Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №1

 

гр. Сливен, 08.01.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на седми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:      

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРТИН САНДУЛОВ

СТЕФКА М.

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка М. възз.гр. д. №634 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на гл.25 от ГПК „Бързо производство“.

            Образувано е по въззивна жалба, подадена от М.И.П. против Решение №167/03.11.2014г. по гр.д.№543/2014г. на Новозагорски районен съд, с което е изменен размера на издръжката, определена с Решение №203/19.11.2008г. по гр.д.№364/2008г. по описа на РС – Нова Загора, като е завишен от 35лв. на 50лв., като е осъдена Р.А.Ц. да заплаща на М.И.П., като баща и законен представител на малолетното дете А.М.П. ежемесечна издръжка в размер на 50лв., считано от 18.08.2014г., ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска до настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване, като иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 100лв. е отхвърлен като неоснователен. Ответницата е осъдена да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 50лв.

С подадената от ищеца в първоинстанционното производство – М.И.П. чрез процесуалния му представител адв.М. въззивна жалба се обжалва посоченото първоинстанционно решение в неговата отхвърлителна част, като неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че на база правилно установена фактическа обстановка, районният съд е  извел незаконосъобразни правни изводи. Не било необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на издръжката, като е възможно да е настъпило изменение само относно нуждите на този, който търси издръжка или само изменение на възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.150 от СК. В случая иска за изменение на издръжката е основан на увеличените нужди на малолетното дете А. и на законодателните промени в режима на определяне на минималната издръжка. Районният съд правилно установил увеличените нужди на детето, но направил неправилно разширително тълкуване на разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, като е разделил минималната издръжка от 85лв. между двамата родители и е определил ответницата да заплаща от нея 50лв. Счита, че при определяне размера на издръжката районният съд е дал превес на интересите на ответницата пред тези на малолетното дете, като е определил издръжка под законовия минимум, който е за издръжка, дължима от един родител. Поради това, моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и да постанови ново, с което да уважи иска му изцяло в пълния претендиран размер от 100лв., алтернативно да уважи иска до размера на минималната месечна издръжка от 85лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

            В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът М.П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата Р.Ц., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с което оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че с оглед дохода си не е в състояние да осигури исканата издръжка от 100лв.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно в обжалваната му част.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Пред настоящата инстанция е допуснато и събрано ново писмено доказателство – разпореждане на ТП на НОИ – Сливен от 15.10.2014г. /след приключване на съдебното дирене пред НЗРС/, от което се установява, че на Р.А.Ц., считано от 14.03.2014г. е възобновено изплащането на лична социална пенсия за инвалидност в размер на 124,30лв.

Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до незаконосъобразни и неправилни правни изводи в обжалваната отхвърлителна част. Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни.

Първоинстанционният съд бил сезиран с предявен иск за изменение на съдебно определена издръжка на ненавършило пълнолетие дете чрез увеличаване на размера му от 35лв. на 100лв. с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.

За уважаване на иска по чл.150 от СК следва да е налице изменение на обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение на нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да я дава. В случая се касае за издръжка на малолетно лице, поради което родителят дължи издръжка, независимо от възможността на детето да се издържа от имуществото си. В случая задължението за издръжка е безусловно.

Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване нуждите на детето, настъпили в рамките на изминалия шестгодишен период от предходното изменение на издръжката.

Безспорно по делото е установено настъпило изменение в потребностите на детето А., родена на ***г., свързани, както с нейното физическо и психическо израстване, духовно развитие и ежедневни битови потребности. През този продължителен период от време детето А. е пораснала, увеличили са се нуждите й от дрехи, обувки, храна и други разходи, свързани с физическото и духовното й развитие. Детето е ученичка във ІІ-ри клас през учебната 2014/2015 година, като безспорно е налице необходимост от средства във връзка със закупуване на пособия, помагала и др. под. От друга страна е налице промяна в икономическите и социално-битовите условия, която се изразява в повишаване цените на основните стоки и услуги, които са необходими за задоволяване нуждите на детето.  

С оглед изложеното настоящия състав намира, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, обуславящо изменение на определената издръжка.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че с новия Семеен кодекс е определен минимален размер на месечната издръжка, който от 01.01.2015г.  възлиза на 90лв. /чл.142, ал.2 от СК/, а определената за детето А. месечна издръжка е значително под този минимум /35лв./ и се явява абсолютно недостатъчна за задоволяване нуждите на едно израстващо дете.

Преценявайки всички горе посочени обстоятелства във връзка с конкретните нужди и потребности на детето А., възрастта й и в съответствие с нормативно определените граници въззивният съд намира, че са нужни около 150лв. месечно за издръжката му. Тази сума следва да се разпредели между двамата родители, като ответницата – въззиваема поеме по-голямата част, а именно – 90лв. /който е и законоустановения минимум от дължимата за ненавършило пълнолетие дете издръжка/, а останалата част от 60лв. се поеме от бащата – ищеца, тъй като видно от събраните по делото гласни доказателства единствено той полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, като майката – ответницата, извън съдебно определената издръжка не участва по никакъв начин в отглеждането на детето.

По отношение на определения размер на необходимата за детето издръжка, въззивният съд категорично не споделя извода на първоинстанционния съд, че същата следва да е в размер на 85лв., като прецени горе посочените обстоятелства, свързани с необходимостта за задоволяване на обикновените, елементарни нужди на детето от храна, облекло, обувки, учебни пособия и др. под. и намира, че размера, определен от НЗРС е твърде занижен.

По отношение на възможността на майката да дава определения размер на издръжката от 90лв., следва да се отчете факта, че по делото не е допуснато доказателство относно твърдяната намалена работоспособност на ответницата, като съдът отчита факта, че тя получава социални помощи /по ППЗСП и по ЗИХУ/ в среден размер от по 101,72лв. месечно, както и факта, че от 14.03.2014г. е възобновено изплащането и на лична социална пенсия за инвалидност, която е в размер на 124,30лв. Освен това следва да се отчете факта, че макар и с намалена работоспособност, същата не е с пълна липса на работоспособност и с оглед възрастта й разполага с възможност да реализира някакви допълнителни доходи извън социални помощи и инвалидна пенсия. Освен това няма наведени твърдения и ангажирани доказателства относно задължение за издръжка спрямо друго ненавършило пълнолетие дете.

От друга страна, бащата – ищеца също е с намалена работоспособност /50%/ и доходи от получавана инвалидна пенсия /127,50лв./, като той, както бе посочено, е поел изцяло и единствено всички непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за изменение на съдебно определена издръжка е основателен и доказан до размера от 90лв., до който следва да се уважи, а в останалата част до пълния претендиран размер от 100лв. да се отхвърли като неоснователен.

Тъй като крайните правни изводи на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то постановеното от РС – Нова Загора решение следва да се отмени в обжалваната отхвърлителна част за размера над определения такъв от 50лв. до посочения – 90лв., като се постанови ново, с което размера на издръжката се увеличи на 90лв., а в останалата отхвърлителна част над размера от 90лв. до пълния претендиран размер от 100лв. – решението се потвърди като правилно и законосъобразно.

Първоинстанционното решение в уважителната му част до размера от 50лв. не е обжалвано и е влязло в сила.

По отношение на разноските, правилно районният съд е констатирал, че никоя от страните не е доказала такива и не е присъдил разноски.

Следва да се отбележи, че ищецът, макар и да е претендирал такива, в т.ч. и с въззивната жалба, не е доказал извършването на разноски пред първата инстанция, както и пред настоящата и такива не следва да му се присъждат, независимо от изхода на спора. Безспорно, на ищеца е допусната правна помощ с решение на НБПП и съответното възнаграждение на процесуалният му представител ще бъде заплатено от НБПП.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати допълнителна държавна такса върху изменения размер на издръжката в размер на 29,20лв., тъй като дължимата такава е от 79,20лв., при присъдена от НЗРС в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 50лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ОТМЕНЯ Решение №167/03.11.2014г., постановено по гр.д.№543/2014г. по описа на Новозагорски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.150 от СК, предявен от М.И.П. с ЕГН ********** *** в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете А.М.П. с ЕГН ********** против майката Р.А.Ц. с ЕГН ********** *** Загора за изменение на съдебно определена издръжка над присъдения размер от 50лв. до размера от 90лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена с Решение №203/19.11.2008г. по гр.д.№364/2008г. по описа на Районен съд – Нова Загора, която Р.А.Ц. с ЕГН ********** *** Загора е осъдена да заплаща на М.И.П. с ЕГН ********** *** в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете А.М.П. с ЕГН **********, като го увеличава на 90 /деветдесет/ лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2014г. до настъпване на законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане.  

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №167/03.11.2014г., постановено по гр.д.№543/2014г. по описа на Новозагорски районен съд в останалата обжалвана част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Р.А.Ц. с ЕГН ********** *** Загора да заплати в полза на съдебната власт допълнителна държавна такса върху изменения размер на издръжката в размер на 29,20лв.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

                                          

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                          2.