Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №37

 

гр. Сливен, 13.02.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:     

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:        МАРИЯ БЛЕЦОВА    

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №36 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №1036/12.12.2014г. по гр.д.№667/2014г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от К.П.А. против М.В.В. негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответницата да събори изградената пристройка към сграда с идентификатор №67338.520.124.6 в ПИ с идентификатор №67338.520.124, находящ се в гр.С., ул.“Р.“ №*.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – К.П.А., изцяло.

            В жалбата си въззивницата К.П.А. чрез пълномощника си адв.Х. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Въззивницата намира за необоснован извода на районния съд, че единствената причина за течовете в складовото помещение на ищцата е некачественото изпълнение на покривната плоча, като се е позовал на заключението на вещото лице З., а е пренебрегнал свидетелските показания на свид.А. и свид.Т.. Прави подробен анализ на свидетелските показания и съпоставката със заключенията на двете вещи лица. Счита за неправилен извода на съда, че пристройката на ответницата, извършена без съгласието на нейната доверителка не представлява неправомерно действие. Съдът е отграничил факта, че незаконният строеж на ответницата е нетърпим и подлежи на събаряне. Използването стената и плочата на складовото помещение за изграждане на плочата и надзидът на покрива на пристройката представлява незаконно действие. Незаконният строеж представлявал неправомерно действие от страна на ответницата, довело до неправомерно състояние след това и до настоящия момент. Неправилен бил извода на съда, че не е налице негативно отражение върху правото на собственост на ищцата. Посочва, че преди извършването на незаконния строеж, дори и при минимален наклон на плочата, дъждовната вода все пак се е оттичала на запад в празната част на двора, сега заета от пристройката, а сега е невъзможно оттичането на тази вода и върху плочата се образуват локви, водата от които прониква в плочата, а оттам навлажнява и помещението. Запушването на единия прозорец на сградата намалява вентилацията на помещението и способства за разпространяване на влажността. Поради голямата влажност помещението не може да се ползва по предназначение, като са компрометирани не само плочата, но и стените му. До незаконния строеж такива проблеми не са съществували. Ищцата е затруднена да извърши основен ремонт, тъй като това би изисквало специални проекти и разходи за нея. Съществувал риск от срутване на помещението, което е във висша степен засягане правото й на собственост. Друг вид засягане на правото й на собственост е превръщането на две от стените без съгласието на собственика им в общи части за двете сгради. С оглед изложеното въззивницата моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение  и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявения от нея иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от ответника в първоинстанционното производство - М.В.В. чрез пълномощника адв.Ш., който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Посочва, че районният съд правилно е установил фактите по делото въз основа на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че показанията на свид. А. не следва да се кредитират с оглед неговата заинтересованост – син на ищцата и като опит да дава мнение по технически въпроси, изискващи специални знания. Счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите относно годината на изграждане на пристройката на ответницата, тъй като в тази насока има произнасяне на Адм. съд – Сливен и ВАС, които са приели, че пристройката представлява търпим строеж по смисъла на пар.16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Пристройката на ответницата не представлява незаконен строеж, с оглед посочените произнасяния на адм. съдилища. Посочва, че и двете сгради – пристройката на ответницата и процесната сграда на ищцата с идентификатор №67338.520.124.4 са с еднакъв градоустройствен статут – строени без строителни книжа и документи, представляващи търпими строежи по смисъла на пар.16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ, не отговарят на строителните правила и норми за допълващо застрояване и не са предвидени за съществуване  и запазване по ПУП. Поради това никой от собствениците им не може да иска негаторна защита, за да предотврати въздействие върху незаконния си строеж. Незаконното строителство не е достатъчно само по себе си за уважаване на негаторен иск, освен ако нарушава чужди права. В случая се установило, че сградата на ответницата не е в качество да осъществява въздействия, които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост. Уврежданията спрямо сградата на ищцата се дължат единствено на реализираното от самата нея строителство, на некачествената конструкция на нейната сграда и на отклонение от строителните норми при изпълнение на строежа. Разположението на сградата на ответницата и пристройката към нея не възпрепятства ищцата пълноценно да използва складовото си помещение и да извършва основен ремонт, какъвто сметне за нужен. С оглед изложеното, моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба и с отговора не са направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В с.з., въззивницата К.А., редовно призована се явява лично и с представител по пълномощие адв. Х., която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата М.В., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник адв. Ш., който оспорва въззивната жалба и подържа подадения отговор. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Искът, с който първоинстанционния съд е сезиран е негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС.

За да бъде основателен искът по чл.109 от ЗС, е необходимо да бъдат налице следните предпоставки: ищецът да е собственик на процесния имот и неговото право на собственост да е нарушено от ответника с неоснователно действие или състояние. Тези две кумулативни предпоставки следва да са изпълнени едновременно.

Безспорно първата предпоставка е доказана и не се спори по делото – ищцата – въззивница К.А. е собственик на процесната сграда допълващо застрояване с идентификатор №67338.520.124.4, използвана като склад, построена в съсобствения недвижим имот с идентификатор №67338.520.124, като съседната до нея сграда с идентификатор №67338.520.124.6 е собственост на ответницата - въззиваема М.В., която е изградила към нея пристройка, пристроена на запад до сградата на ищцата. Сградите и на двете страни са допълващо застрояване, изградени без строителни книжа и разрешения.

От доказателствата по делото обаче не се установява наличието на втората кумулативна предпоставка за уважаване на неготорния иск.

Искът, основан на чл.109 от ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото му на собственост, което ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според предназначението му. Основание за защита чрез този иск се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, произтичащо от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях.

В конкретния случай ищцата следваше да установи по безспорен начин твърденията си, че в резултат на извършеното преустройство и новопостроената към съществуващата сграда с идентификатор №67338.520.124.6 пристройка са се появили повреди в нейната собствена сграда с идентификатор №67338.520.124.4, затрудняване ползването й, както и твърдяната опасност от срутване на сградата, нейна собственост и невъзможността за извършване на ремонт на същата. От събраните по делото пред районния съд доказателства тези обстоятелства не се установяват.

Установено от кредитираните от съда, в т.ч. и от настоящата инстанция съдебно-технически експертизи, че проникването на влага, течове в складовото помещение на ищцата се дължи не на изградената процесна пристройка, от която водата се отвежда  с поцинковани улуци и водосточни тръби, изпълнени по цялата периферия на нейния изпълнен скатен покрив. Напротив, плочата на ищцата е без изявен наклон за оттичане на дъждовни води и липсва хидроизолация, покривната плоча няма никаква защита и дори и да я няма пристройката на ответницата отново ще има влага в складовото помещение /разпита на вещото лице З. в с.з.  на 27.11.2014г. пред СлРС/ Освен това покрива на складовото помещение на ищцата е изпълнен на два пъти, като първо е излята една плоча, след това е излята като продължение още една плоча, като между двете има фуга, която пропуска вода. Опасността, която евентуално е налице за складовото помещение на ищцата се дължи на конструктивни дефекти, подробно описани от вещото лице З., дължащи се от своя страна на начина на изпълнение и неспазването на основни конструктивни изисквания при построяването му /изпълнена плоча и върху неносещи зидове, част от които са 12см., арматура без бетоново покритие, липса на хидроизолация, поради което винаги ще прониква влага и др.под./. Падналата мазилка в складовото помещение няма връзка с разположението на пристройката /заключението на в.л. Р. Х./. Не е установена и твърдяната от ищцата опасност за сградата, нейна собственост, вследствие разполагането върху нея на покрив и надзид при изграждането на процесната пристройка. Деформации по общите зидове не са установени, които биха били признак за намалена носеща способност вследствие увеличено натоварване на надзида. Останало е недоказано и твърдението на ищцата, че пристройката на ответницата пречи на извършването на ремонт на нейната сграда. Напротив от заключението на вещото лице З. се установява, че е напълно възможно извършването на основен ремонт на сградата на ищцата при спазване изискванията на ЗУТ. От събраните по делото доказателства не се установи твърдението на ищцата, че процесната пристройка пречи на пълноценното ползване на имота на ищцата.

Поради това съдът намира, че втората кумулативна предпоставка за уважаване на иска не е налице – не се установи право на собственост на ищцата да е нарушено от ответницата с твърдените неоснователни действия /изграждане на пристройка към сграда с идентификатор №67338.520.124.6/.

Въззивният съд споделя напълно и извода на районния съд, че самия факт на незаконен строеж не е достатъчен сам по себе си, за да се приеме за основателен негаторния иск за премахването му, без да е налице установено негативно въздействие върху възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост, в която насока е практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК. Неоснователното действие не зависи само от това дали има позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определение действия /стоеж, реконструкция и др./, а от това, дали обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС. Във връзка с това са и гореизложените подробни съображения именно върху това обективно състояние и неустановяването на ищцовото твърдение, че съществуването на пристройката рефлектира негативно върху възможността на ищцата въззивница да упражнява в пълен обем и необезпокоявано правото си на собственост. 

С оглед изложеното съдът намира, че предявения негаторен иск е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Поради това, щом крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на процеса, следва да се възложи на въззивницата, като тя следва да понесе своите така, както са направени и да заплати на въззиваемата направените от нея разноски пред настоящата инстанция в доказания размер от 300лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №1036/12.12.2014г., постановено по гр.д.№667/2014г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА К.П.А. с ЕГН ********** *** да заплати на М.В.В. с ЕГН ********** *** сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направени във въззивното производство разноски.

 

 

Решението  може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                      

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                       

   

 

                                                                               2.