Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 18

 

гр. С., 29. 01 .2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 16    по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 802/15.10.2014 г. по гр. д.№ 802/2014 г. на Сливенския районен съд, с което  е прието за установено в условията на чл.415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК, че В.Й.С. *** дължи на  „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД ЕИК 829053806  със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ш.С.” № * сумите , за които на дружеството е издадена в производството по ч.гр.д. № 5023/2013 г. на СлРС заповед за изпълнение №  3235/17.12.2013 г., а именно: сумата от 126.62 лв., представляваща останала дължима част от стойността на доставената от дружеството на ответника за обект в гр. С. питейна вода, дължима за периода от 01.06.2008 г. до 31.12.2012 г. , сумата от 62.64 лв. лихва за забава начислена върху главницата към 04.11.2013 г. и 26.00 лв. разноски в заповедното производство и е осъден ответника да заплати на дружеството направените разноски.

Подадена е въззивна жалба от ответника, с която се иска отмяна на решението. Сочи се, че за претендирания период дружеството неправомерно е начислило вода като водомерът е бил обявен за повреден, не се развиват други съображения относно неправилността на решението.

В срока по чл.263 от ГПК не  е постъпил писмен отговор на тази жалба.

В с.з. въззивникът се явява лично и поддържа подадената жалба. Твърди, че е заплащал дължимите суми за вода, а другите са начислявани произволно.

За въззиваемата страна се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска.

   Правилно и законосъобразно районният съд е констатирал, че ответникът е бил клиент на водоснабдителното дружество. Количествата доставена и консумирана вода са отчитани съгласно правилата, визирани в общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „В и К” - Сливен. Подробно районният съд е обсъдил възраженията на ответника относно начисляването на количеството консумирана вода за периода от м. Юни 2008 г. до м. Септември 2009 г. и е достигнал до извода, че начисленото количество вода е правомерно. Налице е повреда, което е наложило начисляването на служебно количество консумирана вода. Това служебно начисляване е станало съобразно правилата на общите условия /ОУ/, визиращи неизправни водомери.  За останалия период съдът е констатирал, че е начислена ниска консумация на вода, което не е било оспорено от ответника. Не са ангажирани доказателства, че ответникът е заплатил задълженията си за доставена питейна вода. Поради това правилно, законосъобразно и обосновано съдът е достигнал до извода, че вземането, което е претендирано в заповедното производство, съществува и е постановил законосъобразен съдебен акт.

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна  не е претендирала разноски и такива не следва да бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 802/15.10.2014 г. по гр. д.№ 802/2014 г.  на Сливенския районен съд.

 

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: