Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 47

 

гр. Сливен, 12.02.2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети февруари  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  47   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1015/05.12.2014г. по гр.д. № 3205/2014г. на СлРС, с което е признато за установено, че И.П.Д. ЕГН ********** *** дължи на ВиК ООД ЕИК 829053806 със седалище и адрес на управление гр.С., ул.6-ти с. № *, главница в размер на сумата от 845,45 лева, представляваща неплатена цена за доставена и консумирана питейна вода за периода от 30.11.2011г. до 31.10.2013г., ведно със законната лихва за забава, считано от 22.05.2014г. до окончателното й изплащане, сумата от 127,80 лева, представляваща мораторна лихва за забава, изтекла към 14.12.2013г. и разноски в размер на 27,43 лева, като положителните установителни искове по чл.124 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в останалата им част за разликата над уважените до пълните претендирани размери са отхвърлени като неоснователни и страните са осъдени да заплатят разноски съответно на отхвърлената и уважената част от исковете. 

Подадена е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, в която се твърди, че решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплати сумата от 496,61 лева главница и 97,66 лева мораторна лихва, е неправилно. Развиват се съображения във връзка с обстоятелството, че фактура № 211/30.11.2011г. е за обща стойност 594,27 лева, включваща главницата и лихвите и обхваща период от 7 години и 2 месеца. Така дружеството не е изпълнило задължението си ежемесечно да отчита доставената и консумирана питейна вода. Съдът не е уважил възражението за изтеклата погасителна давност, като се сочи, че е допусната грешка в това възражение, като е посочен период за който дължи сумите вместо периода за който не дължи. Развива съображения, че се дължи плащане за периода от 22.05.2011г. до 30.10.2013г. Ищецът не е доказал по безспорен начин каква е стойността на потребената вода за периода от 22.05.-30.10.2011г. и се иска да бъде отменено решението в тази част и претенцията да бъде уважена до размера на сумата от 348,84 лева главница за периода от 31.01.2012г. до 31.10.2013г. и сумата от 30,14 лева, представляваща мораторната лихва за забава. Претендират се и разноски съразмерно на отхвърлената претенция.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на тази жалба.

В с.з. въззивникът не се явява. Явява се представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

В с.з. за въззиваемото дружество се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде часнично отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче, не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд частично не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до частично незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  уважаване на иска в определения размер.

   Основното възражение е свързано с дължимостта на сумата, претендирана с фактура № 211/30.11.2011г., която е на обща стойност 594,27 лева, от които главница 496,61 лева и лихва 97,66 лева. Сочи се, че тази фактура обхваща период от 7 години и 2 месеца. Безспорно е, че е издадена такава фактура, в която не е отразено вземането за  кои периоди се отнася, тъй като е безспорно, че предходното отчитане е по фактура от 2004г. В решението си районния съд не е обсъдил тези възражения, които са били наведени и в отговора на исковата молба, както и в писменото становище преди даване ход на делото в първото съдебно заседание. Районният съд е приел, че в случая вземането не е погасено по давност, с оглед на обстоятелството, че издадената фактура е след периода, за който вземанията са погасени. Той обаче не е съобразил обстоятелството, че фактурата удостоверява доставки на вода за предходни периоди и дружеството е следвало да ги отчита ежемесечно, чрез издаване на съответни отделни фактури, които следва да бъдат заплащани също ежемесечно. Така в случая не може да се установи какви са реалните задължения на въззивника – ответник и да се прецени кои от тях са погасени по давност, с оглед направеното от него възражение. След като това вземане не може да бъде доказано по размер то не може да се установи и съществуването му, с оглед на издадената заповед за изпълнение. Поради това въззивната жалба се явява основателна и решението следва частично да бъде отменено до размера на сумата от 348,84 лева, представляваща стойността на доставената вода по фактури № 212/31.01.2012г. до № 230/31.10.2013г., както и дължимите върху тази сума лихви в размер на 30,14 лева.

В отхвърлителната част решението на Сливенски районен съд не е обжалвано и като такова е влязло в сила.

С оглед изхода на спора, на ищцовото дружество в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 87,03 лева при присъдени такива в размер на 223,50лв., поради което решението на районния съд в частта, с която са присъдени разноски над размера от 87,03лв. следва да бъде отменено.

На ответника в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 470,40 лева при присъдени такива в размер на 188,80лв., поради следва да му се присъдят допълнително такива в размер на 281,60лв.

Претенция за разноски пред въззивната инстанция е направила само въззиваемата, като на нея следва да се присъдят такива в пълен размер, с оглед основателността на въззивната жалба, а именно в размер на 52,50лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №1015 от 05.12.2014г., постановено по гр.д. №3205/2014г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е прието за установено, че И.П.Д. ЕГН ********** *** дължи на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Ш. С.“ №* част от сумите, за които на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1633/23.05.2014г. по ч.гр.д.№2351/2014г. на СлРС, както следва: над размера от 348,84лв. до признатия за дължим размер от 845,45лв. за главница, представляваща стойността на доставена питейна вода за периода 30.11.2011г. – 31.10.2013г.; над размера от 30,14лв. до признатия за дължим размер от 127,80лв. – мораторна лихва, начислена към 14.12.2013г. и над размера от 7,58лв. до признатия за дължим размер от 27,43лв. – разноски в заповедното производство и в частта, с която е осъден Илея П.Д. да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД разноски по делото над размера от 87,03лв. до присъдения размер от 223,50лв., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ”Ш. С.” №* против И.П.Д. ЕГН ********** *** при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установена дължимостта на суми, за които на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1633/23.05.2014г. по ч.гр.д.№2351/2014г. на СлРС, както следва: главница за доставена питейна вода за обект в гр.Сливен, ул.”Тертер №28 за периода от 30.09.2004г. до 31.10.2013г. над размера от 348,84лв. до размера от 845,45лв., мораторна лихва, начислена към 14.12.2013г. над размера от 30,14лв. до размера от 127,80лв. и разноски в заповедното производство над размера от 7,58лв. до размера от 27,43лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1015 от 05.12.2014г., постановено по гр.д. №3205/2014г. по описа на Сливенски районен съд в останалите обжалвани части, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. ”Ш.с.” №* да заплати на И.П.Д. ЕГН ********** *** сумата от 281,60лв., представляваща допълнително дължими разноски пред първата инстанция, както и сумата от 52,50лв., представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, с оглед нормата на чл.280, ал.2 ГПК.

 

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: