-малкото на елементарно чувство за отговорност, тъй като то е демонстрирано устойчиво във времето. Поради това няма основания да се приеме обратното – трайно пасивно поведение на родителя и пълно бездействие с оглед на осъществяване на родителските му функции.

От друга страна не е налице и последната предпоставка за лишаване от родителски права на разглежданото основание - липсата на основателна причина за неизпълнение на родителските задължения. Необходимо е причините, които препятстват изпълнението на родителските задължения да бъдат основателни. Такива са тези обстоятелства, които поставят родителя в невъзможност да изпълнява задълженията си и по този начин го оневиняват. Основателни ще бъдат и причините, които макар да не правят невъзможно осъществяването на родителските функции, значително го затрудняват и така правят бездействието на родителя разбираемо и приемливо от житейска и морална гледна точка, без да го превръщат в невиновно правно. В случая съществува обективна пречка за ответницата да се върне в РБ и физически да осъществява грижи за детето и това възпира лишаването й от родителски права. Също така няма основание за това и поради факта, че майката, със съгласието и на бащата, както и на трето лице – своя брат,  временно е възложила на последния отглеждането и възпитанието на детето. В този случай родителят се грижи за детето с помощта на лицето, което е натоварил с тази задача за определено време.

Действително детето е на ниска възраст и расте през последните около две години в обкръжението на роднини, които, макар и близки, не могат изцяло да заместят родителите – това важи както за ответницата, така и за самия ищец, който сам, намирайки се в аналогично положение с това на ответницата, изтъква единствено нейното поведение като пораждащо основание за лишаване от родителски права.

Бащата едва от няколко месеца лично се грижи за детето и не могат да му бъдат отречени проявените загриженост, внимание и отговорност, но само това не е достатъчно на майката изцяло и безвъзвратно да й бъде отказана занапред възможността да упражнява родителските си функции, тъй като, както се посочи вече, нито периодът е достатъчно дълъг, нито е налице пълно неполагане на грижи и недаване на издръжка, за да се обоснове към момента като адекватно прилагането на чл. 132 ал. 1 от СК.

В обобщение настоящият въззивен състав намира, че гореизложените обстоятелства не могат да доведат автоматично до налагане на най-тежката мярка за един родител - лишаването му от родителски права. Лишаването на майката от родителски права ще накърни интереса на детето, още повече, че видно от показанията на социалния работник, то е привързано към нея и не желае да бъдат прекъснати връзките помежду им. След като няма покритие между установените факти и изискуемите елементи на фактическия състав на правната норма, както и с оглед водещия интерес на детето, който се съчетава с неговото желание и желанието на родителя, искът се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.

Макар да не е сезиран с иск, основаващ се на чл. 132 ал. 1 т. 1 от СК – за лишаване от родителски права поради тежък случай на проявено от майката поведение, представляващо опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, първоинстанционният съд е преценил, че в конкретния случай липсват причини да се приеме наличието и на някоя от тези законови предпоставки, водещи до лишаване на родителя от родителски права.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемата страна  в размер на 500 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение  № 801/15.10.2014г. по гр.д. № 1466/14г. на СлРС.

 

 

ОСЪЖДА Я.Й.С. да заплати на Й.Г.З. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 500 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  

      ЧЛЕНОВЕ: