Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 40

 

гр. Сливен, 20.02 .2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети февруари  през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА М.    

при участието на прокурора ВАНЯ БЕЛЕВА и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  59   по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 85/21.11.2014 г. по гр. д. № 202/2014 г. на Районен съд – Котел, с което е отхвърлена молбата на П.Й.М. ЕГН ********** ***, че Д.Т.Д. - б.ж. на с. Нейково, общ. Котел е починал на 10.07.1916 г. в с. Нейково, общ. Котел.

 

Подадена е въззивна жалба от молителката, в която се твърди, че решението е необосновано и неправилно. Излагат се съображения, свързани с преценката на доказателствата по делото и се сочи, че е безспорно установено, че  Д.Д.  е починал на 10.07.1916 г., поради което се иска решението да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се признае за установен този факт.

Не са постъпили становища от заинтересованите страни –Община – Котел е Районна прокуратура – Котел.

В с.з. молителката не се явява.

За заинтересованата страна Община Котел не се явява представител.

Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи обаче, не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното  отхвърляне на молбата.

   За да отхвърли молбата районният съд е приел, че не се е установило с категорични доказателства, че Д.Т.А. е починал точно на посочената в молбата дата, а именно 10.07.1916г.  Свидетелските показания относно обстоятелството, че е бил починал  два месеца след раждането на второто дете, съдът е приел за условно относителни, а освен това съществувала и разликата в имената на  починалото лице, посочено в молбата, и от тези, посочени в акта за брак.  Така съдът не е намерил, че събраните по делото доказателства дават възможност да се изведе извод, от който да може да се установи по безспорен начин датата на смъртта.

По делото безспорно е установено, че липсва регистър за смърт за 1916 г. на  с. Нейково, поради това не може да бъде издадено удостоверение за наследници на Д.Т.Д.. Безспорно е, че Н.Т. и Д.Т.Д. са сключили граждански брак на 11.12.1911 г. и от брака имат родени две деца. От свидетелските показания се установява, че първият съпруг на Н. –Д.Т., е бил от с. Нейково и е живял там. Взел е участие в балканските войни и след връщането се е разболял, малко след раждането на втория си син, както се сочи – два месеца след това. Безспорно е установено кога е било родено второто дете  от брака Д.Д. – на 09. 05. 1916г.

С оглед горните фактически и правни констатации, съдът, намира, че са налице елементите от фактическия състав на  чл. 38, ал.4, предл. трето от ЗГР, поради което подадената на това основание молба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. В тази връзка и доколкото установяването факта на смъртта не зависи от съставянето на акта за смърт, а е негова предпоставка, то следва да бъде прогласена смъртта на Д.Т.Д., като in fine на основание чл. 542, ал.1 от ГПК и по аргумент от чл. 35, ал.1 – 3 от ЗГР бъде разпоредено на длъжностното лице по гражданското състояние на Община Котел да състави акт за смърт на починалото лице.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 ОТМЕНЯ решение № 85/21.11.2014 г. по гр. д. № 202/2014 г. на Районен съд – Котел КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

  

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание  чл. 38, ал.4, предл. трето ЗГР, че Д.Т.Д. с последен адрес: с. Нейково, Община Котел е починал на 10.07.1916 г. в с. Нейково, Общ. Котел..

 

ДА СЕ СЪСТАВИ от длъжностното лице по гражданското състояние при Община Котел акт за смърт на Д.Т.Д., след влизане на съдебното решение в сила.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: