Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 45

 

гр. Сливен, 26.02 .2015г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на  двадесет и пети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           СТЕФКА МИХАЙЛОВА    

 

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 65    по описа за 2015  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 796/14.10.2014 г. по гр. д. №  2549/2014 г. на СлРС, с което е осъдено на основание на чл. 224 ал. 1 от КТ „Декотекс” АД , ЕИК 829053852, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х. Д.” № * да заплати на  Н.С.Н. ЕГН **********,*** сумата от  3841.99 лв., представляваща брутното обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.1994 г. до 31.12.2009 г. за 73 дни ведно със законната лихва върху  тази сума, считано от подаване на исковата молба – 30.05.2014г. до окончателното изплащане, като отхвърля предявеният иск за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 5603.30 лв., като неоснователен и недоказан и са осъдени страните съразмерно да заплатят разноските съобразно отхвърлената и уважената част от исковете.

 

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, в която се твърди, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Развиват се съображения, че раонният съд неправилно е приел, че предявеният от ищеца иск не е погасен по давност и е отхвърлил като неоснователно направеното възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 176а от КТ. Развиват се съображения за това и се сочи, че тази претенция е погасена по давност. На второ място се сочи, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно и на друго основание. В решението си съдът не е обсъдил направеното оспорване на размера на полагащия се платен годишен отпуск и се сочи, че този размер е по-малък от присъдения. Развиват се съображения,  че съдът е игнорирал представени писмени доказателства, свързани с КТД от 03.12.2001 г. Съдът е взел предвид единствено и само заключението на експерта по съдебно-счетоводната експертиза. Освен това съдът не се е съобразил, че обезщетението следва да бъде присъдено след като се приспаднат 10 % данък, който се внася от работодателя и така да присъди сумата, която реално ищецът има право да получи. На последно място се сочи, ме неправилно съдът не е уважил и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което се иска постановяване на ново решение, с което да бъде отменено изцяло първоинстанционното, а в случай че се прецени, че решението е правилно – то се иска да бъде постановено друго, с което да се отмени обжалваното решение относно размера на полагащото се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

 

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в който се твърди, че тя е неоснователна. Сочи се , че с решение №12/11.11.2010 г. по  к.д. № 15/2010 г. конституционният съд е обявил за противоконституционен част от текста на разпоредбата на чл. 224 ал. 1 от КТ. Съдът е посочил, че предвидената в чл. 176 ал. 3 от КТ давност има действие занапред, поради което възражението за давност е неоснователно.  На второ място се сочи, че неоснователно е и възражението относно размера на неползвания платен годишен отпуск. Сочи се, че ответникът се позовава на доказателства, които са представени  след изтичане на срока за отговор. Поради това възможността за представянето на доказателството е преклудирана. Развиват се съображения относно правилността на заключението на вещото лице.  На трето място се сочи, че  към момента трудовото правоотношение е прекратено и работодателят няма правомощия да удържа и внася за сметка на работник дължимия върху доходите от трудово правоотношение данък. Работникът е този, който следва да го плати и приспадането от съда е неправилно, тъй като би довело до ощетяване на работника. Поради това се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част.

В жалбата и отговора са претендирани разноски.

 

В срока по чл. 263 ал. 2 от ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба, подадена от ищеца в първоинстанционното производство. С нея се обжалва посоченото по-горе решение в частта, с която е отхвърлен иска до пълния претендиран размер от 5503.30 лв. Инвокират се нарушения на чл. 176 от КТ и се развиват съображения, че изводът на съда че претенцията за заплащане на неползван годишен отпуск за периода след 2009 г. е погасен по давност. На второ място се развиват съображения за нарушения на чл. 190 от ГПК, тъй като експертът се е позовал на индивидуални молби от страна на работника за ползване на отпуск и индивидуални заповеди в тази връзка от работодателя.  Заключението на вещото лице, обаче, не е доказателство относно наличието на тези документи. Тези документи не са представени пред съда, което е довело до ограничаване правата на ищеца.  На трето място се сочи, че решението на районния съд в обжалваната част е необосновано. Ответното дружество не е представило доказателства в подкрепа на твърдението, че работникът е ползвал отпуск.  Развиват се съображения за това във връзка с непредставените молби и заповеди. На следващо място са развити съображения за нарушение на чл.156 ал. 1 т.2 от КТ, тъй като съдът не е приложил това правило и не е присъдил допълнителен платен отпуск от 5 работни дни за периода 1997 г. до 2011 г.  На последно място се сочи,че е допуснато нарушение на чл.33 ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.  

 

Направено е доказателствено искане на основание на чл. 266 ал. 3 от ГПК да бъде задължен ответника да представи като доказателство по делото всички индивидуални молби от страна на  работника за ползване на платен годишен отпуск и заповеди на „Декотекс” АД в качеството му на работодател, въз основа на които е ползван платен годишен отпуск през процесния период. По това искане съдът се е произнесъл с определение в закрито заседание и е приел, че то е неоснователно. Същото искане е направено и в открито заседание, но съдът го е отхвърлил.

 

В срока е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, в който се сочи, че тя е неоснователна.Развиват се съображения, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 176а ал. 1 от КТ, и се развиват съображения в тази насока като се достига до извод, че е несъстоятелно изложеното в насрещната въззивна жалба твърдение, че е допуснато нарушение на законовия текст на посочените в жалбата основания. На второ място се сочи, че неоснователно е и твърдението за нарушение на разпоредбата на чл. 190 от ГПК, развиват се съображения за това. На следващо място се сочи, че вещото лице е посочило въз основа на какви документи е изготвило своите заключения, а експертизата не е била оспорена от процесуалния представител на ищеца в открито съдебно заседание.  Развиват се съображения относно правилността на заключението и се сочи, че във въззивната жалба се изтъкват пороци, които страната не е въвела такива пред първоинстанционния съд. Развиват се и съображения за неоснователност на направените доказателствени искания и се моли насрещната въззивна жалба да не бъде уважавана, като се претендират и разноски.

 

В с.з. за първия въззивник се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба и оспорва основателността на насрещната въззивна жалба.

В с.з. вторият въззивник се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на въззивната жалба и моли да бъде уважена насрещната въззивна жалба.

 

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на иска до тази размер.

   Основният довод, изложен във въззивната жалба, а и частично поддържан, макар и в друга насока, в насрещната въззивна жалба е въпросът за изтеклата давност съгласно чл.176а от КТ, въведена с изменението на КТ от 2011г. Първоначалната редакция на текста е предвиждала погасяването на всички неизползвани до 31.12.2009г. отпуски, но Конституционният съд отмени тази разпоредба с решение № 11/2010г. Така правото на платения годишен отпуск трябва да се упражнява според неговото предназначение през годината, за която се полага. Ако не е упражнено в този срок то се погасява по давност. Давностният срок изтича в края на втората година от изтичането на годината, за която се полага. Това правило обаче се отнася до отпуските от 2010г. за напред, тъй като материално правните норми, каквато е тази, имат действия за напред, освен ако им е предадено обратно действие, какъвто обаче не е настоящият случая. За неизползваните до края на 2009г. отпуски е действал друг правен режим, според който те не са погасени по давност. Като е приел това, районния съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт и в тази част въззивната жалба се явява изцяло неоснователна. По тези съображения неоснователна е и насрещната въззивна жалба в нейната първа част.

 Втората група възражения, отново инвокирани и в двете жалби, са свързани с необсъждане или неприлагане на доказателства, които обаче са били обсъждани в заключението на вещото лице. Безспорно е, че това заключение е било прието от първоинстанционния съд и не е било оспорено от страните. Няма съмнение, че то и извършено добросъвестно и компетентно. Експертът се е запознал с представените му документи и въз основа на тях е обосновал изводите си. Така той се е съобразил с нормативно установения размер на отпуската за всяка от годините. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че по предявения иск с правно основание чл. 224, ал.1 от КТ, безспорно се е доказало в производството, че на ищеца не е заплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 1.01.1994г. до 30.05.2011г. От заключението на назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза се е установило, че  брутното обезщетение за неползван платен годишен отпуск за  периода от 1.01.1994г. до 30.05.2011г. е в размер на  3841.99лв. Съдът се е съобразил и с обстоятелството, че част от тази отпуска е била ползвана през следващ период.

Неоснователно е възражението, че съдът е следвало да приспадне от присъдената сума дължим данък в размер на 10 %. Този данък се дължи от работника, а той към този момент не се намира в трудовоправни отношения с ответното дружество, поради което приспадането от дължимата сума е неправилно.

Неоснователни са и възраженията въведени с насрещната въззивна жалба в останалите й части. По същество, чрез тях се оспорва заключението на назначената по делото експертиза. Съвсем обосновано съдът е кредитирал изцяло заключението на назначената и изпълнена съдебно-икономическа експертиза, като обективна, безпристрастна и компетентно изпълнена. Както беше посочено и по-горе, тя не е била оспорена.

Така щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Страните са претендирали разноски за тази инстанция, но с оглед неоснователността и на двете въззивни жалби такива не им се дължат.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 796/14.10.2014 г. по гр. д. №  2549/2014 г.   на Сливенския районен съд.

        

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

                                     

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: