РЕШЕНИЕ №                                             

гр. Сливен, 19.06.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 636 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по обективно и кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 430 ТЗ и с предмет: установяване на вземанията на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД спрямо Щ.  С. Т., , като поръчител по кредита на П.Н. Т., относно вземания в общ размер от 133 687,69 лв (сто тридесет и три хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки), от които просрочена главница  в размер от 65 728.76 EUR (шестдесет и пет хиляди седемстотин двадесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента), просрочена редовна лихва в размер   779.76 EUR (Седемстотин седемдесет и девет евро и седемдесет и шест евроцента), начислена за периода от 15.07.2011 до 21.08.2011 включително, просрочена наказателна лихва 1 844.91 EUR (хиляда и осемстотин четиридесет и четири евро и деветдесет и един евроцента), начислена за периода от 15.03.2011г. до 6.10.2011г. включително, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2011г. до окончателното и изплащане, за които по ч.г.д. №42 473/2011 г. по описа на 35-ти състав на Софийски районен съд е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК.

Обстоятелства, на които се основават предявените права от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД са следните:

С Договор за банков кредит от 23.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 01.10.2008 г., Анекс №2 от 19.05.2009 г., Анекс №3 от 30.10.2009 г. и Анекс №4 от 15.07.2010 г. към Договора„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД ("Банката") отпуснала на кредитополучателя П.Н. Т., кредит в размер на 54 6701 EUR, с краен срок на погасяване на кредита - 05.10.2031г. съгласно чл. 1 от Договора.

Съгласно чл. 1 от Договора за банков кредит от 23.09 2008 г., кредитът е отпуснат с цел рефинансиране на кредит и ремонтно-довършителни работи. Кредитът е бил напълно усвоен на 29.09.2008 г. и по силата на сключения договор между страните по делото са възникнали облигационни отношения.

С подписването на Анекс №3 от 30.10.2009 г. към Договора, ответникът-поръчител Ш. С.Т. е поела солидарно задължение да изплаща всички задължения на Кредитополучателя по Договор за банков кредит от 23.09.2008 г. при условията, размера и сроковете, определени в Договора за кредит и последващо сключените анекси към него.

Съгласно чл.3.1 - 3.5 от Анекс № 4 от 15.07.2010г. към Договора, Кредитополучателя се задължил да погасява усвоената и непогасена част от кредита съгласно описаната в Анекса погасителна схема.

На датите на падеж - 15.03.2011 г., 15.04.2011 г., 15.05.2011 г., 15.06.2011 г., 15.07.2011 г. и 15.08.2011 г. задължените по Кредита лица не заплатили дължимите към Банката месечни погасителни вноски.

Изискуемостта на всички вземания на банката по Договора за банков кредит от 23.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 01.10.2008 г., Анекс №2 от 19.05.2009 г., Анекс №3 от 30.10.2009 г. и Анекс №4 от 15.07.2010 г. е настъпила автоматично, поради неплащане изцяло или частично, на което и да е парично задължение по договора и анексите към него в продължение на повече от 150 дни от падежа на това задължение, без да е нужно банката да уведомява кредитополучателя и поръчителя - съгласно чл. 11.1 и чл. 11.2 от Анекс № 3 към Договора.

На 22.08.2011 г. е осчетоводена предсрочна изискуемост на вземанията на банката по Договора за кредит.

Банката предприела действия за принудителното събиране на вземанията си като със заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ -Извлечение от счетоводните книги на банката (по чл. 417, т.2 от ГПК) - удостоверяващо наличието и размера на подлежащи на изпълнение задължения на ответниците .

Впоследствие по образуваното ч.г.д. №42 473/2011 г. по описа на 35-ти състав на Софийски районен съд са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по силата на които ответниците са осъдени да заплатят на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, дължимите по Договора за кредит и анексите към него суми, а именно: 65 728.76 EUR, просрочена договорна лихва 779.76 EUR, начислена за периода от 15.07.2011г. до 21.08.2011г. включително, наказателна лихва за просрочие в размер от 1 844.91 EUR, начислена за периода от 15.03.2011 до 06.10.2011 включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2011 до окончателно изплащане на вземането, ведно с 2 673.75 лева платена държавна такса.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е подала отговор, с който оспорва качеството си на поръчител по посочените от ищеца задължения на кредитополучателя П.Н. Т., като ответницата е въведена в заблуждение относно качеството си на поръчител с уверение, че е подписала анекс № 3 от 30.10.23.09.2008г. само за разсрочване на кредита и не са й представени копия от подписаните документи.

Оспорва размера на дължимите от кредитополучателя суми;

Прави възражение за нищожност на разпоредбата на чл. 10.1 от договора за кредит като противоречаща на морала и добрите нрави. Поддържа, че наказателната лихва има характер на неустойка, която е прекомерна, като размера на лихвата и без краен предел цели единствено прекомерно обогатяване на ищеца. С определение по чл. 144, ал. 1 ГПК съдът е допълнил доклада си с възражение по чл. 147 ЗЗД – за изтичане на шестмесечен, който преклудира правото на ищеца като кредитор спрямо ответника като поръчител.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата като поръчител, че в полза на ищеца към момента на подаването на заявление по чл. 417 от ГПК съществува вземане в общ размер от 133 687.69 лв (сто тридесет и три хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки), от които просрочена главница  в размер от 65 728.76 EUR (шестдесет и пет хиляди седемстотин двадесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента), просрочена редовна лихва в размер   779.76 EUR (Седемстотин седемдесет и девет евро и седемдесет и шест евроцента), начислена за периода от 15.07.2011г. до 21.08.2011г. включително, просрочена наказателна лихва 1 844.91 EUR (хиляда и осемстотин четиридесет и четири евро и деветдесет и един евроцента), начислена за периода от 15.03.2011г. до 6.10.2011г. включително , заедно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2011г. до окончателното и изплащане, за които по ч.г.д. №42 473/2011 г. по описа на 35-ти състав на Софийски районен съд е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК.

 

В съдебно заседание за ищеца се явява представител по пълномощие – юрисконсулт Б., която поддържа предявените искове изцяло на посочените в исковата молба обстоятелства. Относно възражението за преклудиране на правата на Банката като кредитор спрямо ответницата като поръчител, съгласно чл. 147 ЗЗД, посочва, че предсрочната изискуемост на вземанията – предмет на предявените искове, е настъпила на 22.08.2011г., като заявлението е подадено на 07.10.2011г. Относно размера на вземанията се позовава на допълнителното заключение на вещото лице – К. К.. Претендира деловодни разноски.

За ответницата се явява представител по пълномощие – адв. П. Т., която оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа, че съгласно заключенията на вещото лице, просрочието за вземанията е 206 дни спрямо датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и 357 дни до датата на подаване на исковата молба, като размерите на вземанията – установени от вещото лице, са различни от тези, заявени от ищеца. В писмено становище поддържа възраженията.

Въз основа на събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти и обстоятелства съобразно разпределената от съда доказателствена тежест се установява следното:

С Договор за банков кредит от 23.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 01.10.2008 г., Анекс №2 от 19.05.2009 г., Анекс №3 от 30.10.2009 г. и Анекс №4 от 15.07.2010 г. към Договора, „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД ("Банката") отпуснала на кредитополучателя П.Н. Т., кредит в размер на общо 54 670.10 EUR, с краен срок на погасяване на кредита - 05.10.2031 г. съгласно чл. 1 от Договора за банков кредит от 23.09 2008 г., кредитът е отпуснат с цел рефинансиране на кредит и ремонтно-довършителни работи.

С подписването на Анекс №3 от 30.10.2009 г. към Договора, ответникът-поръчител Ш. С.Т. е поела солидарно задължение да изплаща всички задължения на Кредитополучателя по Договор за банков кредит от 23.09.2008 г. при условията, размера и сроковете, определени в Договора за кредит и последващо сключените анекси към него.

Съгласно чл.3.1 - 3.5 от Анекс № 4 от 15.07.2010г. към Договора, Кредитополучателя се задължил да погасява усвоената и непогасена част от кредита съгласно описаната в Анекса погасителна схема.

В с.з. на 31.03.2015г. съдът изрично е отдели като безспорно обстоятелството, че размерът на задълженията по процесния договор за банков кредит от 23.09.2008г. следва да се съобрази с подписания между страните на 15.07.2010 г. анекс и приложения към него погасителен план, с който е съобразено и извлечението, послужило като основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

От заключенията на вещото лице – К.К. по назначените от съда основан и допълнителна ССЕ, заключенията от които са представени съответно на 04.03.2015г. и на 12.05.2015г. се установява, че…: По договора за кредит от 23.09.2008г. е усвоена еднократно чрез превеждането по сметка на длъжника П.Н. Т. на сумата 54 670.10 EUR, от които на 30.09.2008г. е усвоена сумата от 36 000 EUR. Съгласно анекс № 1 от 01.10.2008г. е увеличен лимита – 39 000. Увеличението е усвоено на същата дата – 01.10.2008, като в периода 15.10.2008г. – 29.12.2008г. е усвоен остатъка, като общо усвоената сума е 54 670.10 EUR.

С анекс № 3, с който е учредено и поръчителството от страна на ответницата е установен нов размера на задължението – 59 651.01 EUR – чрез прибавянето на натрупания подлимит 2 (просрочена към този момент лихва) към размера на просрочената съгласно анекс № 2 главница.

С анекс № 4 от 15.07.2015г. чрез прибавянето на дължимите лихви за едногодишен период се установява нов размер на главното задължение по договора за кредит – 65 340.62 EUR.

Към 07.10.2011г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение са просрочени задължгения с настъпил падеж към 15.03.2011г., към 15.04.2011г., към 15.05.2011г., към 15.06.2011г., към 15.07.2011г. и към 15.08.2011г.

Към същата датата (на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) – 07.10.2011г. размерът на неплатените задължения е: главница 65 728.76EUR, договорна лихва – 779.76EUR и наказателна лихва – 1 844.91EUR.

За посочените суми Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 07.10.2011г., по която е образувано ч.гр.д. № 42 4673 по описа на СРС, ГО, 35-ти състав, по което на 26.10.2011г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, вкл. за платена д.т. в размер на 2 673.75лв. и възнаграждение за процесуално представителство – 1 768лв.

Съгласно заключението на вещото лице броя на дните за просрочие е 206 от момента на спиране на плащанията – 15.03.2011г. Спрямо падежа на останалите задължения с настъпил падеж, преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК най-дългия срок – спрямо дължимата вноска за главница от 127.82EUR е 176 дни или 5 месеца, 25 дни.

От датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 07.10.2011г. до датата на подаване на исковата молба – 06.03.2011г. от пенсията на ответницата са правени удръжки, като от тях са платени за погасяване на задължения по кредита на П.Н. Т. в размер на общо 505.46 лв.

В чл. 11.1 от договора за кредит от 23.09.2008г. е предвидена автоматична предсрочна изискуемост при забава относно пълния или частичен размер на вноските за повече от 150 дни, от който момент се начислява наказателна лихва, като Банката има право да пристъпи към събиране на всички вземания по договора за кредит.

В чл. 3 от анекс № 4 от 15.07.2010г. страните са уговорили, че кредитополучателя се съгласява да погаси първо подлимит А – 65 340EUR, като с първите направени вноски ще се погаси първо капитализираната лихва, едва след което ще се пристъпи към погасяване на подлимит А.

Съобразно клаузите в договора и последвалите анекси, със заключението си – прието като неоспорено от страните, вещото лице определя, че към датата на изготвяне на заключението размера на неплатените задължения е 65 730EUR – неплатена главница, договорна лихва – 779.76EUR и наказателна лихва – 1 844.91 EUR

Въз основа на така установената от настоящия съдебен състав обстоятелства се налага извода, че предявените искове са основателни и следва да се уважат.

Предявените права на банката по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД са за установяване със сила на присъдено нещо на оспорени от ответницата в заповедното производство вземания на Банката за неизпълнение на парични задължения, произтичащи от договор за банков кредит и договор за поръчителство.

Валидното сключване на договора, изпълнението на задълженията на банката да предостави кредита, усвояването на средствата, възникването и неизпълнението за заплащане на вноските се установиха от представените делото доказателства.

Отговорността на ответницата произтича от сключения съгласно Анекс №3 от 30.10.2009 г. към Договора, с който Щ. С.Т. е поела солидарно задължение да изплаща всички задължения на Кредитополучателя по Договор за банков кредит от 23.09.2008 г. при условията, размера и сроковете, определени в Договора за кредит и последващо сключените анекси към него, а от заключението на вещото лице се установява и размера на задълженията така, както е заявен в заповедното производство – 65 728.76 EUR – главница, 779.76 EUR – лихва, 1 844.91 EUR – наказателна лихва.

С оглед сключения договор на основание чл. 140 от ЗЗД за Банката е възникнала възможността да търси събиране на вземанията си по чл. 432 и чл. 62, ал. 2 ЗКИ във вр. с чл. 430 от ТЗ от поръчителя.

Възражението за неоснователност на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са неоснователни.

Наведеното от ответницата възражение, че е въведена в заблуждение относно качеството си на поръчител с уверение, че е подписала анекс № 3 от 30.10.23.09.2008г. само за разсрочване на кредита и не са й представени копия от подписаните документи не се подкрепя от данните по делото. Възражението се квалифицира като такова по чл. 27 ЗЗД и чл. 58 ЗКИ - за сключване на договора при измама и неизпълнение на задължението на банката да предостави безплатно и в писмена форма документите, установяващи условията по кредита. В представените от банката преписи и оригинали от Анекс № 3 и Анекс № 4, съдържащи условията по кредита, е положен подпис от ответницата, с което същата е потвърдила, че е запозната със задълженията си, като поръчител произтичащи от тях. Нито от разпоредбата на чл. 58 ЗКИ, нито от нормата на чл. 27 ЗЗД произтича като последица недействителност на поръчителството. По делото не се представиха никакви други доказателства, от които да е възможно да се заключи фактически, че ответницата е била въведена в заблуждение относно условията – посочени в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 1 – т. 4 ЗКИ, поради което се налага извода, че поръчителството е учредено валидно и от него произтича солидарната отговорност на ответницата за заплащане на произтичащите от договора за кредит задължения.

Възражението за нищожност на разпоредбата на чл. 10.1 от договора за кредит като противоречаща на морала и добрите нрави, а от тук и на целия договор също е неоснователно. Възражението се квалифицира като такова по чл. 26, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗЗД.

Поддържа се, че наказателната лихва има характер на неустойка, което е вярно, но установената по делото неустойка в размер на 1 844.91 EUR не е прекомерна. Същата изпълва всички произтичащи от закона функции на неустойката като обезщетяваща кредитора при неизпълнение, гарантираща изпълнението на задълженията и санкционираща в адекватна степен пир неизпълнение съобразно общия размер на главницата от 65 728 EUR. Само за пълнота следва да се посочи, че включително при условие, че клаузата относно наказателната лихва, имаща характер на неустойка би се приела като нищожна, то не би могло да се приеме, че страните и още по-малко ответницата като поръчител не биха сключили договора, т.к. с оглед обезщетителната функция, клаузата би била заместена от повелителна норма на закона, каквато е тази по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С определение по чл. 144, ал. 1 ГПК съдът е допълнил доклада си с възражение по чл. 147 ЗЗД – за изтичане на шестмесечен, който преклудира правото на ищеца като кредитор спрямо ответника като поръчител.

Възражението за погасяване на материалното правоотношение на поръчителство, поради изтичането на шестмесечния преклузивен срок,  предвиден в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗ е неоснователно. В т. 4б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева се приема, че при наличието на данни за изтичане на предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД шестмесечен срок съдът в заповедното производство следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, т.к. същия срок има преклузивен, а не давностен характер. За разлика от погасителната давност с изтичането на крайния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не се погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство, а преклузивните срокове, за разлика от давностните - чл. 120 ЗЗД, се прилагат от съда служебно. Следователно и на още по-силно основание, при наличието на данни за това, съдът би следвало да отхвърли предявения спрямо поръчителя иск като неоснователен с оглед настъпили правопогасяващ факт.

Такъв факт в случая, обаче, не е настъпил. Констатацията в заключението на вещото лице относно периода на забава до подаване на заявлението в заповедното производство – 206 дни, се отнася само за една от вноските – тази от 15.03.2011г., към който момент все още не е изтекъл установения гратисен период – изтекъл към 15.07.2011г. и неплащането на която вноска не е предвидено в самия договор като условие за прекратяването му и настъпване на предсрочна изискуемост на всички вземания на Банката.

В т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева се пирема, че В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като Банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

В конкретния случай, правото на Банката да обяви договора за предсрочно изискуем съгласно даденото разрешение следва да се счита упражнено своевременно с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 07.10.2011г., към който момент - по малко от 3 месеца след изтичане на гратисния период и при наличие на условията за предсрочна изискуемост, правата на Банката спрямо ответницата като поръчител не следва да се считат погасени.

. Във връзка с предявения по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно основателността на предявените искове съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи изцяло и претенцията на ищеца за разноски в настоящото производство.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват вземанията на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление: ГР.С., р-н С., ул. „Н.В.Г.“ *-*  спрямо Щ.  С.Т., ЕГН ********** *** като поръчител по Договор за банков кредит от 23.09.2008 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 01.10.2008 г., Анекс №2 от 19.05.2009 г., Анекс №3 от 30.10.2009 г. и Анекс №4 от 15.07.2010г. с кредитополучател - П.Н. Т., относно вземания в общ размер от 133 687,69 лв (сто тридесет и три хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки), от които просрочена главница  в размер от 65 728.76 EUR (шестдесет и пет хиляди седемстотин двадесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента), просрочена редовна лихва в размер   779.76 EUR (седемстотин седемдесет и девет евро и седемдесет и шест евроцента), начислена за периода от 15.07.2011 до 21.08.2011 включително, просрочена наказателна лихва 1 844.91 EUR (хиляда и осемстотин четиридесет и четири евро и деветдесет и един евроцента), начислена за периода от 15.03.2011г. до 6.10.2011г. включително, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 07.10.2011г. до окончателното и изплащане, за които по ч.г.д. №42 473/2011 г. по описа на 35-ти състав на Софийски районен съд е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК, както и за направените в заповедното производство разноски в размер на 2 673.75 лв. (две хиляди шестстотин седемдесет и три лева и 75 ст.) – заплатена д.т. и 1 786лв. (хиляда седемстотин осемдесет и шест лева) – юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Щ.  С.Т., ЕГН ********** да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД, ЕИК 831558413 направените по делото разноски в размер на 2 673.75 лв. (две хиляди шестстотин седемдесет и три лева и 75 ст.) – заплатена д.т. и 1 786лв. (хиляда седемстотин осемдесет и шест лева) – юрисконсултско възнаграждение, както и 450 лв. – разноски за експертизи.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: