Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 16

 

гр. Сливен, 29.01 .2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N    5  по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 871/30.10.2014 г. по гр. д. №  1976/2014 г. на СлРС, с което е отхвърлен  предявеният иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, предявен от А.Х.А. ЕГН ********** *** срещу ЗК „Олимпик” ЕИК 200737120 със седалище и адрес на управление гр. С., 1404, район „Т.” бул.Г.Ц.” № * за заплащане на сумата от 2500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания изразили се в черепно-мозъчна травма с леко-степенно сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието, с леко изразени степенни промени и обща мозъчна и вегетативна симптоматика, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2012 г. до окончателното изплащане на задължението , като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен и предявеният от ищеца против  застрахователната компания иск по чл. 226 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 2500.00 лв., представляващ обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, болки и страдания, изразени в разкъсно-контузна рана в челно-теменната област на главата , протекло със степенна промяна на съзнанието, довела до нарушаване на анатомичната цялост на тъканите в засегнатата област, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2012 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан и е осъден ищеца да заплати на застрахователното дружество направените по делото разноски.

 

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и неоснователно. Погрешно е разбирането на съда, че не е било установено чрез протокол от ПТП наличието на вреди и причините за настъпването им, както и не е бил посочен виновния водач. Сочи се, че в протокола за ПТП не е задължително посочването на виновния водач и причинените вреди. Излагат се съображения, че съдът не се е съобразил с постановленията на прокуратурата за отказ  от образуване на наказателно производство, както и със съставеното  наказателно постановление спрямо виновния водач.  Безспорно е била установена датата на настъпване на ПТП, както и виновния водач на МПС.Сочи се , че в материалите от досъдебното производство безспорно е посочено кой е виновния водач за настъпилото ПТП и съдът е следвало да цени тези доказателства и да се съобрази с тях. Твърди се, че е допуснато и процесуално нарушение, тъй като страната не е имала възможност да задава въпроси към вещото лице изготвило авто-техническата експертиза.  Твърди се , че е допуснато друго нарушение, тъй като в отговора си ответната страна  е навела единствено довод за съпричиняване на вредоносния резултат, а като е отхвърлил предявения иск изцяло, съдът бил присъдил свръхпетитум. Твърди се , че е допуснато нарушение и по отношение на представителството на ответната страна и се иска решението да бъде отменено изцяло и да се постанови ново, с което претенцията да бъде уважена така както е претендирана. Прави се  доказателствено искане  за приемане като писмено доказателство на наказателно постановление, което надлежно е било връчено  на административно-наказания Х.А.Р., което е влязло в сила на 22.05.2014 г.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. В производството ищецът не е доказал, че ПТП е настъпило в резултат на поведението на застрахования при застрахователя водач, както и причинната връзка между настъпилото ПТП и причинения вредоносен резултат. Ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на механизма на настъпване на ПТП, а в съставения протокол липсва описание за настъпването му. Възразява се срещу приемането като доказателство на наказателното постановление, тъй като то не обвързва гражданския съд относно вината и  противоправното поведение на застрахования и се иска да бъде потвърдено решението.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с представител по пълномощие, който поддържа подадената въззивна жалба. Развива съображения, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е приел, че вината не е доказана. Освен това съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест, но по делото безспорно е установено вината и противоправното поведение на другия водач, поради което се иска отмяна на постановеното решение и съдът да се произнесе с ново, с което да уважи претенциите.

За въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител. Постъпила е писмена молба, с която се оспорва основателността на подадената въззивна жалба и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното отхвърляне на иска.

   За да отхвърли иска РС е приел, че ПТП е настъпило на 07.07.2013г., но не се е доказало в производството, че настъпването му е в резултат на поведението на водача Р., както и причинната връзка между настъпилото ПТП и причинения вредоносен резултат. С оглед на събраните по делото доказателства този извод на съда е правилен и законосъобразен. В случая действително е било образувано наказателно производство срещу водача на МПС Р., което обаче е било прекратено от прокуратурата, тъй като причинените на другия водач наранявания не представляват средна или тежка телесна повреда. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Наказателно процесуалния кодекс сочи, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието като това се прилага и за актовете на РС по глави 28 и 29 от НПК. Така в случая не е налице влязла в сила присъда, решение или споразумение за прекратяване на наказателното производство, което да обвързва гражданския съд и да е задължително за него по отношение на обстоятелствата, посочени по-горе. Поради това в хода на съдебното производство ищецът е следвало да установи с относими и допустими процесуални средства наличието на тези обстоятелства. Правно релевантни за гражданско правната отговорност за онези човешки постъпки, които са довели до или допринесли за злополука. Елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане при автотранспортни злополуки е човешко деяние, което е противоправно, т.е. което противоречи или нарушава изискванията, установени с правна норма. Самият факт, че от дадено човешко деяние са причинени вреди показва, че поначало са нарушени правни разпоредби на ЗДП и ЗЗД, а оттук че това деяние е противоправно. В случая обаче ищецът и въззивник не е поискал да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно механизма на настъпилото ПТП и техническите причини, довели до това, което пък да даде възможност на съда да прецени кои норми на ЗДП са били нарушени, за да може да обоснове противоправността на деянието на другия водач на МПС. Вярно е, че по делото е представена експертиза, която обаче е извършена на ДП, с оглед започнало наказателно преследване, но както беше посочено и по-горе тя не може да бъде ценена в настоящия процес, тъй като не е била назначавана от съда, разглеждащ делото и експертът не е бил изслушван по повод на това свое заключение. Неоснователни са възраженията, че съдът неправилно е бил разпределил доказателствената тежест, тъй като съдът е дал указания на ищеца какви обстоятелства следва да докаже, съобразно правилата на ГПК. Така в случая е безспорно, че на ищеца са били причинени вреди, изразяващи се в наранявания, характеризирани като леки телесни повреди, но не е доказано, че тези наранявания са по вина и в причинна връзка с поведението на водача Р.. Още в отговора си ответното дружество е оспорило твърденията за това, че вината за настъпване на ПТП е на Р., вследствие на нарушени норми, регулиращи правилата за движение. Поради това правилно и законосъобразно РС е преценил, че в случая ищецът не е доказал, чрез събирането на относими и допустими доказателства, тези обстоятелства, поради което правилно е отхвърлил претенцията.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  е претендирала разноски и такива  следва да бъдат присъждани в размер на сумата от 300 лева представляваща юрисконсулстко  възнаграждение за тази инстанция.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 871/30.10.2014 г. по гр. д. №  1976/2014 г.  на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА А.Х.А. ЕГН ********** *** да заплати на ЗК „Олимпик” ЕИК 200737120 със седалище и адрес на управление гр. С., 1404, район „Т.” бул.Г.Ц.” № * сумата от 300 /триста/ лева представляваща юрисконсулстко  възнаграждение за тази инстанция.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: