Р   Е   Ш   Е  Н  И  Е    

 

гр. Сливен, 13.02.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

                                                                                            ВАНЯ  АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Костова  гр. д. № 61 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството се развива по реда на чл.435, ал.1 и следващите от ГПК.

Образувано е по жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Постановление за прекратяване на изпълнително дело № 456/2010г. по описа на ЧСИ Н.Г., с рег. № 836 в КЧСИ и район на действие ОС – Сливен.

Жалбоподателят твърди, че постановлението за прекратяване на изпълнителното дело е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че ЧСИ неправилно е приложил разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК относно двугодишния срок, тъй като с молба вх. № 05061/15.11.2013г. взискателят „Юробанк България“ АД изрично е поискал да се извърши опис на движими вещи на длъжника. Отправя искане до съда, обжалваното определение за прекратяване на изпълнителното дело да бъде отменено като незаконосъобразно.

Длъжникът не изразява становище по жалбата.

Съдебният изпълнител в писмените си обяснения излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата, която следва да бъде оставена без уважение. Изтъква, че държавната такса за опис е авансово дължима и след като не е изпълнено от взискателя разпореждането за внасянето й, респ. такъв не е проведен, то следва да се приеме, че е изтекъл двугодишния срок от последното извършено редовно принудително действие по изпълнителното дело и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК същото следва да се прекрати.

Сливенски окръжен съд, в настоящия съдебен състав, след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по повод подадена молба на 29.07.2010г. от „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД, с приложен изпълнителен лист от 20.05.2010г. издаден по ч.гр.д. № 2622/2010г. на СлРС срещу ЕТ „Аркон – ММ-М.М.“***.

В молбата за образуване на изп. дело взискателят е възложил всички действия на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ.

По делото е наложен запор на МПС „Дачия Логан“, с рег. № СН2451 ВВ, собственост на длъжника. По молба на взискателя, наложеният запор е вдигнат.

Извършено последно действие – 21.01.2011г., вдигане на запора.

С молба от 15.11.2013г. взискателят е поискал извършване на опис на имуществото на длъжника. Такъв е насрочен на 15.01.2014г., но не е проведен, поради невнасяне на редовно указаните от ЧСИ дължими такси от взискателя.

На 31.01.2014г. е постъпила молба от взискателя за налагане запор на банкови сметки на длъжника, след извършване на актуална справка за декларираните такива. Поради невнасяне на дължимите такси, такъв не е наложен.

На 12.11.2014г. е постановено атакуваното постановление за прекратяване на изп. дело на осн. чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК.

Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно естество :

Разглежданата жалба е допустима, депозирана в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването по реда на чл. 435, ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество не явява неоснователна.

В конкретния случай последното редовно извършено от ЧСИ принудително действие, по искане на взискателя, е извършено на 21.01.2011г. За посочените изпълнителни действия в депозираните впоследствие молби Взискателят не е внасял указаните му авансово дължими такси в производството, поради което и същите не са извършвани.

Съдържанието на сега действащата норма на  чл.433, ал.1, т.8 ГПК е аналогично на нормата на чл.330, ал.1, б. "д" от ГПК /отм./., спрямо която е налице Тълкувателно решение № 47/01.04.1965г. по гр. д. № 23/1965г., ОСГК, което не е загубило сила и понастоящем. Основанието за прекратяване на изп. производство, предвидено в чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва по силата на закона. Постановлението на СИ за прекратяване на производството е само констативно, тоест само установява вече настъпило прекратяване на производството. Постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнителното производство. С изтичане на две години от последното извършено дейстивие изпълнителното дело се прекратява ex lege, като постановлението на СИ има само декларативно действие. Съдебната практика е категорична, че става дума за процесуален преклузивен двугодишен срок, с изтичането на който период от време изпълнителното производство се счита прекратено. Видно от материалите по делото, взискателят е депозирал молби за извършване на принудителни действия спрямо длъжника по изп. дело, но за тези действия не е внасял дължимите авансови вноски и същите не извършвани. От последното редовно извършено процесуално действие на 21.01.2011г. са изтекли повече от две години и ЧСИ правилно е прекратил изп. дело. Следва да се има предвид и нормата на  чл.433, ал.1, т.6 ГПК, където законодателят е предвидил възможността за прекратяване на изпълнението и когато не са заплатени дължимите авансови такси.

В заключение, следва да се има предвид, че прекратяването на изпълнителното производство на това основание не погасява самото вземане, което ще продължи да съществува като дълг, макар и този изпълнителен процес да е прекратен. Няма пречка за образуването на нов, доколкото не изтекла давността на самото вземане. Ако този давностен срок за съответното вземане не е изтекъл, материалното право на взискателя не е погасено и той може да започне ново изпълнително производство за същото вземане.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното постановление потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Предвид изложените съображения, настоящия съдебен състав при СлОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 12.11.2014г. по изпълнително дело № 20108360400456 на ЧСИ Н. Г., с рег. № 836 в КЧСИ и район на действие ОС – Сливен, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: