Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 10.02.2015 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря И.К., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 9 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. П., в качеството й на пълномощник на С.П.Д. с ЕГН ********** ***, против решение № 960/24.11.2014 г. по гр.д. №2015/2014 г. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата иск за разваляне с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД против Е.Н.Д. с ЕГН ********** *** *-*-* договор за прехвърляне на недвижим имот от 06.01.1997 г.: 2/5 ид. части от имот с планоснимачен № 2692 и 26 93 в кв. 93 по плана на гр.Сливен, кв. Комлука“ обл. Бургас, целия с площ 273 кв. м ведно с двете западни стаи от жилищната сграда и навеса до тях обособени в самостоятелен жилищен обект. С обжалваното решение искът е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан, а жалбоподателката Д. е била осъдена да заплати на въззиваемата Д. сумата от 480,00 лв. направени по делото разноски.

Във въззивната жалба се сочи, че решение е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът възприел, че се касае за иск с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД, а в действителност е бил предявен иск с правно основание чл. 227 ал. 1 б. „В“ от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот поради отказ на ответницата да дава издръжка, от която се нуждае ищцата. Посочва се, че страната не била длъжна да дава правна квалификация на предявения иск и съдът е следвало сам да направи такава след преценка на изложеното в исковата молба.  Въззивницата счита, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно чл. 7 ал.1 изр. 2 от ГПК чл. 10 от ГПК, чл.210 и чл.235 ал.2 от ГПК. Съдът освен това неправилно не бил назначил необходима експертиза, която да установи дали ищцата има трайна нужда от издръжка. Вещото лице би трябвало да установи дали ищцата се нуждае от допълнителни средства и на каква стойност при закупуването на медикаменти, храна и консумативи с оглед на възрастта, здравословното състояние и невъзможността й сама да се грижи за себе си.

В жалбата се съдържат оплаквания, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и че не бил установил обективната невъзможност на надарената да дава издръжка, за да бъде освободена от поетото от нея морално задължение. Моли се на основание чл.227 ал.1 б.„В“ от ЗЗД  да бъде уважен предявения иск и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

В законния срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Х. пълномощник на Е.Н.Д.. Със същия жалбата е оспорена като неоснователна . Въззиваемата страна  счита, че няма нарушение на съдопроизводствените правила и че материалния закон е приложен правилно. Посочено е, че в самата искова молба се съдържат твърдения, че при сключването на договора през 1997 г. ответницата е била поела задължение да гледа ищцата пожизнено и тъй като не е изпълнила задължението си по договора се иска развалянето му. В доклада си съдът бил квалифицирал така предявения иск като такъв по чл.87 ал.1 и ал.3 от ЗЗД и ищцата чрез пълномощника си не била възразила на така възприетата от съда квалификация. Нещо повече, изрично било заявено, че ищцата е сключила договор да бъде гледана и издържана. С оглед на това са й били дадени указания да ангажира доказателства за своите нужди и размера на сумата, която е необходима за ежедневните грижи. Въззиваемата страна твърди, че не може да има договор за дарение със задължение за гледане. Договорът за дарение бил безвъзмезден и по него не се поемало насрещно задължение от надареното лице. Докато договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка е възмезден договор по който всяка от страните има права и задължения.  За преобретателя задълженията са да полага грижи и/или издръжка, което задължение било алеаторно. Двустранните договори се развалят по реда на чл. 87 а от ЗЗД при виновно неизпълнение, а договорът за дарение се отменя по изключение по реда на чл. 227 от ЗЗД. В тази връзка е посочено, че между страните е воден процес по иск с правно основание чл. 227 от ЗЗД предявен от ищцата, който бил отхвърлен като неоснователен с решение от 2013 г. на ВКС. На последно място въззиваемата страна посочва, че в случая ищцата не била доказала насрещно задължение на ответницата да се грижи за нея и че отразеното в договора за дарение през 1997 г. записване, че ответницата ще се грижи за ищцата до смъртта й било по-скоро морално, а не правно насрещно задължение. Моли се да се потвърди обжалваното решение. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв.Вяра Долапчиева , която поддържа въззивната жалба , моли тя да бъде уважена , претендира разноски .

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от  пълномощника си адв. Х., която оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли  първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 26.11.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 04.12.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

На първо място следва да се отговори на въпроса какъв вид договор е сключен между страните през 1996 г. В нотариален акт № 11/06.01.1996 г. е отбелязано , че същият е за „дарение на недвижим имот“. При анализа му е видно , че той съдържа необходимото волеизявление на собственика на недвижимия имот да дари друго лице с процесния имот . Имотът е надлежно описан и договорът за дарение на недвижимия имот е съставен в изискуемата се от закона форма. Че се касае именно за „дарение“ е видно и от изявлението на самата дарителка С.Д. , което тя е направила в открито с.з. на 31.03.2011 г. по гр.д. 5026/2010 г. Там тя е заявила , че „ ….не съм искала от нея (Е.) издръжка, а исках да прехвърля имота , за да може след като сина ми почина , за в бъдеще ако се наложи да разчитам на нейната помощ . …С нея ( Е. ) не съм уговаряла нищо допълнително , само имах изискването да си запазя правото да ползвам къщата докато съм жива )“. Предвид на това следва да се тълкува и израза съдържащ се в нотариалния акт , а именно , че Е. Колева „…приема с благодарност дарението на имота ….. , като се задължава да полага грижи за дарителката до нейната смърт“. Очевидно става въпрос за извършено дарение , наличие на благодарност у надарената и поемане на моралния ангажимент да полага грижи за дарителката . Това изявление обаче не прави договора – договор за издръжка и гледане. Не ангажимента за издържането и гледането на прехвърлителката е целта на сключването му.

В тази светлина следва да се разгледа и въпросът, основателен ли е бил предявеният пред първоинстанционния съд иск. Това води и до разглеждането на втория въпрос по делото – какъв иск е бил предявен – за разваляне на двустранен договор за издръжка и гледане или за разваляне на договор за дарение. За да се даде правната квалификация на иска съдът изхожда от твърденията на страната изложени в исковата молба и допълнителната искова молба по делото . Ищцата твърди , че е била сключила с ответницата договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението и да поеме пожизнено гледането и . Тъй като ответницата не е била изпълнила ангажимента си иска от съда да развали сключения между тях договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане. В допълнителната искова молба въззивницата е посочила,че се иска от съда да развали сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане. С оглед на това , съдът счита , че предявеният иск е по чл. 87 от ЗЗД и именно той е бил разгледан от първоинстанционния съд.

За да бъде уважен искът по чл. 87 от ЗЗД е необходимо на първо място да е налице двустранен договор, тъй като на разваляне съгласно тази разпоредба на закона подлежат единствено двустранните договори. Това изискване на законодателя не е налице. Както посочихме по – горе между страните не е бил сключен двустранен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а договор за дарение. Той е едностранна сделка по която приобретателят не се задължава с нищо . Надареният единствено приема дарението . След това той не дължи нищо. Възможно е в изрично изброени случаи ( чл. 227 от ЗЗД ) договорът за дарение да бъде отменен, но в настоящия случай не сме изправени пред такъв иск и доказателства в тази посока не са събирани. Предвид изложеното искът по чл. 87 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен .

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски на въззиваемата страна. Такива макар да са били претендирани за въззивна инстанция не са доказани, поради което не могат да бъдат присъдени.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 960/24.11.2014 г. по гр.д. №2015/2014г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на обжалване .  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.