Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №38

 

гр. Сливен, 13.02.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:       М. БЛЕЦОВА

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр.д. №37 по описа за 2015год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №909/10.11.2014г. по гр.д.№3281/2013г. на Сливенски районен съд, с което са допуснати до делба недвижими имоти, находящи се в землището на с.Стара река по плана за земеразделяне на с.Стара река, както следва: 1. Нива от 6,573 дка в м. „Гърнешкова могила“, трета категория, имот №013041 по плана за земеразделяне; 2. Нива от 6,694 дка, четвърта категория в м.“Адите“, имот №027027 по плана за земеразделяне; 3. Залесена  територия от 4,499 дка в м.“Стипчести места“, имот №034030 по плана за земеразделяне; 4. Овощна градина от 15,931дка, трета категория, м.“Халвите“, имот №041008 по плана за земеразделяне; 5. Нива от 14,991 дка в м.“Лапача“, имот №045002 по плана за земеразделяне и 6. Нива от 8,011 дка, трета категория в м.“Кайрака“, имот №063020 по плана за земеразделяне при следните идеални части от правото на собственост: 180/540 ид.ч. за Д.Т.И.; 117/540 ид.ч. за Т.Д. К.; 117/540 ид.ч. за С.Д.Т.; 27/540 ид.ч. за С.И.И.; 27/540 ид.ч. за Н.В.Н.; 6/540 ид.ч. за С.К.С.; 6/540 ид.ч. за Г.Д.Г.; 6/540 ид.ч. за Д.Д.Б.; 6/540 ид.ч. за С.Д.Г.; 8/540 ид.ч. за С.К.К.; 8/540 ид.ч. за С.К. К.; 8/540 ид.ч. за К.С.К. и 24/540 ид.ч. за П.Г.С.. 

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство – Д.Т.И. в частта относно квотите на съделителите.

В жалбата си въззивницата Д.Т.И. чрез пълномощника си адв. С.С. *** посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон в частта относно определените квоти от правото на собственост на част от съделителите. Счита, че съдът неправилно е определил нейната квота /180/540 ид.ч./ и квотите на Т.Д.К. и С.Д.Т. /по 117/540 ид.ч. за всеки от двамата/. Посочва, че районният съд не е съобразил разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗН, а именно, че по различен начин наследяват родни с еднокръвни братя и сестри. Подробно е описала реда на наследяване, наследниците и съответните им квоти, като счита, че прилагайки посоченото правило тя следва да получи 204/540 ид.ч. от правото на собственост, Т.Д.К. – 105/540 ид.ч. и С.Д.Т. също 105/540 ид.ч. от правото на собственост. Посочва, че останалите идеални части от правото на собственост за останалите съделители са правилно определени. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част относно квотите от правото на собственост и да постанови ново, с което да допусне делбата при посочените от нея квоти.

            С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от другите съделители.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

 

В с.з. въззивницата Д.Т.И., редовно призована, не се явява, представлява се от пълномощник – адв. С. ***, която поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Претендира разноски.

Въззиваемите страни, редовно призовани, в с.з. не се явяват.

Въззиваемата Д.Д.Б. се представлява от пълномощник по чл.32, т.2 от ГПК – дъщеря М. Б., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззиваемата П.Г.С. се представлява от пълномощник по чл.32, т.1 от ГПК – адв.А., която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че квотите на съделителите са правилно и законосъобразно определени и моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваните части, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е частично незаконосъобразно и неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищеца, накърнени права правна квалификация на предявения иск.  Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.

Сливенски районен съд е сезиран с предявен иск за делба на съсобствени недвижими имоти – земеделски земи с правно основание чл.34 от ЗС, вр. с чл.69, ал.1 от ЗН, като производството се намира във фазата по допускане на делбата.

Решението на Сливенски районен съд е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство Д.Т.И. в частта относно определените квоти на част от съделителите - Д.Т.И., Т.Д.К. и С.Д.Т. от допуснатите до делба недвижими имоти.

Решението в частта относно допуснатите до делба недвижими имоти – 6 броя земеделски земи, находящи се в землището на с.Крушаре, общ.Сливен не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът намира въззивната жалба за основателна.

Безспорно по делото се установи, че е  налице съсобственост между страните в делбеното производство по отношение на процесните земеделски земи, възникнала по пътя на наследяването. Тези земи са принадлежали на общия им наследодател Т.П.М., б.ж. на с.Крушаре, починал на 19.12.1962г., като правото му на собственост върху тях е възстановено с Решение на ОбСЗ – Сливен №371 от 02.09.1998г. Те се явяват “новооткрито наследство” по смисъла на чл.1 от ЗН /чл.91а от ЗН/ и са съсобствени между наследниците по закон на Т.П.М..

Следва само да се отбележи, че процесните земеделски земи, допуснати до делба с първоинстанционното решение, необжалвано в тази част, се намират в землището на с.Крушаре, общ.Сливен, а не както е посочено в решението на СлРС в землището на с.Стара река, общ.Сливен. Налице е ЯФГ, която следва да се отстрани от първоинстанционния съд, било по искане на страните, било служебно по почин на съда.

Кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, каквито са имотите, предмет на настоящото делбено производство, се определя към момента на смъртта на наследодателя. Към този момент, съгласно правилата на чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН, наследници по закон на наследодателя Т.П.М., починал на 19.12.1962г., са неговите четири деца – П. Т. П., починал на 19.12.2007г., Д.Т.И., К. Т. П., починал на 05.12.1987г., Д. Т. П., починал на 23.08.2006г. и съпругата му Т.В.М., починала на 05.12.1972г. По правилата на цитираните разпоредби децата и съпругата на наследодателя получават равна част от наследството, а именно по 1/5 ид.ч. от процесните земеделски земи, представляващи “новооткрито наследство”.

Следва да се отбележи, че единствено Д. Т. П. - син на наследодателя Т.М. е роден от брака му с Т.В.М., а другите три негови деца са от предходен брак. Така П., Д. и К. се явяват родни братя и сестра, а Д. е техен еднокръвен брат. Това обстоятелство не е отразено от районния съд изрично при изясняване на фактическата обстановка и е останало несъобразено при определяне на квотите от правото на собственост. Въззивната жалба е изцяло основателна в тази насока.

Съпругата Т.М., починала 1972г. се наследява от своите две деца – син В. Н. И., починал на 24.02.1977г. и оставил наследници съпруга С.И.И. и син Н.В.Н. и син Д. Т. П., починал на 23.08.2006г., който е роден от брака й с Т.М.. Така наследниците на Т.М. – нейните синове В. и Д. /починали след нея/ получават нейната 1/5 ид.ч. от наследството на Т.М., т.е. по 1/10 ид.ч. От тази 1/10 ид.ч. наследниците на В. И. – С.И. и Н.Н. получават по 1/20 ид.ч.

К. Т. П., починал на 05.12.1987г. се наследява от своята съпруга Я. Г. П.а, починала на 22.12.1997г., /с която е сключил брак през 1948г., от който нямат родени деца/ и от своите братя и сестра – роден брат П. Т. П., починал на 19.12.2007г., родна сестра Д.Т.И. и еднокръвен брат Д. Т. П., починал на 23.08.2006г. Тъй като се касае за родни и еднокръвни братя и сестра, то в случая следва да се приложи правилото на чл.8, ал.3 от ЗН, при определяне квотите им от наследството, което получават от брат си К. П., като еднокръвния брат Д. П. получи половината от това, което получават родния брат и сестра - П. П. и Д.И.. При определяне на квотите от наследството на К. П., следва да се има предвид и правилото на чл.9, ал.2 от ЗН, а именно тъй като бракът със съпругата му Я. П.а, с която нямат родени деца, е продължил повече от 10 години /сключен 1948г./, то съпругата Я. П.а получава от неговото наследство 2/3 ид.ч., т.е. 2/15 ид. /2/3ид.ч. от 1/5 ид.ч. от наследството на Т.М./, а братята и сестрата получават 1/3 ид.ч. /1/3 ид.ч. от 1/5 ид.ч./, т.е. 1/15 ид.ч. Прилагайки правилото на чл.8, ал.3 от ЗН родните брат и сестра П. П. и Д.И. получават по 2/75 ид.ч. всеки, а еднокръвния брат Д. 1/75 ид.ч. от наследството на К. П..

П. П., починал на 19.12.2007г., се наследява от своята родна сестра Д.Т.И. и еднокръвен брат Д. П., починал на 23.08.2006г. Тъй като брат му К. П. е починал преди него /1987г./ и не е оставил наследници по права линия /деца и внуци/, които да го заместят по право по реда на чл.10, ал.2 от ЗН, то той не наследява брат си П. П.. Наследството на П. П. /1/5 ид.ч. от Т.М. и 2/75 ид.ч. от К. П., т.е. 17/75 ид.ч./ се разпределя по правилото на чл.8, ал.3 от ЗН между родната сестра и еднокръвния брат, като сестрата Д.И. получава 2/3 ид.ч. от него, т.е. 2/3 ид.ч. от 17/75 ид.ч., т.е. 34/225 ид.ч., а наследниците на Д. П., починал 2006г. по право на заместване /чл.10, ал.2 от ЗН/ - син С.Т. и дъщеря Т.К.  получават от наследството на П. П. общо 1/3 ид.ч. от 17/75 ид.ч., т.е. 17/225 ид.ч. общо.

Д.Т.И. има 1/5 ид.ч. от наследството на Т.М., 2/75 ид.ч. от наследството на К. П. и 34/225 ид.ч. от наследството на П. П., т.е. общо 17/45 ид.ч.

Наследниците на Д. П., починал на 23.08.2006г. - син С.Д.Т. и дъщеря Т.Д.К. имат общо 1/5 ид.ч. от наследството на баща си от Т.М., 1/75 ид.ч. от наследството на баща си от К. П.,  17/225 ид.ч. по право на заместване от наследството на П. П. и 1/10 ид.ч. от наследството на баща си от Т.М., т.е. общо 35/90 ид.ч. или по 35/180 ид.ч. всеки или по 7/36 ид.ч. всеки от двамата.

Я. Г. П.а /съпругата на К. П., нямат родени деца от брака си/, починала на 22.12.1997г., се наследява, както следва: 1. от дъщерята на брат си С.Г. Б., починал на 14.04.1956г. /преди Я./ - С.а С. К., починала 22.09.2004г. по правилото на чл.10, ал.2 от ЗН; 2. от брат Д. Г. С.ов, починал на 02.10.2008г., оставил наследници по закон: съпруга С.К.С., син Г.Д.Г., син С.Д.Г. и дъщеря Д.Д.Б. и 3. сестра П.Г.С.. Наследството на Я. П.а – 2/15 ид.ч. /от наследството на К. П./ се разпределя на три равни части между нейните наследници, т.е.  2/45 ид.ч. за наследниците на С. Б. и на С.а К. /по право на заместване на С. Б./; 2/45 ид.ч. за наследниците на Д. С.ов и 2/45 ид.ч. за П.С..

От 2/45 ид.ч. наследниците на С.а К. /по право на заместване на С. Б./, починала на 22.09.2004г. – съпруг К.С.К., син С.К.К. и дъщеря С.К.И. получават по 2/135 ид.ч. всеки /2/45 ид.ч. по 1/3 ид.ч./.

Наследниците на Д. С.ов - съпруга С.К.С., син Г.Д.Г., син С.Д.Г. и дъщеря Д.Д.Б. получават по ¼ от неговите 2/45 ид.ч., т.е. по 1/90 ид.ч. всеки.

Като преравним към общ знаменател всички квоти от правото на собственост на всички наследници по закон на общия наследодетел Т.П.М., посочени по-горе, се получава общ знаменател на дробната част на квотите от наследството му 540 и квоти на всеки един съделител /съделителите са правилно определени от районния съд/, както следва: 204/540 ид.ч. от правото на собственост за Д.Т.И.; 105/540 ид.ч. от правото на собственост за Т.Д.К.; 105/540 ид.ч. от правото на собственост за С.Д.Т.; 27/540 ид.ч. от правото на собственост за С.И.И.; 27/540 ид.ч. от правото на собственост за Н.В.Н.; 6/540 ид.ч. от правото на собственост за С.К.С.; 6/540 ид.ч. от правото на собственост за Г.Д.Г.; 6/540 ид.ч. от правото на собственост за С.Д.Г.; 6/540 ид.ч. от правото на собственост за Д.Д.Б.; 8/540 ид.ч. за С.К.К.; 8/540 ид.ч. от правото на собственост за К.С.К.; 8/540 ид.ч. от правото на собственост за С.К. К. и 24/540 ид.ч. от правото на собственост за П.Г.С.. 

Като е определил други квоти от правото на собственост за Д.Т.И., Т.Д.К. и С.Д.Т., първоинстанционният съд е постановил едно незаконосъобразно решение в тази част, което следва да се отмени и да се постанови ново такова, с което се определят квотите на посочените трима съделители, определени от настоящата инстанция при строго прилагане на съответните материалноправни норми. Независимо от факта, че въззивна жалба е подадена само от един от съделителите – Д.И., то в случая се касае за делба, при която се осъществява потестативното право за делба на всеки един от съделителите, явяващ се ищец по отношение на своето право и ответник – по отношение на правото за делба на останалите съделители, като всички съделители в делбеното производство са задължителни необходими другари. Съгласно разпоредбата на чл.271, ал.3 от ГПК въззивният съд следва да отмени решението и по отношение на необжалвалите необходими другари, т.е. по отношение на Т.Д.К. и С.Д.Т. и да постанови ново, с което да определи квотите им от правото на собственост от допуснатите до делба недвижими имоти – земеделски земи.

Квотите от правото на собственост на останалите десет съделители са  правилно и законосъобразно определени от районния съд и решението в тази част следва да се потвърди.  

По отношение на претенциите на адв.С. и адв.А. за присъждане на разноски, следва да се отбележи, че делото е делбено, в І-ва фаза по допускане на делбата, като по въпроса за разноските ще се произнесе първоинстанционния съд със съответния решаващ делото акт в следващата фаза на делбата и то по правилото на чл.355 от ГПК, поради което настоящата инстанция на този етап от процеса не дължи произнасяне по въпроса за разноските.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №909 от 10.11.2014г., постановено по гр.д. №3281/2013г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите Д.Т.И. с ЕГН **********, Т.Д.К. с ЕГН ********** и С.Д.Т. с ЕГН ********** от правото на собственост върху допуснатите до съдебна делба недвижими имоти – 6 броя земеделски земи, находящи се в землището на с.Крушаре, общ.Сливен, както следва: 180/540 ид.ч. от правото на собственост за Д.Т.И., 117/540 ид.ч. от правото на собственост за Т.Д.К. и 117/540 ид.ч. от правото на собственост за С.Д.Т., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите Д.Т.И. с ЕГН **********, Т.Д.К. с ЕГН ********** и С.Д.Т. с ЕГН ********** от правото на собственост върху допуснатите до съдебна делба недвижими имоти – 6 броя земеделски земи, находящи се в землището на с.Крушаре, общ.Сливен, както следва:  

-         204/540 ид.ч. за Д.Т.И.; 

-         105/540 ид.ч. за Т.Д.К.;

-         105/540 ид.ч. за С.Д.Т..

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №909 от 10.11.2014г., постановено по гр.д. №3281/2013г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която са определени квотите на останалите съделители.

 

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

                                                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                          

                                                                                2.