Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 21.01.2015 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и първи януари през двехиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                  М. БЛЕЦОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 646  по описа за 2014  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 890/04.11.2014г. по гр.д. № 3071/14г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 483, 48 лв., представляваща цената на допълнително начислена електрическа енергия по фактура № 1115061568 за отчететен период 01.12.2013г. – 24.02.2014г. и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът  твърди още, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам - и правните изводи противоречат на материалния закон.

Позовава се на последните изменения в ЗЕ от м. 07.2012г., както и на новите ПИКЕЕ от 12.11.13г., с които счита, че е въведено валидно законово основание за извършване на корекции на сметките на клиентите. С измененията на ЗЕ се попълва с изрична воля на законодателя възприетото и по-рано разрешение на въпроса за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Корекциите са направени с оглед защита на правата на потребителите и равноспоставеността им в отношенията с ленергийното предприятие. Законодателят изрично допуска разпределение на риска от обективно установеното неточно отчитане, чрез прилагане на изчислителни методи, с които да се замести невъзможното фактическо измерване за минал вече период на консумация на грешно отчетена енергия.

Заявява още, че разпоредбите на ПИКЕЕ уреждат методология за преизчисляване на неотчетените или неправилно отчетените количества електрическа енергия, предвидената процедура е максимално подробна, като се гарантират правата на потребителите и в случая корекциите са извършени по този ред. Твърди, че нито в ЗЕ, нито в ПИКЕЕ, нито в договорите с клиента е предвидено установяване на каквато и да е вина на клиента или трето лице като абсолютна предпоставка за упражняване правото за извършване на едностранната корекция. С ПИКЕЕ се въвежда обективна отговорност на потребителя на принципа “Комуто ползите, нему и тежестите” и бенефициентът на отклонението в отчитането следва да заплати неотчетеното или неточно отчетеното количество електрическа енергия. Позовава се на съдебна практика

Така въззивникът счита, че са спазени всички нормативни изисквания и несъмнено и категорично е установено, че е била  налице нерегламентирана външна намеса върху електромера на въззиваемия, неправилното отчитане на потреблението е коригирано надлежно и по предвидените правила, и последният дължи заплащане на разликата за изминал период. Въззивникът заявява, че констативният протокол е съставен по надлежен ред и съответства на изискванията на чл. 47 от ПИКЕЕ.

С оглед изложеното, въззивникът моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови ново, с което да отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения отрицателен установителен иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна, моли атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, претендира разноски за тази инстанция. Няма нови доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва жалбата като неоснователна, поддържа отговора си. Заявява, че счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли въззивния съд да го потвърди. Претендира разноски за тази инстанция.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявен е отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка  от страна на ответното дружество. Така ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи задължението при условията на пълно и пряко доказване да докаже съществуването му.

Не се спори, че ищецът е  потребител на електрическа енергия по смисъла на чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, и че процесната сума, оспорена от него, е начислена като корекция на сметката. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената ел.енергия.

Правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая са приложими правилата за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/, приети от ДКЕВР с протокол № 147/14.10.2013г. /обн. ДВ бр.98/12.11.2013г./ на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.

В случая основанието за извършване на корекцията не се намира в разпоредбата на чл. 47 ал. 5, а е чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ - когато се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка. В този случай ПИКЕЕ предвижда количеството електрическа енергия да се определи съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от тези правила за оператора на разпределителната мрежа.

По делото безспорно е установено, че казусът не попада в регламентацията на чл. 47 ал. 5 от ПИКЕЕ, тъй като е констатиран само извършен опит за въздействие върху шунта, но липсва конкретно извършено вмешателство в механизма на електромера или неговата схема на свързване. Тоест – не е налице състояние, при което е оказано влияние върху измерването.

Измервателният уред отчита с грешка, поради което би могло да се активира действието на чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ. Със съдебната експертиза, обаче категорично е установено, че конкретният СТИ отчита в границите на класа на точност, в целия изследван обхват при наличие на конкретен измерител, имащ максимална стойност – 0, 38 % и не е по-голям от максимално допустимите +/-  2%. Следователно за ответника не е съществувало правото да определя допълнително количество ел.енергия и да начислява допълнителна стойност за същата, тъй като цитираната разпоредба изисква наличие на грешка над допустимата. Доказа се, че такава не е установена, поради което сумата, предмет на отрицателния установителен иск не се дължи. Искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна претендира разноски и такива следва да й се присъдят в размер на 350 лв. за адвокатски хонорар.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 890/04.11.2014г. по гр.д. № 3071/14г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив да заплати на Н.В.В. направените разноски за въззивното производство в размер на 350 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ.

                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: