Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 30.03.2015 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти март, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 1 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв.Р.Т., пълномощник на А.К. Г. и Д.Р.Г., управители на „Дарас“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.Д.“ №* против решение № 923/11.11.2014г. по гр.д. № 662/2014г. по описа на РС Сливен, с което „Дарас“ ООД е осъдено да заплати на Г.С.Г.,***, сумата от 400.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и претърпян дискомфорт от неизправен асансьор, находящ  се в жилищна сграда бл.* вх.* кв. „Д.“ гр. С. и да отстранят повредите, причинили настъпването на вредите ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 04.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата като до пълния претендиран размер искът е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. С обжалваното решение е бил отхвърлен иска на Г.С.Г. против А.К. Г., ЕГН ********** *** за неимуществени вреди вследствие на неработещ асансьор в бл.* вх.* кв.“Д.“ гр. С. като недопустим. С него „Дарас“ ООД е било осъдено да заплати на Г.С.Г. деловодни разноски в общ размер на 103.00 лв., от които д.т. 51.50 лв. и възнаграждение за вещо лице 51.50 лв.

Във въззивната жалба са направени оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и че противоречи на материалния закон. Много подробно във въззивната жалба са изложени съображения в тази насока на 16 страници. С нея е направен подробен анализ на твърденията направени от двете страни пред първоинстанционния съд, както и на представените и приети по делото гласни и писмени доказателства. Моли се в осъдителната част решението да бъде отменено, а в частта, с която се отхвърля иска на Г.Г. против А. Г., решението да бъде потвърдено. С въззивната жалба са представени и следните писмени доказателства, а именно договор № 99/01.06.2006г., дневник за заявки 5 листа, разрешение за експлоатация на асансьорна уредба с рег. № Сл АУ790 от 08.10.2011г. и ревизионен акт №*/21.04.2011г., както и ревизионен акт № 13/04.04.2012г., писмо с пощенско клеймо от 07.08.2012г. с подател А.Х. и приложено към него покана, писмо с пощенско клеймо 29.09.2011г. с подател А. Г. и приложено писмо от 14.09.2011г., писмо с пощенско клеймо от 29.08.2013г. с подател Г.Г. и покана към него, писмо с пощенско клеймо от 05.09.2011г. с подател А. Г. и отговор на писмото, ксерокопие от табела, която е сложена в асансьора за ползване на пътнически асансьор, копие от пощенско клеймо за доставяне на писмо до ГД „ДАМТ“ – София.

В законният срок по чл. 263 от ГПК е депозирано възражение против въззивната жалба от Г.С.Г.. Същата е оспорена като неоснователна. Посочва, че решението на СлРС е правилно. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение. 

Въззивният съд е приел, че е бил предявен иск от Г. за непозволено увреждане с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Ответник по иска е „ДАРАС“ ООД гр.Сливен. Приел е, че претенцията към ответника е за това , че не е изпълнявал договорните си задължения по т.II.5 от договора за абонаментно поддържане, сключен между страните – не е спрял сам асансьора поради констатирано износване на частите му, в следствие на което се е стигнало до авария и принудителното му спиране, както и по т.II.7 от Договора- не е отстранил сам щетите от аварията, която сам е причинил с поведението си. Съдът е приел, че от ответника се иска да заплати обезщетение в размер на 500.00 лв. за претърпените страдания от ищеца, изразяващи се в затруднение при изкачването на стълбите до шестия етаж на блока, в който той живее и в който се намира спрения асансьор, както и да поправи асансьора.

         Съдът е извършил разпределение на доказателствената тежест, като е указал на ищеца Г.Г., че следва да докаже, че ответното дружество е било възложило на своите работници да извършат определена работа във връзка, с която са настъпили щети за него. Следва да докаже наличието на противоправно действие или бездействие от страна на служителите на ответника , настъпването на вреда и причинно – следствената връзка между извършваната от работниците на ответника работа и вредите ( щетите), които той търпи. Ищецът следва да докаже тежестта и обема на търпените от него страдания, изразяващи се в затруднения при ежедневното изкачване на стълбите до шестия етаж, на който живее.

         Съдът е указал на ответника „ДАРАС“ ООД гр.Сливен, че в негова тежест е да обори презумпцията за виновно поведение на служителите му при извършваната от тях дейност.

В съдебно заседание въззивната страна се представлява от законните си представители А. Г. и Д.Г., както и представител по пълномощие адв. Т. , която поддържа въззивната жалба , моли тя да бъде уважена , претендира разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се явява лично и моли  първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От представения по делото ревизионен акт № 13/04.04.2012 г. на ГИДТН при ИДТН, както и от  показанията на разпитания по делото свидетел Т. се установи, че същият е извършил проверка на асансьора, находящ се в кв. „Д.“ бл.* в гр. С. преди настъпването на аварията на асансьора, при което същият не е констатирал никакви нарушения в поддържането на асансьора. Свидетелят посочи, че фирмата е обслужвала асансьора много добре и че същият не е имал забележки нито към техническото състояние на асансьора, нито към документацията. С оглед дългогодишния си стаж, при който повече от 15 г. се е занимавал с технически надзор, свидетелят е посочил, че  поддържащата фирма не можела по никакъв начин да предотврати настъпването на аварията.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 18.11.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 01.12.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

На първо място следва да се вземе предвид, че въззивният съд прие, че ищецът Г.  е предявил един единствен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. Ответник по иска е „ДАРАС“ ООД гр. С.. Първоинстанционният съд е бил приел, че е сезиран с иск за неоснователно обогатяване, а в мотивите си е разгледал два иска – единият по чл. 45 от ЗЗД с ответник А.К. Г. *** и вторият иск по чл.49 от ЗЗД с ответник „ДАРАС“ООД гр. С.. При разглеждането на иска против „ДАРАС“ ООД  - Сливен  районният съд е осъдил ответника да отстрани повредите причинили настъпването на вредите. Тъй като при иск  чл. 49 от ЗЗД могат да бъдат  уважавани претенции единствено за обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, а отстраняването на повредите причинили настъпването на аварията на асансьора, не представлява обезщетение по смисъла на тази разпоредба, то в тази си част решението се явява недопустимо и съдът следва да го обезсили и да прекрати производството по делото.

Настоящият съдебен състав следва да разгледа иска по чл. 49 от ЗЗД против „ДАРАС“ ООД гр. С.. Тъй като ищецът е предявил две претенции за заплащане на обезщетение за претърпени страдания, както и за осъждане на ответника да възстанови в работно състояние повредения асансьор. Както посочихме по-горе по така предявения иск може да се претендира единствено обезщетение за претърпени щети. Искането за поправка на асансьора е недопустимо, поради което следва да бъде отхвърлено като такова.

По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди  съдът намира същата за неоснователна. За да бъде уважена претенцията  по чл. 49 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че ответникът е възложил на свои служители или работници да извършат някаква дейност, при осъществяването, на която да са настъпили вреди „този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа“. В настоящия случай не се доказа повредата по асансьора да е настъпила във връзка с извършвани дейности от страна на служители на ответника. От данните по делото се установи, че служителите на ответното дружество са изпълнявали съвестно своите задължения по поддържка на асансьора и не са били в състояние предварително да предположат, че ще настъпи авария, при която той ще се счупи, във връзка с което  предварително да спрат експлоатирането му. В този смисъл са свидетелските показания на разпитания в настоящата инстанция свидетел инж. Т. , който в качеството си на служител на „Главна инспекция за държавен технически надзор“ само 3 месеца преди настъпване на аварията е  извършил лично проверка на процесния асансьор и не е установил никакви нарушения от страна на фирмата, която е осъществявала поддръжка. Въпреки, че по делото Т. е разпитан в качеството си на свидетел, съдът счита, че следва да вземе предвид неговата квалификация и факта, че се е занимавал с технически надзор на асансьори повече от 15 г. и лично се е уверил не много преди настъпването на аварията, че асансьорът се поддържа добре. Съдът намира, че следва да бъдат взети под внимание и представените пред първа инстанция протокол от извършена проверка от 19.09.2012 г. от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, както и  заключението на вещото  лице изготвило техническата експертиза  и по-точно отговорът му на втори въпрос. В протокола съставен от независим държавен орган в период близък до момента на настъпване на аварията е отбелязано, че „по канала на ролката на обтегачната тежест има отпечатък от брошура, която явно е била притисната от въжето при движението му“. Вещото лице не е констатирало лично отпечатък от брошура по обтегача на въжето, но същият е извършил оглед на авариралия асансьор едва през м.10.2014 г., което е значително по-късно в сравнение с датата, на която е бил съставен протокола от ДАМТН. С оглед на този независим протокол и констатациите отразени в него вещото лице е посочило, че  повредата на процесния асансьор е станала на 14.07.2012 г. Било е констатирано износване на два от каналите на триещата шайба и наличие по канала на ролката на обтегачната тежест на отпечатък от брошури, които са били притиснати от въжето при неговото движение. В това свое заключение вещото лице е дало отговор на въпроса на коя дата е станала повредата на асансьора и каква е причината за настъпването й. В обясненията дадени в с.з. вещото лице е посочило, че ако са попаднали брошури на въжето в резултат на което асансьорът е заклинил, би могло да се стигне до счупване на короната.

С оглед изложеното съдът намира, че по предявения иск по чл.49 от ЗЗД остава недоказано твърдението на ищеца, че служители на ответника със своите несвоевременни действия – неспиране предварително на асансьора, са причинили настъпване на аварията му. Предвид на това искът следва да бъде отхвърлен като недоказан. Ирелевантно за делото е да се обсъжда въпроса до каква степен ищецът действително е търпял неимуществени щети, изразяващи се в затруднение при ежедневното изкачване на стълбите на жилищния блок до шестия етаж, на който живее. Следва само да се отбележи, че в тази насока има представена медицинска документация, установяваща кардиологично заболяване на ищеца и разпита на един свидетел. При всички случаи обаче  не ответникът е причината ищецът да търпи тези страдания.

Тъй като не се уважава основната искова претенция , не следва да бъдат уважени и претенциите за присъждане на лихва, считано от датата на исковата молба 04.02.2014 г., тъй като те са уважени според първоинстанционното решение, в тази част също следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото основателни се явяват претенциите на въззивната страна за заплащане на деловодни разноски за двете инстанции. Пред първоинстанциония съд са доказани деловодни разноски в размер на 570.00 лв., от които адвокатско възнаграждение 300.00 лв., депозит за вещо лице 50.00 лв. и такса 5.00 лв. Пред въззивна инстанция са доказани разноски в размер на 215.00 лв., от които 200.00 лв. адвокатско възнаграждение и 15 лв. държавна такса.

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И

 

 

         ОБЕЗСИЛВА решение № 923/11.11.2014 г. по гр.д. № 662/2014 г. по описа на Сливенски районен съд в частта,

 

с която „ДАРАС“ ООД – Сливен , със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул. „С.Д.“ №* е осъдено да отстрани повредите причинили настъпването на вредите на асансьор, находящ се в жилищна сграда – блок 40 вх. А кв. „Д.“ в гр. С.  като НЕДОПУСТИМО и

 

ОСТАВЯ без разглеждане иска по чл. 49 от ЗЗД на Г.С.Г.,***, против „ДАРАС“ ООД – Сливен , със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул. „С.Д.“ №* за  осъждане да отстрани повредите причинили настъпването на вредите на асансьор, находящ се в жилищна сграда – блок 40 вх. А кв. „Д.“ в гр. С.  като НЕДОПУСТИМО. ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

 

 

ОТМЕНЯ решение № 923/11.11.2014 г. по гр.д. № 662/2014 г. по описа на Сливенски районен съд в частта,

 

 

С която „ДАРАС“ ООД – Сливен , със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „С.Д.“ №* е осъдено да ЗАПЛАТИ на Г.С.Г.,***, сумата от 400.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и претърпян дискомфорт от неизправен асансьор, находящ  се в жилищна сграда бл.* вх.* кв. „Д.“ гр. С., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 04.02.2014 г., до окончателното изплащане на сумата,  като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО както и

 

 

В частта, с която ДАРАС“ ООД – Сливен , със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „С.Д.“ №* е осъдено да ЗАПЛАТИ на Г.С.Г.,***, сумата от 103.00 лв. деловодни разноски за първа инстанция, от които д.т. в размер на 51.50 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 51.50 лв. , като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

 

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  Г.С.Г.,*** против „ДАРАС“ ООД – Сливен , със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „С.Д.“ №* иск по чл. 49 от ЗЗД  за заплащане на сумата от 400.00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и претърпян дискомфорт от неизправен асансьор, находящ  се в жилищна сграда бл.* вх.* кв. „Д.“ гр.Сливен, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 04.02.2014 г., до окончателното изплащане на сумата.

 

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението  като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Г.С.Г.,*** да заплати на „ДАРАС“ ООД – Сливен , със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „С.Д.“ №* деловодни разноски в общ размер на 570.00 лв., от които за първа инстанция адвокатско възнаграждение 300.00 лв., депозит за вещо лице 50.00 лв. и такса 5.00 лв. и за въззивна инстанция разноски в размер на 215.00 лв., от които 200.00 лв. адвокатско възнаграждение и 15 лв. държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване в прекратителната си част в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България. В останалата част не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.