Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 14

 

гр. Сливен,  22.01.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                               М. БЛЕЦОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря  М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N   637 по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Обжалвано е решение №  915/07.11.2014 г. по гр. д. № 1946/2014 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от  М.Г.С. ЕГН ********** *** против „Гама Сервиз” ЕООД  - Сливен , ЕИК 119671879, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Н. П.” *-* с управител С.З.П. иск за присъждане на сумата от 1000.00лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди ведно с лихвите от датата на подаване на исковата молба, като неоснователен и недоказан и е осъден ищеца да заплати на ответното дружество направените по делото разноски.

 

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Прави се разбор на събраните по делото доказателства и се обосновава извода, че в случая е налице противоправно поведение от служители на ответното дружество, които са причинили повреда на телевизора, която не е била налице преди предаването му в сервиза. Сочи се, че оборимата законова презумпция за вина на причинителя на непозволеното увреждане е установена в полза на  ищеца и  ответното дружество, за да се освободи от отговорност, е трябвало да установи, че негови служители нямат вина за настъпването на причинените вреди. В конкретния случай презумпцията не е била оборена и така съдът е допуснал нарушение, което е довело до незаконосъобразност и необоснованост на решението. Сочи се, че предявеният иск е доказан както по основание, така и по размер, поради което се иска  решението да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което претенцията да бъде уважена в пълен размер. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е неоснователна, решението на районния съд е правилно и обосновано и се иска то да бъде потвърдено.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.

 

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява. Постъпило е писмено становище от представител по пълномощие, в което са изложени съображения, идентични с тези, които са инвокирани във въззивната жалба.

За въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява представител.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

 

Наведените в жалбата твърдения са неоснователни. Правилно и законосъобразно районният съд е достигнал до извода, че в случая не са налице елементите от състава на непозволено увреждане от чл. 49 от ЗЗД. Безспорно е , че дружеството ответник е приело извършването на диагностика и ремонт на телевизор, но не са налице доказателства, че негови работници или служители виновно и противоправно са причинили вреда на вещта, която е непосредствена последица от това виновно поведение. Безспорно е заключението на вещото лице, че възможната причина за спукването на дисплея, поради констатирана липса на външен удар, е вътрешно напрежение в панела, възникващо при работа в прехода в междулентовия кабел и матрицата. Така противно на това, което се твърди в жалбата, на практика е оборена презумпцията по чл. 45 от ЗЗД. Не може да се приеме, че описаната повреда е вследствие на заменена част, тъй като анализът на свидетелските показания показва, че тя е констатирана малко след като телевизорът е бил оставен в сервиза. Напротив, анализът на свидетелските показания на тези от свидетелите посочени от въззивника сочи на  противоречие и непоследователност в някои от тях.  Така например свид. М. сочи в показанията си, че предния ден двамата с ищеца са гледали телевизора, а малко след това депозира твърдения, че този телевизор 5 дни е престоял в сервиз в кв. „К. Фичето”. Не може да се приеме, че служителите на дружеството не са положили максималната необходима грижа за запазване имуществото на ищеца. Напротив, веднага след като е констатирана тази повреда, която изисква замяна на дисплея, въззивникът е бил уведомен, а след отказа му да си получи телевизора, видно и от показанията на свид. З., този телевизор се съхранява в сервиза като е опакован и е  прибран в приемната.  Така като е достигнал до тези изводи правилно районният съд е приел, че от събраните поделото доказателства и от заключението на вещото лице по безспорен и категоричен начин се установява, че твърдяните от въззивника вреди не са пряка и непосредствена последица от действията на лицето, което е провело диагностиката и поради това е констатирал, че не са налице условията за ангажиране на безвиновната отговорност по чл. 49 от ЗЗД на дружеството.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №  915/07.11.2014 г. по гр. д. № 1946/2014 г. на Сливенския районен съд.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: