Р Е Ш Е Н И Е    25

 Гр.Сливен, 27.03.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично  съдебно  заседание на  двадесет и седми февруари,  две хиляди и   петнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 641 по описа за 2014г за да се произнесе, съобрази следното : 

 

         Предявени са обективно съединени искове от банка –кредитор за  солидарно осъждане на двама кредитополучатели за връщане на главницата по договор за банков кредит, с правна квалификация чл. 432 ал.1,  вр. с чл. 430 ал.1 ТЗ и цена -25082.56лв,  иск  за  заплащане на договорна лихва за периода 10.08.2013г  -17.12.2014г, с правно основание  чл. 430 ал.2 от ТЗ,  вр. с чл. 86 от ЗЗД и цена - 7086.32лв,  както и  иск за заплащане на дължимите по договора такси и застраховки, с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД и цена 428.91лв, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда 18.12.2014г до окончателното изплащане и разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.      

         В исковата молба ищецът, чрез своя процесуален представител твърди, че  на 23.07.2007г сключил с ответниците договор за потребителски кредит НL 24621. Съгласно чл. 1 от договора представляваната от него банка предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 20 000лв за рефинасиране на други кредити и други плащания. Вземането на банката било обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на  длъжниците, а солидарната им отговорност  била уговорена в чл. 1 ал.3 от договора. Погасяването на  кредита се извършнало на равни месечни вноски, включващи главница и лихва в размер на  всяка вноска 233лв. Кредитополучателите дължали  лихви, определена по реда на чл. 3 от договора, която съгласно чл.3 ал. 3 от същия договор се завишава с десет пункта при просрочие на дължими погасителни вноски и при предсрочна изискуемост. Твърди, че в  чл. 4 и чл. 10 от договора  уредили дължимите такси и комисионни  по обслужването на кредита, а в чл. 14 – задължението на кредитопоулчателите да застраховат имота, предоставен като обезпечение вземането на кредитора, да плащат годишната застрахователна премия, както и премия за подновяване на застрахователната полица. Твърди, че още, че  вземане било цедирано  на трето лица по силата на сключен договор за цесия от 31.10.2007г., за което длъжниците били надлежно уведомени. На 06.04.2009г бил сключен договор за цесия между същите страни, по силата на който цедента прехвърлил обратно на цесионера вземането срещу длъжниците, за което те  били уведомени. Твърди, че страните по договора за потребителски кредит сключили  няколко идентични допълнителни споразумени от 31.05.2010г, 30.03.2011г, 14.11.2011г, 30.03.2012г и 30.11.2012г, с които договорили намаляването размера на месечните вноски по кредита. След сключването на тези допълнителни споразумения, общия размер на главницата бил  26 469.75лв и равен на сбора от вноските по главницата съгласно погасителния план. Според чл. 18 ал.2 от договора, при неиздължаване на три последователни вноски, независимо дали пълно или частично, настъпвала предсрочна изискуменост на целия остатък от кредита. Твърди, че първата непогасена месечна вноска била с падеж 10.07.2013г и размер 490.52лв. Втората неплатена  погасителна вноска- с падеж 10.08.2013г и същия размер и третата неплатена погасителна вноска - с падеж 10.09.2013г и същия размер. Банката счела кредитита за  предсрочно изискуем, за което надлежно е уведомила двамата длъжници, но въпреки това същите не са се издължили.

          Претендира се солидарно осъждане на двамата ответници  да заплатят дължимите суми по договора  за потребителски кредит, изменен и допълнен с допълнителни споразумения от 25.03.2009г, 31.05.2010г, 25.03.2011г, 30.03.2011г, 14.11.2011г, 28.03.2012г, 30.03.2012г и 30.11.2012г,  както следва:  главница в размер на 25082.56лв, лихви за периода 10.08.2013г до 17.12.2014г, в размер на 7086,32лв, такси и застраховки за периода 22.10.2012г-17.12.2014г, в размер на 428.91лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на  завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и направените по делото разноски съгласно представен списък.

          Ответниците не са депозирали писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.

          В с.з. банката-ищец се представялва от двама процесуални представители, които поддържат предявените искове и молят  за тяхното уважаване в пълен размер, съобразно направеното от ответниците признание на всички искове. Претендират разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

          В с.з. двамата ответниците се явяват лично и правят признание на предявените искове, както и признание на всички факти, изложени в исковата молба.

          Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното  :

          На 23.07.2007г страните сключили договор за потребителски кредит НL 24621, по силата на който, дружеството- ищец, в качеството му на банка, предоставило на ответниците, в качеството им на кредотополучатели   кредит в размер на 20 000лв за  рефинасиране на други кредити и други плащания. Крайният срок за погясяване на кредита е 03.08.2022г, а погасяването, в т.ч. главница,  лихви и такси се извършва на месечни вноски във валутата, в която кредитът е разрешен, съгласно погасителен план.

        В чл. 1 ал.2 от договора страните уредили солидарна отговорност за кредитополучателите.

        Дължимата възнаградителна лихва страните уговорили в чл. 3 ал.1 от договора за потребителски кредит.

       Съгласно чл. 3 ал.2 от същия договор, лихвата  се завишава с десет пункта при просрочие на дължимите погасителни месечни вноски.  

        В чл.4 и чл.10 от договора са въведени дължими от кредитопололучаталите такси и комисионни  по обслужването на кредита, а в чл. 14 – задължението им  да застраховат имота, предоставен като обезпечение на вземането на кредитора и да заплащат годишна застрахователна премия,  както и премия за подновяване на застрахователната полица.

           Вземането на банката е цедирано на трето лице –„Бългериън Ритейл Сървисиз“АД-гр.София по силата на сключен договор за цесия от 31.10.2007г., за което длъжниците са надлежно уведомени.

          На 06.04.2009г е сключен договор  за цесия между същите страни, по силата на който цедента прехвърля обратно на цесионера вземането срещу длъжниците, за което последните отново са уведомени.

         Сключени са няколко идентични допълнителни споразумения между банката-ищец и длъжниците, съответно от 25.02.2009г, 31.05.2010г, 25.03.2011г, 30.03.2011г, 14.11.2011г, 28.03.2012г, 30.03.2012г и 30.11.2012г, с които е договорено намаляването размера на месечните вноски по кредита.

         След сключването на тези допълнителни споразумения общия размер на главницата възлиза на  26 469.75лв и е  равен на сбора от вноските по главницата съгласно погасителния план.

         Съгласно  чл. 18 ал.2 от договора за потребителски кредит, при неиздължаване на три последователни вноски, независимо дали пълно или частично, настъпва предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита.

         Първата непогасена месечна вноска  с падеж 10.07.2013г и размер 490.52лв. Втората неплатена  погасителна вноска е с падеж 10.08.2013г и същия размер и третата неплатена погасителна вноска - с падеж 10.09.2013г и същия размер.

          Поради изпадането на длъжниците в забава, банката-ищец е счела кредитита за  предсрочно изискуем, за което надлежно е уведомила и двамата длъжници с уведомление, връчено им на 14.11.2014г, но въпреки това същите не са се издължили.

          Видно от подробната справка за размера на дълга към 17.12.2014г,  задължението им към банката възлиза в  общ размер на сумата 32597.79лв, от която: непогасена главница – 25 082.56лв; непогасена лихва – 7086.32лв  и общо непогасени такси и застраховки- 428.91лв.

         Исковите претенции по размер съвпадат с тези три суми.

         Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:

         Предявени са три кумулативно съединени иска: с правна квалификация  чл. 432 ал.1,  вр.  чл. 430 ал.1  от ТЗ и цена-  25082.56 лв;    с правна валификация чл. 430 ал.2 от ТЗ,  вр. с чл. 86 от ЗЗД и цена - 7086.32лв  и  иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД  и цена- 428.91лв.

          Съдът намира ,че са налице предпоставките на чл. 237 ал.1 от ГПК за произнасяне на решение при признание на иска.

          В с.з. бе направено признание на исковите претенции от  двамата ответници, което съдът цени съобразно разпоредбата на чл. 237 ал.1 и ал.2 от ГПК, а именно: щом ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.

