Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 29.01.2015 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 21 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв.Н., пълномощник на М.А.С., ЕГН ********** *** против решение № 185/14 г. по гр.д. № 511/2014 г. по описа на РС – Нова Загора. Решението е обжалвано в частта, с която Районният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ против Община гр. Нова Загора за възстановяване на предишната му работа. В жалбата се посочва, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Страната счита, че в правната теория било прието, че след като е отменена заповедта за уволнение като незаконна, се създавали отношения все едно, че работникът не е бил уволняван. Тъй като в случая се касаело за срочно трудово правоотношение, чийто срок е щял да изтече на 30.09.2014 г., а на жалбоподателя не е била връчена заповед за уволнение, поради изтичане на срока, то трудовия му договор се бил трансформирал в безсрочен, действал към настоящия момент и предявеният иск за възстановяване на предишната работа е следвало да бъде уважен. Като не бил уважил така предявения иск, съдът бил постановил едно незаконосъобразно решение. Моли се в тази част решението да бъде отменено и да бъде уважен предявения иск. Претендират се деловодни разноски за въззивната инстанция.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юирск. Д.,***. С отговора въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че липсват част от процесуалните предпоставки, които следва да са налице за да се трансформира един срочен трудов договор в безсрочен, а именно ищецът не бил работил реално през дните, определени от закона за период, през който той следва да престира труд и на второ място длъжността, която е заемал преди уволнението му, вече не съществува. Въззиваемата страна посочва, че не е налице хипотезата на чл. 69 от КТ, поради което решението и в тази част е правилно и законосъобразно. Моли се да се постанови решение, с което първоинстанционното да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът С. не се явява и не се представлява . В писмено становище процесуалният му представител адв.Н. поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява.  

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 12.12.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 22.10.2014 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се неоснователна.

Пред първоинстанционния съд били предявени искове с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконосъобразна и за отмяна на заповед № РД 12 – 727/25.07.2014г. , с която трудовото правоотношение между страните е било прекратено, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Макар в повечето случаи уважаването на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ да води като последица и уважаването на предявен иск по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ това не винаги е така. В настоящия случай между страните е съществувало срочно трудово правоотношение ( срокът по договора е бил до 30.09.2014 г.) и макар заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е била отменена със съдебен акт( решение 185 / 03.12.2014 г. по гр.д. 511/2014 г. на НЗРС), това е станало след като срокът на изпълнение на договора е бил изтекъл. Решението на съда , с което се уважава искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ има преобразуващо , конститутивно действие – със сила на присъдено нещо се възстановява съществуващото трудово правоотношение и то така, както е съществувало между страните – за същата работа , за същото трудово възнаграждение , за същите условия на труд , а в случая за същия срок. Макар и съдът да е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в този случай не може да се стигне до реално възстановяване на работа по един безсрочен договор , защото договорът е бил за определен  срок. Всички останали съображения за това, как биха могли да се развият отношенията между страните – дали работникът би се явявал пет последователни дни на работа без възражението на работодателя си или не и дали срочният трудов договор би се трансформирал в безсрочен или не , са само в сферата на хипотезите . На същото основание може да се твърди , че работодателят е щял да се противопостави на престирането на труд от този работник , с когото очевидно имат конфликт. Работникът не може да бъде възстановен на работа , защото междувременно срокът на трудовия му договор е изтекъл.

Правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 185/14 г. по гр.д. № 511/2014 г. по описа на РС – Нова Загора като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.