Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №31

 

гр. Сливен, 06.02.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА      

ЧЛЕНОВЕ:          М. БЛЕЦОВА    

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №8 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени от двете страни в първоинстанционното производство против Решение №879/31.10.2014г. по гр.д.№3257/2013г. на Сливенски районен съд, с което е осъдено „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив да заплати на К.З.П., както следва: на основание чл.49 от ЗЗД сумата от 4187,57лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие възникнал пожар на 11.02.2013г. във вила №*, м.“С.“, гр.С., поради подадено напрежение извън допустимите норми, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 12.09.2013г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния му претендиран размер от 14773лв. е отхвърлен като неоснователен; сумата от 244,76лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение за периода от 14.02.2013г. до 11.09.2013г. на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, като иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 864,04лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан; на основание чл.49 от ЗЗД сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие възникнал пожар на 11.02.2013г. във вила №*, м.“С.“, гр.С., поради подадено напрежение извън допустимите норми, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 12.09.2013г. до окончателното й изплащане. На страните са присъдени разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции.

С въззивната жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство - „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив се обжалва посоченото решение в неговата осъдителна част, както и в частта относно разноските.

С въззивната жалба, подадена от ищцата в първоинстанционното производство К.З.П. се обжалва посоченото решение в неговата отхвърлителна част, както и в частта относно разноските.

С въззивната жалба, подадена от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив се обжалва постановеното решение в осъдителните му части и в частта относно разноските. Посочва се, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът счита, че изводите на районния съд не почиват на събраните в първоинстанционното производство доказателства, както и е приложен неправилно материалния закон. От друга страна по отношение на размера на присъдените обезщетения посочва, че решението е и несправедливо, като определения от съда размер е необосновано висок. Посочва, че на процесната дата не е имало повреди и смущения по електроразпределителната мрежа, а е имало планово изключване, за което ищцата и останалите потребители били уведомени. Фактът, че ищцата знаейки това обстоятелство, не е изключила електроуредите и отоплителните тела изключвал отговорността на електроразпределителното дружество. Не се доказало по категоричен начин наличието на пренапрежение в електроразпределителната мрежа, евентуално да е извън нормативно установените параметри. При нормално действащи защити на ел.уредите или системата, същите не биха могли да бъдат увредени при евентуално пренапрежение. С оглед описания от вещото лице по втората електротехническа експертиза „преходен процес“ – преходно напрежение, съпътстващо процесите на превключване, при плановите ремонти винаги има предварително уведомяване на абонатите за времето на изключване и мерките, които е следвало да предприемат в тази връзка. По делото обаче не било установено точно това пренапрежение да е можело или да е в причинно-следствена връзка с претендираните вреди. Твърди, че на процесната дата доставената ел. енергия била с показатели за качество в предвидените и одобрени норми и при допустимите граници на напрежението. Въззивникът посочва, че по делото не се установило наличие на предпоставките по чл.49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността му. Изобщо липсвали доказателства за действие, извършено от лице, натоварено от него.  С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните осъдителни части. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

С отговора на въззивната жалба, подадена от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив, насрещната по нея страна – К.П. я оспорва като неоснователна. Посочва, че е невярно твърдението, направено с нея, че ищцата е била уведомена от дружеството, че на процесната дата в м.“С.“ ще има прекъсване на доставянето на ел. енергия към всички абонати в района, както и какви мерки да се предприемат от абонатите в тази връзка. По делото нямало ангажирани никакви доказателства в тази насока. Освен това посочва, че ответното дружество в хода на първоинстанционното производство категорично отричало да е имало спиране/прекъсване доставянето на ел. енергия в района, напротив твърдяло подаване на ел. енергия към абонатите през целия ден. Посочва, че знанието или незнанието на потребителя за евентуално предстоящо спиране на електрозахранването не вменява в негово задължение и отговорност да предвиди настъпването на евентуални вреди от подаване на електроенергия с повишени показатели на качество. Посочва, че от заключенията и на двете съдебно-технически експертизи се установило повишено напрежение по електроразпределителната мрежа. Доставчикът бил длъжен да предвиди въпросното „преходно напрежение“ и да подаде такава електроенергия, която да отговаря на качествените показатели на нормативно и договорно установените. От събраните по делото доказателства се установили по безспорен начин всички елементи на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. Поради това моли съда да остави въззивната жалба на електроразпределителното дружество без уважение. Във връзка с претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение посочва, че нямало доказателства по делото за реално заплатено такова и не следвало да се присъжда, както и че претендирания му размер не е съобразен с нормативно установените минимални размери.

Отговор по тази въззивна жалба е постъпил и от третото лице помагач ЗК „Уника“ АД, гр.София, което намира същата за основателна. Счита, че уважените искове за имуществени и неимуществени вреди са изцяло неоснователни и неподкрепени от никакви доказателства. Споделя напълно развитите от въззивното електроснабдително дружество аргументи в неговата въззивна жалба. Недоказано останали обстоятелствата за влошено качество на доставяната ел. енергия, както и че констатираното временно пренапрежение е извън допустимите параметри. От заключенията на вещите лица можело само да се направи извод за моменти на обичайно пренапрежение, съпътстващо процесите на превключване, но което не е довело до други негативни последици за абонати, намиращи се непосредствено до процесната къща, в която е възникнал пожар. Поради това моли съда да уважи въззивната жалба на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив, като отмени решението на СлРС в неговите осъдителни части и постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове.  

С въззивната жалба, подадена К.З.П. чрез пълномощника адв.М. се обжалва постановеното решение в неговите отхвърлителни части и в частта относно разноските. Въззивницата посочва, че решението в обжалваните части е незаконосъобразно. Оспорва извода на районния съд, че не следва да се присъжда стойността на ПВЦ дограма, мазилка, шпакловка на стени, дървена облицовка на таван, подова настилка – ламинат и ВиК части, поради трайното им прикрепване към недвижимия имот. Посочва, че тези вещи са закупени с нейни средства и с нейни средства са монтирани към недвижимия имот. Собственика на имота не можел да претендира обезщетяването им от ответното дружество, тъй като не бил собственик на тези вещи и няма механизъм за обезщетяването им. Ползвателят не може да търси обезщетение и от собственика на имота за обезщетяване стойността на погиналите подобрения, които е направил в имота, при положение, че собственика няма вина за погиването им. Счита, че съдът неправилно и несправедливо е намалил обезщетението за имуществени вреди. Във връзка с това счита за неправилно и решението в неговата отхвърлителна част относно акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва. С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните от нея отхвърлителни части и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковите й претенции, като й присъди разноски в пълен размер. В останалите части намира решението за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

По тази въззивна жалба е постъпил отговор от третото лице помагач на страната на ответника - ЗК „Уника“ АД, гр.София, което оспорва жалбата на К.П. като неоснователна. Посочва, че по делото няма събрани убедителни доказателства относно вината на ответното дружество или на негови служители за възникналия пожар и настъпилите в резултат на него вреди. Не било доказано подаването на напрежение извън договорените стойности. Размера на вредите също не бил установен с убедителни доказателства и исковете следвало да бъдат изцяло отхвърлени. Неотносими към спора били разсъжденията в жалбата относно липсата на механизъм за репатриране на вредите на вещите, прикрепени трайно към недвижимия имот. Намира за неоснователно искането за присъждане на мораторна лихва в пълен размер, като посочва акцесорния характер на претенцията и обусловеността й от главния иск. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ищцата К.П., подадена чрез адв.М.. 

 

В с.з., дружество въззивник „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив, редовно призовано, не се представлява.

В с.з. въззивницата К.З.П., редовно призована, се явява лично и с представител по пълномощие адв. М.М., която подържа подадената от К.П. въззивната жалба и оспорва подадената от електроразпределителното дружество жалба. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение в неговите отхвърлителни части и да постанови ново, с което уважи изцяло исковите претенции. Претендира присъждане в пълен размер на направените пред двете инстанции разноски. В хода на устните състезания адв. М. посочва, че оспорва представителната власт на юрисконсултите, представляващи електроразпределителното дружество пред първата инстанция, поради липса на представени трудови договори, като оспорва всички извършени от тях процесуални действия – отговори на искова молба, писмени защити и въззивна жалба. Моли съда да остави без уважение искането на дружеството за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Уника“ АД, гр.София, редовно призовано се представлява от пълномощник юриск.Р., който моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова в неговите осъдителни части като незаконосъобразно и необосновано. Счита, че останало недоказано подаването на изключително пренапрежение на доставката на електрическа енергия, като всичко е било н нормите на обичайното пренапрежение. Намира възражението за липса на процесуално представителство за неоснователно.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.  

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на обезщетение в размер на 14773лв. за имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от страна на служители на ответното дружество „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив с правно основание чл.49 от ЗЗД, иск за заплащане на обезщетение в размер на 3000лв. за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от страна на служители на ответното дружество „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив с правно основание чл.49 от ЗЗД и иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение – главницата за имуществени вреди, в размер на 864,04лв. за периода от 14.02.2013г. до 11.09.2013г. /подаване на исковата молба/ с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

На първо място, във връзка с направеното от пълномощника на въззиваемата К.П. в хода на устните състезания оспорване на представителната власт на юрисконсултите, представляващи „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив в хода на първоинстанцонното производство и оттам оспорването на всички извършени от тях процесуални действия, следва да се отбележи, че въззивният съд намира това възражение и оспорване за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.33 от ГПК пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или нейния представител, а съгласно разпоредбата на чл.32, т.3 от ГПК пълномощници могат да бъдат юрисконсултите в юридическите лица. Процесуалния закон няма изискване за задължително представяне пред съда на трудовия договор на юрисконсулта, наред с пълномощното. Изискуемия по закон документ, удостоверяващ и учредяващ представителната власт на пълномощника е пълномощното и само то следва задължително да се представи пред съда. Пред първа инстанция са представени пълномощни за всички процесуални представители на ответното електроразпределително дружество – юрисконсулти, като пълномощните отговарят на изискванията на чл.33 от ГПК и не са оспорени от ищцовата страна. Както бе посочено, за съда няма задължение да установява факта на сключен трудов договор, като е достатъчно по делото да се представи надлежно пълномощно на лицето, в което изрично е отбелязано качеството му. Страната – ищцата при съмнение в истинността на отразеното в пълномощното /в случая качеството юрисконсулт/ е следвало и е можело да оспори същото.

І. По въззивната жалба на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив:

Съдът намира въззивната жалба за изцяло неоснователна.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна - възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. В случая следва да се  установят следните обстоятелства: наличие на противоправно поведение от страна на служители на ответното дружество на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив, като не е необходимо да се установява точно кой служител е извършил съответното деяние; вина; причинени вреди и причинна връзка между вредите и противоправното поведение.

От събраните по делото доказателства е установено, че на 11.02.2013г. в м.С., гр.С. е било изключено ел. захранването на потребителите в района за времето от около 09,00 часа до 15,20 часа, когато е възстановено ел. захранването. От доказателствата /свидетелските показания/ се установява, че след възстановяване на ел. захранването в жилището, в което живее ищцата в първоинстанционното производство К.П. възникнал пожар. От кредитираното от съда заключение на пожаро-техническата експертиза в тази й част, се установява, че пожарът е възникнал във вътрешното тяло на климатика, монтиран в жилището на ищцата, като присъединяването му към ел. мрежата е във вътрешното тяло, а не във външното, както е в по-новите модели климатици. От заключението се установява, че единствено възможната причина за пожара е вследствие неправилно свързване от страна на екипа на КЕЦ – Сливен и подаване на повишено напрежение към клиента с ИТН 4099463 /жилището на ищцата/. Въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд за обоснованост на заключението в тези му части и го кредитира в тях, тъй като е обосновано, изготвено от вещо лице, в чиято компетентност няма основания да се съмнява и не се опровергава, а напротив косвено се потвърждава от допълнителното заключение по съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице Стоян Б. относно подаването на повишено напрежение към абоната. От заключението се установява от друга страна, че климатика, във вътрешното тяло на който е възникнал пожара, както и другите ел. уреди в жилището на ищцата са били монтирани съгласно техническите правила и експлоатирани в съответствие с инструкциите за експлоатация.

Във връзка с възраженията на въззивника ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив, че не е имало подаване на повишено напрежение към абоната и доставената на процесната дата ел. енергия била с показатели за качество на електроснабдяването и показатели на качество и надеждност на услугата н предвидените норми и при допустимите граници на напрежението, следва да се отбележи, че от изцяло кредитираното от съда като обосновано и компетентно изготвено, заключение на съдебно-техническата експертиза с в.л. Стоян Б., се установява на първо място наличието на т.нар. преходно напрежение при първоначално подаване на захранване към трансформатора или извод от трафопоста, което макар и краткотрайно, превишава пределно допустимите стойности. Вещото лице категорично при разпита си е посочило, че най-силно е влиянието на напрежението на потребителите, които са в близост до началото на извода или до трафопоста, като в случая процесния недвижим имот е един от първите до трафопоста. Вещото лице категорично е посочил, че това преходно напрежение може да доведе до повреди в ел. уредите на други консуматори, намиращи се в близост до трафопоста. По делото безспорно е установено, че освен пожара в дома на ищцата е имало инциденти и два други имота непосредствено след възстановяване на ел. захранването на процесната дата /запалени ел. инсталацията на ел. бойлери/, което косвено потвърждава извода за макар и кратковременно подаване на напрежение в завишени стойности.

От друга страна от доказателствата по делото е установено, че при ищцата е налице договорено напрежение 220V, а вещото лице Б. категорично посочва, че и при двете нарочни контролни замервания /след инцидента/ се установява напрежение извън договорените стойности – 243V, респ. 248V при допустими норми минимум 187V и максимум 242V, което обстоятелство потвърждава извода за подаване на напрежение над договорените максимално допустими стойности.

От всичко изложено, съдът намира, че причина за пожара е подаденото пренапрежение към имота на ищцата. Поради това споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че е налице неизпълнение на нормативно вменените задължения /чл.69 и чл.89 от ЗЕ/ от страна на служителите на ответното електроразпределително дружество, осъществили включване на ел. захранването в м.С., гр.С. на процесната дата – 11.02.2013г. Действията на служителите на дружеството са противоправни – нарушаващи принципа да не се вреди другиму.

Във връзка с възраженията, направени във въззивната жалба, че ищцата и останалите потребители били уведомени за предстоящото планово изключване и ищцата не е предприела необходимите мерки за предотвратяване на инцидента, като изключи електроуредите и отоплителните тела в дома си, следва на първо място да се отбележи, че тези възражения са направени едва с въззивната жалба и като такива са преклудирани. Ответното дружество не е направило тези възражения в срока по чл.131 от ГПК – с отговора на исковата молба, нито дори в хода на първоинстанционното производство. Поради това, с оглед разпоредбата на чл.133 от ГПК същите са преклудирани и съдът не следва да ги разглежда. Само следва да се отбележи, че същите не са и подкрепени с абсолютно никакво доказателство по делото. Напротив, в хода на цялото първоинстанционно производство ответното дружество е отричало прекъсването на ел. захранването в процесния район, в т.ч. и планово изключване. Няма доказателства относно надлежното своевременно уведомяване на абонатите, в т.ч. и на ищцата, за предстоящото изключване, както и за съответните мерки, които абонатите следва да предприемат в тази връзка.

За ангажиране на отговорността на ответното електроразпределително дружество по чл.49 от ЗЗД е достатъчно да се установи противоправно поведение от страна на негови длъжностни лица, каквото е налице, с оглед изложеното по-горе. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице. Достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното. Ответното дружество не е установило с пълно доказване, че презумирания факт – вината на негови служители, не се е осъществил. Не е проведено успешно обратно доказване от носещото доказателствената тежест дружество и законоустановената презумпция за вина не е оборена.   

Другият елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние.

От събраните пред районния съд гласни и писмени доказателства се установява, че в резултат на действията на служителите на ответника при възстановяване /включване/ на ел. захранването в м.“С.“, гр.С., вследствие подадено пренапрежение, над договорените стойности и допустимия толеранс по отношение имота на ищцата /в който тя живее под наем/, в същия е възникнал пожар във вътрешното тяло на климатика, обхванал постепенно цялото й жилище /втори жилищен етаж на вилна сграда/. В резултат на пожара са причинени имуществени вреди, изразяващи се в повредени и унищожени вещи, намиращи се в жилището на ищцата, обхванато от пожара. Установено е увреждането на находящите се в имота вещи, собственост на ищцата, подробно описани в исковата молба и в заключението на съдебно-оценителната експертиза. Стойността на увредените вещи е установена от заключението на вещите лица по назначените съдебно-оценителна и съдебно-техническа експертизи.

Освен имуществените вреди, ищцата е претендирала обезщетяване и на неимуществени такива. От събраните по делото пред районния съд гласни доказателства е установено, че по време на пожара ищцата била много уплашена, плачела и се вайкала за изгорялата си покъщина. В продължение на месец се наложило да живее на хотел с малолетната си дъщеря, а след това се установила в жилището на брат си на първия етаж на вилата, където е и изгорелият й дом, като всеки ден вижда последиците от пожара и се притеснява, че не е в състояние да възстанови дома си. Изпитва допълнителни притеснения за детето, че не може да му осигури спокоен и уютен дом. В жилището на брат си живее заедно с детето в стая и половина, като търпи ежедневно неудобства и притеснения. След пожара ищцата станала напълно различен човек – затворена, притеснена, отчаяна и дълго време уплашена, за разлика от предишния весел и шеговит човек. Следователно е налице вреда и под формата на накърняване на душевността, психическото и емоционално състояние на ищцата. 

Съдът приема, че по делото от събраните писмени и гласни доказателства е установена и причинната връзка между настъпилите на ищцата вреди - имуществени и неимуществени и противоправните действия на служители на ответното дружество, посочени по-горе.

Съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажиране на отговорността на „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив по чл.49 от ЗЗД. За него възниква задължение да обезщети причинените преки и непосредствени вреди, в случая – имуществени и неимуществени, описани по-горе.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид посочените по-горе увреждания на душевността и психиката на ищцата, съобрази факта, че търпените неудобства и терзания продължават и към момента. Съобразявайки посочените обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 3000лв.

С оглед изложеното, въззивният съд намира въззивната жалба на електроразпределителното дружество за изцяло неоснователна.

По отношение на акцесорната претенция, следва да се отбележи, че нейната основателност е обусловена от основателността на главната искова претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, а размерът на мораторната лихва съдът е определил правилно по реда на чл.162 от ГПК.

Върху двете главници се дължи обезщетение за забавено изпълнение /чл.86, ал.1 от ЗЗД/, като правилно, с оглед исковата претенция в тази насока е присъдено такова в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба.

С оглед изложеното, решението на Сливенски районен съд е правилно и законосъобразно в неговите уважителни осъдителни части и следва да се потвърди.

ІІ. По въззивната жалба на К.З.П.:

Въззивният съд намира жалбата на П. за частично основателна по отношение на обезщетението за увредени ВиК части.

По отношение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в частта относно ВиК частите, ищцата в исковата и допълнителната си молба е изрично е посочила като увредени и претендирани за обезвреда ВиК части и тръби, наред с ремонта на ел. бойлер за общата сума от 100лв. Районният съд правилно е приел, че се дължи обезщетение за увредения ел. бойлер, като е посочил, че присъжда такова за ремонт, съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза, като тази сума е 60лв. /т.26 от заключението/ и включва само смяна на нагревател и термореле. Противно на посоченото от районния съд в тази т.26, извън ремонта на бойлера, няма включена стойност на увредени ВиК части, каквито изрично са претендирани от ищцата. Стойността на увредените ВиК части се установява от правилно кредитираното от районния съд заключение на повторната строително-техническа експертиза /т.8 от Приложение №2 към заключението/. С оглед исковата претенция – ВиК части и ремонт на бойлер за общо сумата от 100лв., с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, имайки предвид присъдената вече сума за ремонт на бойлер в размер на 60лв., то на ищцата следва да се присъди допълнително в рамките на нейната претенция /ограничаваща съда при липса на направено изменение на претенцията/ само сумата от 40лв., независимо от по-високата установена стойност на увредените ВиК части. Районният съд като е приел неоснователност на претенцията относно присъждане на обезщетение за ВиК части е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в тази част, а именно в отхвърлителната му част за сумата от 40лв. и на ищцата да се присъди допълнително сумата от 40лв. – обезщетение за имуществени вреди за увредени ВиК части в резултат от непозволеното увреждане.

В останалата част въззивната жалба на К.П. относно неприсъждането на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увредена ПВЦ дограма – 5бр. прозорци, мазилка, шпакловка на стени, дървена облицовка на таван, подова настилка – ламинат, е неоснователна. Въззивният съд споделя напълно правните изводи на първоинстанционния съд в тази насока. Безспорно ищцата е наемател на процесното жилище и като такъв тя не може да претендира обезщетение за вреди, причинени на недвижимия имот – чужда собственост. Претенция за обезвреда същата може да има само по отношение на своите собствени движими вещи, за които е надлежно обезщетена с постановеното първоинстанционно решение в доказания с помощта на вещи лица размер на вредите и в рамките на исковата претенция относно всяка отделно описана и остойностена вреда на конкретно описани вещи. Въпросните вреди – ПВЦ дограма, подово покритие, мазилка и шпакловка на стени и облицовка на таван са безспорно част от недвижимия имот – трайно прикрепени към същия и нямат характер на отделни самостоятелни вещи, а подобрения в недвижимия имот, поради което напълно правилен е извода на районния съд, че тяхната обезвреда може да претендира собственика на недвижимия имот, но не и наемателят – държател на същия. Неотносими са разсъжденията, направени във въззивната жалба относно липсата на правен механизъм за обезщетяване на този вид вреди при такава хипотеза.

По отношение на останалата отхвърлителна част на първоинстанционното решение /извън ВиК частите и повредите по дограма, мазилки, покритие на под и таван/ оспорванията във въззивната жалба са бланкетни. По отношение на определения размер на подлежащите на обезщетяване имуществени вреди районният съд е взел предвид стойността на вредите, съгласно заключенията по съдебно-оценителната и повторната строително-техническа експертиза в рамките на исковата претенция по пера /отделните вещи/. Решението в останалата отхвърлителна част, извън посочените 40лв. – за увредени ВиК части, неприсъдени от районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на жалбата относно акцесорния иск, следва да се отбележи, че с оглед допълнително присъдената сума за увредени ВиК части следва да се присъди допълнително и обезщетение за забава върху нея за процесния период – от 14.02.2013г. до 11.09.2013г. в размер на 2,34лв. Решението на СлРС в отхвърлителна част относно акцесорния иск до тази сума следва да се отмени и същата да се присъди допълнително.

С оглед изхода на спора, на ищцата в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции в размер на 937,69лв., при присъдени такива в размер на 932,38лв., като следва да й се присъдят допълнително разноски за първата инстанция в размер на 5,31лв.

На ответника в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК се дължат разноски, в т.ч. за заплатен депозит за вещи лица /370лв. общо/ и за юрисконсултско възнаграждение /1089,11лв./, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 873,91лв., при присъдени такива в размер на 786,98лв. Следва да се посочи, че районният съд неправилно е определил разноските на ответното дружество, като в тях не е включил всички разноски за платен депозит за вещо лице /не са включени 150лв. депозит/. Във връзка с юрисконсултското възнаграждение, следва да се отбележи, че същото правилно е определено от районния съд в рамките на минималния размер, установен с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл.7, ал.2, т.4/. Неоснователно е възражението на въззивницата П., че не се дължи присъждане на такова възнаграждение на ответното дружество, тъй като нямало доказателства за реално платено такова. По силата на законовата разпоредба - чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение се присъжда в полза на юридическите лица, ако са защитавани от юрисконсулт, като присъждането не е обусловено от реално заплащане на такова възнаграждение, каквото е изискването за възнагражденията за адвокат по чл.78, ал.1 от ГПК. В случая е достатъчен факта на процесуално представителство от юрисконсулт, за да се присъди в полза на юридическото лице въпросното възнаграждение, което се определя по реда на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, естествено с оглед изхода на спора.

С оглед изложеното на ответното дружество следва да се присъдят допълнително разноски за първата инстанция в размер на 86,93лв.

Отговорността за разноски за въззивното производство следва да се разпредели с оглед изхода на спора по двете въззивни жалби.

С оглед неоснователността на въззивната жалба на ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив, на дружеството въззивник не се дължат разноски за въззивната инстанция.

С оглед частичната основателност на жалбата на К.П., на въззивницата се дължат по съразмерност разноски в размер на 1лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                             Р     Е     Ш     И  :

                          

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №879 от 31.10.2014г., постановено по гр.д. №3257/2013г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която са отхвърлени до пълния претендиран размер предявените от К.З.П. *** против „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.П, ул.“Хр. Г. Д“ №*, както следва: иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, следствие възникнал пожар на 11.02.2013г. във вила №*, м.“С.“, гр.С. поради подадено напрежение извън допустимите норми до размера от 40лв. и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение за периода от 14.02.2013г. до 11.09.2013г. до размера от 2,34лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

 ОСЪЖДА ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.П, ул.“Хр. Г. Д“ №* да заплати на К.З.П. *** допълнително, над присъдения от първоинстанционния съд размер, сумата от 40лв. /четиридесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане /увредени ВиК части/, следствие възникнал пожар на 11.02.2013г. във вила №*, м.“С.“, гр.С. поради подадено напрежение извън допустимите норми, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2013г. до окончателното й изплащане и сумата от 2,34лв. /два лева и тридесет и четири ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение за периода от 14.02.2013г. до 11.09.2013г.

 

ОСЪЖДА ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.П, ул.“Хр. Г. Д“ №* да заплати на К.З.П. *** сумата от 5,31лв., представляваща допълнителни разноски пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от исковите претенции и сумата от 1,00лв., представляваща съразмерна част от направените пред въззивната инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА К.З.П. *** да заплати наЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.ПЛв, ул.“Хр. Г. ДЛ“ №* сумата от 86,93лв., представляваща допълнителни разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №879 от 31.10.2014г., постановено по гр.д. №3257/2013г. по описа на Сливенски районен съд в останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението е постановено при участието на ЗК „Уника“ АД, гр.София като трето лице – помагач на страната ответника „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, гр.Пловдив.

 

 

Решението в частта относно иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане и относно акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

Решението в частта относно иска за заплащане обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                         

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                         2.