         Спазена е и разпоредбата на чл. 237 ал.3  т.1 и т.2 от ГПК,  тъй като признатото право не противоречи на закона  и добрите нрави и е признато право, с което страната може да се разпорежда.

          За иска по чл. 430 от ТЗ законът не предвижда като условие налично заповедно производство, както и искът да е предявен в едномесечния срок от възражението против издадената заповед за изпъленение.

          В съдебно заседание ответниците направиха признание не само на главния, но и на акцесорните претенции за заплащане на лихвата по договора за кредит, на таксите и застраховките по кредита,  поради което, съдът се произнася и по трите иска  съобразно признанието.

         Ответниците не оспориха нито основанието, нито размера на предявените искове, както и факта, че не са погасили задължението си. 

         Тяхната отговорност е солидарна и е уговорена с договора за кредит.

         Безспорно е, че  са изпаднали в забава, поради което е настъпила предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита  и  банката е  обявила на  длъжниците предсрочната изискуемост на  кредита.

         По изложените съображения съдът следва да уважи и трите иска в пълен размер, като присъди и законна лихва върху главницата, считано  от датата на подаване на исковата молба в съда- 18.12.2014г  до окончателното изплащане, тъй като е дължима и е поискана от ищеца.

         На осн. чл. 78 ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца и разноските по настоящото дело  също в пълен размер, съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК.  Те възлизат в общ размер на 3113.43 лв и вкючват: платената  д.т. от  1303.91лв за образуване  на настоящото дело и платено адв.възнаграждение в размер  на 1808.52лв.

         Съдът констатира, че дължимата д.т. е в размер на 1336.76лв, а е внесена 1303.91лв, т.е. с 32.85 лв по -малко, поради което ответниците следва да бъдат осъдени я заплатят в полза на съда, с оглед изхода от съдебния процес. Предявени са три кумулативно съединени оценяеми иска, като дължимата държавна такса за всеки един е в размер на 4%  от цената на иска, но не по-малко от 50лв. За третият иск е дължима д.т. в размер на 50лв, а е била внесена с 32.85лв по-малко, поради което таксата остава дължима и следва да се възложи в тежест на ответниците.        

         Мотивиран от изложеното,  съдът 

 

 

   Р   Е   Ш   И:   

 

 


          ОСЪЖДА Д.С.Е. с ЕГН – ********** и К.И.Е. с ЕГН- **********, двамата от гр.С. кв.“К.“ *-*, да заплатят СОЛИДАРНО на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“О. П.“№ *, п.к. *,  представлявано от Изпълнителните директори П.Н. Д. и Д. Б. Ш., и прокуриста М. И. В., съвместно от всеки двама от изпълнителните директори или от прокурист и изпълнителен директор, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. И.*, ет. *, сумата  32597.79 лева, от която: 25082.56лв/ двадесет и пет хиляди осемдесет и два лева,   петдесет и шест стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит №  НL 24621 от 23.07.2007г, изменен и допълнен с допълнителни споразумения от 25.03.2009г, 31.05.2010г, 25.03.2011г, 30.03.2011г, 14.11.2011г, 28.03.2012г, 30.03.2012г и 30.11.2012г,  сумата 7 086.32 лв/ седем хиляди и осемдесет и шест лева,  тридесет и две стотинки/ - начислена лихва за периода 10.08.2013г – 17.12.2014г;  сумата 428.91лв/ четиристотин двадесет и осем лева, деветдесет и една стотинки/- представляваща такси и застраховки за периода 22.10.2012г-17.12.2014г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба 18.12.2014г до окончателното и изплащане, както и  3113.43 лв – разноски по делото.

         ОСЪЖДА Д.С.Е. с ЕГН – ********** и К.И.Е. с ЕГН- **********, двамата от гр.С. кв.“К.“ *-*, да заплатя по сметка на СлОС допълнителна държавна такса в размер на  32.85лв.


           Решението    подлежи на  обжалване пред Апелативен Съд-Бургас, в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: