Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 06.03.2015 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти март, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

                  

                                    

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 50 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Депозирана е въззивна жалба от адв. Ч. в качеството му на пълномощник на А.Х.О.,***, майка и законен представител на Я.Б.Р. ЕГН ********** против решение № 1091/29.12.2014 г. по гр.д. № 4007 от 2014 г. по описа на СлРС, с което е изменена определената със съдебно решение № 827/18.10.2011г. по гр.д. № 4663/2011г. по описа на СлРС издръжка, която Б. Р. Х., ЕГН ********** ***, следва да заплаща на А.Х. Х., ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете Я.Б. Р.а, ЕГН **********, и двете с постоянен адрес: гр.- С., кв. „Б.“ *-*, като я е увеличила от 90.00 лв. на 150.00 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба 15.10.2014г. до навършване на пълнолетието или настъпване на други законни причини за изменяването или прекратяването й. В останалата част предявеният иск е бил отхвърлен като неоснователен. Страните са били осъдени да понесат съдебни деловодни разноски. Решението е обжалвано в отхвърлителната част като неправилно и необосновано. В мотивите на съда не бил акцентирал върху обстоятелството, че към настоящия момент детето е вече ученичка и са нараснали ежедневните разходи за храна и за облекло. Съдът не бил отчел в достатъчна степен и сериозността на заболяването на детето, както и че влошеното му здравословно състояние изисква периодични изследвания и посещения при специалист в гр. Стара Загора. Страната счита, че 250.00 лв. са достатъчни за издръжката на едно дете в три - четири годишна възраст, но не и за едно деветгодишно дете, което редовно посещава училище и е със сериозни и трайни здравословни проблеми. Счита, че общо издръжка в размер на 250.00 лв. е занижена и не е справедлива. Моли се решението в отхвърлителната част да бъде отменено и да бъде присъдена издръжка в общ размер на 250.00 лв. Претендират се разноски. Няма направени доказателствени искания.

         В законния срок, посочен в чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. О.– пълномощник на Б. Р. Х.. С него въззивната жалба е оспорена като неоснователна и е посочено, че обжалваното решение е правилно  и законосъобразно. Въззиваемата страна счита, че жалбоподателката пресилва нещата относно диагнозата „алергичен ринит“ с цел завишаване на дължимата издръжка. Счита, че не е необходимо детето да посещава частен кабинет в гр. Стара Загора, тъй като в гр. Сливен имало алерголози. От друга страна е посочено, че за тези лекарства се ползвали 50 % отстъпка от здравната каса предвид разпоредбата на чл.11 от Наредба № 28 за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Посочено е, че НЗОК заплаща 50% от лекарството „STALORAL“. Въззиваемата страна счита, че получава почти еднакви доходи като майката на детето, но има по-големи разходи, тъй като дава издръжка, плаща квартира, има пътни разходи до с. Новачево и заплаща обучение за висше образование. Заявява, че сумата от 150.00 лв. за издръжка е доста завишена, но в интерес на детето не подава насрещна въззивна жалба. Страната е направила доказателствено искане въззивницата Х. да представи бележка за доходите си за период една година назад от датата на образуване на делото, като в нея бъдат включени всички получени надбавки и бонуси, а не само брутната заплата, както и да представи доказателства, че детето се води на диспансер за болестта. С отговора на въззивната жалба са представени нови писмени доказателства, които страната моли да бъдат приети – договор за наем за 2015г., касова бележка за платен наем, както и вносна бележка от Великотърновски университет „Св.Св. Кирил и Методий“ за заплащане на семестриална такса в размер на 650.00 лв. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени деловодни разходи.

В съдебно заседание въззивникът А.О. не се явява, представлява се от адв. Ч., който поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.

В съдебно заседание въззиваемата страна Б.Х. не се явява и не се представлява. Процесуалният му представител адв. О. в писмени бележки моли съдът да потвърди първоинстанционното решение и да бъдат присъдени деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства. От представената справка за изплатени доходи на А.О. за периода от 10.2013 г. до 10.2014 г. същата е получавала средно месечно възнаграждение в размер на 469,15 лв. Установи се също, че въззиваемият Х. е заплащал по сметка на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ сумата от 650,у00 лв. такса за обучение, както и че същият заплаща считано от 01.01.2015 г. по наемно правоотношение наемна цена в размер на 140.00 лв.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 30.12.2014г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 12.01.2015 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Пред първоинстанционния съд бил предявен иск с правно основание чл.150 от СК, за осъждане на ответника да заплаща завишена ежемесечна издръжка на малолетната си дъщеря от 90,00 лв. на 200,00 лв., считано от датата на завеждане на делото до навършване на пълнолетие или друга причина, която да води до промяна на основанията за плащане на издръжка.

На първо място следва да се отговори на въпроса дали първоинстационния съд е постановил допустимо решение, възраженията на въззивника са в посока, че искът е бил предявен от майката на малолетното дете Я. лично, а не в качеството й на законен представител на детето.

Съдът констатира, че в исковата молба, при изписване на петитума на направеното от ищеца искане е посочено, че се иска да бъде постановено решение в полза на А.Х.О., като майка и законен представител на Я.Б. Р.а. Страната правилно е заявила своята искова претенция и съдът законосъобразно се е произнесъл по нея.

От събраните по делото доказателства е установено безспорно, че грижи непосредствени и ежедневни за детето Я. полага само и единствено неговата майка А.О.. Същата получава средно трудово възнаграждение в размер на 469,15лв., а бащата за същия период от време е получавал средно месечно трудово възнаграждение в размер на 994,41лв., което е два пъти по-голямо. Бащата няма друго дете, за което да дължи издръжка и не заплаща такава. За преценка на неговата възможност да дава издръжка са ирелевантни аргументите за това, че той заплаща наем за ползване на жилище, както и такса за обучение. Няма спор по делото и това е категорично установено, че детето Я. страда от „алергичен ринит“ за лечението, на който е предписано дългосрочно приемане на медикаменти от доктор специалист в тази област, а именно д-р Я.. Дали следва детето да бъде диспансеризирано или не е въпрос, който няма отношение към даването на издръжка. Факт е, че по делото са представени писмени доказателства за стойността на закупуваните от майката медикаменти и е видно, че те същите са на стойност над 230,00лв. Очевидно е, че от първоначалното определяне на издръжката на детето Я., която е била определена в размер на 90,00лв. през 2011 г. е изминал значителен период от време през, който детето е пораснало, увеличили са се неговите нужди свързани с възрастта му, същото посещава без прекъсване учебно заведение и страда от хронично заболяване, което следва да бъде лекувано. Към настоящия момент съдът счита, че минимално необходимите средства за издръжка на детето месечно са в размер на 300,00лв. 200,00 лв., от които следва да бъдат поети от бащата, тъй като майката осъществява ежедневните грижи за детето и получава трудово възнаграждение на половина по-малко от това, което получава бащата. От друга страна той получава добро трудово възнаграждение, няма задължение към други деца и за него не би представлявало затруднение да дава ежемесечна издръжка на детето си Я. в размер на 200,000лв.

С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде изменено, като отхвърлителния диспозитив бъде отменен, а разноските се присъдят на страните съобразно уважената част на иска.

Съобразно изхода на спора следва да бъдат присъдени и деловодни разноски за страните. Въззивницата е доказала пред първа инстанция деловодни разноски в размер на 300,00лв., а за въззивна инстанция е доказала разноски в размер на 230,00лв. Тъй като с първоинстанционното решение въззиваемият е бил осъден да заплати деловодни разноски на въззивницата в размер на 163,64лв. то с настоящото решение същият следва да бъде осъден да заплати за първа инстанция сумата от 136,36лв. , както и платеното адвокатско възнаграждание на настоящата инстанция.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ОТМЕНЯ решение от 29.12.2014 г. по гр.д. № 4007/2014г. по описа на Сливенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от А.Х. Х. ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете Я.Б. Р.а ЕГН **********, двете с адрес гр. С., кв. „Б.“ *-* иск против Б. Р. Х. ЕГН ********** *** иск за изменяне на определената със съдебно решение № 827/18.10.2011г. по гр. д. № 4663 по описа на Сливенския районен съд за 2011 г. издръжка от 90,00лв. /деветдесет лева/ за сумата над 150.00лв. /сто и петдесет лева/ до 200.00лв. /двеста лева/ като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

вместо това ПОСТАНОВИ

 

ИЗМЕНЯ определената със съдебно решение № 827/18.10.2011г. по гр. д. № 4663 по описа на Сливенския районен съд за 2011 г. издръжка, която Б. Р. Х. ЕГН ********** *** следва да заплаща на А.Х. Х. ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете Я.Б. Р.а ЕГН **********, двете с адрес гр. С., кв. „Б.“ *-* като я УВЕЛИЧАВА на 200.00лв. /двеста лева/ месечно, считано от подаване на исковата молба 15.10.2014 г. до навършване на пълнолетието или настъпване на други законни причини за изменяване или прекратяването й ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

 

В останалата част ПОТВЪРЖДАВА решението като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ОСЪЖДА Б. Р. Х. ЕГН ********** *** да заплати на А.Х. Х. ЕГН **********, като майка и законна представителка на малолетното дете Я.Б. Р.а ЕГН **********, двете с адрес гр. С., кв. „Б.“ *-* сумата от 136,36лв. /сто тридесет и шест лева и тридесет и шест ст./ деловодни разноски за първа инстанция, както и сумата от 230,00лв. /двеста и тридесет лева/ деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.