Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 35

 

гр. Сливен,  12.02.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети февруари  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 41    по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1013 от 05.12.2014г. по гр.д. № 1537/2014г. на СлРС, с което са отхвърлени предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „6-ти с.” № * против С.К.Г., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи сумите, за които срещу нея на основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 341582013г. на СлРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2090/23.09.2013г., а именно главница в размер на сумата 343,83 лв. за доставена и консумирана питейна вода на адрес: с. Блатец, общ. Сливен, за периода от 01.04.2007г. – 31.01.2013г. лихва в размер на 72,36 лв. към 01.07.2013г. ведно със законна лихва, считано от 20.09.2013г. и разноски в рамер на 26.00 лв. като неоснователни.

Подадена е въззивна жалба от ищеца, в която се твърди, че решението е материално незаконосъобразно, неправилно и необосновано в частта му, в която исковете са отхвърлени за периода 01.01.2013г. – 31.01.2013г. за сумата от 210,60 лв. главница и мораторна лихва в размер на 6,87 лв. Безспорно е установено, че ответникът е потребител. В хода на съдебното дирене е разпитан свидетел, който е установил начина на начисляване на потребените количества вода, бил е съставен и протокол за преустановяване на водоподаването, който обаче не е обсъден и ценен от съда. В този протокол е бил извършен отчет на водомера и съответно разликата от последния извършен отчет и именно това е сумата начислена за м. януари 2013г. Протоколът е подписан и предаден на брата на ответницата, тъй като същата не живее в страната. Поради това се сочи, че е безспорно установено потребяването на вода. Иска се да бъде отменено решението в неговата атакувана част и да бъде уважена претенцията. 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Недопустимо е със свидетелски показания да се установява начина на начисляване на потребени количества вода. Този начин е нормативно определен. Обясненията в жалбата и свидетелските показания касаят начина на съставяне на протокола, но не доказват спазване на реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода, съобразно нормативната уредба. Тези обяснения подкрепят възраженията, че посочената във фактурата стойност за потребено количество вода е грешно отчетена от дружеството, грешно осчетоводена и неправилно изчислена. Излагат се съображения за това. Обстоятелството, че ответницата отсъства от страната, което ищецът сам е установил, сочи че тя не би могла да потребява вода. Поради това се иска решението да бъде потвърдено и се претендира за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в качеството на особен представител.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания, а и двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.

В с.з. за въззивника не се явява представител.

За въззиваемата е постъпило писмено становище от особен представител, в което се твърди, че жалбата е неоснователна и се поддържа подадения отговор.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

   В жалбата се твърди, че в хода на съдебното дирене е разпитан свидетел, който е установил начина на начисляване на потребените количества вода, бил е съставен и протокол за преустановяване на водоподаването, който обаче не е обсъден и ценен от съда. В този протокол е бил извършен отчет на водомера и съответно разликата от последния извършен отчет и именно това е сумата начислена за м. януари 2013г. Протоколът е подписан и предаден на брата на ответницата, тъй като същата не живее в страната.

Тези възражения обаче са неоснователни. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая ангажираните от ищцовата страна доказателства-карнети за отчитане на показания и изходяща от дружеството /в това число и издадената фактура/ за задължения на ответницата не са достатъчни, за да може въз основа на тях да се приеме за установено съществуването на вземанията на кредитора - ищец. Карнета не дава яснота за кой период се отнасят записванията в него и не установява стойността на евентуално доставената питейна вода. Справката по своята същност представлява частен документ, изходящ от служител на ищеца и същата не се ползва с доказателствена сила, тъй като удостоверява изгодни обстоятелства за представилата го страна. Така в хода на производството въззивникът не е успял да докаже с относими и допустими доказателства и доказателствени средства съществуването на задължението. Напротив – събраните доказателства, най-вече с оглед на обстоятелството, че имотът, за който се твърди, че е подавана вода, е необитаем, по скоро опровергават твърденията за наличие на доставените количества вода.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна, чрез особения представител,  е претендирала разноски. Тъй като особеният представител на ответника адв. Л.А. е назначена на разноски на ищеца, а такива не са внесени за настоящата инстанция, то по реда на чл. 77 ГПК ищецът /сега въззивник/ следва да бъде осъден да заплати възнаграждение на особения представител. На особения представител следва да бъде определено по реда на Наредба № 1 от 09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - възнаграждение в размер на 300 лв., платимо от въззивника.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1013 от 05.12.2014г. по гр.д. № 1537/2014г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „6-ти с.” № * да заплати на адв. Л. П. А. *** сумата от 300 /триста/ лева възнаграждение за особения представител.

        

         Решението не подлежи на обжалване.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: