Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Сливен, 19.01.2015 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                                    МАРИЯ БЛЕЦОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  ч.гр. д.  N 31 по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Чрез ДСИ е постъпила жалба против действията му.

Жалбата е подадена от длъжника по изп.д. № 656/13г. на ДСИ при СлРС.

С нея се обжалва разпореждане от 04.11.2014г., с което ДСИ заявява, че не може да прекрати производството по изпълнителното дело преди длъжникът да внесе по сметка на СлРС д.т. в размер на 6 668, 82 лв. върху изплатените от него публични държавни вземания. Длъжникът заявява, че то е незаконосъобразно, тъй като ДСИ неправилно е поставил като условие за вдигане на наложените запори заплащането на посочената д.т. Твърди, че по изпълнителното дело е внесъл суми, които са били разпределени от СИ, внесени са и дължимите д.т. Задълженията на дружеството към взискателя са изплатени изцяло, без това да е резултат на извършване на каквито и да било действия от страна на ДСИ. Незаконосъобразно е СИ да искада му се заплаща д.т. за изплатените публични задължения към държавата като присъединен взискател, тъй като те са били предмет на производство по принудително изпълнение на публични вземания по ИД № 1603/11г. на НАП. Задълженията му към държавата са били погасени изцяло и с разпореждане на ПИ на основаноие чл. 225 от ДОПК производството е било прекратено. Жалбоподателят счита, че публичните му задължения са събирани само и единствено в рамките на образуваното в НАП производство по ИД № 1603/11г., което вече е прекратено, а по повод присъединяването на държавата като взискател по изп.д. № 656/13г. на СИС при СлРС, СИ не е предприел и извършил никакви действия на принудително изпълнение. Поради това не дължи държавна такса в посочения от СИ размер и моли СлОС да отмени като незаконосъобразно атакуваното разпореждане.

 Взискателят по изпълнителното дело не е подал писмени възражения по повод жалбата.

ДСИ  е представил писмено становище, в което сочи, че жалбата е недопустима, тъй като не са налице условията на чл. 435, освен това по същество би била неоснователна, тъй като директното изплащане на сумата на взискателя не освобождава длъжника от плащане на д.т., а законовата разпоредба която разписва недължимост на д.т. касае само платените в срока за доброволно изпълнение задължения.

След като се запозна с изпълнителното дело и доводите на жалбоподателя, съдът намира жалбата за допустима, тъй като атакуваното разпореждане има характер на постановлене за разноски по смисъла на чл. 435 ал.2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията си, след образуване на изпълнителното производство, ДСИ е извършил справки в ТД на НАП-Бургас  за налични задължения на длъжника към държавата, тъй като тя по силата на закона се счита за присъединен кредитор.

Длъжникът е погасявал задълженията си към взискателя Община Сливен, като по-късно е погасил и публичните си задължения в размер общо на 327 357, 22 лв., превеждайки сумата по сметка на ТД на НАП-Бургас, офис Сливен.

Тъй като плащанията са извършени след получаване на призовката за доброволно изпълнение, длъжникът дължи д.т. по сметка на СлРС в размера по чл. 53 ал. 1 т. 6 от Тарифата ГПК чл. 49-53, като се приспаднат вече изплатената от него част от държавната такса. С влязлото в сила разпределение ДСИ я е определил в размер на  7 302 лв. Остатъкът е правилно определен от ДСИ и длъжникът следва да го заплати, тъй като няма законово основание да бъде освободен от това задължение.

Неоснователен е аргументът на жалбоподателя, че публичните му задължения са събирани само и единствено в рамките на образуваното в НАП производство по ИД № 1603/11г., което вече е прекратено, а по повод присъединяването на държавата като взискател по изп.д. № 656/13г. на СИС при СлРС, СИ не е предприел и извършил никакви действия на принудително изпълнение. Съгласно разпоредбите на чл. 191 ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, щом се образува изпълнително производство по реда на ГПК, независимо, дали преди това е било започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, върху СИ вече лежи и законоустановеното му по ГПК задължение, да събира и вземанията на държавата, за която цел я включва във всяко разпределение и изпраща съобщения на НАП. Поради това всички действия в настоящото изпълнително дело, предприети от ДСИ, са насочени към събиране както на вземането на конкретния взискател, така и към тези на държавата за публичните й вземания. Поради това държавната такса се дължи на общо основание и както бе посочено вече – фактът, че публичното задължение е преведено директно по сметка на ТД на НАП-Бургас, офис Сливен, не елиминира това задължение. В действителност, ако длъжникът бе привел сумата по сметка на ДСИ, последният би следвало първо да събере дължимата д.т. /като привилегировано вземане/, а от остатъка да преведе сума за погасяване на задължението. Тоест, длъжникът е предприел плащане пряко към НАП, избягвайки плащането на дължимата д.т., поради което и ДСИ законосъобразно е постановил събирането й.

Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № СД-03-03-7915/37 от 14.11.2014г. против разпореждане на ДСИ от 04.11.14г. по изп.д. № 656/14 г на на ДСИ при СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: