Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №25

 

гр. Сливен, 30.01.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ      

ЧЛЕНОВЕ:       МАРИЯ БЛЕЦОВА    

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №644 по описа за 2014год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив против Решение №882/03.11.2014г. по гр.д.№2658/2014г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив да заплати на К.С.П. сумата от 353,94лв., като получена от ответника без правно основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на 05.06.2014г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер на 351,50лв. С въззивната жалба се атакува решението изцяло.

В жалбата си въззивникът – ответник в първоинстанционното производство „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.Пловдив твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали на обективната истина, а правните изводи – на закона. Съдът изтълкувал превратно доказателствата по делото. Намира изводите на районния съд за извършване на преизчисляването на сметката на клиента по реда на Общите условия на дружеството, т.е. на договорно основание за неправилни. Посочва, че едностранната корекция на сметката е извършена по реда на ПИКЕЕ, които са с ранг на подзаконов нормативен акт, а не на плоскостта на договор при общи условия. С новите ПИКЕЕ е въведена нова правна уредба на обществените отношения по повод техническите проверки на СТИ и е налице правно основание за извършване на въпросната корекция. Твърди, че всички процедури по съставянето на документите са спазени. Посочва, че не е нужно да бъде налице единствено безспорно доказан нерегламентиран достъп до СТИ, за да се приложи нормативната уредба, допускаща корекция на сметки. Посочва, че с новите ПИКЕЕ в сила от 12.11.2013г. е установена нормативна уредба относно корекциите на неизмерените количества електрическа енергия, а договорните отношения с крайния потребител обхващат единствено доставката на електрическа енергия. Счита, че е неприложим принципа „без вина няма отговорност“, тъй като той касае неизпълнение на договорно задължение, каквото в случая не се твърди от негова страна. Налице е констатирано неправилно отчитане та СТИ и прилагане на правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Новите ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на потребителя в случаите на неправилно и неточно отчитане на средството за търговско измерване на принципа „комуто ползите, нему и тежестите”. Въззивното дружество намира, че е безспорно доказано наличие на нерегламентирана външна намеса върху средството за търговско измерване, резултат от която е отчитане на по-малко от реално консумираната ел.енергия, както и че корекцията на сметката на потребителя е изчислена правилно, съобразно ПИКЕЕ. От въззивния съд иска отмяна на атакуваното решение на СлРС и постановяване на ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззиваемата К.С.П., редовно призована, не се явява. Представлява се от пълномощник – адв.О., който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Посочва, че атакуваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, нестрадащо от изложените в жалбата пороци и моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Излага подробни съображения в писмена защита.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ крайните правните изводи на районния съд.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран, е за връщане на получена без основание парична сума в размер на 353,94лв. за допълнително начислена ел. енергия за периода 06.11.2013г. – 06.01.2014г. с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

За основателността на предявения иск, който съда квалифицира като такъв по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, така, както е дал правилно районния съд правната квалификация, следва да са налице следните предпоставки: наличие на определено имуществено разместване, при което ищецът е предал, а ответникът е получил нещо, някакво имуществено благо; липса изобщо правно основание за това имуществено разместване, т.е. начална липса на основание; липса на връщане на полученото от страна на ответника до предявяване на иска. Доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва освен посочените предпоставки да установи и стойността на полученото от ответника.

В случая твърдението на ищеца е за заплащане без основание на сума за допълнителна ел. енергия, начислена без правно основание от ответното дружество за минал период - за периода от 06.11.2013г. до 06.01.2014г. като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

Между страните не се спори, че ищцата К.С.П. като единствен наследник по закон на собственика и титуляр на партидата на недвижимия имот, находящ се в гр.С., ул.“Кн. А. Б.“ №* – С.Ж.С., починал на 27.11.2011г. е потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД.

С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са приложими новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия,

обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., които в глава ІХ уреждат случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, към които разпоредби вече препраща чл.45, ал.1 от Правилата, т.е налице е нормативно установена процедура. В тази насока е налице неправилно процедиране от районния съд, който е приложил Общите условия на електроснабдителното и електроразпределителното дружества, но не и ПИКЕЕ, които безспорно се явяват подзаконов нормативен акт, правилно посочено във въззивната жалба, уреждащи спорните отношения във връзка с процедурата по преизчисляване на количеството електрическа енергия.

Твърденията на въззивника – ответник в първоинстанционното производство, са за спазване на така уредената в ПИКЕЕ процедура относно извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и последвалата едностранна корекция на сметката. По отношение на тези свои твърдения, ответника носи доказателствената тежест.

Въззивният съд, въз основа на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, намира, че дружеството въззивник не е спазило нормативно установената процедура по извършване на проверката, съставянето на констативния протокол и корекцията на сметката.

Проверката на средството за търговско измерване следва да бъде извършена, съгласно разпоредбите на глава ІХ на ПИКЕЕ, раздел VІІІ, а установеното чрез тази проверка следва да бъде закрепено в констативен протокол, отговарящ на изискванията на чл.47 от ПИКЕЕ - подписан от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа.

В конкретния случай, ответното дружество, носещо доказателствената тежест, не е установило абоната, в случая – ищцата в качеството й на наследник на починалия абонат С.С. или неин представител, да е била търсена и поканена да присъства при извършване на проверката и при съставяне на констативния протокол. По този начин са нарушени правата на ищцата, в качеството й на клиент на ответното дружество, тя или неин представител да присъства при извършване на проверката и да подпише съставения констативен протокол.

Констативният протокол от 06.01.2014г. е подписан от двама свидетели без да е посочено какви са те и без да са индивидуализирани /три имена, ЕГН, посочени са само две имена/, като не може да се установи спазено ли е изискването на чл.47, ал.3 от ПИКЕЕ и явяват ли се безпристрастни и незаинтересовани свидетелите на проверката.

Освен това по делото не е установено ответното дружество да е изпълнило задължението си по чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ – да изпрати на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка съставения не в присъствието му констативен протокол, подписан от двама свидетели.

Освен това следва да се посочи, че от събраните по делото писмени доказателства /констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №365/15.04.2014г. на ГД „МИУ“, РО – Бургас/ се установява промяна на схемата на свързване, тъй като е констатиран осъществяван достъп до вътрешността на електромера – изменение по шунта чрез добавяне на мост  от меден проводник, водещ до промяна на метрологичните му характеристики. В този случай, за да се извърши едностранната корекция на сметката от електроснабдителното дружество, е задължително, с оглед императивната разпоредба на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, констативния протокол, освен задължението да отговаря на изискванията на чл.47 /които в случая не са спазени по гореизложените съображения/, но и да  е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях. В случая това изискване също не е спазено. Протоколът не е съставен в присъствие на органите на полицията, още по-малко е подписан от такива.

Предвид изложеното не може да се приеме, че констативния протокол е съставен по реда и при спазване изискванията на глава ІХ от ПИКЕЕ. При това положение, този протокол не може да бъде противопоставен на абоната, в случая – ищцата, защото представлява само неподписан от нея частен свидетелстващ документ, в който са удостоверени изгодни за ответника факти, които той по посочените причини не доказва и не може да съставлява основание за коригиране сметката на абоната. Този протокол като частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда доказателствена сила и удостоверените с него факти и обстоятелства подлежат на доказване по общия ред, каквото не е проведено надлежно от носещата доказателствената тежест страна – ответното дружество.

Освен това, с оглед периода, за който е коригирана сметка – 77  дни, следва да се отбележи, че по делото не се установи кога е извършена последната проверка на СТИ, което би рефлектирало върху периода на извършената корекция, съгл. чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ . Не е ясно как ответното дружество е определило периода за преизчисляване на сметката за ел. енергия на ищеца, който е по-малък от максималния възможен /90 дни/, т.е. не е ясно как е определен началния момент, тъй като не е установено кога е извършена последната проверка на СТИ, нито е установена точната дата на първоначалното неотчитане. По този начин съдът намира, че е налице некоректно и недобросъвестно поведение на ответното дружество, което не следва да ощетява потребителя чрез извършване на корекция на сметката му за един продължителен, произволно и неясно как определен, срок.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищцата в първоинстанционното производство К.С.П. не дължи заплащане на стойността на начислената й като допълнително количество ел. енергия в размер на 1932kWh за периода 06.11.2013г. – 06.01.2014г. По този начин с безспорно установения по делото факт на заплащане на сумата на електроснабдителното дружество е налице имуществено разместване – предаване на паричната сума от 353,94лв. без правно основание. Такова е липсвало още към момента на предаване на сумата. Безспорно от събраните по делото доказателства е установена стойността на полученото от ответното дружество при начална липса на основание – 353,94лв., платени на 16.05.2014г. Ответното дружество не твърди и не е установило връщане на получената без основание парична сума.

Поради това въззивният съд споделя напълно крайния извод на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките и предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло. Ответното дружество – въззивник следва да върне получената без основание сума от 353,94лв. за неоснователно начислена и недължима допълнителна ел. енергия за минал период.

На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от подаване на исковата молба.

С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцата в първоинстанционното производство направените от нея разноски в пълен размер.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният изцяло съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивното дружество и то следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в доказания размер от 300лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

                             

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №882 от 03.11.2014г., постановено по гр.д. №2658/2014г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“Х. Г. Д.” №*, ЕИК 123526430 да заплати на К.С.П. с ЕГН ********** *** сумата от 300лв., представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.