Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 06.03.2015 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти март, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 46 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

         Депозирана е въззивна жалба от адв.Д., пълномощник на М.И.М., ЕГН ********** *** – Г - 3 против решение № 1046/14 г. по гр.д. № 3748/2014 г. по описа на РС – Сливен , с което районният съд е отхвърлил предявения от въззивника против „ Благоустройствани строежи“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. , бул.“Б. М.“ № * иск с правно основание чл. 224 от КТ за заплащане на обезщетение от 174,00 лева за неползван платен годишен отпуск три дни за 2013г. и 10 дни за 2014г. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 300,00 лева.

         Във въззивната жалба се сочи, че решението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като за да достигне до правните изводи, които е възприел СлРС е извършил процесуални нарушения, които са довели до неправилно възприемане на фактическата обстановка. Посочено е, че жалбоподателят своевременно в първото с.з. на 13.11.2014г. е оспорил истинността на представените от противната страна писмени доказателства. Съдът неправилно не е открил производство по оспорването им, приел е, че процесуалните искания, направени от страната са преклудирани и е приел, че не е необходимо събирането на други доказателства /назначаване на графологична експертиза/, с оглед ниската стойност на предявения иск. Твърди се, че, като е извършил тези процесуални нарушения, е основал решението си на оспорените от ищеца писмени доказателства РС е постановил неправилен съдебен акт, който се иска да бъде отменен. Моли се съдът да допусне извършването на съдебно-графологична експертиза на подписите, положени от жалбоподателя върху представения по делото документи, молби за отпуск, ведомост за изплащане на трудово възнаграждение и допълнителни споразумения.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба

В съдебно заседание въззивникът М. не се явява . Представлява се от адв. Д., който поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемата страна „Благоустройствени строежи“ ЕООД се представлява от  адв. М., който оспорва въззивната жалба, моли да се потвърди обжалваното решение.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От приетата съдебн-ографологична експертиза иот обясненията дадени от вещото лица Ю.Г. се установи, че подписите на въззивника относно молби за ползване на отпуск във връзка с които са издадени заповеди № 317/31.12.2013 г., № 94/31.05.2014 г. и № 133/30.06.2014 г. са били положени от него, но той е положил подпис единствено за получено обезщетение за времето на платен отпуск по заповед № 133/2014 г за ползването на 5 дни платен отпуск, а по останалите две заповеди № 317/2013 г. за ползването на три дни платен отпуск и заповед № 94/2014 г. за ползването на пет дни платен отпуск въззивникът не е положил подпис във ведомостта за получаване на обезщетение.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 22.12.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 05.01.2015 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява частично основателна.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 244 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 174лв. за неизползван платен годишен отпуск – 3 дни за 2013 г. и 10 дни за 2014 г.

От данните по делото се установява, че ищецът е бил подал молби за ползване на платен и неплатен отпуск, като за ползването на отпуск за периода от 02.12.2013г. до 17.12.2013 г. е била издадена заповед № 317 от 31.12.2013 г. По тази заповед той е следвало да получи обезщетение за ползването на три дни платен годишен отпуск. Видно от представените по делото извлечения за получаваното възнаграждение от ищеца М. за този период му е било начислено обезщетение в размер на 48,95 лв. Вещото лице е установило, че той не е положил подпис във ведомостта за полученото обезщетение. По този начин неговата претенция се явява основателна в тази част и доказана. Основателна и доказана се явява и претенцията му за присъждане на обезщетение за ползването на 5 дни платен годишен отпуск за периода 01.05.0214 г. до 31.05.2014 г., за който е издадена заповед № 94 от 31.05.2014 г. Вещото лице е установило,че той не е положил подпис за получено обезщетение във ведомостта на работодателя, а дължимата сума , видно от представените извлечения, е в размер на 86,25 лв. Неоснователно обаче се явява претенцията за присъждане на обезщетение за 5 дни платен годишен отпуск ползвани през периода 01.06.2014 г.до 30.06.2014 г., за който период е издадена заповед № 133 о т 30.06.2014 г., тъй като вещото лице Г. установи, че ищецът е положил подпис за получено обезщетение във ведомостта на работодателя. По този начин дължимото обезщетение за ищеца се явява в размер на 135,20 лв. и до тази сума следва да бъде уважена неговата претенция. За остатъка до 174,00 лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изменено.

С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати 41,80 лв. възнаграждение за вещо лице, а ответникът да бъде осъден да заплати 148,02 лв. възнаграждение за вещо лице.

Пред настоящата инстанция страните не са доказали разходи за това следва да бъдат разпределени извършените от тях разходи пред първа инстанция. И двете страни са заплатили единствено адвокатско възнаграждение процентно на ищеца следва да бъде присъдена сумата 390,00 лв. , а на ответника 66,00 лв. след като двете суми бъдат редуцирани на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за първа инстанция в размер на 324,00лв.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса общо в размер на 58,50лв. от които 39,00 за първа инстанция и 19,50 лв. за втора инстанция.

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1046/12.12.2014г. по гр.д. № 3748/2014г. на Сливенския районен съд в частта, с която е била отхвърлена предявената от М.И.М. ЕГН ********** ***-* против „Благоустройствени строежи“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. , бул.“Б. М.“ № * искова претенция за присъждане на сумата от 135,20лв. представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 3 дни за 2013 г. и 5 дни за 2014 г., както и в частта, с която М.И.М. е бил осъден да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен деловодни разноски в размер на 300,00 лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това ПОСТАНОВИ:

 

ОСЪЖДА „Благоустройствени строежи“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. , бул.“Б. М.“ № * да заплати на М.И.М. ЕГН ********** ***-* сумата от 135,20лв. представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 3 дни за 2013 г. и 5 дни за 2014г.

 

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „Благоустройствени строежи“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. , бул.“Б. М.“ № * да заплати на М.И.М. ЕГН ********** ***-* сумата от 324,00 адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА М.И.М. ЕГН ********** ***-Г-3 да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд сумата от 41,80 лв. за платено възнаграждение за вещо лице.

 

ОСЪЖДА „Благоустройствени строежи“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. , бул.“Б. М.“ № * да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд сумата от 148,20 лв. за платено възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 19,50лв. държавна такса за въззивна инстанция.

 

ОСЪЖДА „Благоустройствени строежи“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. , бул.“Б. М.“ № * да заплати по сметка на Сливенски районен съд сумата от 39.00лв. държавна такса за първа инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.