Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  63

гр.Сливен,  09.04.2015 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                    МАРИЯ БЛЕЦОВА

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 639 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Д., пълномощник на К.В.М.,*** против решение № 158/14 г. по гр.д. № 431/2013 г. по описа на РС – Нова Загора. Решението е обжалвано изцяло , като е посочено , че същото е неправилно , необосновано , постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят счита , че неправилно е била допусната делба. Посочва , че в исковата молба по повод на която било образувано делото не е бил предявен иск с правно основание чл. 76 от ЗН , а съдът се бил произнесъл по него . По този начин било налице произнасяне свръх пепитум. На второ място е посочено , че неправилно съдът не се бил съобразил с депозираните отговори  (11бр.) на съделителите , че те нямат нищо против техните дялове да се присъединят към този на жалбоподателката. Първоинстанционният съд не бил се съобразил с изготвения от него доклад по делото . В доклада си съдът бил приел , че са предявени искове по чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК , а в решението си се бил произнесъл и по иск с правна квалификация по чл. 537 ал. 2 от ГПК. Обжалваното решение не било съобразено и с Тълкувателно решение № 11/ 21.03.2013 г. по т.д. 11/2012 г. на ВКС , тъй като в противоречие със събраните по делото доказателства – волеизявленията на част от съделителите ( 11 бр. ) е обезсилил констативния акт за собственост на името на К.В.. По този начин не се е бил съобразил с доказаното необезпокоявано владение на имота от В.. На следващо място ищците не били посочили доказателства , от които да било видно , че констатациите в констативния нотариален акт са неправилни. Те не били установили своето качество на собственици. В нарушение на материалния закон съдът допуснал като съделител по делото жалбоподателката К.В.М.. След като по делото като главни страни били конституирани К. и В. Кондеви , жалбоподателката следвало да бъде изключена като съделителка, тъй като тя била прехвърлила собствеността на процесния имот на тях. Процесният имот бил единствен и съгласно задължителната практика на ВКС ( ТР № 1 / 2004 г.) тя нямала пасивна процесуална легитимация.

Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено изцяло като постановено по непредявен иск и срещу ненадлежна страна и да бъде върнато в РС Нова Загора за произнасяне по същество. Алтернативно се иска решението да бъде отменено като незаконосъобразно.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Р. , пълномощник на М. и В. Л.. С отговора въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че по делото няма произнасяне свръх пепитум по отношение на иска по чл. 76 от ЗН. В искането за делба било имплицирано обявяване на недействителност на сделката , която прехвърля собствеността на целия имот върху трето лице. Страната счита , че правилно съдът не се е бил съобразил  с изявленията направени от част от съделителите относно прехвърлянето на техните права над имота на жалбоподателката , тъй като собствеността върху недвижим имот се прехвърляла с нотариален акт , а от друга страна не можело категорично да се установи изтекла погасителна давност . Съдържа се становище , че съдът не е извършил процесуални нарушения като се е произнесъл по иск , който не е докладвал в доклада си. Искането по чл. 537 ал. 2 от ГПК било имплицирано в основния предявен иск. Страната счита , че с всички събрани по делото доказателства е подкррепила исковата си претенция за отмяна на констативния нотариален акт. На последно място е посочено , че твърдението , че процесния имот е единствен е направено едва с въззивната жалба , в тази насока не били събирани никакви доказателства , поради което въззивната жалба в т. 5 от жалбата се явявала неоснователна. Моли се да се потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание въззивницата М. редовно призована не се явява . За нея се явява адв. Русев, който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

От въззиваемите се явяват Г.Г. , С.С., Д.С. и Г.Г.. Г.Г. , С.С., Д.С. заявяват , че се отказват в полза на Г.Е.Г.. Г.Е.Г. заявява , че желае да получи идеалната част , която му се полага от дядо му.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение , поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед подаването в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Бил е предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС и 341 и сл. от ГПК. В исковата молба са били изложени твърдения и затова, че неправилно единият от съсобствениците на наследствения имот - К.В.М. , е бил признат за собственик на имота на основание давностно владение и наследство  с нотариален акт № 80/ 29.07.2012 г., както и че неправилно същата е прехвърлила собствеността на имота на дъщеря си– К. В. М.  с нот.акт № 173/2012 г. на нотариус И.. Било е направено искане съдът, след като установи кръга от наследници и техните дялове да допусне до делба процесния недвижим имот. По същество това искане съдържа в себе си и искането да се отмени нотариален акт № 80/ 29.07.2012 г., както и да се обяви относителна недействителност на нот.акт № 173/2012 г.

Освен това в отговора на исковата молба адв. Т. особен представител на М.П.Л.  е поискала да бъде обявен за недействителен  издадения на К.М. нотариален акт за придобиване на право на собственост на основание наследство и давностно владение , както и да бъде обявен за недействителен нотариалния акт , с който се прехвърля собствеността на процесния имот . Това искане представлява процесуално възражение, което съдът е бил длъжен да разгледа.

Като страни в производството са били конституирани освен К.В.М. и К. В. М. и В.К.К. – съпруг на К.М.. Всички те са взели участие по делото и са защитавали интересите си активно. В този смисъл в отговора на исковата молба К.М. е посочила, че е основала своите претенции за собственост на продължило повече от 10 г. необезпокоявано давностно владение. Освен това тя се е противопоставила да бъде уважено искането за обявяване на недействителност на нотариален акт за обстоятелствена проверка от 2011 г. В отговора на исковата молба К.М. е посочила ,че съдът евентуално ще следва да отмени като недействителен спрямо съделителите последвалия нотариален акт за покупко – продажба от 12.12.2012 г.

От друга страна разпоредбата на чл. 537 ал. 2 от ГПК никога не е приложима самостоятелно. Тя урежда задължението на съда да отмени, респективно да измени порочен охранителен акт като последица от разрешен по исков ред спор за материално право. В делбеното производство обаче съдът следва да установи действителните права на страните. Те могат да установят правото си на собственост в делбеното производство, като решението за допускане на делбата ще се ползва със сила на присъдено нещо между страните относно това кои имоти са съсобствени и при какви квоти. Затова в първата фаза на делбата следва да се разгледат оспорванията на правни сделки, с които някой от съсобствениците се е разпоредил с повече отколкото притежава, или е поискал и е бил признат за собственик с констативен нотариален акт. / р 138/21.05.2013 г. ВКС гр.д. 799/2012 второ г.о. ; Р 167/24.06.2013 г. ВКС гр.д. 1889/2013 г. първо г.о./.

Следва да се отбележи, че твърдението за това , че процесния имот е единствен наследствен имот между страните. То е въведено едва с въззивната жалба и по отношение на него не са събирани никакви доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че РС Нова Загора не се е произнесъл свръх петитум като е разгледал иска по чл. 76 от ЗН поставен за разглеждане пред него под формата на възражение на един от съделителите, както и иска по чл. чл. 537 ал. 2 от ГПК, който е имплициран в отправеното искане за допускане на делба.

По отношение оплакването, че съдът не се е съобразил с направеното волеизявление на 11 от съделителите, че нямат нищо напротив дела им да е за К.М., съдът намира същото за неоснователно. Тъй като се касае за право на собственост на недвижим имот е необходимо да се спази изискващата се от закона форма за прехвърляне на идеални части от правото на собственост, а именно прехвърлянето следва да се извърши в нотариална форма. Тъй като доказателства за извършването на такива сделки не са представени, съдът не може да се съобрази с направените устни волеизявления пред него.

Съдът намира, за неоснователни и оплакванията за това, че съделителите не били оборили констатациите в констативния нотариален акт и не били доказали своето качество на наследници. От представените писмени доказателства – удостоверения за наследници, безспорно се установи че всички участващи в процеса съделители са наследници / без единия преобретател/ на общ наследодател. Като такива те са съсобственици на недвижимия имот за който е бил съставен КНА и по отношение на тях К.М. не е можела с обикновено владение, без явно противопоставяне да придобие пълното право на собственост на основание давностно владение, а такива данни по делото няма.

Както посочихме по – горе по делото за първи път е направено твърдението, че процесния имот е единствен на общия наследодател на страните е направено едва с въззивната жалба и в тази насока не са събирани доказателства. Ето защо в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 212 от ЗЗД за продажба на наследство и не може като съделител да бъда включени К.М.К. и В.К.К.. Правилно делбата е допусната с участието на К.М. и в този смисъл не е налице противоречие с ТР № 1/2004 г. на ВКС.

Предвид изложеното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Дължимите между страните разноски следва да бъдат рапределени с окончателния съдебен акт по втората фаза на делбата.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА  решение № 158/07.10.2014 г. по гр.д. № 431/2013 г. по описа на РС – Нова Загора като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Р България.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                    2.