Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 85

Сливен, 27.10.2014 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

при участието на секретаря ………Е.Х. …и в присъствието на прокурора………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова……гр.дело №  56  по описа за 2015 год., за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата твърди в исковата си молба, че е наследница на Д. Д. Х., починал на 02.08.2012г. Смъртта била причинена по непредпазливост от ответника Д.Т.Н., в качеството му на работодател на починалия, при извършване на товаро-разтоварна дейност. С присъда по НОХД № 331/13г. на СлОС ответникът Н. бил признат за виновен в това, че е причинил смъртта на Д. Х. по непредпазливост при обстоятелствен механизъм, подробно описан в исковата молба, като не взел мерки за осигуряване здравословни и безопасни условия на труд, съобразно действащото трудово законодателство. На 02.08.12г. в изпълнение на договор за услуга от 17.07.12г., сключен между „Джорданс” ЕООД като възложител и „Про Лес” ЕООД като изпълнител, пострадалият следвало да разтовари дървени трупи в складова площадка на  фирмата възложител. Същите били натоварени на товарен автомобил МАН с рег. № СН3357СА. Ответникът и пострадалият се качили в натоварения с трупите товарен автомобил, за да ги разтоварят като ответникът бил водач на самосвала, а пострадалия се возил до него. На портала на складовата площадка към тях се присъединил и К.А.М., който също следвало да помага за разтоварването. Разтоварването започнало като с помощта на крана били свалени три трупи от каросерията на земята, където ответникът управлявал крана от кабината. След това той разпоредил на пострадалия и другия работник да отворят канатите на камиона. И двамата едновременно отворили предпазителите на канатите, като непосредствено след това пострадалия тръгнал към М.. Той му извикал да остане на място и да не тръгва или да заобиколи и в момента, в който бил на около един метър от предната част на отварящата се каната, тя го ударила в областта на дясната половина на гръдния кош и гърба и го повалила на земята. В този момент върху тялото на пострадалия се изтърколила една от дървените трупи и го притиснала. Ответникът и М. веднага се притекли на помощ на пострадалия, като  отместили дървената трупа от тялото му. След това пострадалият бил закаран в болница и бил приет в същата в състояние на клинична смърт. Смъртта на пострадалия настъпила в 8.30 ч. на същия ден. Твърди, че в резултат на уврежданията, които се получили от изложения механизъм настъпила смъртта на наследодателя на ищцата. Вследствие причинената смърт на сина на ищцата, й били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания по загубата му, като тя преживяла изключително тежко внезапната му смърт като очаквала от него подкрепа в бъдеще и тъй като само те двамата били членове в семейството. Твърди, че между двамата имало дълбока емоционална връзка и със смъртта му тя била лишена от единствения си близък. Твърди, че във връзка с погребението и последващите християнски ритуали, направила разноски в размер на 4000лв. за подробно изброени в исковата молба дейности. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 154 000 лв., представляващо неимуществени вреди от смъртта на сина й, както и сумата 4 000 лв. имуществени вреди – разходи за погребение и панахиди. Претендира направените разноски, както и разноските по допускане на обезпечение на бъдещ иск и по вписване на допуснатото обезпечение в Служба по вписванията.

          Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който твърди, че предявеният иск е недопустим. Счита, че отговорността му не  може да бъде  ангажирана по чл.45 от ЗЗД, тъй като ищцата разполага с иска с правно основание чл.200 от КТ, което изключва ангажирането на отговорността с правно основание чл.49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Твърди, че в този смисъл претенцията по чл.200 от КТ е погасена по давност. Твърди, че трудовата злополука не е установена по надлежния ред като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.200 от КТ. Твърди, че оспорва изцяло предявения иск като твърди, че липсват ангажирани доказателства ищцата да е направила разходи за погребението на сина си, а напротив тези разходи са били извършени от ответника. По отношение на иска за неимуществени вреди, твърди че същия е изключително завишен по размер и не са налице основания за присъждане на такова обезщетение, тъй като отношенията между ищцата и нейния син не са били такива, каквито са изложени в исковата молба, а напротив, двамата са били дистанцирани и е нямало близки отношения между тях.

Прави също така възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия като твърди, че същия е допринесъл за настъпването му, като е проявил груба небрежност и въпреки, че е бил предупреден от другия работник да не приближава и да се отдалечи, е продължил напред, след което е настъпила смъртта му. Твърди, че на същия бил проведен задължителен писмен инструктаж от работодателя преди започването на работа. Твърди също така, че не може да бъде направен извод за наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между претърпяната вреда и описаните в исковата молба нарушения на работодателя. Счита за доказано, че смъртта на работника не е настъпила в резултат на изпълнение на възложената от управителя на ответното дружество задача, като същия не му е възложил да изпълни нареждане да премине пред камиона.

          С оглед изложеното моли съда да прекрати производството като недопустимо или в случай, че не го прекрати, да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание, ищеца, чрез своя пълномощник,       поддържа предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът, чрез своя пълномощник поддържа изложеното в писмения отговор. Претендира присъждане на разноски.

По искане на ответната страна, в производството е конституиран, като трето лице –помагач ЗК „ОЗК Застраховане“ АД. Същият не се явява и не изразява становище по основателността на исковете.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата Й.М.Б. е майка и наследник на Д. Д. Х. починал на 02.08.2012г. в град Сливен, вследствие трудова злополука.

Смъртта била причинена по непредпазливост от ответника Д.Т.Н., в качеството му на работодател на починалия, при извършване на товаро-разтоварна дейност на дървени трупи от товарен автомобил, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като не спазил задължението си по нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на трудна тази дейност и нарушил чл.19 ал.1 от Наредба № 12/30.12.2005г. на МТДП, обн. ДВ бр. 11/03.02.2006г.; чл. 16 ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труда и чл. 275 ал.1 от КТ.

За това деяние с присъда № 34/18.09.2013г. по НОХД № 331/13г. на СлОС ответникът Н. бил признат за виновен в това, че е причинил смъртта на Д. Х. по непредпазливост, като не взел мерки за осигуряване здравословни и безопасни условия на труд, съобразно действащото трудово законодателство и му била наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66 ал.1 от НК бил отложено за изпитателен срок от три години.  

На 02.08.12г. в изпълнение на договор за услуга от 17.07.12г., сключен между „Джорданс” ЕООД като възложител и „Про Лес” ЕООД като изпълнител, Д. Д. Х. следвало да разтовари дървени трупи в складова площадка на  фирмата възложител. Същите били натоварени на товарен автомобил МАН с рег. № СН 3357СА.  Свидетелят К.А.М., също следвало да помага за разтоварването. Разтоварването започнало, ответникът , който управлявал крана на камиона, разпоредил на пострадалия и другия работник да отворят канатите (капаците) на камиона и да се пазят настрана. И двамата едновременно отворили предпазителите на канатите, като непосредствено след това Д. не се отдръпнал, а тръгнал към свид. М.. Той му извикал да се пази, кат ому казал „не минавай отпред“, но въпреки това той продължил. Капакът на камиона го ударил и го повалил на земята.  В този момент върху тялото му се изтърколила една от дървените трупи и го притиснала.  След това Д. бил закаран в болница с лекия автомобил на свид. Б. и бил приет в същата в състояние на клинична смърт. Смъртта на му настъпила в 8.30 ч. на същия ден.

Видно от представения трудов договор от 11.07.2012г. Д. Х. Д. е работил а длъжност „общ работник“ в „Про лес“ ООД гр. Сливен. С Разпореждане №48/31.08.2012г.  на РУ „СО“ Сливен е прието че е приета че станалото е трудово злополука по чл. 55 ал.1 от КСО. 

Приживе, видно от показанията на разпитаните свидетели Д. Х. Д. не бил в много близки отношения с майка си – ищцата Б.. Първоначално за него се грижила баба му – майката на починалия му баща. От 2003г. до момента на инцидента, той живеел в семейството на свид. Г.И., който се грижел за него (свид. Й.а, М. и И.). Ищцата живеела на съпружески начала с друг мъж и не се противопоставяла свидетеля И. да се грижи за Д.. С майка си се виждал рядко. Понякога й помагал със средства. Ищцата има още две живи деца и един починал син.

След смъртта му, ищцата плачела, разказвала че  сънувала починалия си син и той й говорел. Имала оплаквания от високо кръвно налягане и главоболие.

Организацията на погребението на Д. била поета от свид. И.. Средствата за извършването на погребението в размер на 636лв. били заплатени от свид. Б. и му бил възстановени от ответника. Това обстоятелство се установява от показанията на свид. Б. във вр. с представената с отговора фактура № 40/04.08.2012г., издадена от ЕТ „Тодрова-56 – Радка Тодорова“. Свид Б. дал лично сумата 300лв. на свид И., с които той организирал помен по християнски обичай за починалия. Ограда на гроба на починалия поставил свид. И. със свои лични средства.

Свид. Й., който живее на съпружески начала със сестрата на починалия Д., свидетелства, че изпратил сума от около 1200-1300 евро за погребението на и за паметник. Сумите била дадени в заем на ищцата, но не посещавал гроба на сина й е не знае дели има поставен паметник. Не е присъствал и на погребението. Свид Й.а, сестра на свид. Й. потвърждава че той е давал пари, които дъщерята на ищцата му е поискала за погребението – първоначално в размер на 600-700 евро, а в последствие и друга неуточнена сума.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните писмени и гласни доказателства ценени в тяхната съвкупност. На основание чл. 300 от ГПК, съдът приема за доказано че деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

По отношение на твърденията за извършени разходи за погребение и християнски ритуали от страна на ищцата и разходите за тях, съдът намира твърдението за недоказано от събраните доказателства. От събраните гласни доказателства, посочени от ищцата, се установява  единствено че тя е поискала в заем сума пари от свид. Й. и той й е предоставил тази сума, но липсват доказателства в какво е вложена сумата. Напротив, ответната страна представя убедителни гласни и писмени доказателства , че разходите за погребение са заплатени от ответника, както и тези за помен са заплатени от свид. Б.. Липсват доказателства за изграден паметник и стойността му, както твърди ищцата в исковата молба.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД.

Искът е допустим. Ответната страна е навела възражение че предявеният иск е недопустим, тъй като ищцата разполага с иск по чл. 200 от КТ, който е специален по отношение на настоящия и изключва възможността да се търси обезщетение за непозволено увреждане по общия ред. Твърдението на ответната страна е по принцип правилно, но то касае отговорността на работодателя на починалия работник – ТД „Про лес“ ЕООД.

В случая, искът е предявен срещу ответника Д.Н., в качеството му на деликвент (причинил по непредпазливост смъртта на сина на ищцата), чието противоправно деяние и виновност са установени с влязла в сила присъда. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ не изключва личната отговорност на деликвента, което обосновава и допустимостта на предявения иск.

Направено е възражение за погасяване на иска по давност. Възражението е неоснователно. Искът по чл. 45 от ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, считано от извършването на деянието  или откриването на дееца, което в конкретния случай е 02.08.2012г.  Искът е предявен на 03.02.2015г.

Разгледан по съществото си искът  за неимуществени вреди е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер.

В резултат на причинената по непредпазливост смърт на сина на ищцата, на нея са причинени неимуществени вреди. Те се изразяват в мъката по загубата на дете, шок от неочакваната му смърт, липса на бъдеща подкрепа. Отношенията между двамата,  обаче не са се характеризирали с особена близост. От около десет години преди смъртта на Д. Х. той не е живеел с майка си, не е живеел в нейния дом. Той е живеел в друго семейство, което се е грижило за него, за непосредствените му нужди и към което той е бил привързан. Между двамата не е имало описаната в исковата молба емоционална близост. Не се доказа и твърдението в исковата молба, че ищцата има само това дете и то е било нейна единствена опора. Доказа се твърдението че сина на ищцата й е давал средства от време на време, но не я е издържал, а тя се е издържала от помощите на мъжа с когото живее на съпружески начала и от помощ от другия си син.

Едва в писмената си защита, ответникът е оспорил качеството на ищцата на наследник на починалия – негова майка. Тъй като това оспорване на представените доказателства не е направено своевременно то не следва да се обсъжда. Представеното удостоверение за наследници доказва качеството на ищцата на наследник  на починалия.

Налице е причинно-следствена връзка между търпените неимуществени вреди и причинената по непредпазливост смърт на лицето.

Безспорен е факта че загубата на дете за всеки родител е тежка психическа травма, но следва също така да се отчитат и конкретните обстоятелства за съществуването на емоционална връзка, нейния интензитет  и наличието или не на близост между родителя и детето.

Отчитайки тези общи и конкретни фактори и при прилагане на принципа на чл. 52 от ГПК, съдът намира че в конкретния случай справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би било в размер на 50 000лв. Установи се от събраните доказателства, че ищцата е тъгувала по загиналия си син, плачела, споделяла че го е сънувала. Други доказателства за емоционалната травма не са посочени. В същото време отношенията между тях не са били много близки – те не са живеели заедно, ищцата е оставила сина си на грижите на друго лице през последните десет години. Не са представен доказателства за силна емоционална привързаност  между нея и сина й.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Възражението е основателно и доказано. С поведението си пострадалия е допринесъл много съществено за  настъпването на вредоносния резултат. Той е бил предупреден да не минава пред камиона по време на разтоварването на дървата, но въпреки това е тръгнал. В момента, в който  е тръгнал свид. М. отново му е извикал да не преминава, но той е продължил, въпреки отправеното предупреждение. Това е довело до удара от капака на камиона и неговото събаряне на земята, а в последствие и до премазването му от падащи дървета и неговата смърт. Пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е спазил инструкциите за безопасност. Съдът намира че съпричиняването  следва да бъде оценено, като една втора и до този размер следва да бъде редуцирано обезщетението за неимуществени вреди.

По предявения иск за присъждане на имуществени вреди в размер на 4 000лв.: искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ищцата е претендирала присъждането на сумата 2 100лв., представляваща извършването на разходи за погребение – ковчег, кръст, почерпка, некролози и др. Не се събраха доказателства че ищцата е направила тези разходи. Събраха се доказателства, че тези разходи за погребението на починалия Д. Х. са били извършени и заплатени от ответника в размер на 636лв., за което му е била издадена фактура.От показанията на свид. И. се установя че и други съпътстващи разходи са били направени от свид. Б., но не и от ищцата. Липсват доказателства ищцата да е направила разходи за поставянето на паметник, като от събраните доказателства се установи че е поставена единствено ограда и не е доказано поставянето на паметник. Този разход, както и направените разходи за панахиди, също не са направени от ищцата. От събраните гласни доказателства, по инициатива на ищцата се установи, че тя е искала и свидетеля Й. й е дал суми, предназначени за погребението на сина й и паметник,, но липсват каквито и да е доказателства, ищцата да е направила разходи за това. По изложените съображения претенцията й следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на производството, ответникът дължи заплащането на държавна такса по сметка на СлОС в размер на 1 000лв. и на ищцата направените разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 1 136 лв.

На ответната страна се дължат направените разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 7 036 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА Д.Т.Н. ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. М., при участието на трето лице-помагач ЗК „ОЗК Застраховане“ АД гр. София, ЕИК 121265177, гр. С., ул. „С. С.“ №*  да заплати на Й.М.Б.  ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Е.М., сумата 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане – причинена смърт на сина й Д. Д. Х. на 02.08.2012г., ведно със законната лихва за забава, считано от 02.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 136 лв. разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за имуществени вреди в размер на 4 000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН

ОСЪЖДА Д.Т.Н. ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен държавна такса в размер на 1000 лв.

ОСЪЖДА на Й.М.Б.  ЕГН ********** *** да заплати на Д.Т.Н. ЕГН **********,***, направените разноски в размер на 7 036 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :